Лоръл Маккий
Греховни тайни (30)

Епилог

Единбург, една година по-късно

— Не, миличка, трябва да сме много, много тихи. Папа репетира.

София се усмихна на дъщеричката си, докато буташе детската количка по коридора в театъра. Малката Мери Сен Клер й се усмихваше, зелените й очи светеха изпод дантелите на шапчицата.

— Знам, че ще мълчиш — гукаше София. — Защото си най-доброто бебе на света.

Вкара количката през отворената врата на една от ложите и театърът се разкри изведнъж пред тях. Просторното тъмно пространство с празните редици столове с позлата и кадифе и ярко осветената сцена, където репетираха „Както ви се харесва“. Сцените с участието на София днес не се репетираха, затова имаше на разположение цели часове, които да прекара с Мери и да запознае дъщеря си с театъра.

Доминик се дуелираше, въртеше рапирата и се смееше. София виждаше, че е в стихията си.

Вече не влизаше в роли на злодеи, а само на герои, които изпълваха с трепет сърцата на зрителите. Както изпълваше с трепет нейното сърце, всеки път щом го погледнеше. Както знаеше своето истинско място, всеки път щом излизаха заедно на сцената.

София се усмихна, като се настани на един от столовете, и взе Мери в прегръдките си.

Откакто дойдоха в Единбург, за да играе Доминик в театъра на сестра си Лили и да избегне скандала в Лондон, всичко изглеждаше като истинска идилия. Лондонските неприятности и смъртта на Хамънд им се струваха толкова далеч. Тук, в този старинен град с възвишения и улици, настлани с обли камъни, с нови театри, започнаха нов живот.

— Твоят папа ще завладее Единбург с тази роля — каза София и Мери изгука, след което хвана панделката на бонето на София и я задъвка.

— Наистина ще го завладее… както и майката на Мери — каза братовчедът на София Ейдън, като влезе в ложата. — Ще пожънем голям успех тук, в „Северен Маджестик“. Всеки иска да гледа прочутите господин и госпожа Сен Клер. Как сте днес, красиви дами?

— Много сме добре, наистина — засмя се София. Мери се усмихна и подаде една топчеста ръчичка на любимия си чичо.

Друго едно предимство на бягството от лондонските неприятности бе, че се срещна с Ейдън отново и се запозна с неговата жена, и с техните новородени близнаци.

Никой не знаеше по-добре какво изпитание е да се осъществи брак между Хънтингтън и Сен Клер. Нито каква изключителна радост. София не беше срещала по-щастлива двойка.

С изключение на себе си и Доминик.

— Как е Лили? — попита, като гледаше как Ейдън си играе с Мери.

— Заровила се е в нейните счетоводни тефтери и е смехотворно щастлива. Никога няма да разбера страстта на тази жена към цифрите — отговори Ейдън. Усмихна се на нея и на Мери. Репетицията на сцената продължаваше. — Прекрасно е, че си толкова щастлива, Софи. Тревожех се за теб.

София се разсмя.

— Тревожил си се за мен ли? Ти загазваше много по-често от мен.

— Но ти винаги изглеждаше толкова недоволна от положението си, винаги искаше повече, винаги се бореше срещу всичко.

София погледна към сцената. Доминик обясняваше сценичните жестове на един актьор, ръкомахаше оживено и се смееше. Нейният красив, елегантен съпруг.

— Тогава бях нещастна и затова се държах безразсъдно и необуздано, не виждах изход. Не виждах друг начин на съществуване. Но сега…

— Сега имаш всичко, което искаш — семейство, кариера на актриса.

— Да. — София хвана мъничката ръчичка на Мери и се загледа в Доминик, който си взимаше жакета, и все така се смееше с другите актьори. — Имам всичко, което съм искала. Ти също.

— Да, така е. — Ейдън й се захили по неговия безгрижен маниер. — На кого от нас би му минало през ум?

— Двете черни овци не се справиха толкова зле.

Ейдън погледна към сцената.

— Явно сутрешната репетиция завърши. Ще отидем ли за обяд при Лили?

Слязоха по задното стълбище и Ейдън свали количката. Мери гледаше декорите с ококорени и омаяни очи както винаги, когато беше в театъра. Мъничка, бъдеща актриса.

— Ето ги и моите любими момичета! — каза Доминик, като се появиха на сцената. — Как ви се видя това действие?

— Много добре, разбира се — отговори София, докато той я прегръщаше. Мери загука радостно и подаде ръчичката си от дебелата пеленка, с която бе увита. — Мери е абсолютно омаяна. Щом се разстрои, трябва само да я доведем в театъра и тя се успокоява веднага.

— Моята мъничка любима. — Доминик взе Мери, притисна я до рамото си и се наведе да целуне София чувствено и дълго. — Казах ли ти днес, че те обичам?

София се разсмя и също го целуна.

— Не и от сутринта. Но на мен никога не ми е достатъчно…