Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (84)

Замъкът Стърлинг, Шотландия
Пролетта на 1523 г.

Удивително е, но въпреки неблагоприятните обстоятелства аз все пак съм необвързана жена, във владение на цялото си състояние, единственият регент, останал на власт, и настойница на сина си. Боледувам по Коледа, но се възстановявам, докато дните стават по-светли, а после получавам писмо от сестра ми Мери, препратено от Дейкър. Тя пише много кратко, след последното раждане. Бог ме благослови и се сдобих отново с момче; ще го нарека Хенри.

Зная, че това е името на сина, който изгуби, зная, че Мери сигурно мисли преди всичко останало за малкото момче, което умря толкова невръстно. Но тя му дава името на кралете от дома Ланкастър, дава му името на нашия брат, името на баща ни. Сигурна съм, че тайно се надява той да бъде крал на Англия, наследник на Хари. Сигурно иска Хари да подмине мен и сина ми Джеймс, и да зачете нейното момче. Чарлс Брандън ще се надява да възкачи момчето си на трона, разбира се, а в Лондон няма кой да се застъпи за мен и сина ми — няма да го направят нито сестра ми, нито снаха ми.

Разбира се, Мери е готова да слуша клюките за мен, и, естествено, ги повтаря. Изцяло в неин интерес е да намеква, че не съм вярна съпруга, не съм истинска жена от династията Тюдор, не съм истинска кралица. Ако Хари може да бъде убеден, че освен това не съм и истинска майка, ще лиши от наследство сина ми. Мери може и да ме призовава към безукорен живот, но знае, че животът в истинския свят не е лесен за една жена с неверен съпруг. Трябва да живея сама; а хората със сигурност ще клюкарстват. Но дали Мери ще допусне в злословията си да се обърнат срещу невинния ми син?

Питам се как Катерина приема тази скрита надпревара за наследство. Питам се колко ли е горчиво това за нея, която носи вината, че династията на Тюдорите няма наследник. Питам се дали някога се разколебава в преданата си любов към сестра ми, след като бракът на Мери е благословен и тя е плодовита, и щом един Хенри умира, бива заместен от друг? Мери постоянно продължава да ражда, а Катерина явно вече не може.

* * *

Англия е в мир с Шотландия, след като Олбъни заминава, и мислех, че ще мога да ги накарам да запазят мира. Но Хари изпраща сина на херцога на Норфолк, убиеца от Флодън, да въоръжава английския Север, и няма съмнение, че той има за цел да унищожи страната, воювала с него. Ще го направят по начина на Дейкър — опустошавайки пограничните земи. Сриват до основи всяка сграда, подпалват всеки сламен покрив, разрушават всеки замък. Не оставят дори един стрък пшеница в полето, нито една купа сено. Никое животно не оцелява от реквизирането. Бедняците грабват малкото, което им е останало, и страхът ги подгонва стремително като буен поток на север или на юг, навсякъде, където мислят, че може да намерят помощ. Войниците крадат имуществото им и ги гонят грубо, насилват жените, децата пищят от ужас. Планът на Дейкър е да превърне границите в пустиня, така че никоя армия да не може да ги прекоси никога вече, и към началото на лятото вече е победил самата земя — нищо не расте, нищо не зрее, нищо не дава плод. Когато дойдох в Шотландия, това бяха обширни плодородни земи, където всеки можеше да намери поминък. Всеки можеше да потърси подслон за нощта във всеки от безброя малки замъци, където странниците бяха рядкост, а гостоприемството — закон. Сега земята е пуста. Само вълците тичат през границите и воят им нощем звучи като погребална песен за хората, живели някога тук, унищожени от злодеянията на англичаните.