Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (44)

44.

— Полицията разпитва Уорнър Колфакс — съобщи Мейсън. — Признал е, че пистолетът е негов, но се кълне, че не е застрелял Ашли.

— А как е тя? — попита Луси.

— Операцията е била успешна. Изгубила е доста кръв, но лекарят смята, че има всички шансове да оживее. Уайтакър твърди, че не знае кой я е прострелял. Куршумът е дошъл отзад. Не е имала възможност да види стрелеца. Допуска, че може би е Уорнър Колфакс. Но шерифът каза, че разследват усилено и Сесил Дилън.

— Всеки знае, че когато има убита жена, полицията винаги слага съпруга или другите мъже в живота й начело на списъка от заподозрени — каза Луси.

Мейсън и Дик я погледнаха.

— Гледам много полицейски програми — обясни тя.

— Е, в нашия случай Уайтакър е сложил и съпруга, и другия важен мъж сред заподозрените — отбеляза Дик.

Отново се бяха събрали на предната веранда на къщата. Луси и Мейсън седяха в люлката. Той се беше облегнал на парапета. След добре свършената работа, Джо лежеше на най-горното стъпало.

— Лично аз съм склонна да вярвам на Сесил — заяви Луси.

Двамата мъже отново я погледнаха, този път сякаш беше казала голяма глупост.

— Само защото твърди, че не го е направил? — попита Мейсън. — Това е съвсем естествена реакция. Всеки заподозрян в убийство твърди, че е невинен.

— Знам — отвърна тя. — Но само си помисли. Имал е основателна причина да я иска жива, поне до осъществяването на сливането. Освен това ми се струва, че е прекалено умен, за да я застреля в собствената си къща.

— Скандал между любовници? — подхвърли Дик.

— Не мисля, че Сесил Дилън е човек, който ще позволи на емоциите си да препречат пътя на сделка за един милиард долара — възрази Луси.

— Склонен съм да се съглася с теб — каза Мейсън. — И според мен не е толкова неразумен. Да застреляш любовницата си в къщата, в която живееш, е повече от неразумно. То си е направо лудост. Освен ако…

— Освен ако какво? — попита тя.

— Освен ако не си искал да изглежда като постановка, което веднага ще насочи разследващите към Уорнър Колфакс — довърши Мейсън.

Телефонът му иззвъня. Той го извади, погледна дисплея и прие обаждането.

— Флечър.

Последва кратко мълчание, докато слушаше гласа от другата страна на линията.

— Благодаря, шерифе — каза в слушалката. — Оценявам, че ме държите в течение. Да, това наистина доста променя първоначалните ни предположения.

Затвори телефона и погледна към Луси и Дик.

— Беше шериф Уайтакър. Получил е резултатите от аутопсията на Нолън Кели.

— Мили боже! — възкликна тя. — Толкова неща се случиха, че съвсем забравих за него. Има ли нещо, което още не знаем?

— Всъщност да — отвърна гой. — Оказва се, че Кели е бил застрелян, преди да избухне пожарът.

— Господи — въздъхна Луси, като се опитваше да осмисли новината. — Това променя всичко, нали?

— Със сигурност хвърля нова светлина върху ситуацията — кимна Мейсън.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика тя.

— Не знам, но продължавам да поддържам мнението, че са замесени наркотици. Което пък ме кара да мисля, че поне част от пъзела има корени в миналото.

— Може би ще помогне, ако се върнем към началото и направим родословно дърво — предложи Луси.

Дик изсумтя презрително.

— За кое семейство? За Колфакс? За твоето? За нашето?

— Нито едно от тези, които изброи — отвърна тя. — Интересува ме кланът, който Бринкър събираше около себе си през онова лято преди тринайсет години.

— И как ще го направим? — попита Мейсън.

— Оставете това на мен. Нали помниш, че си изкарвам прехраната с това?