Кристина Кабони
Пътят на парфюма (17)

16.

Черен пипер. Възбужда сетивата, обединява вътрешните сили. Учи, че когато пътят изглежда напълно изчезнал, често е просто изгубен.

— Може ли да попитам защо не използвате ключовете си? И да не сте посмели да ми кажете, че сте ги забравили. — Елена остави Кайл и Моник на входната врата и тръгна бавно към горния етаж, без да поглежда назад.

Двамата се спогледаха и я последваха. Кайл напълни чайника и отвори шарената кутия, в която се намираха макароните. Той беше отишъл до „Шанз-Елизе“, за да ги купи. Сложи ги на масата. Лек аромат на меренге^[1] и плодова сметана се разнесе из цялата кухня.

— Имаме предложение за теб, Елена — каза Моник.

Елена седна на любимия си стол до прозореца. Грабна едно одеяло, зави се с него и започна да си играе с ресните. Беше в ужасно настроение. Вече от една седмица не излизаше от къщи. Бледността правеше кожата й почти прозрачна.

Кайл я поглеждаше тайничко, докато правеше чая. Надяваше се, че планът на Моник ще помогне; в противен случай щеше да приложи своите похвати.

— Ние с Кайл помислихме малко — продължи Моник — и смятаме, че е дошло време да се отвори нова парфюмерия. Или по-точно, ти да я отвориш, а ние да сме ти съдружници и спонсори.

Ето, каза го най-после. Моник въздъхна, взе чашата, която Кайл й подаде, и се съсредоточи върху кехлибарената течност. Наистина имаше нужда от нещо топло. Атмосферата в апартамента беше ледена. Да не би Елена да не е пуснала парното?

— И така, какво ще кажеш? — попита, след като изчака няколко минути.

— Аз… аз съм уморена. Отивам да спя — каза Елена. Изправи се и тръгна с наведена глава.

Кайл й препречи пътя.

— Може да не искаш, може да мислиш, че няма да стане, но поне трябва да ни кажеш каква е причината.

На Елена й дойде прекалено много. Тези дни непрекъснато търсеше някакво решение, но не й идваше наум нищо, което да направи или да каже. Откъдето и да започваше, плановете й рухваха с гръм и трясък, сред съмненията и възраженията, породени от сринатото й себеуважение. Клодин бе играла двойна игра и я бе използвала, но тя й беше позволила. Не си бе направила труда да провери дали Монтие знае за парфюма, поръчан от госпожа Бинош; дори не беше говорила с шефа си за промяната на позицията си. Бе повярвала на всичко, което казваше колежката й.

Но това, от което най-много я болеше и което не можеше да си прости, бе фактът, че в края на краищата тя самата се бе заблудила. Трябваше да се досети и да се усъмни в поведението на Клодин… А тя бе пренебрегнала всяка странност, подминавайки я лекомислено, само защото искаше да създаде този парфюм.

Не можеше да го преодолее. Беше се доверила на неподходящите хора и се чувстваше глупаво. А тази грешка щеше да й струва скъпо, защото нямаше как да започне друга работа заради бебето. Сякаш се въртеше в затворен кръг. Сега това я поставяше пред друг проблем: парите. Бяха й останали малко, прекалено малко, за да може да се издържа до края на бременността.

Можеше да напусне Париж. Да се върне във Флоренция, където имаше къща. Единствената възможност, която й оставаше, но това означаваше да се откаже от плановете си, а и от Кайл.

Защото не можеше да приеме парите им. Не можеше да им даде нищо в замяна; нямаше какво да заложи, за да участва и тя в разходите. Това не беше съдружие, а подарък.

Вдигна рязко глава и извика:

— Няма какво да ви казвам!

Но преди да успее да довърши изречението, избухна в плач.

— Няма нужда да ме спасявате. Мога да си намеря друга работа, мога да се справя… — промълви тя и отстъпи назад.

Кайл я остави да излива душата си в продължение на няколко минути. Беше се облегнал на рамката на вратата, със скръстени ръце и притворени очи. После я погледна с решително изражение и попита:

— Свърши ли?

— Не, и ще плача колкото си искам — заяви Елена гневно и затропа с крака по пода.

Моник усети, че напрежението нараства, и реши да ги остави сами за няколко минути. Слезе долу, надявайки се Кайл да успее да я накара да разсъждава трезво, или поне да я изтръгне от това състояние на дълбоко самосъжаление.

Когато Кайл се увери, че Елена няма да изпадне пак в нервна криза, я хвана за ръката и я заведе в банята.

— Вземи душ, успокой се и ела при нас. Имаме предложение за теб, което не е продиктувано от жалост, нито пък е подарък. Освен това, исках да те помоля да дойдеш с мен в Прованс. Трябва да отида там за няколко дни. Промяната на въздуха ще се отрази добре на бебето.

— Няма да дойда с теб.

— Защо? Ще те запозная с майка си. Тя е много внимателна жена — ще видиш, ще ти хареса.

— Казах, не!

— Дори и ако ти кажа, че вероятно съм открил къде Беатриче е писала дневника си?

Очите на Елена се разшириха.

— Не може да бъде — прошепна тя.

Кайл сви рамене.

— Някога да съм те лъгал?

Тя замълча, после поклати глава.

— Трябва да взема душ — излез, ако обичаш!

Той затвори вратата на банята и слезе надолу по стълбите. Лека усмивка се бе появила на устните му.

— След малко ще дойде — каза на Моник.

Тя вдигна поглед от списанието, което разлистваше, и кимна.

— Благодаря ти за всичко, което правиш за нея.

Кайл се намръщи.

— Не ми благодари, не го правя от щедрост.

— Знам защо го правиш, но не исках да кажа това — отвърна Моник. Беше уморена и се бе скарала лошо с Жак, последният скандал от една дълга серия. Надяваше се, че за последен път се карат, и след това — край.

— Този Монтие не е свестен човек. — Кайл не каза нищо повече, само й хвърли предупредителен поглед.

— Жак ми разказа всичко — отвърна Моник след дълго мълчание. — Каза, че си отишъл да го търсиш в кабинета му.

Това беше вярно. Кайл отиде да говори с него. На следващия ден Елена получи бележника си, заедно с извинителна картичка, както и покана да се върне на работа.

— Той ми каза, че е уволнил Клодин — каза Моник.

— Той е откраднал парфюма на Елена.

— Всъщност се е опитал да го направи — уточни тя. — Във всеки случай, когато парфюмът бъде довършен, Жак ще го пусне на пазара. Ще плати на Елена това, което плаща обикновено на всички парфюмеристи, които ангажира. А, повярвай ми, това е сериозна сума… Той много съжалява за случилото се. — Облиза устни, погледна към стълбите и допълни: — Не е лош човек.

— Ще бъде по-добре за него, ако стои далеч от Елена — отвърна Кайл студено. — Както и да е — на мен ми прилича на човек, който създава само неприятности.

Елена слезе долу точно навреме, за да чуе последните думи, и се засрами. Беше се държала лошо с Кайл, а той, вместо да си тръгне, затръшвайки вратата, стоеше там, в хола й. Дори й бе донесъл от най-вкусните сладкиши в Париж.

— Аз… исках да кажа, че съжалявам. Не съм в добро настроение тези дни — каза тя тихо.

Влажната й след душа коса падаше свободно върху раменете. Беше бледа, с черна плетена рокля, с която изглеждаше много млада. Кайл се загледа в нея, а Моник отиде до нея и я прегърна.

— Някой ден и на теб ще ти се наложи да изтърпяваш моите настроения — каза тя и докосна леко заобления корем на Елена, който едва се забелязваше под прилепналата рокля.

— Не си мисли дори и за миг, че ще ти се размине!

— Изчакай поне няколко години. Нека аз да се съвзема, може ли? — отвърна Елена.

— След десет години става ли?

Елена въздъхна и поклати глава.

— Прекаляваш.

— Седни. Трябва да поговорим. — Кайл извади от джоба си няколко листа и й ги подаде. Въпреки че бяха поизмачкани, почеркът се четеше ясно. Всичко бе схематизирано. Не бе използвал компютъра; бе написал всичко на ръка.

— Спомняш ли си Бен, моя приятел, който живее наблизо?

Елена кимна.

— Приятелката му Колет работи в офиса на един много добър счетоводител. Може да се заеме с разрешителното, а поне в началото, според мен би било добре да поеме и счетоводството, така че ти да можеш да се посветиш изцяло на магазина.

— Говориш така, сякаш вече всичко е решено.

Моник въздъхна.

— Недей да се дърпаш толкова, скъпа. Изтощена съм. Всички знаем, че отварянето на парфюмерия е твое съкровено желание. Ти притежаваш нужните качества и умения. Знаеш как да се справяш с клиентите…

Елена стана от дивана и се заразхожда напред-назад. Моник не изгуби кураж и я последва.

— Ще ме чуеш ли най-после? — попита тя раздразнено.

— В този момент не мога да участвам в разходите, затова няма да е истинско съдружие — заяви тя упорито.

— Ако спреш за момент и решиш да ме изслушаш, ще разбереш, че Монтие ще ти плати за създаването на парфюма.

— Не си ми казала — възкликна Елена и спря на едно място.

Моник вдигна поглед нагоре към небето.

— Напротив. Но ти никога не ме слушаш!

— Защо не седнете? — каза Кайл. — Не мога да ви следвам, ако продължавате да обикаляте.

Елена седна до него, а Моник — на дивана отсреща. Елена приглади с ръка листовете, които й бе дал Кайл.

— А колко… ще плати за парфюма?

— Достатъчно, за да си покриваш сметките и да можеш да се издържаш най-малко една година — каза Моник, — както и за пълен набор от есенции.

Това не беше вярно, но с него тя щеше да се занимае лично, като се договори с доставчиците на Льо Нотр. Той бе много доволен от парфюмите, направени от Моник, и й предоставил пълна свобода на действие. Не го бе казвала дори и на Кайл. Щеше да го запази за себе си. Чувстваше се отговорна за това, което се бе случило. Трябваше да изгони Жак от живота си, след като бе постъпил така с Елена. Но тя изслуша обясненията му. И нещо повече — прие ги.

— Да допуснем, че този магазин наистина се отвори — каза Елена. — Вярно е, че тук има достатъчно място. — Огледа се наоколо. Холът беше в отлично състояние, благодарение на ремонтите, които бе направил Кайл, и гледаше право към улицата. — Горе може да е лабораторията; отначало можем да използваме готови есенции… Но как ще намерим клиенти?

— С реклама — отвърна Кайл. — Това няма да бъде обикновена парфюмерия. Ти можеш да усещаш душата на хората, да създаваш това, което те искат. Веднага след като новината се разпространи, ще имаш повече клиенти, отколкото можеш да обслужиш.

Елена все още беше замислена. Не можеше да отрече, че тази творческа част от парфюмерията, диалогът с хората, които искаха да поръчат парфюм, бе едно от нещата, които най-много обичаше. Така се чувстваше ценна; точно тогава се превръщаше в творец. Тя беше посредник, точката на контакт между парфюма и клиента.

— А как ще се справим с мебелите? — прошепна Елена.

— Лесно, ще ги купим от пазара „Порт де Ванв“ — отвърна Кайл. — Аз обичам да реставрирам. А и те ще създадат добра атмосфера. Трябва да монтирам прожектори, за да осветя по-добре помещението.

— Да, страхотна идея — възкликна Моник.

Елена си помисли за големите емайлирани вази в склада на баба й. Щяха да са идеални за целта.

Може би и малко книги по рафтовете. Полека-лека чувството на горчива апатия, която таеше в себе си през последните няколко дни, се разсея, давайки път на една надежда, на конкретен проект.

— Добре… Като спестим от обзавеждането, това ще ни подпомогне, но не е достатъчно.

Погледна ги и продължи.

— Първоначално бих могла да използвам формулите на семейство Росини. Техните аромати са съвсем прости и естествени. Есенциите не са прекалено скъпи; мога да ги използвам, поне докато създам свои.

— Или може да използваш синтетични продукти — предложи Моник.

— Разбира се, но аз… — Тя замълча. — Ако искам да имам шанс да успея, да се различавам от другите, всеки аромат трябва да стигне до съзнанието на този, който ще го употребява. А без неговата мистична част, без естествената енергия на есенциите няма да съм в състояние да създам специален парфюм — резултатът би бил посредствен. Няма да мога да се конкурирам с големите марки, освен ако не съм напълно убедителна. Разбира се, химичните продукти са много по-евтини и крият безкраен потенциал, но са напълно лишени от мистерия.

— Мистерия ли? В какъв смисъл? — попита Кайл, заинтригуван.

— Според алхимията всяка природна есенция се състои от лимфа, сок или — за да е по-ясно — от нейната физическа страна и от мистерия, която включва идеалната част на растението — тази, свързана с нейния потенциал, добродетели и качества. Тя представлява енергийно поле. Само живите организми могат да я излъчват. Това означава, че парфюмите, създадени от естествени есенции, са съвсем различни от синтетичните. Те са живи. И аз ще използвам всяка технология и всяка тайна, научена от баба ми, която бе привърженичка на тази философия. Парфюмът е живот, съчетава се с енергията на тялото и го укрепва. Ще приложа целия репертоар, ще потърся в дневниците на семейството. Мога да приспособявам парфюмите към изискванията на клиентите и да ги комбинирам в момента. По този начин всеки ще получи своя персонализиран парфюм, без да се налага да чака.

Кайл беше напълно съгласен; Моник също.

— Имай предвид, че можеш да разчиташ най-много на… четиристотин, или може би петстотин есенции, вместо поне три хиляди.

— Вече помислих за това — каза Елена.

— Ако това е твоето решение, добре. Аз съм съгласна. — Тя замълча и се усмихна. — Баба ти щеше да заподскача от радост. Отдавна не бях чувала тази дума. Мистерия — алхимичната част на растението, неговата жизненост.

Продължиха да спорят с часове. Водеха си бележки; по някои въпроси бяха съгласни, по други не напълно. Но накрая, когато Моник реши да се прибира вкъщи, основите на компанията бяха положени. Жасмин щеше да получава наем за ползване на помещението, въпреки че тя все още не знаеше. Кайл щеше да се заеме с обзавеждането, поддръжката, рекламата и документацията. Елена щеше да създава парфюмите и да управлява магазина. Идеалното би било да се направи откриване за Коледа, но тъй като бе вече началото на декември, решиха, че ще се спрат на дата, когато успеят да вземат всички разрешения.

— Сигурна ли си, че не искаш да останеш за вечеря? — попита Елена.

— Не, нали ти казах. Вече имам друг ангажимент.

— Моник се усмихна, беше развълнувана. — Тази идея много ми харесва, скъпа. Помисли си само: един магазин, който е само наш! Това е сбъдната мечта.

Елена осъзна, че изпитва същия ентусиазъм като приятелката си. Кайл беше на горния етаж. Ароматът на доматен сос стигна до нея, напомняйки й, че не е хапвала нищо от сутринта.

Изкачи се забързано по стълбите. Имаше толкова много неща, които искаше да му каже, и други, които би искала да направи. Тяхната връзка беше една дълга поредица от отлагани събития. Сякаш бебето представляваше някаква бариера между тях. Изведнъж застини неподвижно. Споменът за Морис я раздразни. Ами ако и Кайл… Не довърши изречението, защото знаеше, че няма и най-малък шанс двамата да се държат по един и същ начин. Кайл бе много щастлив за бебето. Не — все пак Кайл не беше Морис.

Но тя все не намираше никаква база за сравнение. В миналото й нямаше нищо, което да се доближава до тяхната връзка. Знаеше само, че я кара да се усмихва; с него се чувстваше прекрасно. Той отгатваше мислите й, без да се налага да ги превръща в думи. Когато бяха далеч един от друг, постоянно мислеше за него. И само близо до него се чувстваше истински жива.

Трябваше да си поговори с господин Лагоз за любовта. Жалко, че бе малко вероятно да го види отново.

— След пет минути спагетите ще са готови — каза Кайл, когато тя влезе.

Елена се втренчи в него. Беше се надвесил над плота. Почувства как сърцето й се свива от болка. Но сладка болка. Нещо, което я топлеше, но и я плашеше до смърт.

— Ще подредя масата — каза тя.

Той кимна разсеяно. Сложи спагетите в купа, добави сос и щедро количество пармезан. Купуваше го от един магазин, където се продаваха италиански продукти. Беше лудо влюбен в доматения сос. Научил се как да го прави от една американка, която използвала само студено пресован зехтин, малко лук, скилидка чесън, зрели домати, намачкани с вилица, и всичко това се слагало да ври в сребърен тиган. Отначало Елена не можа да повярва, и тогава Кайл й показа снимките.

— Един комплект от такива съдове сигурно струва цяло състояние — възкликна тя.

Тя наряза хляба на филийки и довърши подреждането на масата, дълбоко замислена.

— Наистина ли си намерил замъка на любимия на Беатриче?

Кайл напълни чинията й със спагети.

— Яж, а после ще ти разкажа всичко.

Елена се намръщи, но беше твърде гладна, за да спори. А от спагетите се носеше прекрасно ухание. Тя замълча за миг, затвори очи и започна да диша спокойно.

— И така, как го направи? — попита, след като започна да яде.

Кайл вдигна рамене.

— Като се вгледаш по-добре в дневника, има някои обозначения за местата… отделни елементи, които може да разпознаеш само ако вече си ги виждал. Но не забравяй, че е само теория.

Елена поклати глава.

— Както и да е. Сега търсенето на формулата на Идеалния аромат вече няма значение. Госпожа Бинош ще купи парфюма в „Нарцисус“. — Трябваше да й се обади, помисли си тя. Но наистина не знаеше как да й обясни неприятната ситуация, възникнала с Монтие. Следователно, не й оставаше нищо друго, освен да й каже истината. От този момент нататък друг парфюмерист щеше да се занимава с нейния проект.

— Това нищо не означава, не мислиш ли? Ако ние разрешим загадката, ще можеш да използваш формулата на Беатриче като основа за нова специална линия — каза Кайл.

Но колкото повече мислеше за това, толкова по-невероятно й се струваше.

— Сега трябва да се съсредоточим върху магазина. Но преди това… Ти каза нещо.

Кайл вдигна вежди.

— Какво имаш предвид?

— Каза, че си разпознал мястото, замъка.

— Казах, че има вероятност да съм го разпознал — поясни той. — Намира се не много далеч от имота на родителите ми. Значи ще дойдеш с мен, така ли?

Елена се замисли.

— Някой уикенд… Да, мисля, че мога да си го позволя.

— Чудесно — възкликна Кайл.