Лоръл Маккий
Греховни тайни (25)

Двадесет и четвърта глава

— Какво прави този негодник тук? — настръхна Джеймс и сви юмруци.

— Не съм съвсем сигурна — отговори София, вперила поглед в Хамънд като препарирана. За да не извърши някоя глупост, хвана под ръка девера си, който беше луда глава. Не и тук, в техния театър, театърът на Сен Клер, когато всички гости ги гледаха. Искаше да постъпи почтено със семейството, което вече бе и нейно, а не да им причинява още повече неприятности.

И все пак защо Хамънд се навърташе отново около нея? При това с брат й Едуард и неговата жена? Каква игра бе подхванал? Беше се надявала, че бракът й ще го прати подир друга плячка, но сега се опасяваше, че е сгрешила. Може би по този начин го бе настървила още повече.

— Хайде, Джеймс, ела с мен — каза тя възможно най-спокойно. — Няма значение какво прави тук, той не е поканен.

— В Париж не съм мамил на карти, нека да говори кой каквото си ще — ядосваше се Джеймс. — Върша лудории, признавам, но не и това.

— Знам — каза София и наистина знаеше. Джеймс никога не би мамил на карти. Беше млад, лесно си палеше, но спазваше същия личен закон на честта като своя брат. Скандалът е бил ход в играта на Хамънд.

— Ела с мен. Трябва да намеря Доминик, а не искам да минавам сама през салона.

Джеймс се съгласи, макар и неохотно. Нямаше да я остави сама, след като лорд Хамънд е някъде наблизо. Хвана го под ръка и тръгнаха между гостите. Почувства, че Джеймс е крайно напрегнат, че оглежда трескаво тълпата, но остана с нея.

С лорд Хамънд не се срещнаха. Но срещнаха брата на София.

— София — обърна се той към нея небрежно и я целуна леко по страната, като че ли не я бе виждал от миналата седмица. — Изглеждаш чудесно. Бях направо изумен да видя тази вечер малката си сестричка на сцената. Представи се възхитително, предполагам.

София се разсмя неволно. Нейният брат никога не е бил любител на театъра и едва ли ще разбере дали едно изпълнение е „възхитително“, даже да се разиграе под носа му. Дори в момента погледът му се рееше и оглеждаше другите жени в салона.

Съпругата му сияеше, страните й бяха розови като роклята й с къдри и волани.

— Играта ви наистина беше чудесна, госпожо Сен Клер — каза тя срамежливо. — Ще ви гледаме ли често в „Маджестик“?

— Едва ли — отговори София. — Играх като дубльорка, понеже моята зълва, се нарани. Но се радвам, че сте харесали изпълнението.

Побъбри със съпругата на Едуард за последните лондонски новини, за новата модна линия на шапките, за събитията около кралското семейство, а междувременно Едуард и Джеймс се преструваха, че са някъде другаде. София хвърляше тайничко погледи към многото гости и тогава се случи това, от което се страхуваше — Лорд Хамънд се появи. Както винаги го придружаваше дама — красива, млада, червенокоса, с черна вдовишка рокля, накичена с диаманти.

София почувства изведнъж, че някой я прегръща нежно през раменете. Обърна се и видя Доминик до себе си. Той я насърчи с усмивка и тя за миг се успокои, дори след като Хамънд се приближи още повече до тях.

— Ах, щастливите младоженци — усмихна се Хамънд вежливо. Погледна София с леденостудени очи и тя още повече се зарадва, че Доминик е до нея. Едуард и съпругата му се извиниха и отидоха да си вземат по чаша вино. — Разрешете ми да съм един от първите, който ще ви поднесе най-добрите си пожелания. Много съм доволен, че скъпият ви брат и неговата съпруга ме поканиха тази вечер тук, госпожо Сен Клер, за да мога лично да ви поздравя.

— Много мило от ваша страна — каза любезно Доминик, — особено като имам предвид, че последната ни среща при мадам Бранкузи не беше толкова сърдечна.

София чувстваше колко напрегнат е Джеймс, като че ли едва се владееше. Надяваше се да не изпусне нервите си.

Хамънд махна презрително с ръка.

— Било, каквото било, да забравим миналото, нали така? Младият господин Сен Клер тогава беше пийнал, но съм сигурен, че си е взел поука. За разлика от други. — Хвърли поглед на тълпата гости. — Вашият баща жъне такъв успех със своя театър. В Лондон постоянно се говори за „Маджестик“. Дори се носи мълва, че кралицата искала да наеме постоянна ложа. Вярвам, че госпожа Сен Клер ще бъде голяма придобивка за театъра.

— Тя вече е — каза Доминик.

— Разбира се. Надявам се единствено вие и вашето семейство да сте много щастливи. И никога да не съжалите за вашия брак. Дотам се стига неусетно, когато решенията се взимат прибързано.

Хамънд като че ли каза всичко, което е възнамерявал, защото им кимна рязко и се отдалечи с облечената в черно дама, увиснала на ръката му.

— И това ако не беше кратко и ясно — каза Доминик.

— Негодник — изръмжа Джеймс. — Какво искаше да каже?

София кимна, но блясъкът на вечерта малко по малко погасна като светлините на рампата в края на драмата, и тя знаеше, че трябва да намери начин да прогони Хамънд далеч от своето ново семейство и този театър, който те толкова много обичаха.

Последните редове от дневника на Мери Сен Клер Хънингтън

Джон ме изгони. Болна съм, имам треска, но той не желае да чуе моите молби. Господи, какво ще правя сега? Обичам го толкова много.