Сюзън Ий
Ангелски свят (6)

6

Навремето от Пало Алто до Международното летище на Сан Франциско се стигаше за двайсетина минути, ако движението не е натоварено. Разбира се, сега магистралата е затворена и карането със сто и двайсет километра в час вече не е възможно, нито е добра идея. Но явно никой не е споделил това с Ди-Дум. На волана на джипа ни той избира по-достъпните второстепенни пътища, криволичи между изоставени коли и прелита през тротоарите като пиян спортен шофьор.

— Ще повърна — предупреждавам.

— Заповядвам ти да не го правиш! — заявява ми Ави.

— А, не й давай заповеди — възразява Ди-Дум. — Тя е бунтовничка по дух. Ще оповръща всичко, само за да ти даде да се разбереш.

— Има причина да си с нас, Пенрин — напомня Ави. — И повръщането в колата ми не е част от мисията. Дръж се, войнико!

— Не съм ти войник.

— Още не — съгласява се той с широка усмивка. — Защо не ни запознаеш със случилото се в гнездото? Разкажи ни какво видя и чу, дори ако смяташ, че не е важно за нас.

— И ако много ти призлее — добавя Ди-Дум, — цели се в посока на Ави, не към мен.

В крайна сметка им разказвам почти всичко видяно. Не споделям за крилата на Рафи, но им описвам безкрайното ангелско парти в гнездото с все шампанското и ордьоврите, костюмите, прислугата и невероятното разточителство. След това споделям и за ембрионите на ангелите скорпиони в лабораторията в мазето, и за хората, с които ги хранят.

Поколебавам се да разкажа за експериментите с децата. Кога домакините ми ще съберат две и две и ще заподозрат вероятността тези деца да са нисшите демони, разкъсващи на парчета хората по пътищата? Дали ще се досетят, че и Пейдж може да е една от тях? Не съм сигурна какво да правя, но накрая споменавам за операциите на хлапетата, без да навлизам в подробности.

— Значи сестра ти… Тя добре ли е? — пита Ави.

— Да, скоро ще се оправи напълно, сигурна съм.

Казвам го без колебание. Добре е, разбира се. Как иначе да бъде? Какъв избор имаме? Старая се да влея увереност в гласа си, макар че отвътре ме гризе притеснение.

— Разкажи ни повече за тези скорпиони ангели — обажда се другият ни спътник. Косата му е вълниста, кожата — наситенокафява. Младежът носи очила и има излъчването на учен, зациклил страстно на любима тема.

В облекчението си покрай изместването на темата от Пейдж, споделям всички подробности, за които се сещам. Размерът, крилата като на водни кончета, пълната липса на еднаквост, толкова нетипична за лабораторните екземпляри, каквито човек среща по филмите. Някои от скорпионите са ми се сторили в зародишно състояние, но други са изглеждали напълно оформени. Разказвам за затворените при тях в цистерните хора и как чудовищата им изсмукват живота.

Най-после завършвам; в последвалата пауза всички се опитват да преглътнат разказа ми.

И тъкмо си помислям, че частта с въпросите и отговорите ще бъде лесна, те питат за демона, който по време на нападението над гнездото ме е изнесъл и ме е стоварил при спасителния камион на Съпротивата. Нямам представа какво да кажа, затова отговорът ми на всичките им въпроси е:

— Не знам. Не бях в съзнание.

Изненадана съм колко много въпроси ми задават за „демона“.

Дали той е дяволът? Дали е споменал какво точно търси там вътре? Кога го срещна? Знаеш ли къде отиде след това? Защо те захвърли така?

— Не знам — повтарям за стотен път. — В безсъзнание бях.

— Можеш ли отново да го откриеш?

Присвива ме под лъжичката при този въпрос.

— Не.

Ди-Дум прави бърз обратен завой, за да избегне преградено второстепенно шосе.

— Да имаш нещо друго да ни казваш? — настоява Ави.

— Не.

— Благодаря ти! — С тази реплика той се обръща да погледне другия ни спътник. — Санджей, твой ред е. Чувам, че имаш теория за ангелите, която би искал да споделиш с нас?

— Да — потвърждава ученият, вдигнал световна карта. — Повечето убийства по време на Голямото нападение може да са били случайност. Един вид страничен ефект от пристигането на ангелите тук. Хипотезата ми е, че когато няколко от тях влязат в нашия свят, получава се локално чудо… — Санджей боцва една топлийка в картата. — В нашия свят се създава дупка, през която да минат. Това вероятно води до изменение на климата на местно ниво, но не е твърде драматично. Ала когато през отвора мине цял легион, ето какво се случва… — Той забива отвертка в хартията. Пробива я не само с острието, но и е дръжката, и е юмрук. Разкъсва цялата карта. — Според моята теория, светът се къса, когато нахлуят в него. Това е предизвикало земетресенията, цунамитата и смущенията в климата — всички онези катастрофални събития, довели до по-голямата част от щетите и жертвите…

Гръмотевица разкъсва оловното небе, сякаш да потвърди думите му.

— Всъщност ангелите не са разбунтували нарочно природата по време на нахлуването си — обяснява Санджей. — Затова не вдигнаха и гигантско цунами да ни погълне, когато нападнахме гнездото. Не им е по силите. Те са живи, дишащи създания, също като нас. Дори да имат способности, каквито не притежаваме, не са богоподобни.

— Искаш да ни кажеш, че са убили толкова много хора, без дори да възнамеряват да го сторят?

Санджей прекара пръсти през гъстата си коса:

— Е, след като застреляхме водача им, те наистина избиха доста народ, но вероятно не са толкова всемогъщи, колкото си мислехме първоначално. Разбира се, нямам доказателства. Това е просто теория, но тя съвпада с малкото, което ни е известно. Но ако вие, момчета, успеете да донесете поне няколко трупа, за да ги проучим, вероятно ще успеем да хвърлим малко светлина по въпроса.

— Искаш ли да конфискувам разни ангелски части по коридорите? — пита Ди-Дум.

Не смея да се пошегувам, че двамата с брат му и бездруго са в бизнеса с ангелски органи, да не би да се окаже вярно.

— Няма гаранция всички тези органи да са автентични — отвръща Санджей. — Всъщност, ще се изненадам, ако дори един става. Освен това много по-полезно би било да изучим цяло тяло…

В скута му лежат разпилени парчетата хартия, съставяли нашия свят.

— Стискай палци! — обажда се Ави. — Ако извадим късмет, ще ти донесем и живи образци.

Полазва ме тръпка на безпокойство. Но си казвам, че войниците на Съпротивата няма да хванат Рафи. Не могат. Той ще се измъкне невредим.

Радиостанцията на таблото оживява и се обажда нечий глас:

— Нещо става в старото гнездо.

Ави грабва микрофона и пита:

— Какво „нещо“?

— Във въздуха има много ангели. Твърде много за излавяне.

Ави изважда от жабката бинокъл и поглежда към града. На повечето места не би имал пряка видимост, но тук сме близо до водата и има шанс да зърне нещо.

— Какво става? — интересува се Ди-Дум.

— Нямам представа — отвръща генералът, все още загледан през бинокъла. — Обаче са доста. Явно се вихри нещо интересно.

— Вече сме на средата на пътя към града — предупреждава Ди-Дум.

— Той каза, че са прекалено много за залавяне — обажда се Санджей с нервно потреперващ глас.

— Така е — съгласява се Ави. — Но има вероятност да открием какво правят. А и нали искаше ангелски трупове за изучаване. Гнездото би било най-доброто място да ги намерим.

— Май трябва да изберем или едната, или другата цел — обажда се Ди-Дум. — Ако ще ходим на летището, ще са ни нужни под ръка всички подкрепления, за да приберем мишените — стига да са още там.

Ави въздъхва, явно разколебан. По радиостанцията разпорежда:

— Промяна в плана. Всички коли да се насочат към старото гнездо. Приближавайте с изключителна предпазливост! Повтарям, приближавайте много внимателно! Забелязани са враждебни елементи. Мисията е само проучвателна. Но ако ви се отвори възможност, донесете птичи образец. Мъртъв или жив.