Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
River Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Ангел хранител

Преводач: Пепа Стоилова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN: 978-954-26-1403-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2026

История

  1. — Добавяне

26.

След няколко километра по магистралата Мейсън зави по пътя „Манзанита“. Луси си го спомняше добре. Като момиче често го бе използвала за езда. Остатъците от разпадналия се асфалт свършваха в подножието на хълма. Настилката беше толкова тясна, че две коли едва можеха да се разминат. Не че някога движението е било натоварено, мислено отбеляза тя. Шосето беше изоставено преди години, веднага след построяването на магистралата към брега. Но старият път си остана любимо място за приключенски настроените шофьори, колоездачи и ентусиазирани рокери.

Онова, което превръщаше пътуването по него в приключение, беше драматичният начин, по който склонът се спускаше рязко и се отдалечаваше от ръбестите краища на многобройните завои.

Луси потръпна.

— Виждам, че все още не са си направили труда да сложат мантинела.

— Не — отвърна Мейсън и погледна GPS-a. — Приближаваме до извивката, където колата на Сара се е преобърнала. Там няма къде да отбиеш, но пък и напълно липсва движение. Ще спра на прав участък и ще включа аварийните. Можем да стигнем пеша до местопроизшествието.

Малко по-късно Луси стоеше до него на ръба на пътя. Двамата заедно огледаха стръмния склон и каменистия терен под него.

— Трудно ми е да повярвам, че тук са загинали хора — тихо промълви тя. — Няма никакви следи от катастрофата.

— Изминаха три месеца. Природата се възстановява бързо — отвърна Мейсън, като не откъсваше очи от завоя. — Това е идеално място да избуташ кола от пътя.

— Убиецът трябва да го е знаел — отбеляза Луси.

— Може да е било нещастен случай, но аз по-скоро споделям твоето мнение. По-вероятно е да е работа на някого, който е познавал местността добре. Не би могъл да избере по-опасен завой.

— Предполагам, това не изключва работниците вън фермата.

— Не, но имайки предвид случилото се снощи с къщата на Сара, съм склонен да приема твоята теория.

Мейсън замълча. Тя се обърна към него и забеляза, че цялото му внимание е съсредоточено към мястото на злополуката.

— За какво мислиш?

— Мисля си, че ако съм си направил труда да предизвикам автомобилна катастрофа, с цел да убия двама души, щях да проследя развитието.

— Не те разбрах.

— Щях да се уверя, че планът ми е проработил.

— О! — прошепна тя и потръпна от ужас. — Да. Сега схванах какво имаш предвид. Мили боже, наистина ли допускаш, че убиецът е слязъл там долу, за да провери дали са мъртви?

— Това лято не валя много дъжд. Сухият терен създава чудесни условия за съхраняване на улики. Трябва да ида да погледна.

Той извади чифт ръкавици от багажника на колата и малка, лека раница. Отново се върна до ръба на пътя. След няколко минути размисъл започна да се спуска по стръмния склон, като стъпваше настрана и се държеше за жилавите клони на храстите.

Щом стигна дъното, обиколи бавно терена. Спря няколко пъти, за да огледа нещо, което тя не можеше да види от мястото, на което беше застанала.

В един момент той вдигна нещо, което изглеждаше като камък с големината на юмрук, и го огледа внимателно. Видя как го пъхна в раницата. Улови с ръце ремъците и започна да се изкачва обратно нагоре.

— Какво е това? — попита тя и мигновено бе обзета от ужас, защото знаеше какво беше намерил.

Мейсън свали раницата и извади камъка. Върху него имаше изсъхнали, тъмни петна. Луси се вгледа в тях и усети как изтръпва.

— Кръв? — попита шепнешком.

— Може би. Но мисля, че да.

— Мили боже! Ти беше прав. Убиецът е слязъл долу, за да провери.

Качиха се отново в колата.

— Това не е доказателство за убийство — предупреди той. — При тежка катастрофа на мястото винаги има много кръв.

— Едната от тях или дори двете са били още живи. — Луси вкопчи длани една в друга в скута си. — Копелето е използвало камъка, за да разбие главите им и да приключи работата си. Според теб е станало точно така, нали?

Мейсън се поколеба.

— Мисля, че е твърде вероятно.

— Но защо властите не са забелязали нараняванията?

— При катастрофа травмите са сериозни — меко поясни той. — А и никой не е имал причина да се усъмни, че става въпрос за убийство. Не намираш доказателства, освен ако не ги потърсиш.

За момент нито един от двамата не продума.