Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (17)

17.

Джо тромаво се изправи на крака и прекоси стаята, за да сложи глава на коляното на Дик. После вторачи в него вълчите си очи. Те разговаряха мълчаливо, както често го правеха нощем.

Като двама завърнали се от война ветерани — мислено отбеляза Дик. С кучето се разбираха, както можеха да го правят само изпитани воини.

Замисли се върху разговора, който току-що бяха провели с Мейсън. Едно нещо беше сигурно: племенникът му изглеждаше много по-добре, отколкото преди две седмици, когато се беше появил на прага, преметнал през рамо брезентова раница. Тогава погледът му бе бил същият като на тринайсетгодишното момче, очакващо го в кабинета на социалния работник преди толкова много години. Сякаш беше станал свидетел на края на света и нищо в бъдеще не би могло да го изненада или удиви.

Този тринайсетгодишен хлапак имаше вид на малък старец, който никога повече нямаше да се смее отново, още по-малко пък да се довери на някого, освен на по-малкия си брат. Но точно суровата му решителност го бе изгорила. На смъртното си легло баща му го беше натоварил с мисия. И тя се състоеше в едно-единствено поръчение — да се грижи за Арън. И само един поглед към него му бе бил достатъчен, за да разбере, че той щеше или да я изпълни, или да си отиде, опитвайки се да го стори.

Според хората от Агенцията за закрила на детето Мейсън имаше проблеми с контрола върху гнева си. Оттам твърдяха, че се е държал арогантно в трите приемни семейства, в които двамата с брат му бяха настанени в продължение на три месеца. Съществуваха доклади за бой с други момчета и един инцидент, при който Мейсън беше обвинен в нападение срещу възрастен роднина на един от приемните родители. Добронамерените хора от агенцията препоръчваха консултации с психотерапевт.

Но Дик бе бил абсолютно сигурен, че независимо от случилото се в приемните семейства Мейсън просто бе вършил работата си, грижейки се за по-малкия си брат. От облекчението в очите на социалната работничка бе разбрал, че тя също беше наясно с това. Именно поради тази причина беше обработила документите толкова бързо и през главата на началниците си.

За по-малко от час той бе натоварил скромните вещи на племенниците си в джипа и бе поел към дома.

И в онзи ден животът и на тримата се бе променил коренно.

Когато Мейсън порасна, не се отправи в горещи военни точки на другия край на света. Вместо това започна да воюва в друг вид война — безкрайната битка с лошите момчета у дома. Беше ходил на няколко мисии. Когато Дик го бе заварил пред входната врата преди две седмици, беше очевидно, че Мейсън не се беше върнал в Самър Ривър, защото се нуждаеше от почивка, както първоначално му беше обяснил. Имаше нужда от изцеление.

Дик беше разпознал сенките под очите му, защото независимо от прегледите и лекарствата виждаше подобни всеки път, когато се погледнеше в огледалото.

Мейсън се беше прибрал в Самър Ривър, носейки тежкото бреме, познато само на човек, който можеше да признае пред себе си, че се е провалил в най-важната си мисия.