Нора Робъртс
Лъжецът (22)

22.

Двете с Ема Кейт се срещнаха в парка, за да могат Кали и Джаксън да си поиграят.

— Докторът ми даде един час, да е жив и здрав. Знаеше колко много искам да говоря с теб. Погледни!

Ема Кейт протегна ръка и диамантът заблестя на слънцето.

— Много е красив. Съвършен!

— Избрал е вграден — виждаш ли, не стърчи като някои.

— Да, много ми харесва, Ема Кейт.

— Каза, че не искал да закача нищо, да ми е спокойно, докато работя с пациенти. Много ми е приятно, че е помислил за това. Освен това ми е улучил размера. Взел мярка от друг пръстен — идеята била на Гриф.

— Разбрах, след като казах на Гриф за есемеса ти. Той дори не ми беше намекнал, че е ходил с Мат да купуват пръстен.

— Мат каза, че Гриф бил като гроб, когато го помолиш.

— Разказвай всичко! О, чакай. — Тя забърза към Джаксън, който бе повърнал малко. След като го почисти, тя го целуна по коляното и извади едно от камиончетата от чантата си, за да може да си играе с него в пясъчника.

— Известно време ще имаме спокойствие. Кали обича да го командва, но винаги става така, когато си най-голям.

— Говорихме, че искаме да си имаме деца. И двамата сме на мнение, че трябва да изчакаме малко, но след година-две… Господи! Омъжена, деца… — Тя се разсмя, притисна ръце към сърцето си и вдигна рамене. — Не мога да повярвам.

— Ти го искаш.

— Да, с Мат. Вчера ми прати есемес, че ще работи до по-късно, но щял да спре, за да купи нещо за вечеря. Донесе и вино, и цветя. Трябваше да се сетя, че е замислил нещо, но ми беше приятно, че няма да готвим и ще изпием бутилка вино, а на масата имаше цветя. Непрекъснато разправям, че трябва да отскоча до салона и да направя нещо с косата си, а той все ми повтаря, че била чудесна. Всичко в мен било красиво. Реших, че просто иска да му излезе късметът.

— Ема Кейт!

— Не че никога не ми казва, но той си е такъв. Мислех си, че денят ми е бил безкраен, но беше приятно, че не се налага да мисля, нито пък да приготвям нещо. Чувствах се чудесно, особено след две чаши вино. Така че май и двамата извадихме късмет.

Тя притисна отново ръце към гърдите си и въздъхна.

— Така и стана, но преди… Преди да ме хване за ръката, ме погледна. Кълна ти се, Шелби, заедно сме почти три години, но сърцето ми заблъска. Честна дума. А когато ми каза, че ме обича, положението стана направо неудържимо. Била съм придала смисъл на живота му, искал да бъде винаги с мен, да живее с мен, нищо друго нямало значение. Дори коленичи.

— Това е прекрасно, Ема Кейт! Вече има какво да разказваш на децата.

— В момента ми се струва точно така, а изобщо не очаквах. Не съм и помисляла, че ще изпитам нещо подобно, когато извади пръстена.

— Кажи ми какво каза той. Как ти предложи?

— Каза… „Омъжи се за мен, Ема Кейт. Прекарай живота си с мен.“ — Очите на Ема Кейт се напълниха със сълзи, гласът й затрепери. — „Да създадем живота си заедно.“

— О! — Шелби извади кърпички и за двете. — Колко красиво!

— Знам. Наистина. Затова казах — да. Да. Ще се омъжа за теб. Да, ще прекарам живота си с теб. Да, ще създадем живота си заедно. А той ми сложи пръстена и той ми стана. Разплаках се, защото бях толкова щастлива, точно както сега.

Въздъхна и отпусна глава на рамото на Шелби.

— Снощи исках да поговоря с теб, но…

— Беше заета.

— Бях ужасно заета.

Кали се приближи и погали мокрите бузи на Ема Кейт с две ръце.

— Щастливи сълзи.

— Да, миличка. Много щастливи. Ще се омъжа за Мат. Толкова се радвам!

— Аз ще се омъжа за Гриф.

— Наистина ли?

— Аха. Обичам го.

— Разбирам те. — Тя гушна Кали. — И то много добре. Слушай, Кали. Ти трябва да ми станеш шаферка.

Кали се ококори и прошепна, обзета от страхопочитание.

— Мамо!

От страх да не се разплаче пак, Шелби грабна Джаксън и го настани в скута си.

— Господи, Кали, това е невероятна чест. Никога досега не си била шаферка.

— И аз не съм била булка, така че всичко е наред — заяви Ема Кейт.

— Може ли да ми купиш нова рокля и лъскави обувки?

— И двете ще си купим нови рокли и лъскави обувки. Майка ти също. Ти ще ми бъдеш кума, нали, Шелби?

— Разбира се, че ще бъда. — Обзета от щастие, Шелби прегърна Ема Кейт и притисна децата между тях. — Разбира се. Ще ти организирам най-прекрасното моминско парти в целия щат Тенеси — точно както си го представяхме като малки. Определихте ли дата?

— Ако мама постигне своето, ще бъде утре, или след две години, за да може да ме докара до лудост, докато прави планове сватбата да бъде поне в къщата на губернатора.

— Ти си единственото й момиченце. — Както и тя — за своята майка, помисли си Шелби и я бодна чувство за вина. — Майката има право да се вълнува за сватбата на единственото си момиче.

— Мама си е родена развълнувана. Вече обсъжда рокли, цветове, места за сватбата и списъци с гости. Двамата с Мат бяхме намислили да направим малка, скромна сватба през есента, но сега мама се развихри и се примирихме с голяма сватба през април. Значи ще бъда пролетна булка.

— Няма нищо по-красиво от това. Да направим годежно парти, Ема Кейт. Всички обичат партитата.

— Искам парти — обади се Кали.

— Разбира се. Ти искаш ли парти, Джаксън?

— Ще получа ли подаръци?

— Няма парти без подаръци.

— Мама е преди теб. Не можах да я спра, ще организира барбекю в задния двор. Тя иска официално парти, затова вече напира да сме в хотела. Оставих я да прави каквото пожелае, защото всичко останало ще бъде по мой вкус. Няма да отстъпя. Освен това разчитам да ми помогнеш да я озаптявам.

— Дадено. Какво ще кажете да ви полюлеем? — попита тя децата.

— Искам високо! — Кали се втурна право към люлките.

— Няма смисъл да се люлеем, ако не е високо. — Шелби вдигна Джаксън на ръце. — Да отидем да ги полюлеем, бъдеща булке, и да обсъдим роклята.

— Една от последните ми любими теми.

 

 

Шелби не разказа на Ема Кейт за ключовете и лаптопите. Не искаше да разваля приятния момент. Въпреки това проблемът не спираше да я тревожи.

След като нахрани децата и ги сложи да спят — с огромно удоволствие — тя седна пред лаптопа. Първо работата, каза си; плати сметките, попълни таблицата и пресметна кога най-скоро ще може да изплати следващата кредитна карта.

Имаше още доста за плащане.

Продажбите от магазина за дрехи втора употреба бяха в застой — тя очакваше това и си напомни, че те й бяха помогнали да запълни огромна дупка.

Постара се да не мисли колко е отвратително, че някой е свалил цялата информация и е наясно с трудностите й — имейлите, кореспонденцията с адвокатите и данъчните, таблицата, болезненото отделяне на пари за сметки.

Не можеше да се предаде, каза си тя. Щеше отново да помисли за неразборията. Докато разглеждаше трудностите, които бе срещнала, Джими Харлоу трябваше да се досети, че ако е имала достъп до милиони, едва ли щеше да събира дребни пари, за да плаща дългове.

Той щеше да се махне, нали? Със сигурност знаеше, че рискува да бъде заловен и хвърлен отново в затвора, ако се върти прекалено близо до нея.

Но пък от друга страна, милионите долари бяха доста примамливи.

Както и разплатата. Това й беше ясно. Тя самата бе усетила тази тъмна страна през изминалите месеци.

Действай, помисли си тя и започна да прави списък.

Разгледа снимките, които държеше в отделен файл. Дали Харлоу е направил същото? Дали е проучил снимките от годините, които прекара с Ричард? Защо не ги беше изтрила — снимките на Ричард, на двамата, докато бяха в Париж, в Тринидад, в Ню Йорк и Мадрид? Всички онези места.

Всички онези места, помисли си тя.

Дали не е взел собствеността, която е откраднал, дали не я е скрил, докато са пътували? Някой друг сейф, шкафче на летище — дали не е пъхнал краденото някъде, за да го продаде след време?

Снимките й напомниха къде са ходили и кога.

След това бяха в Атланта, където се настаниха за постоянно. Поне тя се беше установила там, помисли си. Той непрекъснато пътуваше в „командировки“. Тя вземаше бебето и заминаваха, когато той настояваше да са заедно или на почивка.

— Къде е ходил, когато не бях с него? — питаше се тя. — Защо му е трябвало да взема съпругата си и бебето, към които не проявяваше интерес през останалото време?

Стана и отиде в кухнята, отвори вратата, за да влиза въздух, и отново я обиколи.

Трябвали сме му за прикритие, разбира се. За него са били само прикритие. Поредното прикритие. Колко ли е лъгал и мамил по време на тези пътувания с нея и Кали? Дори не желаеше да мисли.

Налагаше се обаче да мисли внимателно.

Седна отново и с помощта на снимките добави информация към списъка си. Опита се да се върне назад във времето, на онези места. Господи, понякога беше толкова уморена. Опитваше се да се справи с бебе на чуждо място, където всичко й бе непознато, дори езикът.

Замисли се за онова, с което разполагаше. Водеше си записки, опитваше се да си припомни хората, на които той я беше представял, и случаите, когато я караше да организира коктейли. Богати хора, каза си тя. Но тя и тогава знаеше, че са богати.

Дали не са били мишени? Може да са му били съучастници.

Най-вероятно и двете.

Скочи, когато чу стъпки, сърцето й препусна лудо и тя се обърна, стиснала в ръка кухненски нож.

— Шелби? Шелби Ан?

— Мамо? — Тя въздъхна неуверено и върна ножа на място. Усмихна се, когато майка й влезе.

— Ето те и теб. Къде са ми бебенцата?

— Спят след един безкраен ден в парка. Скоро обаче ще се събудят и ще искат закуска.

— Аз ще се погрижа. Виж, днес в болницата направих нови снимки. — Тя извади телефона си и се сгуши до Шелби, докато ги разглеждаха. — Красив е като принц. Има брадичката на баща си, виждаш ли? Отбих се у Клей, за да проверя дали всичко е наред, защото утре Джили ще доведе Бо.

— Браво. На нея ще й бъде приятно да си е вкъщи с Джаксън и бебето.

— Ако й разрешат, на мига ще излезе, но се примири за утре. Открих най-сладкото плюшено кученце и го сложих в люлката на Бо. Купих чудесни цветя за спалнята, за Джили. Детската стая е сладка като захарен памук. Имах два масажа в салона. По-късно ще направя спагети — Джили обича моите спагети — и ще й занеса, така че утре никой да не мисли за вечеря.

— Ти си не само най-добрата майка, а и най-добрата свекърва.

— Джили е една от светлинките в живота ми. Сега обаче ще прекарам деня с внучетата си. А ти върви да се позабавляваш.

— Мамо, карала си до Гатлинбърг не знам колко пъти през последните два дни, оправяла си у Клей и планираш да им направиш вечеря, за да не се занимават те. Освен това си ходила на работа.

— Точно така. — Грейнала от радост, Ейда Мей посегна към каната с чай в хладилника. — Сега ще се насладя на остатъка от деня. Освен това ходих на пазар. Купих най-сладурските дрешки за малкото момченце. Купих играчка и за Джаксън и едно малко подаръче за Кали.

— И най-добрата баба. Мамо, много ги глезиш.

— И се справям чудесно с глезенето. — Тя наля две чаши чай с лед и добави листенца мента, които откъсна от саксията на прозореца. — Не помня някога да съм се чувствала по-добре. Няма нищо по-хубаво от новородено бебе. А пък спалнята ми е като в списание. Кълна ти се, че снощи можех да остана да спя в новата вана. И момиченцето ми си е вкъщи с нейното момиченце. Пиленцата ми са вкъщи, съпругът ми продължава да ме води на срещи. Имам всичко, което мога да искам.

Тя подаде едната чаша на Шелби и я целуна по бузата.

— Ти върви.

— Къде?

— Където трябва. Аз бих поканила красивия ти умен приятел на среща. Върви да си купиш някоя хубава дрешка.

Шелби се замисли за таблицата.

— Имам предостатъчно дрехи.

— Новата дрешка дава самочувствие на момичетата. Работиш много, Шелби. Знам, че имаш сметки за плащане; знам, че седиш пред компютъра и се тревожиш. Отгледала съм те да бъдеш умна и отговорна, но ти казвам… — Ейда Мей подпря свитите си в юмруци ръце на кръста, както правеше и майка й понякога. — Майка ти казва да отидеш да си купиш нова рокля. Купи си нещо с парите, които сама си изкарала. Виж дали това няма да ти оправи настроението. А след това остави Гриф да ти го дооправи. По-късно ще кажа на Сузана да доведе Челси и момичетата ще си направят парти довечера. Ти заслужаваш същото.

— Вечерно парти ли?

Ейда Мей прихна и отпи глътка чай.

— Така му казват възпитаните хора. Върви да си купиш рокля, иди в салона да те разкрасят и вземи акъла на Грифин.

— Нали знаеш, че те обичам, мамо?

— Така и трябва.

— Но не ти казвам достатъчно често каква страхотна жена си. Не само като майка, а и като свекърва и баба.

— Това беше черешката на днешната ми торта.

Шелби продължи:

— Не просто плащах сметките — с тях се справям, не се тревожи. Опитвах се да помисля; разглеждах снимките от времето, когато бях с Ричард. Припомнях си местата, на които сме ходили, кога и защо.

— Доста пътувахте, а това никой не може да ти го отнеме. Много ми беше приятно да получавам картички, писма и имейли, когато беше в чужбина.

— Сигурно не ги пазиш.

— За бога — разбира се, че ги пазя. В една кутия са.

— Мамо, ти си чудесна. Може ли да ми ги дадеш? Ще ти ги върна веднага след като ги прегледам.

— На скрина в хола са. Синя кутия с бели лалета на капака. Има и надпис.

— Благодаря, мамо. Много ти благодаря.

 

 

Тя си купи рокля — семпла, лятна, с цвета на ментовите листенца, които майка й добавяше към чая. Ейда Мей се оказа права. Тя остана особено доволна, че си е купила рокля с пари, които сама е изкарала.

Бе достатъчно да зададе два въпроса, за да разбере къде работи Гриф. Откри ги двамата с Мат — потни, голи до кръста (о, боже!), да строят верандата на една къща в покрайнините на града.

— Здрасти. — Гриф избърса лицето си с потна кърпа. — Не ме докосвай, отвратителен съм. Всъщност, трябва да стоиш с гръб към вятъра.

— Имам братя — каза тя и се наведе, за да поздрави щастливия Сникърс. — Честито, Мат. Смятай, че съм те прегърнала.

— Благодаря. Ема Кейт каза, че днес сутринта сте се видели в парка и ти ще й бъдеш кума. Запознай се с кума.

— Е, господин кум, двамата с теб трябва да се консултираме. Междувременно, трябва да помоля за една услуга.

— Казвай. — Гриф взе каната и отпи направо от нея.

— Мама има планове за децата, а аз искам да направя… проучване. Питах се дали имаш нещо против да го направя у вас. Ще ти приготвя вечеря като компенсация за тихото работно място.

— Разбира се. Аз съм облагодетелстваният от тази работа. Заключвам, откакто… така че… — Той извади ключовете от джоба си и свали един. — С този ще си отключиш.

— Много благодаря. Мат, четиримата трябва да се съберем в най-скоро време. Сватбата изисква добра стратегия. Знам, че госпожица Бици ще поеме годежното парти…

— Не ме стряскай, когато работя с остри инструменти.

— Ние ще се справим с госпожица Бици — увери го Шелби. — Двете с Ема Кейт планираме сватбите си от десетгодишни. Може би сега вече не иска сребърна карета, теглена от шест бели коня.

— Плашиш ме.

— Знам основното, и мога да се оправя с госпожица Бици.

— Ще ми го напишеш ли черно на бяло? — попита той и взе каната от Гриф. — Може дори да го подпишеш с кръв. Пет пари не давам чия е кръвта.

— Обещавам най-тържествено. Искам обаче да чуя какво искаш и ти. Много ме бива да координирам нещата.

— Ема Кейт каза същото. Разчитам на теб.

— Добре, затова трябва да се съберем в най-скоро време.

— Какво ще кажете — у нас, в събота вечерта? — попита Гриф. — Ще метнем нещо на грила и ще се заемем със стратегията. Ако не искаш да молиш родителите си да гледат малката червенокоска, доведи и нея — добави той предвидливо. — Винаги можем да я закачим в гардероба, или да я натикаме в някое чекмедже.

— Ще помисля. Трябва да вървя, а вие се захващайте с работата. Представи си, че си получил още една прегръдка, Мат. Ти направи най-добрата ми приятелка безумно щастлива, така че и аз те обичам.

— Ще се женя — подхвърли Мат, след като Шелби си тръгна.

— Точно така, приятел. Чакай малко. — Той остави пистолета за пирони, който току-що бе взел от земята, и хукна след Шелби. — Ехо! Аз не получих дори въображаема целувка.

— Не си, но това е, защото ще получиш много повече по-късно. Без никакви преструвки.

— Наистина ли?

— Така нареди мама.

— Много харесвам майка ти.

— И аз. Чао.

— Сигурно ще се прибера към четири, четири и половина — провикна се той.

— Ще съм там.

— Радвам се — отвърна тихо Гриф и се ухили на Сникърс, който го бе последвал и гризеше връзките на обувките му. — Много се радвам.

 

 

Първо се отби на пазара, защото още когато видя Гриф на работното му място, реши какво да приготви за вечеря.

Настани се в кухнята му, така че да вижда прекрасните стъклени врати и гледката, която се разкриваше всеки път, когато погледнеше натам.

Щом отвори кутията на майка си и зачете, почти не се сети да вдигне глава.

Спря, колкото да приготви ястието за вечеря и да го пъхне във фурната. И да помисли.

Беше колкото странно, толкова и вълнуващо да види себе си, да разгледа стария си живот през призмата на времето. Бяха минали няколко години, но й се струваха като цял един живот.

Сега разбираше колко наивна е била, как не е мислила. Ричард се беше възползвал от това.

Кали я беше променила — видя и това на снимките и в писмата. Прочете написаното, анализира как го е написала и забеляза, че след Кали стилът й се е променил.

Беше ли успяла да заблуди майка си с ведрия тон на писмата, имейлите и бързо надрасканите картички, след като дъщеря й бе станала майка? Съмняваше се. Дори сега долавяше неискреното звучене.

Стана нещастна изведнъж, а сега виждаше, че самоувереността й бе заличена постепенно, внимателно. Единственото истинско щастие се появи, когато се роди Кали.

Не, не е успяла да заблуди майка си. Тя сигурно е забелязала, че все по-рядко споменава Ричард.

През първата година бе споделяла незначителни подробности за местата, на които бяха пътували, хората, с които се бяха срещали, и онова, което бе видяла.

Лесно можеше да проследи пътя си въз основа на написаното, и едва сега започваше да проглежда.

Щеше да помисли още, обеща си тя. Може би никога нямаше да намери отговорите, но бе намерила банков сейф само по ключа в джоба на яке.

Затова щеше да помисли още.

Подреди прибори за вечерята на плота, отвори виното, което беше купила — надяваше се на добри бакшиши в петък вечерта — и чу ръмженето на джипа на Гриф.

Извади бира, отвори я и излезе да го посрещне.

Той й се стори прегрял, потен, но и много апетитен. Усмихна й се, облегна се на джипа, смъкна малко слънчевите си очила, за да я огледа, а кученцето започна да обикаля ливадата в кръгове.

— Точно това ми липсваше на верандата. Красива червенокоска със студена бира в ръка.

— Стори ми се, че ще бъдеш готов за бира. — Тя заслиза по стълбите. — Имам братя.

— Напълно готов съм. Все още няма да те докосвам. Днес май се превърна в август.

— Често става така.

— Стегни се за след като си взема душ. Как е Кали?

— Ще яде хотдог на грил с братовчед си и най-добрата си приятелка, и то след като ги съблекат, за да си поиграят под пръскачката.

— Пръскачката ми се струва добра идея. И хотдогът не е зле.

— Те ще трябва да почакат до другия път.

— Тогава искам студена бира и красива червенокоска, която ми е приготвила вечеря. Не съм придирчив.

Гриф влезе в кухнята с нея и кутрето хукна, за да го настигне. Той подуши и попита:

— Какво готвиш? Мирише страхотно.

— Кюфтета с пресни картофи и моркови.

— Кюфтета ли? — Той подуши отново. — Сериозно?

— Денят е топъл за кюфтета, но пък са типично мъжко ястие. Днес, когато те видях, ми се стори, че ти се ядат кюфтета.

— Не съм ял домашни кюфтета от последния път, когато бях в Балтимор и успях да убедя мама да ми направи. Защо повечето жени не харесват кюфтетата?

— Току-що отговори на собствения си въпрос. Отивам да видя как върви печенето.

— А аз отивам под душа. След това се стегни, червенокоске.

Развеселена и развълнувана, тя се върна до печката и си каза, че е преценила времето чудесно. След това се разколеба.

Самоувереност, помисли си тя. Спомни си какво бе усещането, когато бе самоуверена и дръзка.

Изключи печката и се качи по задните стълби.

Гриф пиеше студена бира, докато водата от душа се стичаше по него и отмиваше огромно количество пот и мръсотия. Верандата щеше да стане хубава, мислеше си той, но все още не бе готов за рязката промяна на времето.

Пролетта настъпи, мека и приятна. Той бе забравил колко горещо и влажно може да е лятото в планината.

А днес бе вкусил, макар и за кратко, прекрасните неща, които го очакваха.

Когато лятото бе в разгара си, двамата с Мат щяха да започват рано и да приключват следобед. Така щеше да има възможност да работи повече у дома. След това, щом излязат разрешителните, трябваше да се заемат с бара.

Не биваше да забравя и Шелби. Искаше да прекарва с нея колкото може повече време.

Докато мислеше за нея, стъклената врата се отвори.

Тя застана пред него — гола, усмихната; къдравата й коса се бе разстлала по раменете. Без да откъсва очи от неговите, взе бирата от ръката му и я остави на плота отзад.

— Ще ти трябват и двете ръце — каза му тя.

— Днес е ден на чудесата — възкликна той и протегна ръце към нея.

— Хладна е. — Отметна глава назад и пръстите й запълзяха по гърба му. — Водата е хладна.

— Много ли?

— Не, приятно. А това е още по-хубаво. — Тя се вдигна на пръсти и притисна устни към неговите. В целувката й нямаше нищо хладно.

За него бе истинско чудо, че водата не кипна като кръвта му. Всички часове, в които се бе потил през деня, часовете през нощта, в които тръпнеше от желание и притеснения за нея, се оттекоха.

Мека кожа, жадна уста, ненаситни ръце — в този момент тя му даде всичко, от което имаше нужда.

— Желая те. — Имаше чувството, че не е достатъчно бърз. — Направо полудявах от желание да те докосна отново.

— Полудявам, когато ме докоснеш. Не спирай.

Топлина, нужда и удоволствие се смесиха и накараха сърцето й да препуска, кожата й да тръпне. Колкото повече й даваше той, толкова повече искаше тя и разкриваше апетита си.

Искаше него, само него — загрубелите ръце, стегнатото тяло. От устните му, търпеливи и настойчиви, й се завиваше свят.

Той прихвана бедрата й и я вдигна от пода на банята. Изненадващата му сила я караше да се чувства крехка и желана.

Без да откъсва очи от неговите, тя обхвана кръста му с крака и заби пръсти в раменете му.

Извика, когато той влезе в нея. Беше разтърсена, разтреперана и жадна за следващия силен тласък.

Водата се стичаше и искреше по плочките. Мократа плът се изплъзваше под ръцете й. Чу собствените си въздишки.

Имаше чувството, че е в безтегловност. Притисна се в него, докато той я издигаше до неподозирани висини. Продължи да се притиска и когато двамата потънаха в блажен мрак.

— Чакай — успя да изрече той и протегна ръка, за да спре водата. — Чакай малко.

— М-м-м. Имам чувството, че ще изтека в канала.

Усети движение, и въпреки това остана впита в него дори когато той я положи на леглото.

— Трябва ми една минутка — каза той.

— Не бързай.

— Няма. Само че ти си мокра и гола. Ще донеса кърпа.

— Купих си нова рокля.

— Така ли?

— Да, щях да я облека за вечеря, а след това да те оставя да я свалиш. Обаче бързах.

Образът предизвика нов прилив на енергия.

— Роклята още ли е тук?

— Виси в пералното помещение.

Той прокара пръст отстрани.

— Не се отказвай от плана си, и тогава няма да бързаме.

— Идеята ми харесва. Но не се сетих да си донеса сешоар. Ти едва ли имаш.

— Не, съжалявам.

— След душа и заради влагата, косата ми ще бухне чак до луната. Трябва да имам ластик и фиби в чантата.

— Косата ти ми харесва.

Тя се сгуши до него.

— И аз харесвам твоята. Харесва ми как слънцето я изсветлява на кичури. В салона на баба хората дават луди пари за такива кичури.

— Мъжете, които ядат кюфтета, нямат нужда от кичури.

Тя го целуна по рамото.

— Ти имаш. Ще донеса кърпите и ще включа отново печката.

— Изключила ли си я?

Тя му отправи усмивка на опитна флиртаджийка, с притворени очи, както правеше Кали.

— Исках те под душа, така че вечерята ще отнеме малко повече време, отколкото предполагах.

— Добре че си я спряла. Аз ще донеса кърпите.

Той стана и се върна в банята.

— Какво проучване… да не би това да беше просто таен план да ме намокриш и съблечеш гол?

— Не, просто бонус. — Тя се усмихна и взе кърпата, която той й подаде. — Грифин, косата ми е като друг човек, а този друг човек има нужда от отделна кърпа.

— Добре. — Той се върна за нова кърпа и за бирата, която тя беше оставила на плота.

— Та какво проучване си правила?

— А, да. — Тя се загърна в първата кърпа и се наведе, за да събере косата си във втората. — Не е приятна тема за разговор. За другите неща става въпрос. Онези, свързани с Ричард.

— Не искаш ли да говориш за тях?

— Искам. — Тя се изправи и подпъхна ъгълче от кърпата по очарователен начин. — Искам да говоря с човек, който ще види нещата от различен ъгъл. Мислех да разкажа на Форест, може би утре, въпреки че той сигурно вече се е досетил за половината от нещата, които измислих, но…

— Облечи си новата рокля и ще обсъдим въпроса, докато кюфтетата се пекат.