Нора Робъртс
Лъжецът (12)

12.

Хлапето беше очарователно, забавляваше го и ангажираше вниманието му. Освен това го ласкаеше, като настояваше да седи до него в сепарето.

За момент му се прииска и майката да флиртуваше толкова открито, колкото дъщерята, но човек не може да има всичко.

Беше приятен момент от деня му, между работата и къщата.

Когато управителят излезе, прегърна Шелби, а той наблюдаваше реакцията му.

Не че ревнуваше — не точно, но си каза нещо като „Внимавай, приятел“, докато чакаше да види какво ще стане.

— Да знаеш само как ми липсваше! — Джони Фостър, мъж с хитра усмивка и приятни маниери, не откъсваше ръце от раменете на Шелби, докато я оглеждаше. — И ето те тук. Нямах представа, че познаваш Гриф. — Джони прегърна Шелби през раменете и се обърна към Гриф. — Двамата с Шелби се познаваме отдавна.

— Това е братовчед ми Джони. Двамата с брат ми Клей заедно си търсеха белята.

— И я намирахме през ден-два.

— Братовчеди ли сте?

— Трети или четвърти, не знам — замисли се Джони.

— Трети, струва ми се.

— Далечни роднини — потвърди той и я целуна лекичко. — А ти си Кали и си красива като слънчице. Приятно ми е да се запознаем.

— Аз съм на среща с Гриф. Ще ядем пица.

— Дошли сте точно където трябва. Трябва да намерим време и да наваксаме — обърна се той към Шелби. — Нали?

— Добре. Клей каза, че си мениджър тук.

— Да. Направо не е за вярване. Взеха ли ви вече поръчката?

— Преди минутка.

— Кали, гледай там. — Той посочи плота, където един мъж с бяла престилка разливаше сос върху тесто. — Ще направя лично твоята пица, за да е специална. Исках да ти кажа, Гриф, че каквото и да сте направили с пещта, се е получило вълшебно. Оттогава не ни е създавала проблеми.

— Радвам се.

— Пицата ще е готова след малко.

Шелби се настани отново в сепарето.

— Май вие двата с Мат сте оправяли по нещо из цял Ридж.

— Такъв беше планът. Човек, който може да ти оправи пещта, когато температурата спада, или пък тоалетната в неделя сутринта, когато чакаш гости за вечеря, е доста популярен.

Тя се разсмя.

— А кой не обича да бъде популярен? И да има поръчки. Как успяваш хем да бъдеш популярен, хем да работиш в старата къща на Трипълхорн?

— Важното е да си популярен. А къщата е хоби. Върша си работата по-добре, когато имам хоби.

— Мамо, виж! — Кали заподскача на мястото си. — Братовчедът прави номера!

— И е научил нови — отбеляза Шелби.

Джони подхвърли тестото, завъртя го бързо и го улови.

— Май ще ядем вълшебна пица.

Ококорената Кали се обърна към Гриф.

— Вълшебна пица ли?

— И още как. Не виждаш ли вълшебния прашец, който се носи около нея?

Сините й очи, огромни като чинийки, отново се завъртяха към Джони. Тя ахна.

— Блести!

Това е то, силата на детското въображение, помисли си Гриф.

— Точно така. Когато ядеш вълшебна пица, в сънищата ти тя се превръща в принцеса на феите.

— Наистина ли?

— Така съм чувал. Само че ти трябва да я изядеш, а когато мама каже, че е време за лягане, трябва веднага да си легнеш и да си пожелаеш да я видиш.

— Добре. Но ти не можеш да бъдеш принцеса на феите, защото си момче. Това е глупаво.

— Затова аз съм принцът, който побеждава звяра с големите зъби.

— Принцовете побеждават дракони!

— Това не го разбирам. — Той въздъхна тежко и поклати глава. Видя, че Шелби му се усмихва от другата страна на масата. — Харесвам драконите. Може би ще успееш да вмъкнеш още едно желание и да си имаш собствен дракон. Можеш да летиш на него над своето кралство.

— И аз харесвам дракони. Ще летя на моя. Тя се казва Лулу.

— Няма по-хубаво име за дракон.

— Имаш подход — прошепна Шелби.

Гриф се усмихна широко.

— Имам много подходи.

— Сигурно.

Той си каза, че това е най-хубавият момент от деня, докато седи в шумната пицария и забавлява момиченцето, а майка й се смее. Защо да не вмъкне такива моменти в ежедневието си?

Всички имаха нужда от вълшебна пица от време на време.

— Беше чудесно — заяви Шелби, докато той ги изпращаше до колата. — Кали ще запомни завинаги първата си среща.

— Значи трябва да има и втора. Ще излезеш ли отново с мен, Кали?

— Добре. Обичам сладолед.

— Какво невероятно съвпадение! Вече мисля, че сме създадени един за друг. И аз обичам сладолед.

Тя го погледна с притворени очи; той определи изражението й като усмивка на фатална жена.

— Може да ме заведеш на среща със сладолед.

— Виж ти!

Развеселената Шелби настани Кали на столчето.

— Какво ще кажете за събота?

Шелби се обърна, докато закопчаваше коланите на детето.

— Какво?

— Какво ще кажеш за сладоледена среща в събота?

— Добре! — заподскача Кали на седалката.

— Трябва да работя… — започна Шелби.

— И аз. Значи, след работа.

— Ами… добре. Сигурен ли си?

— Нямаше да ви поканя, ако не бях. Не забравяй да си намислиш желание, Кали.

— Ще бъда принцеса на феите и ще летя на дракон.

— Кали, какво ще кажеш на Грифин?

— Благодаря ти за срещата. — Весела и невинна, тя протегна ръце към него. — Целувка.

— Получаваш я веднага.

Той се наведе и я целуна. Момиченцето се разсмя и го погали по бузата.

— Харесва ми как драскаш. Гъделичка. Сега целуни мама.

— Разбира се.

Той предположи, че тя ще му подаде бузата си, и си каза, че няма да се примирява. Един мъж може да действа и без да се държи натрапчиво, особено след като е премислил.

Сложи ръце на кръста й, плъзна ги към гърба, без да откъсва очи от нейните. Забеляза как тя разтвори очи изненадано, но не се отдръпна. Затова той продължи.

Наведе се, допря устните й със своите, сякаш разполагаха с цялото време на света, сякаш не бяха на тротоара на Хай стрийт и не ги гледаха хората, които минаваха, и онези, които бяха на прозорците.

Лесно забравиха къде се намират, когато тялото й се разтопи до неговото, а топлите й меки устни се разтвориха под неговите.

Умът й изведнъж се изпразни. Всяка мисъл — за минало, бъдеще и настояще — изчезна, когато нахлуха усещанията. Тялото й се отпусна, въпреки че в този момент животът се върна в него. Главата й се въртеше в дълги, лениви кръгове, сякаш бе пила твърде много вино.

Тя усети мириса на сапун и кожа, на зюмбюл в бъчва за уиски. Чу и друг звук и разбра, че мърка от удоволствие.

Той я пусна толкова нежно, колкото я бе прегърнал. Погледна я отново, много внимателно, и прошепна:

— Така си и мислех.

— Аз… просто… — Тя усети, че едва се държи на краката си, и едва потисна желанието да сведе очи, за да се увери, че е стъпила на земята. — Трябва да вървя.

— До скоро.

— Аз…

Кали извика:

— Чао, Гриф. Чао!

Той им махна и пъхна палци в джобовете си. Шелби заобиколи колата и Гриф не можа да скрие усмивката си, когато видя, че тя се олюлява.

Махна им отново. Тя едва успя да запали двигателя и потегли.

Да, това определено беше най-хубавият момент от деня му. Нямаше търпение да дочака повторението.

 

 

Тя подкара към къщи особено внимателно. Имаше чувството, че е изпила бутилка вино, а не чаша кока-кола с пицата. Жуженето се връщаше непрекъснато в гърлото й, нещо като ехо от пеперудените крилца, които пърхаха в стомаха й.

Кали задряма по време на краткото пътуване. Вълненията през деня си казваха думата. Наостри отново уши, готова да се разлудува отново, когато Шелби паркира.

Щеше да остави дъщеря си да се умори отново, каза си тя. Нямаше да й отнеме много време. Освен това трябваше да мисли ясно, за да се заеме с неотложното. Нямаше време нито за тръпки, нито за тананикане.

Кали разказваше на баба си и дядо си с приповдигнат тон как са прекарали на срещата.

— А в събота ще ходим на среща със сладолед.

— Наистина ли? Това ми се струва много сериозно. — Ейда Мей стрелна Шелби с въпросителен поглед. — Може би дядо ти трябва да поприказва с това момче какви са намеренията му.

— И за бъдещето му — добави Клейтън.

— Аз съм само придружителка — заяви весело Шелби. — О, да. Видях Джони Фостър. Нямахме време да си поговорим, защото работата в пицарията е натоварена. Той обаче ни разточи тестото за пицата. Направи вълшебна пица — нали, Кали?

— Аха, и Гриф каза, че мога да полетя на дракон, а той ще убие… какво беше, мамо?

— Май зъбат звяр.

— Ще го убие, и тогава ще се оженим.

— Страхотна пица — отбеляза Клейтън.

— Ти ще бъдеш кралят, дядо, а баба — кралицата. — Тя обикаляше стаята в кръгчета, въртеше се и подскачаше. — И Кланси може да дойде. — Тя прегърна старото куче. — Аз ще облека красива рокля, а после се казва „целуни булката“. Брадата на Гриф гъделичка, когато те целува, нали, мамо?

— Ами…

— Гъделичка ли? — Сега вече Ейда Мей се усмихна самодоволно.

— Аха. Кога е събота, мамо?

— Съвсем скоро. — Шелби хвана Кали, докато тя подскачаше, и я завъртя. — Сега се качваме. Трябва да те изкъпя, преди да започнеш да сънуваш и да се омъжиш за красивия принц.

— Добре.

— Хайде, пъхни дрехите си в коша. Идвам след мъничко. Тя прекара разкошно — заяви Шелби, когато Кали хукна към стълбите.

— А ти?

— Беше приятно. Той се държи изключително мило с нея. Но исках да ви кажа, че точно преди вечерята ми звъннаха. Къщата е продадена.

— Къщата ли? — В първия момент Ейда Мей я погледна недоумяващо, после се отпусна на един стол и очите й се напълниха със сълзи. — О, Шелби, говориш за къщата на север ли? Много се радвам. Много, наистина.

— Сълзи от щастие. — Шелби извади една от кърпичките от джоба си. — И аз се разплаках. Такъв товар ми падна от плещите! — Обърна се към баща си, а той пристъпи към нея и я прегърна, залюля я от едната на другата страна. — Мислех си, че знам колко ми тежи, откакто разбрах за проблема, но сега, след като вече я няма, товарът се оказа още по-тежък, отколкото си представях.

— Ние можем да ти помогнем с останалото. С майка ти говорихме и…

— Не, татко, не. Много ти благодаря. Обичам те. — Тя сложи ръце на раменете му. — Аз ще се справя сама. Ще ми отнеме известно време, но ще се справя сама и така ще се почувствам по-добре. Поне ще компенсирам за случаите, когато просто съм се оставяла на течението, когато не съм задавала въпроси, когато съм оставяла друг да се грижи за всичко.

Тя се облегна отново на него и се усмихна на майка си.

— А и най-лошото вече отмина. Мога да се справя с онова, което предстои. Толкова съм благодарна, че ако отново ми стане тежко, ще помоля за помощ.

— Никога не го забравяй.

— Кълна се, няма. А сега трябва да изкъпя детето. Денят беше чудесен — каза тя и си взе чантата. — Наистина.

Щом сложи Кали да спи, се зае с таблицата. Може би трябваше да почака, докато види подписите, но в момента имаше право на малко оптимизъм. Когато записа продажбата, тя затвори очи и си пое дълбоко дъх.

Дългът все още беше огромен — но, о, боже, тя го беше намалила.

Помисли си, че най-лошото е минало. А какво предстоеше?

Отпусна се на леглото и се обади на Ема Кейт.

— Как беше пицата?

— Истинско вълшебство, или поне така Гриф убеди Кали, затова тя си легна с усмивка и сега очаква да бъде принцеса, която ще лети на дракон. Това е, преди двамата с Грифин да се оженят на натруфена церемония.

— Той има подход към децата. Според мен, у него е останало голяма част от малкото момче, което е бил.

— Той ме целуна.

— И това ли беше вълшебство? — попита Ема Кейт, без да трепне.

— Мозъкът ми все още е омекнал. Само да не вземеш да кажеш на Мат. Той ще каже на Грифин, а аз ще се почувствам като глупачка. Не знам дали е, защото толкова отдавна никой не ме е целувал, или защото беше ужасно хубаво.

— Чувала съм, че той бил страхотен.

Шелби се усмихна.

— Твоят мозък омекна ли първия път, когато Мат те целуна?

— Направо ми изтече през ушите. Звучи противно, но беше върховно.

— Беше толкова хубаво — забравила съм какво е да ти е толкова хубаво. Трябваше да ти се обадя. Продадох къщата и ме целунаха така, че останах главозамаяна на Хай стрийт.

— Шелби, това е чудесно! И за двете, но най-вече това с къщата. Много се радвам за теб.

— Започвам да виждам ясно пътя си, Ема Кейт. Започвам да виждам ясно. Може и да ме очакват неравности, но виждам напълно ясно.

Част от тази яснота й помогна да се сгуши в леглото, докато говореше с приятелката си.

 

 

Хубавият ден продължи с хубава седмица. Тя усети, че когато е щастлива, работи по-добре и печели по-добре.

Миеше подове, пълнеше шишета с шампоан, записваше часове, маркираше суми на касата, слушаше клюките. Изрази съчувствие, когато Кристъл се оплака от гаджето си, успокои Вони, когато бабата на масажистката почина в съня си.

Подреждаше столове и маси в малката градина на спа центъра, посади цветя.

След като разгледа детската градина, в която Челси щеше да ходи от есента, тя записа и Кали. Усети гордост и болка, защото това бе първата от много раздели.

Отиде на сладолед с Гриф и откри, че втората целувка е още по-въздействаща от първата. Но отказа, когато той я покани на вечеря.

— Много съм натоварена. В салона имам определена програма, и там ми е сравнително лесно. Само че до петък, когато ще разбера как ще мине в бара, ще използвам цялото си свободно време, за да репетирам и да планирам.

— Тогава след петък. — Той полагаше тръбите, които щяха да затоплят пода на новата баня. — Защото ще бъде страхотно.

— Надявам се. Защо не наминеш към „Бутлегър“ в петък?

Той приклекна.

— Червенокоске, няма начин да пропусна. Много ми е приятно да те слушам, когато репетираш под душа.

— Сега отивам да репетирам на място, преди барът да отвори. Дано Танзи се окаже права, че хората ще слушат стари песни, докато ядат свински пържоли или начос.

Тя притисна ръка към корема си.

— Ще разберем.

— Нервна ли си?

— Не. Пеенето не ме притеснява, доставя ми удоволствие. Притеснявам се да не ми плащат незаслужено. Ще трябва да го преодолея. Тук става хубаво.

— Получава се. — Той й се усмихна. — Нека думата на деня да бъде „постепенно“. Малко по малко.

— М-мм — отвърна тя, когато разбра, че той не говори единствено за новата баня.

 

 

В петък сутринта намери време за последна репетиция и се постара да не мисли за ефекта, който би могла да постигне, ако имаше двама музиканти.

Въпреки това промени по свой вкус старата класическа „Докато времето минава“.

— Изсвири я, Сам — каза застаналият зад бара Дерик.

— От всички барове в света…

— Ти да не би да си фен на старите филми?

— Татко беше, така че и ние станахме. А и кой не обича „Казабланка“? Как ти звучи това, Дерик?

— Струва ми се, че Танзи ще се окаже права. Направо ще ги разбием с „Петък вечер“. — Докато подреждаше чашите от предишната вечер, измити и изсушени, той изви вежда към нея. — Как се чувстваш?

— Обнадеждена. — Тя слезе от малката сцена. — Просто искам да кажа, че ако не постигнем успех, няма проблем.

— Да не би да си решила, че те чака провал, Шелби?

Тя наклони глава настрани и пристъпи към бара.

— Забрави онова, което казах. Тази вечер така ще ги сразим, че направо ще полетят до луната, а ти ще се почувстваш длъжен да ми повишиш заплатата.

— Не се увличай. Искаш ли кола?

— Благодаря, но нямам време, трябва да отида в салона. — За да е сигурна, че не е закъсняла, тя извади телефона си от джоба, погледна колко е часът и каза: — Тази вечер ще има много хора. Мен ме нямаше известно време, Танзи е пуснала слуха. Навсякъде има листовки, а ти си ме сложил във фейсбук страницата си. Роднините ми ще нахлуят на тълпа, а те не са никак малко.

— Да ги шашнеш.

— Дадено — съгласи се тя. — До довечера.

Тя излезе. Беше разсеяна и все още репетираше наум. Не обърна внимание на жената, която я настигна.

— Шелби Фоксуърт?

— Моля? — Така беше свикнала с Померой, че едва не каза „не“. — Да. Здравейте.

Спря, усмихна се и се опита да си припомни коя е тя. Но забележително красивата брюнетка със студени кафяви очи и съвършени червени устни не й се стори позната.

— Аз съм Шелби. Не ви познавам. Коя сте вие?

— Казвам се Натали Синклер. Съпруга съм на Джейк Бримли. Ти го познаваш като Ричард Фоксуърт.

Полуусмивката остана на лицето на Шелби, а думите й прозвучаха като чужд език.

— Какво? Какво казахте?

Жената присви очи като котка.

— На всяка цена трябва да поговорим, на някое по-усамотено място. Видях симпатичен парк наблизо. Да отидем там.

— Не разбирам. Аз не познавам Джейк Бримли.

— Промяната на името не означава, че променяш същността си. — Натали бръкна в бледосинята си чанта и извади снимка. — Струва ли ти се познат?

На снимката брюнетката бе долепила буза до бузата на Ричард. Косата му беше по-дълга, отколкото той я носеше, и малко по-светла. Имаше и нещо различно в носа му, каза си Шелби.

И въпреки това, от снимката й се усмихваше Ричард.

— Вие… много се извинявам… да не би да искате да кажете, че сте била омъжена за Ричард?

— Не. Не се ли изразих ясно? Ще го кажа отново, в случай че ви е било трудно да го разберете. Бях и все още съм омъжена за Джейк Бримли. Ричард Фоксуърт никога не е съществувал.

— Но аз…

— Трябваше ми доста време, докато те открия, Шелби. Хайде да си поговорим.

Бримли не беше сред имената, които откри в документите в сейфа. Господи, нима той имаше още едно? Поредното име. Поредната съпруга.

— Трябва да се обадя по телефона. Ще закъснея за работа.

— Давай. Странно малко градче, нали? Ако си падаш по пищови и бира.

Тя говореше също като Ричард.

— Има и изкуство — процеди Шелби. — Музика, традиции, история.

— Няма защо да се вкисваш.

— Хората, които ни мислят за селяни, обикновено са самовлюбени сноби от някое друго подобно място.

— Леле! — Натали изглеждаше развеселена. — Май ме засегна.

Шелби написа есемес на баба си, извини се и й каза, че малко ще закъснее.

— Има хора, които обичат странното. Аз съм градско момиче. — Натали посочи алеята и тръгна по нея. Беше с прекрасни високи сандали в бледозлатисто. — Нали не си се запознала с Джейк тук?

— С Ричард се запознах в Мемфис. — Всичко й се струваше малко замъглено. — Пеех с една група през лятната ваканция на колежа.

— И той просто ти завъртя главата. Много го биваше в тази работа. Вълнуващ, очарователен, сексапилен. Обзалагам се, че те е завел в Париж, в едно малко кафене на левия бряг на Сена. Отседнали сте в „Жорж Пети“. Купил ти е бели рози.

Тя усети как започва да й се повдига, и това сигурно си пролича.

— Мъжете като Джейк си имат стереотипи. — Натали погали Шелби по ръката.

— Не разбирам. Как е възможно да си омъжена за него? Та той е мъртъв, но как е възможно да си била омъжена за него? Ние бяхме заедно повече от четири години. Имаме дете.

— Да, това беше изненада. Сега обаче разбирам, че семейството му е било от полза. Аз се излъгах да се омъжа за него — отидохме, без да му мислим, във Вегас. Да ти звучи познато? Аз обаче проявих здрав разум и не се разведох с него, когато той ме заряза.

Тези думи я притиснаха.

— Изобщо не съм била омъжена за него. Доколкото разбирам, думите ти означават точно това. Това искаш да ми кажеш.

— Тъй като той е бил все още законно женен за мен — да, дори не си била омъжена за него.

— И той е знаел.

— Разбира се, че е знаел. — Жената се изсмя. — Какво лошо момче! Това, разбира се, е част от чара му. Лошо момче е моят Джейк, ама много лошо.

В парка беше тихо. На люлките нямаше деца, никой не тичаше по поляните, фитнесът на открито беше празен.

Натали седна на една пейка, кръстоса крака и потупа мястото до себе си.

— Не бях сигурна дали си наясно с тази част и дали не си се включила в играта. Май те е измамил. Но той с това се занимава. — За секунда нещо като тъга премина по лицето на Натали. — По-точно казано, занимаваше се.

— Не мога да мисля. — Шелби се отпусна на пейката. — Защо му е да го прави? Как е възможно да направи подобно нещо? Господи, има ли и други? Причинил ли е същото и на други жени?

— Не знам. — Натали сви рамене с пълно безразличие. — Тъй като се е пренасочил прекалено бързо от мен към теб, едва ли е имал друга съпруга. А аз се интересувам тъкмо от това време.

— Не разбирам. — Шелби неочаквано усети, че не й достига въздух, отпусна се назад и прокара ръце през косата си. — Не разбирам абсолютно нищо. Изобщо не съм била омъжена — прошепна тя. — Всичко е било лъжа и измама, както и пръстенът.

— Известно време си живяла доста добре, нали? — Натали й отправи поглед, изпълнен с презрение. — Париж, Прага, Лондон, Аруба, Сейнт Барт, Рим.

— Откъде знаеш? Откъде знаеш къде съм ходила с него?

— Постарах се да науча. Имали сте луксозен апартамент в Атланта, обикаляли сте кънтри клубове, ти си имала рокли от „Валентино“. След това — къщата във Виланова. Не можеш да отречеш, че той ти е дал повече от достатъчно. Май добре си се уредила.

— Уредила ли? Уредила? — Сега вече я разтърси обида и бяс. — Той ме е лъгал, още от началото. Направил ме е своя курва, без дори да знам. А аз си мислех, че го обичам. Първо мислех, че го обичам достатъчно, за да оставя семейството си и всичко познато. Мислех, че го искам.

— Грешка, за която си била компенсирана. Изтръгнал те е от малкия селяндурски градец, а? Опа, извинявай, от този център на изкуството и културата. Няколко години си тънала в лукс, така че недей да се жалваш, Шелби. Не е красиво.

— Какво ти става? Идваш тук и ми разказваш всичко това. Може да лъжеш.

— Провери, на всяка цена. Но знаеш, че не лъжа. Джейк си имаше начин да накара жените да се влюбят в него и да правят всичко, което той иска.

— Ти обичаше ли го?

— Много го харесвах и си прекарвахме добре заедно. Това беше достатъчно и щеше да е достатъчно, ако не ме беше оставил на сухо. Аз инвестирах в него, така да се каже. Но платих висока цена, без да видя никаква възвръщаемост.

— Каква възвръщаемост?

— Двайсет и осем милиона.

— Какви двайсет и осем милиона? Долара ли? Ти луда ли си? Той изобщо не разполагаше с толкова пари.

— Напротив. Знам, защото му помогнах да се сдобие с тях. Малко по-малко от трийсет милиона в лъскави диаманти, смарагди, рубини, сапфири и редки марки. Къде е плячката, Шелби? Ще се задоволя и с половината!

— Приличам ли ти на човек, който разполага с диаманти и смарагди? Той ме остави потънала в дългове до ушите. Това е цената, която плащам за това, че съм му повярвала. Ти колко плати?

— Четири години, два месеца и двайсет и три дни в килия в област Дейд, Флорида.

— В затвора ли си била? Защо?

— За измама, защото бях дясната ръка на Джейк и Мики. Говоря за Мики О’Хара, третия член на веселата ни малка банда. Доколкото разбрах, Мики излежава двайсет години.

Тя насочи пръст към Шелби с подигравателна усмивка.

— Не ти трябва да те погне Мики О’Хара, Шелби. Повярвай ми.

— Ти си наела частен детектив, за да ме дебне.

— Нищо подобно. Аз сама проучвам каквото трябва — това е едно от уменията ми. Половината, Шелби, и приключвам. Изкарала съм всяко пени.

— Нямам нищо, което да ти дам. — Шелби скочи на крака. — Искаш да кажеш, че Ричард е откраднал милиони долари ли? Значи детективът от Флорида ми е казал истината.

— С това се занимаваме, съкровище. А на него това му е работата. Да открие необходимото. Богатите самотни вдовици бяха специалността на Джейк. За броени дни ставаха като памук в ръцете му. Лесно ги караше да инвестират в сделки със земя — това също беше негова специалност. Но най-големият удар в кариерата ни, който се обърка, беше с бижута и марки; сред тях имаше някои великолепни. Ако очакваш да се вържа, че не знаеш нищо, номерът няма да мине.

— Не правя никакви номера. Ако е разполагал с толкова много, защо аз изплащам дълговете му?

— Винаги е умеел да се скатава. Бижутата бяха невероятни. А марките? За тях трябваше да намери подходящ колекционер. Когато замина на юг, Джейк можеше да ги вземе, но ако се опита да ги продаде, дори да отдели камъните, щяха да го проследят. Затова най-добрият начин бе да се спотаи за няколко години.

— Да се спотаи — прошепна Шелби.

— Такъв беше планът. Четири или пет години — така пресметнахме, преди да разкара всичко и да се пенсионираме. Или почти, защото никой не иска да се откаже от забавлението. Ти беше прикритието му, това е повече от ясно. Но ще ти трябват много усилия, за да ме убедиш, че си била чак толкова глупава, че не си знаела нищо.

— Бях достатъчно глупава, за да му повярвам, и ми се налага да живея с този факт.

— Ще ти дам време да помислиш. Дори да си чиста като сълза, Шелби, ти си живяла с един мъж повече от четири години. Замисли се, може да се сетиш за нещо. Половината от почти трийсет милиона долара — може вече да са малко повече — си е стабилна мотивация.

Дойде ред на Шелби да покаже презрение.

— Не искам половината от нещо, което сте откраднали.

— Тогава обяви твоята част и вземи наградата. Ще бъде предостатъчно, за да платиш част от дълговете, в които си затънала. Както вече казах, аз си искам моето и си заминавам. Ако искаш да си останеш в това мижаво градче и да работиш в салона на баба си за никакви пари, а в петък вечер да пееш в бар — изборът си е твой. Аз си искам моето, а ти задръж твоето. Трябва да мислиш и за малката си дъщеря.

— Само си помисли да се доближиш до дъщеря ми, и ще те разкъсам!

Натали погледна през рамо и изви устни.

— Мислиш ли, че можеш?

Шелби скочи, дръпна Натали и я изправи на крака, стиснала блузата й в юмрука си.

— Мога, и ще го направя.

— Тъкмо това е привлякло Джейк. Той обичаше огнени момичета, макар и в зародиш. Спокойно. Не се интересувам от момиченца, нито пък имам намерение да се върна в пандиза. Петдесет на петдесет, Шелби. Ако включа и Мики в тази работа, чака те единствено болка и разбито сърце. Той не преговаря цивилизовано като мен.

Тя отблъсна ръката на Шелби.

— Помисли си. Ще се чуем.

Натали се отдалечи, а Шелби седна отново на пейката, защото краката й всеки момент щяха да се разтреперят.

Двайсет и осем милиона ли? Откраднати бижута и марки. Двуженство. За кого, за бога, се беше омъжила? За кого си мислеше, че е омъжена?

Може би всичко беше лъжа. Но какъв беше смисълът?

Тя щеше да провери. Щеше да провери всичко.

Скочи на крака и извади телефона, за да се обади на Трейси и да попита как е Кали.

Когато отиде в салона, беше побесняла.

— Извинявай, бабче.

— Какво стана? Кой те ядоса?

Шелби пъхна чантата си под плота.

— Трябва да говоря с теб и мама, когато сте свободни. Госпожо Холистър, как сте днес?

Жената на стола на Вайола — бабата на младия Холистър, се усмихна.

— Сега съм добре. Дойдох да ме понагласят, а Вай ме убеди да си направя кичури. Да видим дали господин Холистър ще забележи.

— Чудесно е, когато се поосвежиш с идването на пролетта. Бабче, трябва да се обадя набързо по телефона, а след това ще проверя запасите.

— Кърпите са готови за сгъване.

— Ще се погрижа.

Докато говореха по работа, двете се спогледаха. Вайола кимна и вдигна ръка иззад стола. Пет минути.

Шелби влезе в пералното помещение и звънна на брат си Форест.