Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (117)

Бележка на автора

Както показва списъкът с книги, съществуват малко биографии на Маргарет, вдовстващата кралица на Шотландия. Много от разказите за нея са открито враждебни. Тя страда (както толкова много жени в историята) от това, че сведенията за нея са толкова оскъдни, че често не знаем какво е правила, и почти никога не знаем какво е мислела. Пъзелът на историята ни предоставя картина на резки промени на политическия курс и верността, и затова множество историци са приемали, че тя трябва да е била или неспособна да се справи, или нерационална. Обясняват това, като предполагат, че е била завладяна от мегаломания или похот, или по-просто (и традиционно) като типични действия на непостоянна жена.

Разбира се, отхвърлям твърденията за „природата“ на жените (особено ако се твърди, че те са слаби в морално и интелектуално отношение), а в случая на Маргарет, мисля, че е била, без съмнение, по-задълбочена и с по-стратегическо поведение, отколкото моделът на женско поведение тип „вълчица/глупава жена“. Този роман предполага, че Маргарет вероятно е направила най-доброто, което е могла в обстоятелства, непреодолими за много хора — мъже и жени. Всеки, стремящ се към власт в Европа през периода на късното Средновековие, сменя страните, на които е верен, със забележителна бързина и безчестие. За Маргарет, подобно на нейните врагове и приятели от мъжки пол, единственият начин да оцелее е бил да сменя съюзниците си, да заговорничи срещу враговете си, и да действа колкото е възможно по-бързо и неочаквано.

Тя е родена през 1489 г. като второ по ред дете от уговорения брак на Елизабет Йоркска — Плантагенет от предишната кралска фамилия — и Хенри Тюдор, победителят от битката при Бозуърт, и вярвам, че това чувство за принадлежност към първото поколение на една нова династия, е било толкова силно за нея, колкото и за по-добре известния й брат Хенри VIII, вдъхвайки им както чувство за собствената им важност, така и несигурност. Мисля, че тя може би винаги е имала чувство за собствената си значимост, като най-голямото момиче в династията на Тюдорите, и за малоценност; като жена, а не една от важните наследници на Тюдорите. Тя е по-невзрачната по-голяма сестра на момиче, което ще се превърне в прочута красавица, а после в млада съпруга на много по-възрастен съпруг в брак, уреден с цел политическа облага.

Написах историята й в художествена форма, в първо лице сегашно време, защото исках да мога да се възползвам от горното психологическо обяснение и да го покажа в образа й. Исках да опиша вътрешните й преживявания по време на три брака, за които имаме сведения само как са изглеждали пред хората. Няма сведения какво е изпитвала, когато изгубва попечителството над дъщеря си Маргарет, нито как се е чувствала, оставяйки сина си Джеймс, нито за скръбта й при смъртта на Александър. Правилата за писане на историята диктуват, че един историк може само да прави предположения за емоциите й; но за един романист е позволено, всъщност задължително, да пресъздаде тяхна версия. Именно тогава историческият роман — една хибридна форма — прави нещо, което намирам за дълбоко интересно — взема историческите сведения и ги преобръща отвътре навън; вътрешният свят обяснява външните данни.

Някои сцени в този роман са исторически факт. Пристигането на Маргарет в замъка Стърлинг, когато незаконните деца на съпруга й изтичват да я посрещнат, е взето директно от написаната от Мария Пери биография:

Маргарет, която сигурно е чувала истории за „миналото“ на съпруга си, била потресена да открие, че замъкът, който получава като сватбен подарък, се използва като „детска стая“ за незаконните деца на краля. Те били общо седем. (Пери, с. 45)

Има сведения и за дълбоката религиозност на съпруга на Маргарет, чувството му за вина и похотливостта му. Истинска трагедия в младия й живот е смъртта му при Флодън, а кражбата на тялото му като трофей е истина, и действително е наредена от снахата на Маргарет, Катерина Арагонска.

Това е трагичен епизод от историята, но колко вдъхновяващ за един романист! Представата как Катерина издава заповед да не се вземат пленници — на практика, заповед да бъдат убивани ранените и мъжете, опитващи се да се предадат — срещу съпруга на зълва си, ме вдъхнови да разкажа историята в този роман като историята на трите сестри: красивата и разглезена вдовстваща кралица на Франция, добре известната Катерина Арагонска, чието царуване започва с такива надежди и завършва в печал, и почти непознатата Маргарет, чийто живот е борба за политическа власт и лично щастие.

Имайки предвид това, бях поразена как техните три истории се преплитат и се отразяват една на друга. И трите преживяват уредени бракове, овдовяват, и втория път се омъжват за мъже по свой избор. И трите губят невръстни деца. И трите зависят от благоволението на Хенри VIII, и трите изгубват това благоволение, и трите са застрашени от издигането на Ан Болейн. Всички са принцеси по рождение, но изпадат в дългове и дори крайна бедност. Срещат се като три момичета преди женитбата на Катерина, а после отново като овдовели жени, когато Маргарет се връща в Лондон; те действат заедно, когато молят за помилването на чираците.

За жена от династията на Тюдорите е необичайно да се надява на любов в брака. Специалистите по обществена история биха казали, че браковете на личностите от елита почти винаги са били предварително уредени договори, чак до XVIII век. В лицето на Маргарет и сестра й Мери обаче виждаме две жени от рода на Тюдорите — всъщност две принцеси от династията на Тюдорите — със силни романтични стремежи, които действат независимо, дори се опълчват на своите настойници-мъже. Маргарет е удивително съвременна жена в желанието си да се омъжи по любов, да се разведе с един неудовлетворяващ съпруг, и да се омъжи отново, и въпреки това да се надява да си върне политическата власт и попечителството над децата си. Фактът, че успява да направи всяко едно от тези неща в един свят, където законът и Църквата служат на мъжете, в страна, където цари жестокост и е опасна, във време, когато нито Шотландия, нито Англия са имали властваща кралица, е свидетелство не за неразумност, а за решителност, умение и пламенност.

Чувствата на Маргарет към тримата й съпрузи могат да бъдат само предмет на предположения при липсата на каквито и да е сведения от първо лице. Предполагам, че постепенно е обикнала съпруга, направил я кралица, и навярно е скърбила дълбоко за загубата му. Със сигурност се твърди, че никога не е говорила открито за него след смъртта му. Това, че е била дълбоко и катастрофално влюбена в Арчибалд Дъглас, се демонстрира от онези нейни действия, за които има запазени сведения — женитбата в тесен кръг, опитът да го издигне до място в съвета, и помиряванията им. Кошмарното им бягство към Англия е такова, каквото го описвам, но защо той остава в Шотландия и дали още от самото начало на брачния им живот е възнамерявал да й изневери, е нещо, което историците все още не знаят, и може никога да не открият. Знаем, че е наричал Джанет Стюарт своя съпруга, и че са имали дъщеря, която е взела името му; но той се връща неведнъж при Маргарет. В романа предполагам, че тя винаги е изпитвала привличане към него, въпреки изневерите и нелоялността му; със сигурност знаем, че е мислила за него на смъртното си легло:

Желая… да помолите краля да бъде милостив към графа на Ангъс. Моля Бог за милост заради това, че така оскърбих графа. (Хенри VIII, Писма и документи, том 16, октомври 1541, с. 1307)

Моите благодарности към историците, проучвали тази прекрасна героиня и нейните времена; следва списък на книгите, които ми помогнаха да създам това художествено описание на Маргарет. Освен това посетих местата, където е живяла най-дълго, и силно препоръчвам посещение в замъците и дворците на Шотландия. Порутени или реставрирани, те са наистина прекрасни, подходящ декор за историята на такава сложна и интересна жена.