Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (31)

31.

Мейсън се наслаждаваше на втората чаша кафе, на утринната крайбрежна мъгла, на последната хапка от гофретата, напоена с масло и сироп, и на Луси, седнала срещу него на масата. Би могъл да привикне към сутрини като тази.

Всеки път, когато я погледнеше, което се случваше почти през цялото време, кръвта му започваше да кипи от спомените за изминалата нощ. Чудесно беше да е с нея в малкото кафе и да очаква предстоящия им ден заедно. В момента повече от всичко на света му се искаше да очаква с нетърпение и следващата нощ. Но знаеше, че това е невъзможно, поне не веднага. Положението в Самър Ривър трябваше да се изчисти, преди двамата да изяснят отношенията си.

Телефонът й иззвъня, точно когато той се канеше да довърши гофретата. Добре че не беше досадното чуруликане, известяващо поредното съобщение от брачната агенция. Но Луси се намръщи, щом погледна дисплея, и Мейсън разбра, че перспективата за пореден приятен ден мигом се изпари.

— Да, аз съм Луси Шеридън. Не, в момента съм извън града. Да, възнамерявам да се върна в Самър Ривър днес. Разбирам. Мили боже, сигурни ли са? Да, да. Разбира се, но се опасявам, че нямам никаква представа какво става. — Тя погледна часовника си. — Ще бъдем там към обед. Да, мистър Флечър е с мен. Къде? На крайбрежието сме. Да, цялата нощ. В един часа днес. Чудесно. И двамата ще бъдем в управлението.

Приключи разговора и вдигна очи към Мейсън.

— Беше шериф Уайтакър. Сутринта са провели разследване за пожара в къщата на Сара. Сред пепелта е открит труп.

— По дяволите — изруга той, обзет от стария, познат хлад. Миналото се беше върнало, за да преследва някого в Самър Ривър. Дояде последната хапка и остави вилицата. — Успели ли са да го идентифицират?

— Не. — Луси се поколеба и очите й се замъглиха от тревога. — Тялото е напълно обгорено, но има улики, показващи, че най-вероятно е Нолън Кели. Шериф Уайтакър каза, че никой не го е виждал, откакто напуснал офиса си късно следобед. Колата му е била паркирана в гората на около половин километър от къщата.

— Хм…

— Ужасно е дори да си го помисля. Разговарях с него в кухнята само преди два дни, а сега е мъртъв. Какъв мъчителен начин да умреш.

— Ако приемем, че е загинал от огъня.

Тя примигна срещу него.

— А ти какво мислиш?

— Все още не знам. Просто задавам въпроси. Дали разследващите смятат, че Кели е предизвикал пожара, а след това не е успял да се измъкне от пламъците?

— Уайтакър не спомена нищо. Ще правят аутопсия.

— Която може да не им разкрие много, щом тялото е толкова обгоряло.

— Какво, по дяволите, е търсил в къщата ми посред нощ?

— Няма начин да знаем все още, но се сещам за една твърде вероятна теория. — Мейсън вдигна ръка да им донесат сметката. — Кели може да е бил натрапникът, който е претърсил мястото предишната вечер. Не е открил онова, което е търсил, затова се е върнал втори път, за да унищожи доказателствата, най-вероятно скрити там.

— Доказателства, които биха могли да разкрият, че именно той е бил фотографът, помагал на Бринкър?

— Не е изключено. Но има и други възможности.

— Например?

Сервитьорът приближи със сметката. Мейсън бръкна и джоба за портфейла си.

— Кели цял живот се занимава с търговия. Започна с продажбата на марихуана в гимназията. Според слуховете Бринкър е правил халюциногени, които е разпространявал в своя кръг. А ако той е серийният изнасилвач, ние знаем, че е използвал опиати, за да упоява жертвите си.

— Допускаш ли, че Нолън е снабдявал Тристън с наркотиците?

— Все от някого ги е получавал. Вероятно е бил достатъчно умен сам да върти сделките си, но не бих се изненадал, ако е успял да убеди Кели да му ги доставя, като се имат предвид връзките му.

Луси потръпна видимо.

— По онова време той беше едва на осемнайсет, само с две години по-голям от мен.

— Бринкър притежаваше таланта да привлича и да манипулира младите хора. — Мейсън остави някакви пари на масата. — Като се замислиш, беше издигнат в нещо като култ, проповядващ секс, наркотици и рокендрол. Всичките простички удоволствия на младостта.