Нора Робъртс
Лъжецът (10)

10.

Тя отиде до салона с танцова стъпка.

— Я да те видя! Колко си красива — възкликна Вайола в мига, в който тя влезе. — Сиси, помниш ли внучката ми Шелби?

Това постави началото на дълъг разговор с жената на стола на Вайола, докато Вайола сваляше огромните ролки от главата й и оформяше прическата.

Щом й дадоха възможност, Шелби съобщи новината.

— Колко хубаво! Танзи и нейният Дерик направиха чудеса с бара, а сега се включваш и ти. Ще пишат за теб.

Шелби се разсмя и вдигна автоматично кошницата с ролки от скута на баба си, за да не й пречи.

— Ще бъде само в петък вечер, но…

Сиси я прекъсна, за да разкаже за дъщеря си, която участвала в училищния мюзикъл, докато Вайола бухна косата й, така че стана двойна.

— Трябва да вървя. Мама сигурно има работа.

— Дълбоко почистване. Трейси гледа Кали, нали? — попита Вайола. — След малко имам почивка.

— Аз обаче трябва да се отбия на още две места. Мислех да проверя дали в „Маунтин Трежърс“ или в „Уот Нот Плейс“ търсят хора на половин ден, защото Танзи ми каза, че привличали доста туристи и местни.

— Там си купих много симпатични чаени чаши — отиват си с другите, които имам — уведоми ги Сиси.

— Включила съм ги в списъка си. В „Артфул Ридж“ търсят служители, но за мен няма да има място, докато Мелъди Бънкър решава.

— Мелъди ти завижда още откакто бяхте деца. — Вайола познаваше добре клиентката си и я напръска обилно с лак за коса. — Бъди доволна, че не те е наела, защото щеше да ти стъжни живота. Готова си, Сиси. Достатъчно бухнала ли е?

— Вай, много добре знаеш, че обичам да привличам вниманието с косата си. Господ ме е дарил с гъста коса, затова нека да си свърши работата. Изглежда прекрасно. Никой не може да ме нагласи като теб. Днес ще обядвам с приятелките си — обърна се тя към Шелби. — Ще се поотпуснем малко в хотела.

— Да прекарате чудесно.

Бяха нужни още няколко минути, докато Вайола изпрати Сиси; след това тя въздъхна и седна.

— Следващия път, кълна се, ще използвам велосипедна помпа, за да й направя прическата. Колко дни в седмицата мислиш да работиш?

— Три до четири, дори пет, ако е на половин ден и се разбера с Трейси — иначе ще помоля мама да се занимава с Кали. Освен това трябва да я запиша на детска градина.

— Това ще ти изяжда всичките пари.

— Надявах се да изчакам до есента, да й дам възможност да свикне, но може да се наложи и по-рано. На нея ще й се отрази добре да е сред другите деца.

— Така е. Слушай сега. Не знам защо ще ходиш в „Маунтин Трежърс“ и на другите места, след като мога да ти намеря работа тук. Може да помагаш с телефоните, книгата, продуктите, доставките и клиентите. Можеш да организираш всичко, защото ти идва отвътре. Ако намериш нещо, което ти допада повече, добре. Засега поне, може да идваш три дни в седмицата. Четири, когато сме натоварени. Може да водиш и Кали. Когато ти беше на нейната възраст, прекарваше доста време в салона.

— Така си е.

— Да ти се е отразило зле?

— Не, много ми беше приятно. Имам чудесни спомени как си играех, слушах какво говорят жените, правех си маникюр и прическа като възрастните. Не искам да се възползвам от вас, бабче, не искам вие да работите за мен.

— Няма да е възползване, нито пък ще работим за теб, тъй като има какво да вършиш. Не мога да кажа, че ще ми направиш услуга, тъй като се налага да ти плащам. Просто така е разумно, но ако не искаш да работиш тук, тогава е друг въпрос.

— Защо не дойдеш — провикна се Кристъл от мястото си. — Така ще ни спестиш удоволствието да вдигаме телефона, да проверяваме книгата за приходящи клиенти, ако Доти е отзад или е в почивка.

— Ще ми трябваш три дни в седмицата от десет до три, а в събота, когато сме претоварени, от девет до четири. — Вайола замълча, когато забеляза колебанието по лицето на Шелби. — Ако не приемеш работата, ще се наложи да наема друг човек. Така ли е, Кристъл?

— Самата истина. Тъкмо обсъждахме, че трябва да наемем човек на непълен работен ден. — Кристъл се прекръсти, както си беше с гребенчета в косата. — Кълна се.

— Ще трябва да изясним някои неща, тъй като отдавна не си работила тук — продължи Вайола, — но ти си умно момиче. Предполагам, че ще се ориентираш бързо.

Шелби погледна Кристъл.

— Закълни се, че тя не си измисля, за да ме вземе на работа.

— Няма такова нещо. Доти непрекъснато тича между салона и манипулационните, след това е в съблекалнята и в стаите за почивка. А пък Саша няма почти никакво време, защото, откакто взе лиценз, има много работа с масажите на лице и тяло. Справяме се, но ще бъде много по-лесно, ако има кой да тича около нас.

— Добре. — Шелби се разсмя изненадано. — Много ще ми бъде приятно да работя тук.

— Значи си наета. Можеш да ми отделиш часа, който възнамеряваше да прекараш в търсене на работа, и да огледаме наоколо. Кърпите би трябвало да са сухи. Може да ги сгънеш и да ги изнесеш, да ги прибереш на местата ми.

Шелби се наведе и притисна буза до бузата на Вайола.

— Благодаря ти, бабче.

— Ще имаш предостатъчно работа.

— Тъкмо това искам — увери я Шелби.

 

 

Докато се прибере с Кали, тя бе готова с график, който я устройваше. За един ден от седмицата щеше да се разбере с Трейси, да й плаща за два, когато се налагаше да работи в събота, а Ейда Мей зае другия ден и заяви, че това бил „денят на баба и Кали“.

Когато не се получаваше, щеше да води детето със себе си.

В петъците майка й и баба й щяха да се редуват — идеята беше тяхна, помисли си тя, докато минаваше с колата по алеята пред къщата.

Щеше да изкарва прилична сума, а за детето й щяха да се грижат добре. За повече не можеше и да мечтае.

Когато забеляза, че очите на Кали се притварят, тя си каза, че трябва да я сложи да спи веднага; след това щеше да отдели време, за да проучи песните от четирийсетте и да започне да работи над репертоара си. Кали бе почти заспала на рамото й, когато се качваха към горния етаж.

Зави към стаята на Кали, като се поклащаше и тананикаше, за да се унесе дъщеря й, а след това изписка тихо, когато Гриф излезе в коридора.

Кали скочи в ръцете й и изпищя с пълно гърло.

— Извинявайте! — Гриф свали слушалките. — Не ви чух. Извинявам се. Майка ти каза… Здрасти, Кали, извинявай, че те уплаших.

Кали се разхлипа, а след това протегна ръце към него. Той се наведе напред и я гушна. Кали се притисна към него и продължи да плаче на рамото му.

— Спокойно, миличка. — Разтри гърба й и се усмихна на Шелби. — Майка ти иска нова баня. Обещах й да се отбия при първа възможност, за да взема мерки. О, изглеждаш страхотно.

— Ще поседна за малко. — Тя се отпусна на най-горното стъпало. — Не видях джипа ти.

— Дойдох пеша от дома на госпожица Бици. Там довършваме, така че можем да започнем тук следващата седмица.

— Следващата седмица ли?

— Да. — Той галеше Кали, докато сълзите на момиченцето преминаха в тихо подсмърчане. — Имам две бързи поръчки и ще се справим за нула време. Бях пуснал музика, затова не те чух.

— Няма нищо. Със сигурност нямах нужда от тези последни десет години от живота си. Трябва да я сложа да спи.

— Аз ще я сложа. Стаята й е тук, нали?

Той влезе в стаята на Кали. Докато Шелби стане и ги настигне, той вече я беше сложил в леглото, беше я завил с леко одеялце и отговаряше тихо на въпросите, които тя често задаваше, преди да си легне.

— Целувка — настоя Кали.

— Дадено. — Той я целуна по бузата, изправи се и погледна Шелби. — Това ли е всичко?

— Да. — Даде му знак да излезе и отстъпи навън в коридора. — Този път е лесно, защото се е изморила, докато е била у Челси.

— Мирише на череши.

— Сигурно е пила сок.

А майка й ухаеше на горска поляна — свежо, сладко и същевременно диво. Може би най-подходящата дума за деня беше „феромони“.

— Наистина изглеждаш великолепно.

— Ходих да си търся работа, постарах се да имам представителен вид.

— Много повече от представителна си, направо… — Той усети, че иска да каже „убийствена“. — … супер. Намери ли си работа?

— О, да, покрих всички бази.

Охо, метафора от бейзбола! Май трябваше да се ожени за нея.

— Искам една кола — каза тя. — Ти искаш ли?

— Няма да ти откажа. — Още повече, че така щеше да остане още малко с нея. — Разкажи ми за работата.

— Това е доста директно за нашия край — предупреди го тя, докато слизаха по стълбите. — Първо трябва да обсъдим как съм стигнала до търсенето на работа.

— Извинявай, все още съм си янки.

— Остани си такъв. Отива ти. Какво слушаш? — попита тя.

— Какво ли не. Май беше „Блек Кийс“, когато съкратих живота ти с десет години. „Треска“.

— Добре поне че изгубих десетте години заради песен, която харесвам. А сега на въпроса ти. Първо, изритаха ме грозно и ми смачкаха фасона, когато се опитах да си намеря работа в „Артфул Ридж“, тъй като съперницата ми от гимназията — поне тя си мисли, че сме съперници — е управителка.

— Мелъди Бънкър. Познавам я. Опита се да ме сваля.

— Ами! — Удивена, тя млъкна, остана с отворена уста и му даде шанс да се вгледа в нея. Очите й бяха почти лилави. — Наистина ли?

— Беше пийнала, а аз бях отскоро в града.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че и ти си я свалял?

— Замислих се — призна той, докато вървеше след нея към кухнята. — Тя е красавица, но има нещо гадно в нея.

— Не са много хората — особено мъжете — които забелязват тази подробност.

— Аз веднага разпознавам гадните неща. Беше с друго момиче, имаше доста… Как да го кажа, без да съм груб… Имаше доста „мяу-у-у“.

— Кажи го спокойно, това си е самата истина. Тя открай време гледа да издере очите на хората. Наистина е гадна дълбоко в себе си, и така се държи. Днес много се постара да ме накара да се чувствам глупава и безполезна, но не успя. Няма равна на нея по гадости, но днес не й се получи.

Тя се овладя, тръсна глава и извади кока-кола и чаши.

— Няма значение, стана по-добре. Много по-добре.

— Какво ти каза? Да не би пак да съм прекалено директен?

— А, започна с неприятни забележки за косата ми.

— Имаш невероятна коса. Като на русалка вълшебница.

Тя се разсмя.

— За пръв път чувам подобно сравнение. Като на русалка вълшебница. Трябва да го кажа на Кали. Както и да е — гаднярката Мелъди пусна няколко хапливи забележки за състоянието ми в момента, които преглътнах, защото исках тъпата работа. След това обаче продължи и се опита да ме среже — че нямам квалификация, че ми липсва интелигентност. Ясно показа, че нямам никакъв шанс да работя при нея, затова си намерих две други работи, които са много по-приятни.

— Сигурно.

Шелби се усмихна сухо и наля колата върху кубчетата лед.

— Така се беше напушила, когато си тръгвах, че изкрещя, че била на второ място в конкурса Мис Тенеси, което е най-голямото й постижение. Това беше краят на южняшката миловидност и възпитание, и аз на свой ред я обидих.

— Вече знам. — Той вдигна пръст. — Знам. На глупачките първо място не се полага.

— Бързо си чул клюката. — След като напълни чашите, тя му подаде едната. — Знам, че я е заболяло, но бях толкова бясна, че отидох право в бара. Исках да помоля Танзи да ме назначи като сервитьорка. Попаднах на Дерик — а той прилича на екшън звезда.

— Не се бях замислял.

— Ти го гледаш като мъж. А аз — с очите на жена. — Тя се разсмя отново и размаха ръка пред лицето му. — Каква късметлийка е тази Танзи, а и Дерик също, защото тя е сладурана, умна и чувствителна жена. Та след като се извиних, че съм се държала невъзпитано, защото бях разтреперана от нерви, те не пожелаха да ме наемат като сервитьорка.

— Кофти ден за търсене на работа.

— Нищо подобно. Наеха ме за петък вечер, за да пея. Ще бъда забавлението в петък вечер. Както Танзи го нарича, просто „Петък вечер“.

— Сериозно ли? Браво, това е невероятно! Всички разправят, че си страхотна певица. Изпей ми нещо.

— Няма.

— Хайде де, съвсем малко.

— Ела в „Бутлегър“ следващия петък, и ще слушаш до насита. — Вдигна чашата си към него и отпи доволно. — После, защото това съвсем не е всичко, отидох да разкажа на бабчето, а след това се канех да отскоча на други места, но тя ме убеди да започна на непълен работен ден при нея, защото наистина имало работа; надявам се, че беше откровена.

— Скромният опит ми показва, че госпожица Вай е болезнено откровена.

— Така е, а Кристъл се закле, че наистина били говорили да наемат човек на половин ден. Така че си имам не само една, а две работи. Вече съм част от трудовите хора. Господи, колко ми е хубаво!

— Искаш ли да празнуваме? — Той веднага забеляза как искрящите от радост очи станаха предпазливи. — Да викнем Мат и Ема Кейт и да отидем на вечеря?

— Много ми се иска, но трябва да остана вкъщи и да си подготвя репертоар. Танзи иска всяка седмица да е различна, затова трябва да направя малко проучване. А и не мога да оставя Кали, въпреки че на мен ще ми тежи много повече, че я оставям, отколкото на нея.

— Тя обича ли пица?

— Кали ли? Да, разбира се, тя е на второ място в списъка й с любими неща след сладоледа.

— Тогава една вечер след работа ще ви заведа и двете на пица.

— Много си мил, Грифин. Тя вече си пада по теб.

— Чувството е взаимно.

Тя му се усмихна и доля чашите с кола.

— От колко време си в Ридж, Грифин?

— Почти година.

— И все още си нямаш момиче? Девойките би трябвало да се лепят на такъв мъж.

— Ами, Мелъди ми се лепна за около десет минути. Да не забравяме и госпожица Вай. Много ми се иска да отвърне на чувствата ми.

— Дядо ще те извика на дуел.

— Ще му извъртя някой номер аз.

— И той е склонен към номера и е много изобретателен. Да ти призная, изненадана съм, че Ема Кейт — и със сигурност госпожица Бици — не са се опитали да те сватосат.

— Опитаха, но не се получи. — Той сви рамене и отпи кола. — Не съм проявил интерес към никоя. Досега.

— Значи… О! — Беше минало доста време, но жената не забравя изражението на мъжа, гласа му. Макар да бе притеснена и смутена, Шелби се почувства поласкана. Отпи от чашата и продължи: — Държа да ти кажа, Гриф, че положението ми в момента е доста объркано.

— Аз ще оправя нещата, червенокоске. Нали това ми е работата.

Тя успя да се засмее нервно.

— Това е доста неочаквано, но се случва. Да не говорим, че не съм сама.

— Бонусът ми харесва. Знам, че при създалите се обстоятелства избързвам, но според мен е най-добре да кажеш нещата такива, каквито са. Ти ме порази в мига, в който влезе в кухнята на Бици. Имах намерение да действам бавно, да пипам с кадифени ръкавици — но, по дяволите, Шелби, защо?

Това бе съвсем открито, помисли си тя, и притеснително, колкото и ласкателно.

— Ти всъщност не ме познаваш.

— Но имам намерение да те опозная.

Този път тя се разсмя от учудване.

— Просто така ли?

— Освен ако не съм ти крайно неприятен — но те уверявам, че съм свестен човек. Искам да излезем, когато си готова и когато пожелаеш. А междувременно, тъй като съм вързан с Мат, а той е вързан с Ема Кейт, ще се виждаме непрекъснато. Освен това хлапето ти много ми харесва.

— Това ми е ясно. Ако мислех по друг начин, бих казала, че я използваш, за да се добереш до мен, но това е друго. А истината е, че в момента не знам какво да ти кажа.

— Можеш да си помислиш. Аз трябва да се заема с работата, а ти също си имаш задачи. Кажи на майка си, че съм взел мерките. Щом реши какви плочки и какви аксесоари иска, ще ги поръчам.

— Добре.

— Благодаря за колата.

— Пак заповядай. — Тя го изпрати, обзета от нервност, каквато не бе изпитвала много отдавна. Бе грешка, огромна грешка да мисли за мъже на този етап от живота си.

— Говорех сериозно за пицата — обърна се той на вратата.

— Кали ще бъде на седмото небе.

— Избери деня и ми кажи. — Той се намръщи за миг и погледът му проследи автомобила, който мина. — Познаваш ли някого със сива хонда? Май е модел от 2012-а.

— Не се сещам. Защо?

— Непрекъснато я виждам. Все ми е пред погледа през последните няколко дни.

— Много хора живеят наоколо.

— Номерът е от Флорида.

— Някой турист. Сега ходят на разходки и преходи в планината, докато е все още хладно и навсякъде са нацъфтели пролетни цветя.

— Сигурно. Както и да е, браво за работата.

— Благодаря.

Гледаше след него, докато той се отдалечаваше — наистина имаше наперена походка. Освен това накара кръвта й да кипне по начин, който бе забравила, че съществува.

Най-добре беше да насочи вниманието си към Кали, работата и как да се измъкне от блатото на дълговете.

Замислена за дълговете, тя се качи на горния етаж. Щеше да се преоблече, да състави нов бюджет, да провери как върви продажбата на къщата и дали са получени нови пари от магазина за дрехи втора употреба. След това щеше да помисли за репертоара.

Това си беше работа, но също така и удоволствие — най-добре да отхвърли трудните неща.

Спря рязко на вратата на стаята си.

Сива хонда с номера от Флорида ли? Прекрачи към скрина и отвори едно чекмедже. Оттам извади всички визитки от Филаделфия.

Пазеше и визитката на Тед Привет, частния детектив. Маями, Флорида.

Значи наистина го беше видяла в бара. Беше я проследил чак до Ридж. Защо? Какво означаваше това?

Той я наблюдаваше.

Пристъпи към прозореца и погледна навън.

Нямаше избор относно дълговете, с които се прибра, но нямаше намерение да си седи кротко и да не прави нищо, докато кашата, която бе забъркал Ричард, се опитва да нахлуе и в сегашния й живот.

Вместо да се заеме с набелязаните задачи, тя грабна телефона си.

— Форест? Извинявай, че те притеснявам, докато си на работа, но май имам неприятности. Трябва ми помощ.

 

 

Той я изслуша, без да я прекъсва, не зададе нито един въпрос. От това нервите й се изопнаха още повече. Тя продължи да излива всичко, а той не помръдваше. Очите му не се откъсваха от нея нито за миг, но не издаваха нищо.

— Това ли е всичко? — попита той накрая.

— Май да. Да, това е. Струва ми се повече от достатъчно.

— Пазиш ли документите, които си намерила в сейфа?

— Да.

— Трябват ми.

— Ще ги донеса.

— Седни. Не съм приключил.

Тя седна на плота в кухнята и преплете пръсти.

— Пазиш ли пистолета?

— Ами… да. Проверих дали не е зареден. Сложила съм го в кутия, най-горе в гардероба, където Кали не може да го стигне.

— А парите от сейфа?

— Запазих три хиляди в брой — и те са в гардероба. С по-голямата част, както ти казвах, платих старите сметки. Друга част съм внесла в банката тук, в Ридж.

— Искам всичко. И документите, и пистолета, и парите, и пликовете — всичко, което е излязло от сейфа.

— Добре, Форест.

— А сега искам да ми кажеш — Шелби, защо, мама му стара, ми разказваш всичко това едва сега?

— Дупката беше толкова дълбока, и стана още по-дълбока по неописуемо бърз начин. Първо почина Ричард и докато се опитвах да измисля какво да правя, адвокатите ми казаха за всички неприятности. Започнах да преглеждам сметките. Дотогава не го бях правила, защото той ги държеше под ключ. Това беше негова работа — и не ми натяквай. Не си бил там, не си живял моя живот, така че недей. След това разбрах за къщата и за всичко останало. Трябваше да се справя някак. Намерих ключа и трябваше да разбера. Когато намерих сейфа и онова в него… вече не знаех за кого съм била омъжена, с кого съм живяла и кой е бащата на детето ми.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Не можех да позволя всичко това да ме погълне. Важното е онова, което имам сега, и смятам да се изчистя от миналото. Не искам Кали да има нищо общо. Не искам онзи детектив да продължава да ме следи. Нямам нищо. Не знам нищо.

— Аз ще се оправя.

— Много съм ти благодарна.

— Искаше ми се да ти понатяквам, Шелби. Само за да те разтърся и събудя. Та ти си ми сестра, за бога. Ние сме семейство.

Тя преплете отново пръсти, за да се стегне.

— Ако мислиш, че съм забравила, грешиш. Ако смяташ, че не ценя всичко това, значи си глупав.

— А какво да мисля? — засече я той.

— Че съм направила онова, което съм смятала за правилно. Не можех да се върна, преди да започна да излизам от дупката, Форест. Не можех. Може и да мислиш, че това е от чиста гордост, че съм постъпила глупаво, но не можех да се върна и да стоваря неприятностите си на главата на семейството.

— И не можа да поискаш помощ, да потърсиш ръка, която да те изтегли от дупката, така ли?

— Господи, Форест, нали точно това правя! Само че трябваше да се кача достатъчно нагоре, за да се протегна към ръката. Точно това правя в момента.

Той стана и закрачи из стаята, спря пред прозореца за момент и се загледа мълчаливо навън.

— Добре. Може би те разбирам. Хайде, върви да ми донесеш всичко.

— Какво смяташ да направиш? Това е и моя работа, Форест.

— Ще си поговоря с детектива от Флорида и ще му обясня, че не ми е приятно да дебне сестра ми. След това ще направя нужното, за да разбера за кого, по дяволите, си била омъжена.

— Според мен, той е откраднал тези пари и ги е сложил в някой сейф или пък ги е измъкнал с мошеничество. Господи, Форест, ако трябва да платя и това…

— Не. Онова, което си взела, е напълно законно. Каквото и да е правил той, повече от ясно е, че не е останало нищо, с което да платиш. И още нещо. Трябва да разкажеш всичко това на останалите от семейството. Трябва да го излееш от себе си.

— Джили ще ражда всеки момент.

— Никакви извинения, Шелби. Довечера сядаш, след като Кали си легне, и казваш на всички. Аз ще се погрижа да се съберат. Да не би да искаш да разберат, че някакъв частен детектив от друг щат разпитва за дъщеря им и сестра им?

Това беше разумно. Тя притисна пръсти към очите си.

— Прав си. Ще им кажа. Трябва да застанеш на моя страна, Форест, когато мама и татко започнат да ме увещават да платят дълговете му. Няма да се съглася.

— Дадено. — Той се приближи и я прегърна през раменете. — На твоя страна съм, глупачке.

Тя отпусна глава на гърдите му. „Не искам годините с Кали да изчезнат, но ми се иска да бях по-силна и да му се бях опълчила. Всеки път, когато ми се струва, че съм си стъпила на краката, нещо се случва и аз падам отново.“

— Според мен, той добре се е подсигурявал хората да не могат да се изправят. Върви да ми донесеш нещата от сейфа. Трябва да действам.

 

 

Не му отне дълго време да проследи частния детектив — още повече, че човекът бе опитал да се скрие пред погледа на всички. Беше се регистрирал със собственото си име в хотела, макар да бе казал, че е писател на свободна практика.

Форест се замисли дали да не се изправи срещу Привет там, но го поблазни мисълта да му даде възможност да разбере какво причинява на сестра му. Щом смяната му свърши, той пообиколи с колата, докато забеляза хондата пред „Артфул Ридж“.

Форест паркира джипа, излезе и мина пред магазина. Както можеше да се предполага, господинът, когото бе търсил около час, си приказваше с Мелъди.

Щеше да чуе какво ли не за Шелби от този източник. В това нямаше съмнение. След като целта бе пред очите му, той се върна отново в джипа и зачака.

Видя как Привет излезе и пресече към бара. Съмняваше се, че там ще намери кой да клюкарства, но ако беше наистина добър — а по всичко личеше, че го бива в работата му, щеше да успее да измъкне нещичко.

Петнайсет минути по-късно Привет излезе от бара и тръгна към салона.

Следваше пътя на Шелби от днес, което означаваше, че е я е следил цялата сутрин.

Това накара Форест да стисне юмруци.

Този път се забави, но когато Форест се разходи наблизо, забеляза, че Привет е седнал за подстрижка. Поне щеше да остави малко пари в местния бизнес, вместо да търси начини да изкопчи информация.

Форест седна в джипа и търпеливо зачака Привет да излезе и да се качи в колата си.

Потегли след него. Следваше го с лекота, още повече че уличното движение не беше натоварено. Привет пое по разклонението към Шелби и дома. Тъй като хондата подмина къщата, Форест се замисли и спря.

Извади сигналната лампа, сложи я на покрива на автомобила и зачака.

Когато Привет мина втори път и спря край пътя на няколко метра от къщата, Форест включи лампата, за да го види Привет в огледалото за обратно виждане.

Спря зад хондата и отиде до страничния прозорец — вече свален.

Привет беше извадил карта, а по лицето му се бе изписало недоволство.

— Надявам се да не създавам проблеми, господин полицай. Бихте ли ми помогнали? Май завих където не трябва. Търся…

— Не ми губете времето. Сигурен съм, че знаете кой съм, а аз със сигурност знам кой сте вие, господин Привет. Сложете ръце на волана, за да ги виждам. Веднага — нареди Форест и отпусна ръка върху кобура. — Знам, че имате разрешително за оръжие, и в мига, в който не виждам двете ви ръце, значи си просите неприятностите.

— Не си прося неприятностите. — Привет вдигна ръце и ги отпусна предпазливо на волана. — Просто си върша работата.

— А аз си върша моята. Ходили сте да се срещнете със сестра ми, докато е живяла на север, и сте влезли в дома й, като сте се представили за друг.

— Тя ме покани.

— Притиснали сте в ъгъла жена с малко дете в собствения й дом, а после сте я последвали през няколко щатски граници и я шпионирате.

— Аз съм частен детектив, господин заместник-шериф. Разрешителното ми е в…

— Вече казах, че знам кой сте.

— Заместник-шериф Померой, имам клиент, който…

— Ако Ричард Фоксуърт е измамил клиента ви, това няма нищо общо със сестра ми. Фоксуърт е мъртъв, така че клиентът ви няма късмет. Ако сте прекарали десет минути с Шелби и сте преценили, че тя има нещо общо, значи сте адски тъп.

— Мадърсън. Той използваше името Мадърсън.

— Каквото и име да е използвал, с каквото и име да е дошъл на този свят, той вече е мъртъв. Лично аз се надявам акулите да са му смъкнали месото от костите. Сега, ако е истина, че не търсите неприятности, престанете да следите сестра ми и да разпитвате за нея из града. Мога да отида и в „Артфул Ридж“, и в бара, и в салона на баба. Те ще ми кажат кога и защо сте били там и как точно разговорът се е насочил към Шелби. Това престава незабавно. Ако ви хвана да го правите отново, ще ви арестувам. По тези места наричаме подобна дейност дебнене и имаме закон за тези случаи.

— В моята професия се нарича да си вършиш работата.

Форест се облегна небрежно на прозореца.

— Искам да ви попитам нещо, господин Привет. Мислите ли, че ако реша да ви арестувам тук и сега и ви прибера, съдията ще каже, че няма проблем да си седите тук — с бинокъла на седалката?

— Аз съм аматьор орнитолог.

— Избройте ми петте птици, които са типични за нашите планини. — Форест изчака няколко секунди. Привет се намръщи. — Видяхте ли, птичките ви не могат да летят. Ще кажа на шефа, както и на съдия Харис — който ми е трети братовчед — че съм ви заварил тук да наблюдавате дома на семейството ми и сестра ми, че сте я следили, нея и дъщеря й из целия град, че сте задавали въпроси за вдовицата и за детето, останало без баща. Мислите ли, че след това той ще каже: „А, няма проблем, остави човека на мира“? Мислите ли, че е по-вероятно да прекарате нощта в затвора, вместо в хотелската си стая?

— Клиентът ми не е единственият, когото Мадърсън е измамил. Става въпрос за почти трийсет милиона в бижута, които той е откраднал от Маями.

— Вярвам ви. Убеден съм, че той е бил гаден мръсник. Знам, че е извъртял на сестра ми номер, който никога няма да забравя. Но няма да ви позволя да сторите същото.

— Господин заместник-шериф, знаете ли каква е наградата, ако намерите двайсет и осем милиона?

— Нула — отвърна добродушно Форест, — ако се опитвате да ги изкарате от сестра ми. Стойте далече от нея, господин Привет. В противен случай ще си навлечете страхотни неприятности, защото, ако ви хвана повторно, ще ви стъжня живота. Кажете на клиента си, че много съжаляваме за лошия му късмет. На ваше място щях да се върна във Флорида и да направя точно това. И то още тази вечер. Но изборът е ваш.

Форест се изправи.

— Разбрахме ли се?

— Разбрахме се. Имам обаче един въпрос. Как е възможно сестра ви да живее години наред с Мадърсън и да не разбере какво представлява?

— Ще отговоря на въпроса с въпрос. Клиентът ви сравнително интелигентен човек ли е?

— Така мисля.

— Как се е оставил да бъде измамен? А сега ще тръгвате ли? Не смейте повече да минавате по този път. И буквално, и метафорично.

Форест тръгна към джипа и изчака Привет да потегли. След това пое по най-краткия път към семейния дом и паркира, за да е у дома, докато Шелби разказваше историята си на семейството.