Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (47)

47.

— Някой я е отвел — заяви Мейсън.

Стоеше на почти пустия паркинг на Харпър Ранч Парк и притискаше силно телефона към ухото си. В другата ръка държеше нейния счупен апарат и лист хартия със странно изглеждащо родословно дърво.

— Кучи син — процеди през зъби Дик.

— Била е в парка, но така и не се е върнала в хотела. Колата й също я няма. Намерих телефона й. Дик, тя се е досетила. Оградила е името на Бет Кросби на проклетото дърво.

— Не споря с теб — отвърна чичо му. — Но трябва да помислим, преди да правим неразумни заключения. Защо му е на някой да отвлича Луси? Предложението за сливане скоро ще бъде оттеглено. Дилън трябва да е наясно с това. Всичко ще се провали.

— Не е похитена заради акциите. — Мейсън погледна към плътно заграденото име на Бет. — Става въпрос за нещо лично. От самото начало е било така.

— Но ако сме прави за Сесил Дилън…

— Не мисля, че е той. — Мейсън се качи в колата си и запали двигателя. — Сесил е рядка птица в престъпния свят, стратег в дългосрочните планове. Някак не го виждам да я сграбчи и да я повлече нанякъде насред обществения парк. Не, Бет я е отвела. Сигурен съм.

— Но защо?

— Заради смесица от отмъстителност, паника и липса на самоконтрол.

— Лоша комбинация. Накъде са се насочили?

— Към винарната на Колфакс. Бет е тръгнала да си отмъщава. Обсебена е от тази мисъл и е обзета от ужас. Няма къде другаде да иде. Това е нейният свят, нейното творение. Ще иска да го разруши, преди да започне да се бори за него. Вероятно има намерение да използва Луси като заложница. Обади се на Уайтакър и му кажи какво става.

Мейсън прекрати разговора и се съсредоточи върху шофирането. Ако пристигнеше във винарната навреме — а той щеше да пристигне навреме — му предстоеше да се изправи пред класическа ситуация със заложник. Нуждаеше се от помощта на някого, който добре познава мястото. И отново позвъни.

Куин отговори след втория сигнал.

— Флечър? Какво, по дяволите, искаш сега?

Мейсън му каза.