Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (97)

Замъкът Стърлинг, Шотландия
Лятото на 1527 г.

Заминавам за Стърлинг и някой веднага съобщава на Хари, че съм била прогонена от двора на собствения си син и че живея в грях с любовника си. Някой му е казал, че синът ми ме е призовал да поправя поведението си и да се отвърна от греха, и че когато съм отказала, той с право ме отпратил. Хари ми изпраща възмутено писмо, в което ме заплашва с вечно проклятие, ако не се откажа от разпътното си поведение. Пише и на Джеймс, и му казва, че той също трябва да промени поведението си. Трябва да престане да пие и да развратничи, да започне да се държи, както подобава на рицар и да се отдава на благородни занимания. Озадачена съм от тази странна нова моралност, докато не получавам набързо надраскана бележка от Мери:

Мадмоазел Болейн отказва да отстъпи пред краля. Разговарят много за добродетелта й и как тя се чувствала като подмятана от буря. Никога не съм виждала такова прелъстяване, всички трябва да мислим за добродетелта й, докато тя носи рокли с дълбоки деколтета и килнати назад шапчици. Опитва се да докара френски акцент и чете еретични книги — наистина модерна млада жена. Станали сме ревностно добродетелни, макар да танцуваме като блудници. Кралицата е болна; наистина не знам как успява да изтърпи вечерята, докато изпращат изисканите ястия на младите жени и те облизват лъжиците си.

Едва издържам в двора. Не бих ходила там изобщо, ако Чарлс не настояваше. Катерина те моли да я увериш, че няма да направиш нищо, с което да подкопаеш брака си. Научила е, че си напуснала двора на сина си, за да живееш с любовника си. Казах й, че това трябва да е лъжа. Зная, че ти не би направила такова нещо. И заради себе си, и заради нас. Не би го сторила, нали? Закълни ми се, че не би го направила.