Сюзън Ий
Ангелски свят (74)

74

Пейдж се втурва към мен, все още стиснала крилата. Колебливо заравя лице под ребрата ми, досущ както правеше, когато имаше кошмари и се нуждаеше от прегръдка.

Прегръщам я. Кълна се, раменцата й са по-кльощави от преди. Но тази мисъл ме води към всички тъмни места, където не искам да се озова, затова за момента й обръщам гръб. Съдейки по стената от воини около нас, гладът й няма да е проблем още дълго.

Придърпвам я с мен и колебливо пристъпвам към Рафи. Ангелите са още в шок и никой не ме спира, макар вече да съм ангелоубийца. Заставам гръб до гръб с другаря си и поставям Пейдж и отрязаните крила помежду ни.

Знам, че сега сестра ми е смъртоносна. Така или иначе обаче тя няма да преживее битката, във всеки случай не повече от нас. И ако съм наясно за едно, което дете на нейната възраст не бива да прави, това е да се бие за живота си, докато голямата й сестра е до нея.

Надявам се последните й мигове да са изпълнени с мисълта, че е обградена от онези, които са се опитали да я защитят.

Сигурно сме изумителна гледка. Рафи с червена маска и демонски крила, разтворени в цялото си поръбено с куки-сърпове величие. Кльощава тийнейджърка, човешка дъщеря, размахваща архангелски меч. Момиченце, скърпено да прилича и да се държи като същинско страшилище, притиска към гърдите си чифт ангелски крила.

Косата ми се вее свободно. Осъзнавам, че бръмченето на скорпионите отново прераства в рев. Скакалците сигурно са се обърнали и прииждат насам. С приближаването им все едно начева буря.

Воините преодоляват шока си и започват да пристъпват към нас с голи ръце. Само дето сега към мен приближават поне толкова, колкото и към Рафи. Най-вероятно не харесват човешки момиченца, които убиват техни другари. Или пък искат да ми вземат меча.

Замахвам с острието към ангел, опитал да се приближи твърде много. Той се привежда и посяга да ме сграбчи за косата. Ритвам го в корема.

Спокойно може да се каже, че запасът резервни воини е безкраен. Изходът на битката е очевиден. Няма да мине много време и ще се уморим.

Ние го знаем. И те го знаят.

Продължаваме да се сражаваме.

Завъртам острието към разгорещен воин, опитвам се да му срежа гърлото, ала в същия миг нещо го събаря на земята.

Скорпион.

През първата секунда виждам само как пърхащи крила и жило се търкалят по утъпканата трева. Скорпионът всъщност не се сражава с ангела, струва ми се, просто се опитва да стане и да отлети. Ангелът обаче не възнамерява да допусне такова нещо.

Друг скорпион се стоварва върху противника на Рафи. И те се търкалят в прахоляка и се въртят в хаос от крайници и крила. Още три скорпиона тромаво връхлитат ангели.

Отнема ми няколко секунди да осъзная какво всъщност става.

Роякът над нас се е спуснал, върти се и кръжи като същинско ято стършели. И при спускането си скорпионите от най-долния пласт на рояка се блъскат в ангелите. Сблъсъците събарят воините, все едно косачка подкастря тревата.

Несъмнено ангел е способен да победи скорпион и даже да не се препоти. Но чудовищата са много повече от ангелите и се държат като безмозъчни зверове, връхлитащи противник. Някои се отклоняват в последния момент в опит да избегнат сблъсъка, но явно не са в състояние да овладеят инерцията на целия рояк, а именно тя е причината да повалят ангелите.

Дори само напорът на телата, които постоянно се забиват в тълпата, ги събаря до един по гръб на моравата.

Тоест, сваля всички, освен мен, Рафи и Пейдж.

Роякът се разделя около нас и помита всичко по пътя си, но ние оставаме недокоснати.

Поради вятъра, вдигнат от крилата на скорпионите, се препъвам заднешком в Пейдж и накрая двамата с Рафи я притискаме помежду си. Пресягам се назад да я стисна за ръката. Малката й длан здраво се вкопчва за моята.

Рафи разтваря крила, за да ни приюти и, приведени гърбом под тях, сме защитени от всички страни.

Дори Доктора да е грешал за чувствата на Пейдж към Белиал, започвам да се убеждавам, че тя наистина притежава специална дарба. Каквото и да й е сторил тайно Доктора, то й дава някаква връзка със скорпионите. Те се роят около нея и я пазят със собствените си тела.

И продължават да прииждат. Някои жилят, други не, самите те са объркани какво се очаква от тях. Но дори онези, които ужилват по някой ангел, не се задържат. По-скоро тактиката им е за нападение и бягство, сякаш долавят, че ще загазят много, ако се забавят на полесражението.

Роякът се вдига и оставя поляната осеяна с ангели на колене и по корем. Всички те се взират в небето, за да видят какво ще последва. Само ние сме още на крака.

Роякът се завърта и завива за ново прелитане. Ангелите на колене се просват по корем и всички си прикриват главите.

Вероятно, ако бяха в състояние да ползват мечовете си, динамиката щеше да се промени. Но май никой не иска да рискува оръжието му да го отхвърли, пък било то и само за една битка.

Оглеждам се да преценя какво да направим ние. След като скорпионите не се целят в нас, търсенето на прикритие няма особен смисъл.

Роякът продължава да се приближава. Силният порив на вятъра ми насълзява очите и за малко да ме събори.

Но, както и преди, скорпионите се разтварят около нас и ни оставят изправени, докато всички други се прилепват към земята.

Все още стиснала сгънатите крила, Пейдж се изплъзва измежду мен и Рафи и ляга върху Белиал. Крилата са притиснати помежду им и маховите пера трептят на вятъра.

Белиал се е спихнал и е почти неузнаваем — един проснат по корем мъртвец. Крилата обаче покриват гърба му и изглеждат контрастиращо пълни е живот, както са го завили като бяло одеяло.

Над Пейдж се завърта скорпион и се опитва да я вдигне, но тя отказва да се пусне от демона.

Цялата изстивам от гледката на извитата опашка с жилото, така близо до сестра ми. Изкушавам се да я отрежа, ала Рафи протяга ръка да ме спре, предугадил какво се каня да направя.

— Прибери го! — шепне и кима към меча.

Колебая се. Изреждам наум всички причини да задържа оръжието в ръка. В крайна сметка избърсвам кръвта в панталоните си и прибирам меча в канията на бедрото ми. Моментът за спорове не е сега.

Още скорпиони забавят полета си и се реят над Пейдж. Четирима сграбчват Белиал под мишниците и за краката, а двама други го дърпат за колана. Вдигат го с все сестра ми, наместила се върху него като принцеса в демонски паланкин.

Посягам към нея е желанието да я сваля оттам.

Рафи ме хваща за ръката и хуква след рояка, когато последните скорпиони преминават над нас. Подхвърля ме високо и ме притиска в обятията си.

Залавям се за него толкова здраво, колкото ми позволяват треперещите мускули.

Няколко крачки на бегом и сме скочили над скалите; намираме се във въздуха.