Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
River Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Ангел хранител

Преводач: Пепа Стоилова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN: 978-954-26-1403-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2026

История

  1. — Добавяне

30.

Луси копнееше Мейсън да я подтикне да приключи по-бързо с вечерята, но за нейна изненада той не направи нищо подобно. Сякаш бяха любовници от достатъчно дълго време, за да се чувстват комфортно с онова, което им предстоеше, мислено отбеляза тя. Никакво бързане. Никакво напрежение. Но през целия следобед виждаше мъжкото очакване в очите му и усещаше огъня, бушуващ във вените му. При всяко докосване долавяше желанието му.

По-рано днес, докато той беше в хижата, тя изключи звука на телефона си. Това беше нейният начин да изпълни ангажимента си. Не в дългосрочен план, а само за тази нощ. И все пак достатъчно важен.

Знаеше, че Мейсън е нетърпелив, докато убиваха времето, преди да се върнат в малкия хотел. Но в този момент, след продължителната вечеря с раци и печени сладки картофи, като че ли искаше да се задържат колкото може по-дълго на чашата кафе и сладоледа, които си поръчаха за десерт.

Сякаш сега, когато знаеше, че приближава краят на чувствената игра, нямаше нищо против да й даде достатъчно време, преди да я отведе в леглото.

Тя се чудеше дали той си даваше сметка, че не е единственият, който се опитва да запази равновесие върху клатещата се над тъмните води на желанието скала. Беше едновременно развълнувана, но и по-нервна, отколкото бе очаквала. Истината беше, че някъде дълбоко в себе си изпитваше страх. Не беше сигурна как ще се справи със смесените емоции, които този мъж предизвикваше у нея.

Чисто женската й интуиция я предупреждаваше, че каквото и да се случеше между тях тази нощ, то щеше да промени всичко. Той беше прав, като отбеляза, че бе минала през целия си годеж с единия крак извън вратата. Същото се отнасяше и за останалите няколко сериозни връзки, които беше имала.

Но сега я изпълваше усещането, че тази нощ няма да пристъпи колебливо в чуждата стая, за да разбере дали иска да остане, или не. В този случай беше необходим съвършено различен подход. Довечера щеше да скочи в непознати води без спасителен пояс.

Тази мисъл я накара да се усмихне. Вероятно имаше нещо общо с плискането на вода в ония реклами на лекарствата за ерективна дисфункция. Можеше да плува, но това не означаваше, че щеше да се измъкне невредима, след като всичко свършеше. А от личен опит знаеше, че всичко все някога свършва. Нещо повече — свършваше по-рано, отколкото й се искаше.

Но сега беше решила да живее за момента. Седнала срещу Мейсън на осветената от свещи маса, виждаше, че той беше взел същото решение. Те бяха двама възрастни, тръгнали към нощта с широко отворени очи. Утрешният ден сам щеше да се погрижи за себе си.

Когато им донесоха сметката, тя не направи опит да извади кредитната си карта. Мейсън се опитваше да й даде тази нощ като подарък. Трябваше да се съобрази с желанието му. Някой ден, ако останеха заедно достатъчно дълго, тя също щеше да му подари нещо специално.

Най-после той остави празната чаша върху чинийката и я погледна.

— Готова ли си да ставаме?

Внезапно я обзе непознато чувство на увереност. Искаше тази нощ. Искаше я с цялото си сърце.

— Да — каза просто.

Тръгнаха обратно по кея към хотела и прекосиха фоайето. Сигурността й не се разколеба, но Луси не можеше да отрече обзелото я напрежение. Трябваше да се представи много по-добре, отколкото досега в иначе блудкавия си любовен живот. В ограничения си опит не бе имала затруднение да заблуди мъжете, симулирайки оргазъм, но нещо й подсказваше, че Мейсън веднага би открил фалша, освен ако не беше изигран брилянтно.

Той отвори вратата и я изчака да мине покрай него в тъмнината. Тя направи една крачка и спря. По дяволите. Може би това наистина беше огромна грешка.

— Вече с единия крак извън вратата? — тихо попита Мейсън. — Защото, ако е така, бих предпочел да си тръгнеш веднага. Мога да ти наема друга стая за тази нощ.

Не — обърна се рязко Луси. — Не искам да си тръгвам.

Той бързо затвори очи. Когато ги отвори отново, тя видя мрачно проблясващата в тях страст.

— Добре — каза със суров, дрезгав глас. — Трябваше да знам. За момент ме уплаши до смърт. Помислих си, че ще избягаш.

— Не — прошепна тя. — Никъде няма да бягам.

Мъжът влезе в стаята, протегна едната си ръка към нея, а с другата затвори вратата. В тишината се чу само изщракването на ключалката.

Стаята тънеше в мрак. Единствената светлина идваше от ключа за осветлението на банята и тънкия лунен лъч, успял да се промъкне между завесите.

Луси инстинктивно се опита да намери ключа на стената, но не можа да помръдне, защото и двете ръце на Мейсън бяха обвити около нея и я държаха като в капан.

Устните му намериха нейните с цялото настървение и натрупано очакване, които беше усещала през бавно изминалия следобед.

Сграбчи момента.

Можеше да го направи. Във всеки случай нямаше време да мисли за бъдещето, тъй като Мейсън вече я събличаше. Тя започна да разкопчава копчетата на ризата, като междувременно вдъхваше аромата му. Той миришеше на хубаво, много секси и съвсем по мъжки. Странна, омайваща еуфория замъгли сетивата й.

Той издърпа пуловера през главата й и разкопча сутиена.

Дланите му се увиха нежно около гърдите й. Прекара бавно палците около зърната. Беше вече толкова наелектризирана, че ласката му изтръгна от нея лек, изненадан стон. Тя потръпна.

Той застина, сякаш го бяха простреляли.

— Причиних ти болка — каза й тихо.

— Не, не, не си. Наистина.

И отново се залови с копчетата на ризата.

Ръцете му докоснаха гърдите й бавно, внимателно. Тя въздъхна и се наведе към него. Устните му се плъзнаха по извивката на шията й.

— Ухаеш прекрасно — прошепна той.

После спусна длани надолу към кръста й.

Само толкова й беше нужно, за да усети влагата върху бикините си. Не можеше да повярва. Още дори не бяха стигнали до леглото, а вече беше готова. Сигурно щеше да се засрами, ако не се беше разгорещила дотолкова, че да не се притесни от факта. Може би по-късно.

Успя да разкопчае и последното копче на ризата. Мейсън я свали, после се освободи и от черната тениска. С въздишка на задоволство Луси опря длани върху голите му гърди. Той затаи дъх. Усети как твърдите, ясно очертани мускули под топлата кожа се стегнаха още повече.

Мейсън разкопча ципа на дънките и ги смъкна до средата на бедрата й. Тя събу обувките, после и панталона, при което едва не изгуби равновесие. Той обви едната си ръка около кръста й, за да я задържи, а другата бавно плъзна между краката й. Обгърна я с длан, усещайки я през тънкия копринен плат на бикините.

— Вече си влажна — каза тихо. — За мен.

Мъжко задоволство и безумно желание заглушиха думите му. Той пъхна ръце във вече съвсем мокрото й бельо.

Никога досега не бе откликвала така. Искаше й се да се слее, да потъне в него. Вероятно непреодолимото желание се дължеше на факта, че от месеци насам не бе имала сериозна връзка. Но и това не обясняваше случващото се. Не беше изпитвала подобна страст с нито един мъж.

— Какво правиш с мен? — прошепна съвсем замаяна.

— Искам да разбера какво най-много ти въздейства. — Той докосна малката издатина между краката й. — Защото то ще въздейства и на мен.

Помисли си да му каже, че в момента най-много се нуждае от вибратор, а не си беше взела. Последното нещо, което бе очаквала, когато бе напуснала Самър Ривър, беше една пламенна нощ.

Решена да даде толкова, колкото получаваше, а то обещаваше да бъде незабравимо, плъзна ръка към предната част на дънките му. Беше твърд и голям. Много голям. Облегна чело на широкото му рамо и го докосна през плата, наслаждавайки се на размера, формата и тежестта на възбудата му. От устните му се отрони тих, дрезгав стон.

— Господи — прошепна тя до кожата му.

И леко притисна дланта си.

— Може би не е добра идея — възрази той. Гласът му беше суров и натежал от страст.

— Добре. Имам по-добра — тихо отвърна Луси.

С треперещи пръсти разкопча колана и смъкна ципа на дънките му. Пъхна пръсти в слиповете и бавно ги обви около члена му, обзета едновременно от удивление и благоговение.

— Ако продължаваш така, ще свърша в ръката ти — прошепна в ухото й той. — И тъй като ще бъде страхотно, бих предпочел да съм в теб, дълбоко в теб.

Тя го пусна и плъзна длани нагоре към гърдите му.

— Изглежда ми добър сценарий.

Мейсън се засмя дрезгаво, хвана я с двете си ръце за кръста и я вдигна във въздуха. Отнесе я така до леглото и отново я отпусна на земята.

Отметна настрана покривката и горната завивка, повдигна я и внимателно я положи в средата на леглото. Тя осъзна, че все още беше не само с влажните бикини, но и с чорапите си. Стигнала до заключението, че те няма да допринесат за чувствената атмосфера, ги смъкна припряно и ги захвърли на пода.

Докато приключи, Мейсън също се беше освободил от дрехите. Той прекоси стаята и отиде до скрина. Чу го да отваря ципа на кожената раница. Когато се върна до леглото, в ръцете си държеше малко лъскаво пакетче.

Сложи презерватива и легна до нея. Притегли я към себе си и я целува дотогава, докато тя съвсем забрави за липсата на вибратор. Луси усещаше възбудата му по силния натиск върху бедрото й. И разбра, че беше готов. Спусна ръка, улови члена му и се опита да го насочи към топлото влажно място между краката си.

— Още не — спря я той.

Хвана двете й китки с една ръка и ги вдигна високо над главата й. После се наведе над нея, като я принуди внимателно да се отпусне по гръб. Улови леко едното зърно между устните си. Отдръпна се само колкото да й позволи да си поеме въздух.

В същото време плъзна ръката си към горещото влажно място между краката й и го погали бавно. В отговор тя започна да движи бедрата си. Пъхна два пръста в нея и притисна клитора й с палец.

— Покажи ми колко си силна — прошепна той.

Какво?

— Искам да видя, колко си силна отдолу. Стисни пръстите ми, колкото можеш.

Озадачена, Луси се подчини инстинктивно и стегна мускули с всичката сила, която можа да събере.

— Още.

У нея се надигна вълна на непреодолимо желание. Задъха се, стресната от собствената си неочаквана реакция. Добре, това действаше.

Очевидно работеше и за Мейсън. Той издаде дрезгав звук, който беше нещо средно между ръмжене и стон, и издърпа ръката си.

Тя се стегна още повече в отчаяно усилие да го задържи в себе си. Напрежението дълбоко в нея ставаше нетърпимо. Той пъхна пръстите си обратно и леко ги притисна нагоре. Жената под него започна да се задъхва, сграбчена от странно отчаяние. Притисна бедрата си едно в друго, сякаш никога нямаше да го пусне.

— Ще ме подлудиш — тихо каза Мейсън.

Напрежението беше наистина непоносимо. Луси не можеше да издържа повече. Привдигна се леко и се вкопчи в него. Знаеше, че е на ръба, при това без участието на вибратор.

Облекчението дойде сякаш отникъде и премина през нея на леки конвулсивни вълни. Искаше й се да се разсмее, да заплаче или да извика, но не можеше да си поеме дъх. Удоволствието я остави зашеметена, безразсъдна, обзета от неизживявана досега еуфория.

Наслаждаваше се на удовлетворението и на силата на собственото си тяло, когато Мейсън промени позата си. Освободи ръцете и се настани между краката й.

Влезе в нея рязко и дълбоко. Тя никога не се бе чувствала толкова пълна, толкова силна и невероятно чувствителна. Единственото, което можеше да направи в омаята си, беше да се вкопчи в него, сякаш животът й зависи от това. Под впитите й пръсти кожата му беше мокра от пот.

Влизаше в нея отново и отново. Заля я нова серия от горещи вълни. Миг по-късно той застина неподвижно с извит гръб, изживявайки своя оргазъм, който отекна и в нея. Изтощен и доволен, той извика задавено.

Лежаха така заедно, сякаш разтопени в тъмнината.

Тогава Мейсън се отпусна тежко върху нея и я притисна под себе си.

Няколко минути тя го изчака да се раздвижи, но той не даваше никакви признаци, че ще го направи скоро. Наложи й се да го побутне.

— Мейсън?

— Ммм…

— Мейсън, събуди се. Много си тежък.

— Извинявай.

Надигна се и се отпусна по гръб. После остана да лежи неподвижно.

Луси се подпря на лакът и го погледна. В мрака не можеше да разчете изражението на лицето му, но беше сигурна, че очите му са затворени. Имаше достатъчно опит в секса, за да знае, че след това мъжете се чувстват изтощени и дори сънливи, но неговата реакция след акта й се струваше малко крайна.

— Добре ли си? — попита тя.

— Определено — измърмори Мейсън.

Тя включи лампата отстрани на леглото. Той беше прикрил очите си с ръка.

— Винаги ли си толкова свежа след секс? — обади се уморено.

Луси се усмихна.

— Като отвори дума, наистина се чувствам пълна с енергия.

— С енергия?

— Обикновено след това просто ми се иска да се прибера вкъщи и да си взема душ.

Мейсън свали ръката си и я погледна с полуотворени очи.

— Ти си истинска романтичка, нали?

— Съжалявам. Аз нямам навика да… — Твърде много говориш, момиче.

Но беше прекалено късно. Той беше схванал смисъла.

— Нямаш навика да оставаш за цялата нощ?

— Не. Просто ми се струва… — Тя замълча отново, чувстваше, че дълбае все по-дълбоко.

— Прекалено интимно? — довърши вместо нея той.

— Може би. Да спиш с някого, да делиш една баня с него, да закусите заедно. Това е доста необичайно.

— Необичайно — повтори той с неутрален тон.

Тя седна в леглото и придърпа чаршафа до брадичката си, за да се прикрие.

— Не правя добре, като ти казвам тези неща. Може би трябва да млъкна.

Устните му се изкривиха в иронична усмивка.

— О, но дали изобщо можеш да млъкнеш? Това е въпросът.

Луси грабна най-близката възглавница и я метна върху главата му. Той я хвърли настрана, скочи на крака и се отправи към банята.

— Ако има някакво значение — каза през рамо, — много добре знам какво имаш предвид.

— За кое?

В тоалетната светна. В мивката се чу плискане на вода. Мейсън се появи до вратата.

— За необичайното. След провала на брака ми, аз също имам резерви по отношение на споделените нощи. И наистина си права. Чувството е необичайно.

Сърцето й се сви. Цялото въодушевление, изпълвало я до този момент, се изпари. Дали Мейсън не намекваше, че иска да си тръгне, след като вече бяха правили секс?

— Искаш ли да се връщаме в Самър Ривър? — попита тя.

— По дяволите, не. Точно тази нощ нямам проблем с необичайността. — Мъжът я изгледа изпитателно. — А ти?

Луси се усмихна, обзета от облекчение.

— Колкото и да е странно, аз също. Точно това се опитвах да ти обясня.

Той се усмихна бавно.

— Това много улеснява нещата. Оставаме до сутринта.

Отиде до скрина и извади още няколко лъскави опаковки. Когато се върна до леглото, тя забеляза, че е почти възбуден. Хвърли пакетчетата на нощното шкафче, откъдето щеше да му бъде удобно да ги вземе. После легна до нея и я притегли към себе си. Луси се възпротиви.

— Сега пък какво? — попита Мейсън.

— Има още нещо, което искам да ти кажа — бързо отвърна тя. — Тази нощ беше различна за мен.

Той я погали по бузата.

— За мен също.

— Имах предвид, съвсем различна.

— Да? И защо така?

Тъмнината я правеше по-дръзка и със сигурност по-безразсъдна. Сложи ръка на бедрото му и плъзна дланта си по него.

— Защото ти нямаше възможността да аплодираш актьорския ми талант.

Мейсън я целуна по рамото.

— Искаш да кажеш, че не ти дадох възможност да ме впечатлиш с оскар за фалшив оргазъм?

Тя се изправи толкова рязко, че едва не се удари в брадата му.

— Ти си знаел?

— След всички приказки за проблемите ти с обвързването стигнах до извода, че сигурно точно това се върти в главата ти. Помислих си, че би било добре да се освободиш от комплекса, преди да прецакаш нещата, като се качиш на сцената в неподходящ момент.

Няколко секунди тя стоя безмълвна.

— Ах ти, арогантен…

Но стигна само дотук, защото се разсмя до сълзи и й беше трудно да продължи с тирадата. Грабна възглавницата и започна да го удря с нея. Той също се смееше.

После изтръгна оръжието й от ръцете и я притегли към гърдите си. Сложи едната си длан отзад на главата й и приближи устните й към своите.

— Тази нощ е различна — каза той.

— Да — съгласи се Луси.

Мейсън я целуна. И тя отново пое с него в нощта.