Сюзън Ий
Ангелски свят (30)

30

Той се нахвърля Върху Белиал и го удря с крила, с явното намерение да го пореже.

Демонът отскача от пътя му и почти се изплъзва от удара. Събаря един прожектор срещу Рафи. Крушката се стоварва на кея. Примигва в края на разхлабения кабел и със случайни ярки проблясъци озарява сражаващите се.

Кръв капе от ухилената физиономия и раменете на Белиал.

— Признай го. Харесваш новите си крила. За какво са ти пухкави перушини, когато имаш свобода и могъщество?

— Ще те попитам същото, Белиале — Рафи заплашително пристъпва към демона.

— Наживял съм се в свобода и безчинства. Време е за промяна. За малко уважение. Малко заслужена възхита, не смяташ ли?

Те се обикалят един друг като акули, които се готвят за нападение. Куцукането на Белиал е изчезнало, след като вече е примамил Рафи.

— Уважението и възхищението не ти подхождат — отвръща архангелът. — Ти си чисто и просто жалък слуга на ангелите.

— Не съм слуга! — Белиал почервенява и побеснява. — Никога не съм бил слуга. Нито на дяволите, нито на ангелите, нито на никого!

Случайните примигвания на прожектора очертават тъмните сенки по оцапаното му с кръв лице.

Рафи отново му се нахвърля. Ала мрежа, която се стоварва върху него от нощното небе, пресича скока му.

Омотан в нея, ангелът се търкаля по кея.

Стани, стани!

Гневът бушува в гърдите ми. Ще издържа ли да гледам как екзекутират Рафи? Всяка фибра на тялото ми пищи: Не, не, не!

Какво мога да сторя? Какво да направя?

Рафи не се бори срещу мрежата, както очаквах. Вместо това рязко разтваря крила. Сърповидните куки по ръбовете им я подхващат.

Крилата се разгъват и я разрязват.

Мрежата се спуска около ангела като падащ воал, а той скача във въздуха, готов за битка.

От небето се стоварват скорпиони, два кацат право върху Рафи. Той се привежда, но дори и така ударите им го вадят от равновесие.

Крилата, ръцете и краката му вършеят наоколо. Три скорпиона падат в болезнени гърчове. Въпреки всичко остават още над дузина, плюс Белиал. И сякаш това не стига, още три кацат близо до схватката.

Отскубвам мечето си и изваждам меча, готова да се хвърля в боя.

Майка ме сграбчва за ризата и ме дръпва достатъчно силно, за да тупна по дупе като малко дете.

За щастие, Рафи явно е в състояние да удържи на нападението. Съмнявам се, че се е помирил с новите си крила, но поне се е научил да ги контролира по-добре, отколкото последния път, когато бяхме заедно.

Освен това е безстрашен боец. Не бях осъзнала напълно колко свиреп е в битка, но пък, като се замисля, май за първи път го виждам в схватка, която не е веднага след тежко нараняване. Спомените на меча го виждат да се сражава само с острие в ръка — само по себе си изумителна гледка — а сега той по-скоро изпълнява боен танц.

Рафи определено още не се е възстановил напълно, но е истинско чудо за очите. Бърз е. По-бърз от скорпионите, непрестанно налитащи да го ужилят. Поотделно никой от тях не е по-сериозен противник от жилеща мравка — за човек.

Численото превъзходство на противниците му обаче е голямо. Въпреки това Рафи не изглежда загрижен, докато полека си прорязва път все по-близо до Белиал.

Демонът схваща накъде вървят нещата и се издига в нощното небе. Изглежда злодейската му здравна осигуровка покрива травми на крилата, понеже те явно работят съвсем добре.

Рафи излита след него.

Гледам го как се отдалечава все повече. Така и не разбра, че съм наблизо.

Изчезва в мрака като избледняващ сън.