Сюзън Ий
Ангелски свят (50)

50

Апартаментът на Уриил е възхитителен. Дневната е огромна — такива помещения човек вижда само в холивудските филми. Две от стените представляват грамадни прозорци и разкриват поразителна 180-градусова панорама към океана. На хоризонта се кълби стена от мъгла, вие се и се търкаля над водата. Гледката направо спира дъха и, зяпнала, забавям крачка, щом токчетата ни стъпват на плюшения килим.

— Насам, момичета — подканва ни Маделин. Тя отива до гигантско бюро, поставено в единия ъгъл на стаята, отвъд тапицираните с кафява кожа дивани и кресла. Посочва ни да застанем от двете страни на бюрото, до стената. — Докато архангелът е в апартамента си, вие стоите на тези две места. Не мърдайте, освен ако той не ви нареди да се преместите. Не се дръжте като статуи — бъдете статуи. Позволява ви се да дишате, но нищо повече. Ясно ли е?

Отиваме на местата си. Едва забележима лентичка тиксо на пода отбелязва къде точно да застанем.

— Вие сте живо изкуство. Вие сте трофеите на архангела и ще останете от двете му страни, докато седи тук.

Заемаме местата си. Маделин заема горда поза, изпъчва гърди, отпуска едното рамо и подчертава извивките си, за да ни покаже как трябва да изглеждаме. Имитираме я. Тя се приближава и ни намества, поставя ръка на бедрото ми, накланя ми главата, оправя ми прическата. Виждала съм магазинери да се държат така с манекените си.

— Когато архангелът излиза от апартамента, тръгвате с него. Заобикаляйте в синхрон бюрото и всички други препятствия. През цялото време вървете две стъпки зад него. Ако се окаже, че изоставате, не тичайте. Лекичко ускорете ход, докато го настигнете. Изяществото преди всичко, дами. Животът ви зависи от това.

— А ако се наложи да отидем до тоалетната? — пита Анди.

— Ще стискате. На всеки няколко часа ви се полага кратка почивка за храна и посещение на тоалетната. По време на почивките някой от екипа ни ще идва при вас да ви нахрани и да освежи прическите и грима. Понякога и архангелът сам ще се сеща да ви даде почивка преди някоя дълга среща. Умее да се държи и добре с питомките си, стига те да правят точно каквото им е наредено… — Тонът на началничката ни подсказва, че това е предупреждение, а не успокоение.

Маделин отива до отсрещната страна на бюрото и ни оглежда критично, както стоим в неестествените си пози. Кима и ни отпраща да изприпкаме до тоалетната. Връщаме се и заемаме позите без нейна помощ. Тя ни оглежда отново и донаглася някоя и друга дреболия.

— Късмет, дами.

Тонът й е мрачен. Обръща се и излиза от апартамента.

Стоим неподвижно почти час, преди вратата да се отвори. Предостатъчно време да започна да се тревожа за всички възможни причини Уриил да ни иска тук. Преполовявам поредния зле скроен, малоумен план, който подлага на риск не само моя живот, но и живота на всички останали около мен. Как да се измъкна и да намеря Пейдж, докато служа за украса на архангела?

Минутите се влачат и ние двете се отпускаме посърнали. Ала веднага щом отвън се разнасят гласове, забелязвам с ъгълчето на окото си, че Анди се оживява не по-малко от мен. Сърцето ми блъска с такава скорост, че на практика виждам как пърха в гърдите ми.

Вратата се отваря широко и в апартамента влиза Уриил. Дружелюбната му усмивка изглежда искрена и достига до очите. В сиянието на океана, нахлуващо през прозорците, крилата му отново са белезникави. Онова, което на пристана на Алкатраз ми се стори налеп от мрак, на тази розова светлина прилича на топъл оттенък. Отразеното във водата следобедно слънце вероятно придава топлота дори на убиец като архангела. Нищо чудно защо всичко живо иска да живее в Калифорния.

— … да имам докладите от вторичните лаборатории утре.

Зад Уриил върви жена. Коса като златна завеса се спуска по раменете й. Съвършени черти. Големи сини очи. Глас като… ами, ангелски глас. Лайла.

Мускулите ми до един се стягат и се притеснявам, че от цялото това напрежение ще се прекатуря на високите си токове. Лайла. Главната лекарка, която оперира Рафи. Същата, която трябваше да пришие пернатите му крила и вместо това сложи на гърба му демонски. Питам се дали задоволството от силен удар в съвършената й брадичка ще си струва ужасната смърт.

— Какво ви бави толкова? — пита Уриил, вече затворил вратата.

Лайла го поглежда ококорена, едновременно и засегната, и разгневена.

— Цяло чудо е, че сме напреднали толкова много. Знаеш го, нали? Съумяхме да задействаме цялата апокалиптична машина само за десет месеца.

Десет месеца ли?

— За толкова време повечето проекти едва-едва щяха да започват. Нормален екип още щеше да експериментира с първата партида и да минат години, навярно десетилетия, преди да получиш орда зрели скакалци, готови да се нахвърлят на света. Екипът ми едва се крепи на крака от изтощение, Уриил. Не мога да повярвам…

— Спокойно — прекъсва я архангелът. Гласът му е успокоителен, тонът — нежен.

Ангелското нашествие започна преди няма и два месеца. Нима са основали лабораториите си сума време преди същинското нашествие?

Уриил насочва Лайла към кожения диван и я настанява на него. Намества се на креслото до дивана и вдига крака на мраморната масичка за кафе.

Черните му подметки стоят мръсни редом с бутилката с вино и цветята, поставени на масичката. Като изключим това, двамата представляват прекрасна гледка. Двама изумителни ангели, изтегнати на скъпи мебели.

Уриил си поема дълбоко дъх.

— Дишай. Наслаждавай се на чудесата на Божията Земя! — Той гордо махва с ръка към прозорците с гледка към възхитителния прибой, сякаш лично е допринесъл за панорамата. За втори път си поема дълбоко дъх, като че ли да покаже как се прави.

Лайла следва примера му и няколко пъти вдишва старателно. Поне засега и двамата ангели не са погледнали към нас по-внимателно, отколкото към масата. За тях с Анди сме просто част от обзавеждането.

Не отклонявам поглед от точка на лавиците с книги, все едно съм жива статуя. Последното, което ми се иска, е двамата да забележат, че ги зяпам. Според моя сенсей, и бездруго е по-добре да следиш враговете си с периферното зрение.

— Ако не те смятах за способна да ръководиш този проект, щях ли да те помоля да го оглавиш! — Уриил взема бутилката с вино и сваля фолиото отгоре. — Няма по-велик химеролог^[1] от теб, Лайла. Всички го знаем. Е, знаеха го всички, освен Гавраил… — При споменаването на Вестителя в гласа му се прокрадва капка сарказъм. — Изобщо не биваше да назначава онзи бръщолевещ идиот, Пеан, за главен лекар на царството. Трябваше да си ти. И това ще се сбъдне, щом бъда избран за Вестител. Не е изключено дори да променим титлата на Главен творец.

Съвършените устни на Лайла се разтягат в изненадана усмивка. О, несъмнено титлата й допада.

— Ако Пеан отговаряше за този проект — добавя Уриил, докато забива тирбушона по-дълбоко в тапата, — щеше да е започнал с клетъчни култури и да чакаме години наред, преди да се случи нещо.

— Векове — поправя го Лайла. — Той си въобразява, че всичко започва с клетъчни култури, просто защото са му специалност.

— Методите му са остарели с цели епохи. Ти, от друга страна… Знаех си, че със замах ще преуспееш в начинанието. Ти си гений. Защо да си даваш труда да създаваш вида от нулата, при условие че можем да съчетаем и наместим вече съществуващото? Не че не е чудовищно трудна задача! — Уриил измъква тапата. — Трудът ти е наистина брилянтен. Прогресът на този проект е невероятен, знам, напредва с направо рекордна скорост… — Той кима и приковава Лайла с поглед. — Нужно ми е обаче да се движи още по-бързо! — Дружеското му изражение се вкоравява до неразгадаема гримаса. Архангелът налива червено вино в една чаша. Все едно пълни стъкления съд със струя кръв. — Можеш да се справиш, Лайла! — казва го меко и окуражително, но със заповедна нотка. — Не бих ти възложил задача, с която не смятам, че не би се справила. Утрои хората си, ако трябва, поемай рискове, израждай скакалците преждевременно, ако се налага… — подава й чашата и пълни една и за себе си.

— Да утроя хората си… с кого по-точно? Още човеци ли да наема? Равносилно е да се опитвам да обуча с нас да работят псета — толкова са невежи относно сътворението на видовете.

— Хората не могат да предложат нищо по-добро от тази част на света. Нали ти самата каза така? Ето обяснението защо сме на това бездуховно място, вместо в Мека или в Йерусалим, или във Ватикана, където местните биха падали на колене и биха се отнасяли към нас с полагаемото се уважение, присъщо на Стария свят. Но ние предпочетохме лабораториите и добре обучените биолози. Спомняш ли си? — Архангелът отпива глътка. — Ти искаше да дойдеш тук. Така че размърдай процеса, Лайла.

— Правя всичко по силите си. — Тя отпива и виното оцветява устните й в тъмночервено. — Последната партида скакалци притежават лъвски зъби и женска коса, както ти пожела, но не могат да си затварят както трябва устата. Ако ги искаш по-близко до библейското описание, ще ни трябва повече време.

Уриил взема пура от кутията на масичката и я предлага на гостенката си.

— Пура?

— Не, благодаря! — Лайла кръстосва дългите си като на модел крака, с което подчертава грациозните си извивки и линии, изтягайки се на дивана. Прилича на видението на художник за съвършеното женско тяло — по-скоро богиня, отколкото ангел.

— Опитай една. Ще ти хареса.

Очаквам лекарката да откаже. Дори и аз преценявам, че дебелата, увенчана е пепел пура не е подходящ аксесоар за нея. Но Лайла се колебае.

— Честно, кой да предположи, че нектарът на боговете е предвиден да се пуши, вместо да се пие? Нищо чудно защо толкова много членове на висшия ни ешелон са усвоили навика!

Лайла се навежда напред да вземе пурата. Гърбът й се сковава. В тази нова поза краката й видимо са преметнати неудобно. Запалва кафявото връхче с несигурни и тромави пръсти.

— Няма нужда скакалците да са съвършени — уверява я Уриил. — Достатъчно е просто да изнесат добро представление. Няма нужда дори да живеят много дълго — само колкото да посеят хаос, да измъчват хората по добрия старомоден, библейски начин и да затъмнят небесата е редиците си.

Лайла си дръпва от пурата. Очаквам да се разкашля като непушач, но нищо подобно не се случва. Почти сбръчква нос обаче.

— Ще се опитам да ускоря нещата.

— Не ми прозвуча като обещание — отбелязва Уриил с топъл, но твърд глас.

Тя си поема дълбоко дъх.

— Няма да те подведа, архангеле.

— Добре. Не съм се и съмнявал… — той издухва облаче дим. Пурата сигурно е хубава. Уриил изглежда доволен. Става и Лайла го следва. — Време е да ида да наобиколя купона. Там долу положението сигурно доста се е загряло. Кога ще се присъединиш към забавленията?

Ако е възможно, бих казала, че Лайла изглежда дори още по-смутена.

— Трябва да се връщам на работа. Хората ми имат нужда от мен.

— Разбира се, че имат нужда от теб. Но тази вечер ще се наложи да се справят сами. Присъствието на по-големите церемонии е част от задълженията на Главния лекар. И, повярвай ми, това празненство ще влезе в историята. Не искаш да го пропуснеш! — Уриил я извежда навън. — Маймунката на име Маделин ще се погрижи за външния ти вид.

— Да, Ваша Светлост! — Лайла почти изтърчава навън.