Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (34)

34.

— Я чакай малко — каза Мейсън. — Ти наистина ли вярваш на версията на Джилиън за събитията от онази нощ?

— Да — отвърна Луси. — Вярвам й. Била е само на осемнайсет и е имала работа с нещо като култ към лидер социопат, който я е упоил и изнасилил, а после я е изнудвал. Чувствала се е безпомощна. Страхувала се е да се обърне към родителите си или полицията. Била е уплашена до смърт. Копелето е размахвало над главата й видеото, за да я принуди да направи каквото иска — да ме примами при него. Затова е потърсила единствения човек, който според нея е можел да ме спаси. И това си бил ти.

— План, който има предимството да не позволи на Бринкър да разбере, че го е прецакала — възрази Мейсън.

Той бръкна в сандъка, който разопаковаше, и извади от него няколко комплекта инструменти. Всеки от тях съдържаше разнообразие от прецизни отвертки с различна големина. Дръжките им бяха неоново розови. Виниловите предпазни пликове бяха в същия нюанс. Дик беше стигнал до откритието, че жените полудяват по красиво опаковани стоки. И беше поръчал петдесет комплекта, всички в шокиращо розово.

— Е, със сигурност това е по-добре от липсата на какъвто и да било план — тросна се Луси.

Намираха се в задната стаичка на железарския магазин. Мейсън се бе оттеглил в претъпканото помещение, за да помисли. Имаше нещо в подреждането на водопроводни части, панти и различни инструменти, което подпомагаше мисловния процес. Луси беше дошла преди няколко минути. Той чу Дик да я поздравява, а после да я насочва към склада.

Още с първия поглед върху сериозното й изражение бе разбрал, че по случая има ново развитие. След като му бе казала за срещата си с Джилиън, бе изрекъл първите дошли на ума му думи. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, като се срещаш насаме с нея?

И те не бяха посрещнати добре. Беше видял раздразнението и ината в очите на Луси и бе принуден да признае пред себе си, че беше сгафил. Беше измърморил някакво извинение, с което само бе влошил нещата, защото тя продължи да му разказва, че са се видели в парка „Харпър Ранч“, където през цялото време било пълно с хора. Наложи му се да признае, че е била предпазлива, но не бе успял да потисне хладните тръпки, които го полазиха, щом разбра какво беше направила.

— По дяволите, трябваше да ми се обадиш, преди да се съгласиш да се срещнеш с нея — скара й се той.

— Дай ми само една причина да искам позволението ти — каза тя.

Мейсън се замисли върху думите й.

— Нямам такава.

— Точно така, нямаш. Да дойде при теб преди тринайсет години и да ти разкаже за плановете на Бринкър е бил единственият възможен начин за Джилиън да предпази и мен, и себе си.

Той нареждаше комплектите розови отвертки на стелажите.

— Наистина си се хванала на историята й, нали?

Луси прочисти гърлото си.

— Само за сведение, тя не се опита да ме убеди, че точно това се е случило. Просто излезе наяве по време на разговора.

— Чакай, не ми казвай. Нека да позная. Ти първа си казала, че онази нощ вероятно си се отървала, защото тя се е обърнала за помощ към мен, нали така? Сама си й дала историята, която я прави героиня, а не съучастница.

Младата жена се намръщи.

— Е, добре де, може би наистина сложих думите в устата й. Което не означава, че не е станало точно както казах, дори в онзи момент да не е осъзнавала личните си мотиви. Но се съгласи с мен.

— Дааа… обзалагам се, че точно така е направила. Ами стореното — сторено. Само помни, че единствената причина Джилиън да иска да е най-добрата ти приятелка е, че отчаяно се нуждае от твоите акции.

Луси скръсти ръце, облегна се на стелажа и стисна упорито устни.

— Може би. А може би не. Между другото, беше ми припомнено, че градът е прекалено малък.

— Как така?

— Оказа се, че шериф Уайтакър не е единственият загрижен гражданин, който знае, че сме прекарали нощта заедно на крайбрежието. Очевидно се е разнесло из целия град.

— Знаеше толкова добре, колкото и аз, че ще се разчуе.

— Е, да. Но, господи, човек може да си помисли, че хората нямат по-интересна тема за сплетни.

Мейсън се усмихна.

— Виж сега, поне що се отнася до мен, няма нищо по-интересно от онова, което се случи между нас край брега.

Лицето й доби същия цвят като дръжките на отвертките.

— Не там е въпросът…

— Задръж тази мисъл.

— Защо?

— Защото аз си тръгвам.

Тя отпусна ръце и го изгледа подозрително.

— Защо?

— Дойдох тук, за да обмисля някои неща. — Той тръгна към вратата. — И току-що ми хрумна оригинална мисъл. Вдъхнови ме срещата ти с Джилиън.

— Къде отиваш? — извика след него Луси.

— Да поговоря с Куин Колфакс. Имам няколко въпроса към него.

Дик вдигна поглед от документите на тезгяха.

— Вие двамата свършихте ли с караниците?

— Засега — отвърна племенникът му.

— Много жалко. Точно започна да става интересно.

— Дръж я под око. Ще ида до винарната на Колфакс.

Луси се появи откъм склада. В едната си ръка държеше комплект розови отвертки.

— Може би трябва да дойда с теб, Мейсън.

— Не — отсече той и продължи да се отдалечава. — Разговорът, който смятам да проведа с Куин, е чисто мъжки. Едва ли би искала да си там.

— А аз си мислех, че не те бива в общуването — подвикна след него тя.

— Но много добре знам как се води точно такъв разговор.

Ръката му вече беше на дръжката на вратата, когато Луси се обади отново. Този път обаче не към него:

— Дик, колко струва един комплект отвертки? — попита тя. — Искам да взема три. Един за мен и два за приятелки от „Брукхаус Рисърч“.