Нора Робъртс
Лъжецът (8)

8.

Докато майка й се прибере, Шелби бе сложила пилето във фурната, бе обелила картофите и морковите, а на масата в трапезарията — използваше се единствено за важни събития — бяха подредени хубавите чинии.

Не бяха най-хубавите, от бабата на баща й, безценни като сантиментална стойност, а другите, с розите по ръбчетата.

Беше сложила ленени салфетки, като ги сгъна във формата на изправени ветрила, подреди свещите и цветята в средата и довърши последните еклери за профитеролите.

— Мили боже, Шелби! Масата изглежда великолепно, като за височайши гости.

— Ние сме височайши гости.

— И ще се храним като такива. А как хубаво мирише! Открай време знаеш как да подредиш всичко така, че да е красиво.

— Забавно ми е. Надявам се, нямаш нищо против, че поканих баба и дядо.

— Нямам, разбира се. Мама ми каза, когато се отбих в салона след срещата на градинарския клуб и след като двете със Сузана напазарувахме. Купих страшно сладко пролетно костюмче на Кали. Прекарах си страхотно.

Тя остави три торби на плота и започна да вади покупките.

— Нямам търпение да го облече. Не е ли страхотно? Малката поличка на розови и бели райета беше комбинирана с блузка с къдрици. Ами тези розови обувчици! Проверих кой номер носи, така че със сигурност ще й станат. Ако не, ще ги върнем.

— Много ще й харесат, мамо. Направо ще се влюби в обувките.

— Купих и тази сладка блузка с надпис „принцеса“ и невероятна бяла жилетка, обточена с кант. — Продължаваше да вади дрехи, докато говореше. — Тя къде е? Ще иска ли да ги пробва?

— Спи. Извинявай, че спи толкова късно, но всичко ми отне много повече време, отколкото предполагах, след това трябваше да й направя нещо за обяд, а тя беше развълнувана, затова я сложих да спи чак към три.

— Не се притеснявай. Отбих се в салона и там видях Максин Пинкет — нали помниш, че се премести в Арканзас преди няколко години? Върнала се е на гости и дойде в салона, за да я подстрижа и боядисам. Вече не се занимавам с това, но тя е стара клиентка и знам какво харесва.

Шелби помнеше смътно госпожа Пинкет, затова кимаше, докато пълнеше еклерите с крем.

— Каза ми, че останала много разочарована, когато Кристъл й казала, че не съм на работа. И тъкмо тогава влязох аз и тя ме помоли да я подстрижа. Никак не й харесват стилистите в Литъл Рок. Затова се съгласих. Оказа се, че съпругът на дъщеря й може да постъпи на работа в Охайо, и то след като се премести в Литъл Рок, за да е близо до дъщеря си и трите си внучета. Много й е мъчно. Разбирам я, затова…

Ейда Мей затвори очи и потръпна.

— И с телбод да ми зашиеш устата, пак не мога да млъкна.

— Не е и нужно. Нямаше възможност да натрупаш спомени с Кали повече от три години. А и тя също. Аз съм виновна, мамо.

— Сега вече всичко това е зад гърба ни, имаме възможност за много спомени. Какво правиш? Малки еклерчета ли са това? Я, тя се е събудила. — Ейда Мей погледна към бебефона, оставен на плота. — Отивам да занеса новите й дрешки и да се позабавляваме. Имаш ли нужда от помощ, миличка?

— Не, мамо, благодаря. Не искам да правиш нищо на тази вечеря, освен да седиш. Така че, върви, позабавлявай се с Кали.

— Дано розовите обувчици й станат, толкова са сладички.

Щеше да я снима с розовите обувки, помисли си Шелби. Кали може и да не ги помни, когато порасне, но щеше да помни, че баба й я е обичала, че й е било приятно да й купува красиви дрехи. Щеше да помни, че бабчето й е правила прическа като на принцеса.

Това бе най-важното. Също като приятна семейна вечеря на масата в трапезарията — това бе наистина важно.

Тя довърши еклерите, поля пилето със сос, за да не прегори, и сложи картофите и морковите.

Трябваше да се преоблече — не само за вечеря, а и за да е готова за срещата с Ема Кейт. Погледна таймера, изтича на горния етаж и влезе на пръсти в стаята си, за да не разсейва Кали и майка си от модното им ревю.

През следващите петнайсет минути не можа да реши какво да облече. Преди имаше три, може би дори четири пъти повече дрехи и никога не се бе замисляла.

Може би, помисли си тя, защото не й се бе струвало важно.

Отивам на бар, напомни си тя. Хората не се обличат официално за там. Беше поне три категории над „Шейди“, но и също толкова под нивото на големия ресторант в хотела.

Спря се на черни дънки и семпла бяла риза. Облече коженото яке, което бе запазила — много го обичаше. Антрацитното сиво отиваше на косата й и не беше толкова строго като черното.

Тъй като вечерите бяха хладни, тя избра боти.

Не бе забравила яденето и щом слезе в кухнята, грабна една престилка и се захвана с бисквитите.

Беше забавно да вложи толкова труд, помисли си тя. После извади красиво плато и се опита да си представи дали няма да изглежда по-добре, ако подреди картофите и морковите около пилето, вместо да ги слага в купи.

Форест влезе през задната врата и попита:

— Какво е това? Мирише вкусно. Много съм гладен.

— Остани за вечеря, ако искаш. Баба и дядо също ще дойдат. Аз готвих.

— Ти си готвила?

— Точно така, Форест Джаксън Померой, така че или оставай, или заминавай.

— Винаги ли си така наконтена, докато готвиш?

— Не съм наконтена. По дяволите! Да не би да съм прекалено нагласена за „Бутлегър“?

Той присви очи.

— Защо питаш?

— Защото, глупако, ще ходя в „Бутлегър“ и не искам да съм неподходящо облечена.

— Попитах защо ще ходиш в бара, след като приготвяш вечеря.

— Ще изляза след вечеря, щом искаш да чуеш всички подробности. Имам среща с Ема Кейт.

Лицето му се проясни.

— А, добре.

— Прекалено нагласена ли съм, или не?

— Добре си. — Той отвори вратата на фурната и погледна пилето. — Изглежда ужасно вкусно.

— И ще бъде точно такова. Сега къш. Трябва да направя предястията.

— Леле, че сме специални! — Той я заобиколи и си взе бира.

— Просто искам да съм мила. Мама ме праща на масаж, баба направи прическа на Кали, а нали видя как са подготвили стаите на горния етаж. Искам да им се отблагодаря.

Той стисна лекичко рамото й.

— Всичко е супер. Масата изглежда страхотно. Радвам се, че имаш среща с Ема Кейт.

— Ще видим дали е така след срещата. Тя ми е ужасно сърдита.

— Защо не й сготвиш пиле за вечеря?

Беше хубаво цялото семейство да се събере за вечеря и да се насладят на всичко, което бе приготвила. Едва сега си даде сметка, че го правят за пръв път. Щеше да има и втори, обеща си тя, тогава щяха да дойдат и Клей, Джили и малкият Джаксън.

Разбра, че се е справила добре, когато дядо й си взе втора порция от всичко, а баба й поиска рецептите.

— Ще ти ги напиша, бабо.

— И за мен. — Ейда Мей стана, за да й помогне да разтребят. — Това пиле направо засрами моето.

— Дано сте си оставили място за десерта.

— Имаме място, нали, Кали? — Джак погали корема си и Кали се отпусна назад, за да погали своя.

Най-голямо удоволствие й доставиха ококорените очи, когато внесе кулата от профитероли, залети с разтопен шоколад.

— Това е по-красиво, отколкото в ресторант — възкликна баща й. — Дали е и толкова вкусно, колкото изглежда?

— Ще разбереш. Трябва да тръгвам, така че, мамо, би ли сервирала? Не искам да закъснявам.

— Никъде няма да ходиш без червило. — Това бе закон на баба й. — Нещо с малко розово. Пролет е.

— Добре. Накарай Форест да помогне с чиниите.

— Щях да помогна — отвърна бързо той. Стисна ръката й, когато тя се наведе, за да целуне Кали. — Вечерята беше вълшебна, Шелби. Да не пиеш, преди да се качиш зад волана.

— Ти си този с бирата на масата. Кали, да слушкаш.

— Баба каза, че ще има вана с пяна.

— Колко забавно. Няма да се бавя.

— Напротив, забави се. — Ейда Мей сервира щедри порции еклери. — Върви да се позабавляваш.

— Добре. Да не…

— Къш!

— Добре де.

Беше й странно, че излиза вечерта, сама. А колко беше нервна, колко се притесняваше, че Ема Кейт няма да й прости.

Независимо от всичко си сложи червило и малко руж. Подкара към града с надеждата да намери правилните думи, да се сдобри с приятелката си и да я върне отново в живота си.

Уличните лампи блестяха и тя забеляза светлини високо в планината. Магазините затваряха в шест, но тя забеляза, че пицарията е пълна. Имаше и хора, тръгнали на разходка.

Паркингът на бара бе вече пълен и тя започна да търси място на улицата. Струваше й усилие, за да слезе от колата, но накрая го направи и вървя половин пресечка. Отвори вратата и влезе в шумното заведение.

Не помнеше тук да е било толкова пълно през седмицата. Но по онова време не бе достигнала възрастта, на която имаше право да пие, така че бе прекарвала по-голямата част от времето в сладоледения салон или в пицарията.

Повечето маси и сепарета бяха пълни, миришеше на бира и скара.

— Как сте? — Една сервитьорка се приближи към нея с приятна усмивка, а тъмните й очи обходиха помещението, вероятно за да открие свободна маса. — Мога да ви настаня на бара, ако… Шелби? Шелби Ан Померой?

Шелби бе погълната от прегръдка, която ухаеше на прасковени цветове.

Жената отстъпи — беше красива, с блестяща опъната кожа и тъмни очи с гъсти мигли.

— Не ме ли помниш?

— Много се извинявам, аз… — В този момент се сети. — Танзи?

— Значи помниш. Явно ти трябваше време. Променила съм се малко.

— Малко ли? — Онази Танзи Джонсън, която познаваше, беше грозновата, с разстояние между зъбите, имаше акне и носеше очила. Жената пред нея бе с великолепни извивки и прелестна усмивка, чиста кожа и блестящи очи.

— Кожата ми се изчисти, поналях се, оправих си зъбите и нося контактни лещи.

— Изглеждаш божествено.

— Приятно ми е да го чуя. Но пък вие двете с Ема Кейт никога не сте ми се подигравали като останалите момичета. Моите съболезнования за съпруга ти, Шелби, но се радвам, че си у дома.

— Благодаря. Сега тук ли работиш? По-пълно е, отколкото помня, и по-приятно.

— Радвам се, защото не само работя тук. Аз съм управителят. И съм омъжена за собственика.

— Охо! Нещата са се променили. Кога се омъжи?

— Преди година, през юни. При първа възможност ще ти разкажа за моя Дерик, но сега Ема Кейт те чака.

— Тук ли е вече?

— Ще те заведа. Запазила съм ви ъглово сепаре — страхотно местенце, особено вечерта, когато сервираме безплатни крилца. — Тя хвана Шелби под ръка. — Имаш дъщеричка, нали?

— Кали. На три годинки.

— И аз чакам.

— Честито, Танзи. — Това бе повод за нова прегръдка. — Честито.

— Тъкмо влизам в четвъртата седмица. Знам, че трябва да се чака до края на първия триместър, но нямам търпение. Затова казвам на всички, дори на напълно непознати. Виж кого открих!

Ема Кейт вдигна поглед от телефона си.

— Успя, значи.

— Да. Извинявай, ако съм закъсняла.

— Не си. Забравих, че тази вечер има крилца, затова помолих Танзи да ни запази маса и дойдох по-рано.

— Сядай. — Танзи махна към сепарето. — Вие двете имате доста да наваксвате. Какво да ти донеса, Шелби? Първите напитки са от заведението.

— Аз съм с кола, така че… Едва ли ще се напия от една чаша вино.

— Предлагаме приятна селекция. — Танзи изброи няколко възможности.

— Пино ноар.

— Веднага ще го донеса. А за теб, Ема Кейт?

Ема Кейт вдигна бирата си.

— Имам си, Танзи.

— Много се радвам, че ви видях. — Танзи стисна рамото на Шелби и си тръгна.

— В първия момент не я познах.

— Пораснала е. Тя е най-щастливият човек, когото познавам, но пък открай време си беше слънчево момиче.

— Въпреки че през повечето време я тормозеха. Помня как в гимназията Мелъди Бънкър и Джолийн Нютън не спираха да я мачкат.

— Мелъди е кисела и нахална и досега. Беше на второ място в конкурса „Мис Тенеси“ и не спря да се хвали. Още не може да преживее, че ти стана кралица на бала.

— Господи, не съм се сещала за това от години.

— Целта в живота на Мелъди е да е най-красива и най-популярна. Да, ама не стана. Да не говорим, че и Джолийн не се е развила кой знае колко. — Ема Кейт се отпусна назад, настани се в ъгъла на сепарето по диагонал от Шелби. — Сгодена е за сина на собствениците на хотела и обича да се разкарва из града в готината кола, която татко й е купил.

Сервитьорката донесе виното на Шелби.

— Танзи казва „наздраве“. Ако искате още нещо, веднага ме повикайте.

— Благодаря. Пет пари не давам за Мелъди и Джолийн — продължи Шелби, като завъртя чашата между пръстите си. — Разкажи ми за себе си. Ти учеше за медицинска сестра, точно както искаше. Хареса ли ти в Балтимор?

— Горе-долу. Сприятелих се с нови хора, имах добра работа. Запознах се с Мат.

— Сериозни ли са отношенията ви с Мат?

— Дотолкова, че изтърпях шока и ужаса на мама, когато й казах, че ще живеем заедно. Все още ми чете лекции и настоява да се оженя и да родя.

— Ти не искаш ли?

— Аз не бързам като теб.

Шелби прие удара и отпи глътка вино.

— Харесва ли ти работата в клиниката?

— Трябва да съм пълна глупачка, ако не ми харесва да работя с доктор Померой. Баща ти е страхотен човек, чудесен лекар. — След като отпи нова глътка бира, Ема Кейт се изправи и попита: — Какво искаше да кажеш с това, че не си имала пари, за да се върнеш? Доколкото разбрах, си била потънала в пари.

— Ричард се занимаваше с парите. Аз не работех…

— Не искаше ли да работиш?

— Трябваше да се грижа за Кали и за къщата. Освен това нямам квалификации за никаква сериозна работа. Не завърших колеж, нито пък…

— Ами пеенето?

Обърка се, когато не успя да довърши изречението. Навремето двете с Ема Кейт довършваха изреченията си, но сега вече бе различно.

— Беше просто детска фантазия. Нямах нито опит, нито умения. Родих дете, той се ожени за мен, осигуряваше ни двете с Кали и ни купи хубав дом.

Ема Кейт отново се облегна назад.

— Това ли искаше? Да те осигуряват?

— Вече имах Кали, нямах умения, нито образование…

— Той ли ти каза, че си глупава? Нали искаш да ти простя, Шелби? — настоя Ема Кейт, когато Шелби продължи да мълчи. — Кажи ми истината. Погледни ме в очите и ми кажи истината.

— През цялото време, по един или друг начин. Не грешеше. Аз не умеех нищо.

— Това са пълни дивотии. — Очите на Ема Кейт пламнаха, тя остави бирата на масата и се приведе напред. — Ти не беше просто певица в групата, ти се занимаваше и с мениджмънта, и с маркетинга. Ти измисляше какво и как да се прави. Направиха те помощник-мениджър в книжарницата на колежа, и то след като беше работила там само месец. Започна да пишеш песни, и всичките бяха много хубави, Шелби. Дявол да го вземе, много добре знаеше как да се справяш. Бяхме на шестнайсет, когато промени до неузнаваемост стаята ми, и не само че я направи красива, а измисли и как да убедиш мама. Не ми казвай, че не можеш да правиш нищо. Това са неговите приказки. Говори от свое име.

Думите, изстреляни като от картечница, оставиха Шелби без дъх.

— Тези неща не са нито практични, нито реалистични. Ема Кейт, нещата се променят, когато имаш дете и то зависи от теб. Бях домакиня, стоях си у дома. В това няма нищо лошо.

— Наистина няма нищо лошо… стига да ти доставя удоволствие, и ако има кой да го оцени. Но според мен не е било така. Когато говориш по този въпрос, ми изглеждаш нещастна.

Тя поклати глава.

— Най-хубавото нещо в живота ми е, че съм майка на Кали — тя е моята светлинка. Ричард работеше, за да мога да си остана вкъщи с нея. Много майки, които искат, не могат да си го позволят, затова съм доволна, че той ни осигуряваше.

— Пак тази дума.

Прилоша й. Срамуваше се.

— Трябва ли да говорим по този въпрос?

— Искаш да ти простя, защото избяга — добре. Но да ти простя, че ме отряза, че не се вясваше тук, че не беше до мен, когато имах нужда от теб — това е друго. Ти обаче заобикаляш истината.

Защото истината бе черна и ужасна. Шумът от гласовете и тракането на чинии, който й се струваше приятен и забавен, когато влезе, сега блъскаше в главата й.

Гърлото й бе пресъхнало и я болеше. Съжали, че не е поръчала вода. Въпреки това успя да заговори.

— Нямах пари, защото, ако успеех да заделя хиляда долара, той щеше да ги намери и да ги вземе. За да инвестира — така казваше, защото аз нямах усет към парите. Имах текущи сметки, ако исках да си купя дрехи или пък играчка за Кали, така че не ми трябваха пари в брой. Нямаше защо да се оплаквам. Имаше кой да чисти, кой да ми помага с Кали, кой да готви — защото аз можех да готвя само по селски. Трябваше да проявя благодарност. Не можех да тръгвам към Тенеси всеки път, когато някой почине, или се жени, или пък има рожден ден. Той имаше нужда съпругата му да си е у дома.

— Той те е откъснал от семейството и от приятелите ти. Той е смачкал целия ти свят, и на всичко отгоре те е карал да си благодарна за тази работа.

Точно така бе постъпил. Не беше разбрала истината, защото всичко се бе случило постепенно — докато не й остана нищо.

— Понякога си мислех, че ме мрази, но не беше така. Той нямаше никакви чувства към мен. През първите няколко месеца, дори през първата година, беше вълнуващо, прекрасно. Той ме караше да се чувствам специална. Оставях го да се занимава с всичко; бях съгласна. Бях бременна с Кали и много щастлива. След като тя се роди, той… Всичко стана различно.

Пое си дъх и се насили да продължи.

— Мислех, че е различно, защото бебето променя много неща. Той не й обръщаше особено внимание, а ако кажех нещо по този въпрос, се правеше на обиден. Нали се грижел да имам добър живот? Аз не исках да пътувам много с бебето, а той не настояваше. Затова през повечето време го нямаше. Понякога се връщаше и нещата се оправяха за известно време, понякога не. Никога не се знаеше дали ще е добре, или зле. Дори не можех да предположа, затова се стараех всичко да бъде както той го харесва. Исках дъщеря ми да има спокоен, щастлив дом. Това беше най-важното.

— Но ти не си била щастлива.

— Такъв живот си бях създала, Ема Кейт. Това беше изборът ми.

— Избрала си да те тормозят.

Тя усети как гърбът й се напряга.

— Той никога не ми е посягал, нито пък на Кали.

— Достатъчно умна си и знаеш, че това не е единственият тормоз.

Въпреки че говореше остро и сериозно, тя шепнеше. Дори в шумния ресторант, хората често дочуваха онова, което не трябва.

— Карал те е да се чувстваш като нищожество, незначителна, глупава и задължена. Откъснал те е, доколкото е могъл, от хората, които ти носят щастие. Ако съдя по онова, което ми казваш, той е използвал Кали, за да те държи под контрол.

— Може и така да е. Сега вече е мъртъв, така че всичко приключи.

— Щеше ли да останеш с него, да продължиш да живееш по този начин?

Шелби се намръщи и прокара пръст по ръба на чашата.

— Мислих за развод — щях да бъда първата в семейството и това ми тежеше. Въпреки това обмислях възможността, особено когато той замина на последното си пътуване. Трябваше да бъдем тримата, семейна почивка. Да прекараме няколко дни на топло. Но когато Кали се разболя, не можахме да заминем и той тръгна сам. Остави ни в онази ужасна къща в деня след Коледа. Аз не познавах абсолютно никого там, а детето имаше висока температура.

Сега вече тя вдигна поглед и част от сдържания гняв избликна.

— Дори не се сбогува с нея, да не би да е заразноболна — така каза. Помислих си, че не я обича. Нямаше проблем, че не обича мен, но вече ми беше ясно, че не обича и нея, а тя не го заслужаваше. Тя наистина заслужава нещо по-добро. Мислих за развод, но нямах пари за адвокат; казах си, че той има много пари и може да довърши развода. Ами ако ми вземе Кали напук? Обмислях какво да правя и как да постъпя, когато дойдоха от полицията. Казаха, че станал нещастен случай, в Южна Каролина — яхтата и Ричард са изчезнали.

Тя взе чашата с вино.

— Той изпратил сигнал за бедствие; казал, че лодката пропуска вода, а моторът бил спрял. Говорили с него и взели — как се казва? — местоположение, посока, все едно. Изпратили спасителна лодка, но по някое време изгубили контакт. Открили яхтата разнебитена. Търсиха го почти седмица. Открили някои негови неща. Дъждобранът му — разкъсан; едната обувка. Само едната. Открили и спасителните жилетки. Казаха, че яхтата се била преобърнала, той бил повлечен от вълните и по всяка вероятност се е удавил. Затова не се наложи да обмислям развода.

— Ако се чувстваш виновна, значи си глупачка.

— Вече не се чувствам виновна.

— Има и още, нали?

— Има, но засега стига. Може ли да спрем? — Тъй като имаше нужда от топлота, тя стисна ръката на Ема Кейт. — Извинявай, че те нараних. Извинявай, че не бях достатъчно силна, за да се боря за онова, което е правилно и добро. Просто… Господи, имам нужда от вода! — Огледа се за сервитьорката, после изскочи от сепарето.

— Чакай!

Шелби заобикаляше масите; опита се да се промъкне през тълпата, скупчила се край бара. Ема Кейт я последва.

— Лошо ли ти е? Тоалетната е в другия край.

— Не, стори ми се, че видях някого.

— Когато има безплатни крилца, идват много хора.

— Не, говоря за един човек от Филаделфия. Частен детектив, който дойде да търси Ричард.

— Частен детектив ли? Това е нещо ново.

— Не е възможно да съм го видяла. Няма начин. Просто говорехме за Ричард и мислех за него. В момента не искам да мисля повече за това. Искам малко да си почина.

— Добре.

— Може ли да поговорим за нещо друго? Дори за Мелъди и Джолийн, пет пари не давам. За каквото и да е.

— Бони Джо Фарнсуърт ще се развежда. Омъжи се за Лес Уикет. Сватбата беше помпозна, не са минали и две години оттогава.

— Чух. Пак се била хванала с Бойд Катъри, били във Флорида и сигурно правели наркотици заедно с братовчедите му.

— Влизаш в крачка. Да се върнем да седнем. Искам още една бира, защото няма да карам.

Шелби тръгна доволно след нея.

— Живееш наблизо?

— Да, в един от апартаментите над „Маунтин Трежърс“, затова паркирах колата и дойдох пеш. Чакай да намеря сервитьорката и… о, по дяволите!

— Какво?

— Току-що влязоха Мат и Гриф. Спипаха ме. Трябваше да пратя есемес на Мат, ако не искам да идва, за да ми осигури оправдание да се отърва от теб. Не искам, но ще трябва да изтърпим момчетата, така че няма да мога да те разпитвам вече. Спокойно.

— Казах ти повече, отколкото на другите, освен на бабчето.

— Засега става — усмихна се Ема Кейт и махна с ръка.

— Твоят Мат е страхотно готин.

— Така си е. И много го бива в ръцете.

Шелби се задави от смях. Мат продължи да се промъква към тях. Пъхна красивите си ръце под лактите на Ема Кейт, изправи я на крака и я целуна.

— Ето го и моето момиче. — После се обърна и попита: — Значи ти си Шелби?

— Приятно ми е да се запознаем.

— И на мен. Нали не си тръгвахте?

— Връщахме се към масата — отвърна Ема Кейт. — Готова съм за нова чаша.

— Този път Гриф черпи.

— Две бири „Блек Беър“. Аз май ще пия „Бомбардиър“. А ти, Шелби?

— За мен чаша вода.

— Не знам дали ще мога да си я позволя, но ще се жертвам, щом е за теб.

— С кола съм — обясни Шелби, докато се промъкваха към сепарето.

— А ние не — отвърна весело Мат и прегърна Ема Кейт през раменете, след като седнаха. — Прекарахме чудесен ден. Развихрихме се у майка ти, мила, и плотът е готов.

— На нея хареса ли й?

— Не й хареса. Направо се влюби в него. Казах ти аз, че ще стане така.

— Ти имаш повече вяра и по-малко опит с изчанченото мислене на мама.

— Видях кухнята онзи ден, когато някои от шкафовете бяха монтирани — обърна се Шелби към Мат. — Изглеждаше супер. Добре работите.

— Приятелката ти ми харесва. Има чудесен вкус и набито око. Радваш ли се, че се прибра?

— Да, много. Тук ми е мястото. За теб промяната е голяма след Балтимор.

— Не можех да изпусна това съкровище.

— Това показва, че и ти имаш чудесен вкус и набито око.

— Да пием за тези думи, когато Гриф донесе бирите. Той каза, че дъщеря ти е върхът.

— И аз мисля така.

— Гриф кога е виждал Кали? — учуди се Ема Кейт.

— Днес ме закара до нас, защото мъкнех и пазарски торби, и Кали, а вървях пеша. В магазина не помислих. Тя е луда по него.

— Май и той е луд по нея. Така… — Мат се усмихна и нави кичур от косата на Ема Кейт на пръста си. — След като вече станахме толкова добри приятели, кажи ми нещо срамно за Ема Кейт, за което майка й няма представа. Вече изкопчих повечето срамотии от Бици.

— Не мога. Как да ти разкажа за случая, когато тя открадна две кутии „Бъдуайзър“ от запасите на баща си и двете се измъкнахме от къщата и ги изпихме, а тя повърна в хортензиите на майка си?

— Повърнала ли е? Моята хортензийка се е опиянчила от един кен „Бъдуайзър“, а?

— Бяхме на четиринайсет. — Ема Кейт присви очи към Шелби, но в тях се таеше смях. — А на Шелби й беше още по-зле.

— Самата истина. Гълтах максимално бързо, защото ми беше горчиво, а след това повърнах. Така и не се научих да пия бира.

— Тя не харесва бира, а? — Гриф остави чашите пред приятелите си и чаша вода с резен лимон пред Шелби, след това се настани до нея. — Това може и да съсипе плановете ми да те помоля да убедиш Вайола да избяга с мен.

— Това е колкото шега, толкова и истина. — Мат вдигна чашата си. — Е, за приятелите, дори когато не проявяват и капка здрав разум и не пият бира.

 

 

Привет седна в колата си и започна да записва. Беше паркирал от другата страна на улицата срещу мястото, където Шелби бе оставила минивана си. Младата вдовица се забавляваше, пиеше вино със стара приятелка. Не беше чак толкова задръстена, колкото си мислеше, защото за малко да го забележи.

Сега май бе на двойна среща в местния бар.

Но не бе направила нищо подозрително; не пилееше пари.

Може би нямаше нищо общо с цялата работа. Може би не знаеше нищо.

А може би беше достатъчно умна да си седи в Тенеси, докато реши, че хоризонтът е чист. Като се има предвид какво е заложено, нищо не му пречеше да остане още ден-два.

За своя дял от почти трийсет милиона, щеше да отдели колкото време е необходимо.