Нора Робъртс
Лъжецът (26)

26.

Шелби се зае с петдесетте и смеси плейлиста с кънтри.

Отиде на репетиция рано. Каза си, че е чудесно, че вече има шест „Петък вечер“ зад гърба си.

Танзи я аплодира, когато завърши „В прегръдките на моя любим“.

— Много ми харесва!

— Не те видях. Мислех да включа малко кънтри, да го смеся с фолк и традиция. Ще включа и доста Патси Клайн. Харесваш ли малките промени?

— Много. Ще стане още по-хубаво, когато вземем музиканти и имаме сцена. До септември ще стане, най-късно октомври, поне според Мат. Разрешителните пристигнаха днес сутринта!

— Танзи, това е чудесна новина.

— Нямам търпение да започнем. И аз се страхувам, защото наливаме огромна сума в цялата работа. Но пък… последните няколко седмици показаха, че на хората им е приятно да идват през уикенда и да слушат музика на живо.

— Значи си убедила Дерик да опитате с група за съботите?

Танзи преплете пръсти и вдигна ръце над главата си.

— Ще опитаме до края на лятото, след това ще видим дали приходите си струват. Ти си основната причина да го направим, Шелби. Не знам колко време щеше да ми трябва, за да убедя Дерик за разширението, ако не беше започнала с „Петък вечер“.

— Приятно ми е да пея, а ти ми даде шанс. Получи се и за двете страни. — Тя слезе от малката сцена. — Как се чувстваш?

— Сутрин ми става малко лошо, но Дерик ми носи солени бисквити и те обикновено помагат. Погледни! — Тя се обърна в профил и сложи ръце на корема си. — Вече започва да ми личи.

— Господи! — Шелби се ококори. — Ти си станала огромна.

— Още не съм — разсмя се Танзи и вдигна блузата си, — но трябваше да захвана панталоните си с безопасна. Вече не мога да ги закопчавам. Скоро ще мина на клина от часовете по йога; ще си купя дрехи като за бременна, веднага щом ми остане време.

Шелби помнеше това чувство, и радостта.

— Има изключително симпатични дрехи, с които не се чувстваш, все едно си нахлузила покривката на баба си.

— Вече съм си набелязала някои онлайн; мисля да погледна още веднъж, преди да поръчам. Знам, че трябва да си продължиш репетицията, но ми се искаше да видя какво правиш.

Това нямаше как да се избегне, помисли си Шелби. Миналото я преследваше като куче сянката си.

— Извинявай, че е трябвало да говориш с онези агенти.

— Двамата с Дерик нямахме нищо против, не се притеснявай.

— Форест каза, че са се върнали в Атланта. Не можах да им помогна много, за да открият краденото от Ричард. Знам, че е глупаво, но все ми се струва, че ако си припомня нещо, което да ги отведе до целта, ще се почувствам по-добре. А те ми казаха повече, отколкото аз на тях.

— Много е трудно, след като са ти казали всичко.

— Поне научих нещо. Ако искам Кали да порасне умна и силна, човек, който цени семейството и приятелите си, който уважава себе си, трябва да й дам пример. Ако искам да опознае удоволствието сама да направи нещо за себе си, трябва да съм пример за нея. Това се опитвам да направя.

— И го правиш.

— Струва ми се, че трябва да балансирам — нали ме разбираш — защото един ден ще чуе всичко за баща си.

— Когато го чуе, ти ще бъдеш до нея, както и семейството ти. Тя ще има нас, приятелите ти.

— Струва ми се, че Ричард така и не е научил, така и не е разбрал, че има нещо повече от бижутата, които е откраднал, от парите, които е измъкнал с мошеничества. Ако годините с него имат някакво значение, то е, че се научих да не приемам всичко за даденост.

 

 

Сега вече не приемаше нищо за даденост — нито смеха в салона, нито удоволствията в стаята за релаксация.

Прегърна импулсивно баба си, докато подреждаше кърпите.

— Това пък защо беше?

— Радвам се, че съм тук с теб. Просто съм щастлива.

— И аз щях да бъда щастлива, ако имах до себе си мъж като Грифин Лот, който ме гледа като Венера Милоска, Чарлийз Терон и Тейлър Суифт в едно. — Кристъл спря работа и щракна с ножицата.

— Кълна се, че искам мъж за секс, но ако Чарлийз Терон влезе и предложи да отидем у нас и да се потъркаляме, ще я заведа право в леглото и ще я пробвам.

Развеселената Вайола изплакна косата на клиентката си.

— Чарлийз Терон. Тя ли ще те накара да зарежеш мъжете?

— Така ми се струва. Ами Дженифър Лорънс? И тя е красавица, сигурно ще бъде забавно да си седя с нея и да пийнем по едно. Само че тя не е Чарлийз Терон. Ти коя би избрала, Шелби?

— Какво?

— Коя е въображаемата ти любовница лесбийка?

— Не съм се замисляла.

Кристъл вдигна пръст.

— Помисли.

Не, помисли отново Шелби, никога нямаше да приеме за даденост този откачен забавен разговор.

— Бих пробвала Мистик — реши тя и Кристъл се намръщи.

— Коя?

— Супер злодейката от „Х-мен“. Форест и Клей бяха луди по „Х-мен“, нали помниш, бабо? Дженифър Лорънс — тази, с която искаш да пиеш по чашка, сега изпълнява нейната роля във филмите. Мистик може да се превърне във всеки, да приема каква ли не форма. Така че едно търкаляне в леглото с нея може да ти осигури всеки, когото пожелаеш.

— Имаме си победител — заяви Вайола и настани клиентката на стола.

Два часа по-късно, тя гушна бебето Бо, докато наблюдаваше как Кали и Джаксън си играят на люлките. Каза си, че до вечерта ще завали — усети мириса на дъжд, видя го. В момента обаче се наслаждаваше на съвършената пролетна вечер.

Баща й се забави в клиниката, затова Клей се зае да поработи в градината, а Джили седна на люлеещия се стол на верандата, след като свекърва й я изгони от кухнята.

— Трябва да е незаконно да си толкова щастлив — заяви Джили.

— Безкрайно много се радвам, че не е. Иначе щяхме да сме в една килия.

— Днес видях Гриф.

Трябваше да свикне, че хората свързват щастието й с Гриф. Не бяха на грешен път.

— Така ли?

— Заведох момчетата на разходка, преди да стане горещо, а той оправяше портата на госпожа Хардиган, майката на шерифа.

— Днес я видях в салона.

— Спрях за малко. Много мило, че оправя разни дреболии. Не искат пари за дребните неща. Знам, защото тя ми каза. Дала им нещо вкусно, което е приготвила, и на двамата изплела шапки и ръкавици за Коледа.

— Виж колко голям е станал Джаксън! Съвсем доскоро не можеше да се качи на люлката и трябваше някой да го повдига.

Очите на Джили се напълниха със сълзи.

Тя размаха ръка, когато Шелби я погали.

— Хормоните ми все още бушуват. Само че… След като отпускът ми по майчинство изтече, няма да се върна на работа.

— Дори не знаех, че мислиш по този въпрос. Нали обичаше работата си в хотела?

— Обичам я и дори не мислех по въпроса, докато… — Тя протегна ръка и погали с пръст бузата на Бо. — Просто не мога да ги оставя и двамата. Искам поне за известно време да остана с тях. Може би година. Двамата с Клей обсъдихме въпроса. Знаем, че ще ни бъде трудно, но…

— Трудно е. Трудно е да избереш и когато ти се налага да избираш.

— Наистина обичам работата си. И съм добра в нея, но искам тази година, това е всичко. Искам да посветя тази година на себе си и на семейството си. Една година не е чак толкова, но за мен ще означава много.

— Тогава трябва да я използваш. Работиш в хотела, откакто си завършила колежа. Обзалагам се, че ще ти дадат отпуск. Може и да не могат да ти запазят работата, но със сигурност ще те вземат отново, когато си готова. А така няма да съжаляваш.

— Това означава да натоваря Клей с всичко.

— Джили, той има силни рамене.

— Никога не съм искала да си остана вкъщи за постоянно, но искам тази една година. А ти? Какво искаш?

— Струва ми се, че имам всичко.

— За утре.

Шелби погледна към вратата на кухнята.

— Мислех си… Досега не съм казала на друг, освен на Ема Кейт.

— Аз умея да пазя тайна.

— Знам. Щом изплувам над водата, щом си намеря мястото, ще започна бизнес с обзавеждане — свой бизнес. Ще правя проекти и ще координирам.

— Винаги те е бивало в това.

— Записала съм се на курсове онлайн, за да натрупам повече опит и да науча необходимото. Два са, като за начало — добави тя. — В тях успях да се вместя.

— Ти ще се справиш по-добре от другите ми познати — освен бабчето.

— Може би компенсирам, че досега не правех достатъчно. Помислих си, че ще успея да се докажа; Гриф и Мат може да ме ангажират понякога или да ме препоръчат на клиентите си.

— Разбира се. Двамата редовно преустройват стаи и части от хотела, Шелби. Аз ще те препоръчам.

— Ами, не знам дали…

— Мисли усилено.

— Може. Засега само обмислям всичко. Знам, че мога да управлявам бизнес, но ми трябва още образование. Знам как да боравя с пари, как да водя счетоводство. Знам, че ме чака още много път, но започнах да заделям пари за курс по бизнес.

— Всеки път, когато се замисля да започна свой сладкарски бизнес, това ме спира и ме връща назад. Бизнесът. — Джили изви очи нагоре. — Ти обаче носиш кръвта на Макний. И още нещо.

— Какво?

— Много ми се иска да преобразя спалнята, заради Джаксън и Бо. Да направя нова детска стая, а Джаксън да си има стая като на голямо момче. Да не говорим, че нашата спалня не е пипвана от пет години и й личи.

— Това може да е много забавно, но…

— Ето я и Макний — засмя се Джили. — Клей е същият. Веднага пресмята. Ако ще си стоя вкъщи, трябва да съм много пестелива, но нямаш представа как ми се иска стая за възрастни хора, където с Клей да сме само двамата от време на време. Мога да бъда пестелива, особено ако ти ми помогнеш. Тъкмо ще натрупаш опит с нас.

Джили се намести и стисна ръката на Шелби, за да подчертае молбата си.

— Шелби, вътре все още са и моите, и неговите мебели, и ужасната лампа, която ни подари леля Луси за сватбата.

— Безобразно грозна лампа.

— Ако тя не твърдеше, че била наследство, щях случайно да я блъсна и да я счупя на парчета. Не ми трябва нищо натрапчиво. Просто искам да ми е чисто и свежо. Помогни ми.

— С удоволствие.

Лампата трябваше да замине, но мебелите… тапицерия или боя, нови пружини. Можеше да се получи.

— Имам много икономични идеи. Понякога е достатъчно да поразместиш нещата или да промениш предназначението им. Ще използваш онова, което имаш, по нов начин, ще добавиш нещо ново. И боя. Боята ще промени много, за малко пари.

— Сега вече се разпалих, вместо да ми се доплаче. Имаш ли време тази седмица?

— Мога да дойда утре сутринта, след като заведа Кали у Челси, преди да отида в салона. Става ли към осем и половина? Рано ли е?

— Няма как да е рано, когато си с две малки деца. Питах се дали може… Здрасти, Форест.

— Здрасти, Джили. — Той излезе от кухнята и се приведе над бебето. — Той кога ще започне да прави нещо, вместо само да спи?

— Ела ни на гости към два и половина след полунощ.

Тя забеляза изражението му, разбра го и стана.

— Ще го внеса вътре за малко и ще го дам на баба му. Така ще мога да се повъртя в кухнята, независимо дали тя ме иска или не.

Взе бебето от Шелби и влезе вътре.

— Трябва да поговорим — обърна се Форест към сестра си.

— Разбира се. Седни.

— Нали няма проблем децата да останат сами? Клей е при лехата със зеленчуците и се прави на фермер.

— Наследил е усета на татко, а децата са добре.

— Да се разходим тогава отпред.

— Какво има?

— Отпред — повтори той и стисна ръката й.

— Ставам нервна, Форест — а, дяволите да го вземат, денят ми беше чудесен.

— Извинявай, че ще го разваля, като ти кажа такова нещо.

— Загазила ли съм? Да не би от ФБР да мислят…

— Нищо подобно. — Той я поведе покрай къщата към предния двор. Там щяха да са далече от децата, за да не ги слуша никой. — Става въпрос за Привет, частния детектив от Флорида.

— Помня кой е Привет — отсече тя. — Каза ли ти най-сетне кой е клиентът му?

— Не, няма и да каже. Бил е открит мъртъв рано тази сутрин, от секретарката.

— Мили боже! Какво се е случило?

— Изглежда, е бил убит между десет часа и полунощ. Застрелян е със същия пистолет, с който е убита Уорън.

Не биваше да се учудва, и въпреки това бе шокирана.

— Бил е убит значи.

— Точно така. При кражба с взлом, или поне така изглежда. Като необмислена работа. След това обаче разбрах — от доклада, който ни изпратиха следователите — че е бил застрелян, докато е седял на бюрото си. В чекмеджето е имал деветмилиметров пистолет. По нищо не личи да се е опитвал да го извади или да се съпротивлява. Рана в главата, също като при Уорън. Изстрел от упор.

— Чакай да си поема дъх. — Тя се преви, подпряла ръце на бедрата си. — Той не ми харесваше. Уплаши ме много, когато дойде в къщата на север, а след това ме проследи до нас. Спотайваше се. Но пък ме остави на мира, когато ти му каза.

— В кабинета му са намерили снимки на вас с Кали, били приложени към досието.

— Кали.

— Записвал си е разни неща, водил е точна сметка на разходите. Все още не му е било платено, а е трябвало отдавна да си получи парите. Не знаят името на човека, който му е поръчал да ви следи. Местните са разговаряли със секретарката, със сътрудника му, но досега не са успели да разберат кой го е наел за тази работа. А и той не е записал никъде.

— Може да не е имал клиент. Може да е излъгал.

— Може.

— Само че… ти каза, че приличало на взлом, но не било.

— Вратата е била разбита. Липсва електроника, часовникът му, портфейлът, парите за ежедневни разходи. Разхвърляно е. Човек би си казал, че някой мърляч е влязъл да краде. Личният му таблет и лаптопа ги нямало. И домашните му компютри също ги няма.

— Мислиш ли, че някой е бил в дома му?

— Там са пипали по-внимателно и не личи да е влизано насила. Всичко, свързано с този случай, с изключение на снимките, някои бележки и разходи, е изчезнало.

Тя се изправи. Лицето й гореше, главата й беше олекнала, но можеше да следва елементарната логика.

— Мислиш ли, че онова, което му се е случило, е свързано с проклетия обир във Флорида?

— Да, защото той повдигна въпроса и за обира, и за наградата за откраднатото, когато го посъветвах да се маха.

— Значи връщаме се отново към Ричард — или Харлоу. Харлоу е избягал от затвора и вероятно има нова самоличност. Наел е детектив, който да му помогне да открие Ричард. Само че той попада на нас с Кали. Само ние сме, защото Ричард вече го няма. Идва тук и вижда другия партньор. Обръща се срещу него, и другият го убива.

— Знаем, че е бил тук. Ти лично си го видяла.

— Детективът или е бил уверен, че Харлоу наистина е клиент, или е работил с него. Не че има значение вече. Той обаче е пуснал Харлоу в офиса и е разговарял с него. Или на Харлоу не му е харесало онова, което е чул, или е решил, че Привет е излишен. Той го е премахнал, инсценирал е обир, взел е каквото му е необходимо — всичко, което е било свързано с него. Взел е по-ценното, парите и се е махнал.

— Той не мисли, че аз съм излишна, Форест. Открадна информацията и знае, че не само съм безпарична, а и съм потънала в дългове. Ако все още търси милионите, знае, че не мога да му кажа къде са.

— Не знам защо се е върнал тук, но искам много да внимаваш. Вече е убил двама души. От Маями ще ни държат в течение — професионална етика. Федералните също ще ударят едно рамо. Лошото е, Шелби, че не могат да открият друг, който го е виждал, освен теб.

— Той сам ми се показа.

— Точно така.

Тя погледна към задния двор, където децата играеха, а по-големият й брат се грижеше за градината.

— Не мога да бягам, Форест. Няма къде да отида, а тук е най-сигурното място за Кали. Нямам какво да дам на този човек. Трябва да повярвам, че той просто е разчиствал след себе си. Ужасно е, но е направил точно това.

— Така изглежда. Не ходи никъде без телефона си.

— Винаги е у мен. — Тя докосна джоба, в който държеше телефона.

Форест продължи:

— Носи го абсолютно навсякъде. Дори да си под душа, да е в банята при теб. — Извади от джоба си малък флакон.

— Какво е това?

— Лют спрей. Имаш права според Втората поправка, но хич не те бива като стрелец.

Тъй като не беше далече от истината, тя настръхна.

— Не бях чак толкова зле.

— Хич не те бива — повтори той. — Освен това, нали не искаш да има пистолет около Кали? И аз не искам. Затова остави пистолета на мен, но вземи това. Носи го у себе си. Ако имаш неприятности, насочвай го към очите. Засега го сложи в джоба си — посъветва я той, докато тя го оглеждаше.

— Ще го взема. Ще бъда внимателна, ако го използвам, щом това те успокоява. Той няма причини да ме нападне, особено сега. Искам да загърбя всичко. Това не означава, че ще бъда глупава, но вече няма да е най-важното в живота ми. Мама е приготвила зеле и картофките си за парти. Аз мариновах пилето, а татко ще го изпече, щом се прибере. Защо не останеш да похапнеш?

— Не ми се иска да отказвам. Обичам проклетите картофи. Кажи на мама, че ще намина по-късно, ако мога, за да омета остатъците.

— Добре. Трябва да се връщам, да видя какво правят децата.

— Върви тогава. До после.

Той я гледаше как завива зад къщата. Имаше работа. Първо трябваше да отскочи до Гриф. Нямаше да е зле да разкаже на приятеля си. Искаше колкото е възможно повече очи да наблюдават сестра му.

 

 

Гриф бе застанал на длани и колене на пода в банята. Златистият пясъчен цвят му напомняше за плаж, затова си каза, че малката стая ще бъде красива и весела.

Докато слушаше Форест, той приседна.

— Не е случайност. Да влезе в офиса на частен детектив — на точно този частен детектив — и да го убие. Вие, момчетата със значките, не е възможно да мислите, че е случайност.

— Все още разследват. Не — потвърди Форест и се облегна на касата на вратата, докато Гриф работеше. — Не мислим, че е случайност. Въпросът е да свържем Харлоу с Привет, с Уорън, с онзи изрод Фоксуърт и със случая в Маями преди пет години. Най-вероятно Харлоу го е убил, но въпросът е защо. Какво е знаел частният детектив, или кого е познавал? Може да има още един човек, за когото не знаем.

— Това никак не ме успокоява.

— Няма нищо успокояващо за никого от нас.

— Случилото се в Маями преди пет години не е приключило.

— Така е.

— Ако Харлоу беше взел дела си, щеше да си замине. Може детективът да е бил последната му работа, а сега да се покрие. Да изчезне.

Гриф остави инструмента и се прехвърли на следващата плочка.

— Ако детективът е знаел къде е плячката, той щеше да изчезне.

— Истинска загадка.

— Притесняваш се, че въпросният Харлоу може все още да не е напаснал някои части от пъзела и да реши, че Шелби знае.

Форест се приведе напред.

— Не можем да направим почти нищо, освен да го търсим в областта, да задаваме въпроси, да покажем снимката му навсякъде. Федералните душат по следите, които им подадохме, но доколкото разбирам, няма много за душене. Изровили са някои от бившите сътрудници на Фоксуърт — същата работа, както с Харлоу и Уорън. Само че нищо не е излязло. Не че те ще кажат каквото и да било на нас, местните.

— Мислиш ли, че крият нещо?

— Не съм сигурен; не виждам причина. Но никога не се знае. Знам само, че имаме неразкрито убийство в Ридж, а това не ни се отразява добре. Сестра ми е по средата на кашата, а това не се отразява добре на мен, както и на всички в управлението. Държим я под око, пуснали сме допълнителни патрули. Тя обаче няма никакво желание да вечеря с шерифа или да прекара нощта с Ноби.

— Иначе щях да нощувам в килия за нападение над полицай. Аз не я изпускам от очи, Форест. Тя не обича много подобни приказки, но се налага да го приеме. Много по-лесно ще бъде, ако се премести тук.

Този път Форест седна.

— Сериозно?

— Разбира се. Инсталирал съм нова аларма — доста е досадно, но вече съм я сложил. Имам и свирепо куче пазач.

И двамата погледнаха към просналия се на пода Сникърс, който хъркаше по гръб, вирнал крака във въздуха.

— Това куче е страшно зло.

— Просто си почива между дежурствата.

— Аха. Много добре знаеш какво имах предвид, като казах „сериозно“ за предложението ти Шелби да се премести на по-сигурно място тук.

Гриф продължи да работи. Поставянето на плочки беше методична работа. Освен това го успокояваше.

— Все още не мога да натисна това копче. Негодникът й е извъртял номер, тя се опитва да се съвземе и успява доста по-бързо от повечето хора. Още не се е справила напълно, така че думата на деня е „упорство“, примесено с известно търпение. Да, искам да е тук с мен. Искам и двете с Кали да са при мен.

— Ако с твоето упорство, примесено с търпение, успееш да я убедиш да се пренесе при теб, мама ще започне да планира сватба.

— Няма проблем, защото това е следващата стъпка, която ще предприема. Но на Шелби ще й трябва повече време.

Форест гледаше как Гриф полира пода.

— Правилно ли разбрах, че се каниш да се жениш за сестра ми?

Гриф отново седна и изпъна рамене назад.

— Какво ще кажеш за тази стая?

Форест се изправи и огледа спалнята към нея.

— Приятна е. През прозорците влиза светлина, гледката си я бива. Прекалено голям гардероб за малка стая. Канапето до прозореца е симпатично; харесва ми, че си има самостоятелна баня. Плочките, които слагаш, придават още светлина.

— Представям си вана с крачета и шкафче под овална мивка. Така ще може да се поберат много неща. Над шкафа ще има друго, по-малко — за лекарства, но то ще бъде в различен стил. Направо ще грейне с инсталирани светлини.

— Вана с крачета, шкафче с лампички. Като за жена е.

— Да. Бледо, топло зелено за стените на спалнята, което да отива на светлината в банята и на вентилатора на тавана.

— Инсталираните лампички ли?

— Точно така. Ще има и малък вграден шкаф с полици.

Форест кимна, завъртя се и си представи.

— Правиш стаята за Кали, така ли?

— Зеленото е любимият й цвят, тя ми каза. Заради манията й по „Шрек“, но това ще се промени след време. За нея обаче цветът е добър; подходящ е за спалня. След известно време ще бъде важно да си има своя стая.

— А ти си от хората, които искат да предвидят какво ще бъде след време.

— Да. Влюбен съм и в двете, и тъй като си много наблюдателен, нали това ти е професията, вече го знаеш. Кали вече е с мен, на Шелби обаче й трябва малко време. Тя ще ни настигне бързо, струва ми се, стига да потушим бурята, която онзи скапаняк е разразил зад нея.

— Ами ако не ви настигне?

— Ще чакам. Тя е единствената, така че нямам съмнения. А Кали? Като видя хлапето, направо грейвам. Тя ме заслужава. И двете ме заслужават. Аз съм страхотна партия.

— Мама му стара, Гриф, ако имаше цици, досега да съм се оженил за теб.

— Готово. — Видя, че е стигнал до място, на което трябва да мери и реже, затова се изправи. — Ще си почина и ще си направя сандвич. Ти искаш ли?

— Благодаря, но имам да свърша още неща, а ме чакат много по-вкусни остатъци при мама, стига да успея да се добера дотам.

— Ще те изпратя. Хайде, Сник. Време е за разходка.

Кучето размаха крака във въздуха, претърколи се тромаво и се изправи.

— Някой ден ще си взема куче — каза Форест, когато Сникърс хукна по стълбите, върна се нагоре, после отново слезе надолу.

— Братлетата и сестрите на Сник вече са разпродадени, но видях надпис, че продават бебета бийгъли на завоя на Блек Беър и Драй Крийк.

— Денят още не е настъпил. Не съм си у дома достатъчно често, а и едва ли шерифът ще одобри да водя куче със себе си. — Форест погледна панела на алармата, докато излизаха. — Какво ще правиш, ако специалната ти аларма се включи?

Гриф вдигна рамене и отвори входната врата.

— Ще позвъня на теб и ще грабна някой ключ за тръби. Тежки са.

— Пушката има много повече тежест от ключа, малкият.

— Нямам, а и не искам да имам.

— Гражданче.

Гриф си пое дъх, а кучето хукна към гората, където бълбукаше потокът.

— Вече не съм, и въпреки това не искам пушка.

Погледна на запад, където бледа розовина обагряше облаците над планината.

— Тук не съм имал неприятности. Взех да се притеснявам, докато държах тук медта за окабеляването и водопроводната инсталация. Този материал е като злато и лесно се транспортира. Само тогава, и то чак досега, докато онзи гад довлече неприятности.

Форест погледна на запад, към облаците.

— Имаш си хубав дом, Гриф. Има атмосфера, красив е, уютен. Истината е, че ще ни трябват цели десет минути, докато откликнем на 911, ако се обадиш. Можеш да заредиш пушката с каменна сол, ако ти е чак толкова неприятно.

— Оставям огнестрелните оръжия на теб, заместник-шериф. Мен ме бива повече с гаечните ключове.

— Както искаш.

Точно така, помисли си Гриф, докато кучето тичаше и душеше, и видя първата звезда да намига в небето с цвят на бледолилаво кадифе.

Той наистина правеше каквото иска. Щеше да си направи сандвич, а след това да довърши плочките в стаята на Кали.

— Люлка на предната веранда — каза той и се наведе да погали Сникърс, когато той се втурна към него. — Може и да направя. Нещата означават повече, когато ги направиш сам. Ще хапна и ще помисля по този въпрос.

Ако знаеше, докато седеше в кухнята, ядеше сандвич и правеше груби скици на люлка, че някой го наблюдава с бинокъл, може би щеше да реши друго за пушката.