Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
River Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Ангел хранител

Преводач: Пепа Стоилова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN: 978-954-26-1403-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2026

История

  1. — Добавяне

41.

Всичко се разпадаше.

Внимателно замисленият план щеше да се провали и да изгори, мислеше си Куин. По дяволите, целият му живот бе вървял в грешна посока още от лятото на Бринкър, както беше започнал да го нарича.

Сякаш в продължение на години беше шофирал надолу в тъмнина, докато накрая се беше изгубил съвсем. Беше направил десетки грешни завои по пътя. Опитваше се да излезе на правилното място, но всяка неправилна преценка само още повече влошаваше нещата. Трябваше да напусне „Колфакс Инкорпорейшън“ още онова лято, когато Бринкър се беше появил в живота му като магьосник — очарователен, опасен, привидно непобедим — до онази нощ, когато Мейсън Флечър се изправи срещу него.

Яростта на Тристън тогава беше плашеща. Извън себе си от гняв, че не бе успял да примами Мейсън в мрежите си, той се бе заклел, че ще последва продължително и ужасно отмъщение. Куин беше сигурен, че някой ще умре. И в крайна сметка това се случи — някой наистина умря. Бринкър.

Но изчезването на приятеля му не беше променило курса на собствения му живот, размишляваше Куин. Бе продължавал да се движи в неправилната посока. С изключение на Джилиън. Тя беше единственият му правилен ход, а сега беше на път да я изгуби.

Отпи от водката с портокалов сок, които си бе смесил, и застана до прозореца. Взираше се в елегантно подредените лозя, без да ги вижда. Мразеше избата, точно колкото ненавиждаше и „Колфакс Инкорпорейшън“. В живота му имаше период, когато вярваше, че един ден ще наследи създадената от баща му империя и ще я направи още по-голяма и могъща. В продължение на години живееше вкопчен в тази мечта и отчаяно се опитваше да угоди на баща си, който никога не беше спокоен, още по-малко пък доволен.

Именно разводът на родителите му беше това, което най-после му отвори очите. Щом Уорнър се ожени за Кучката, нещата напълно се изясниха. Баща му никога не бе имал намерение да остави огромната империя на първородния си син. Напротив, правеше планове за нов наследник.

Куин знаеше, че това беше втората подходяща възможност да напусне компанията. Вместо това бе позволил на Джилиън да го убеди да остане. После беше дошла новината за предложението за сливане, а заедно с това и шансът на живота му да си отмъсти. Ако обединението се осъществеше, „Колфакс Инкорпорейшън“ щеше да бъде погълната и на практика щеше да престане да съществува. Двамата с Джилиън можеха да излязат от цялата история с доста пари.

И отново беше избрал да остане. Щеше да има нужда от средства, ако му се удадеше възможност да се вкопчи в Джилиън и да я задържи.

Чу нечии тежки стъпки в коридора и се отпусна в креслото си. Отпи още една глътка от водката с портокалов сок, стегна се и зачака.

Вратата на кабинета се отвори с трясък. Уорнър Колфакс влетя в стаята.

— Какво, по дяволите, става? — извика настойчиво той. — Чух, че Мейсън Флечър е идвал да се срещне с теб вчера следобед. Днес целият град говори, че е претърпял автомобилна катастрофа и се е озовал в болницата. Е, какво става тук?

Куин се облегна на облегалката и подпря токовете на обувките си на ръба на бюрото. После бавно отпи от питието си.

— Искаш да кажеш, че великият, всемогъщ Уорнър Колфакс няма представа какво става? Едно време знаеше всичко, което се случваше в кралството ти. Внимавай, татко. Нещата започват да ти се изплъзват.

Лицето на Уорнър стана тъмночервено.

— Едва три и половина следобед е. От колко време пиеш?

Куин повдигна чашата си.

— От самото начало на деня. Реших, че е време да празнувам.

— Какво да празнуваш?

— Раздялата ми с винарната на Колфакс. Напускам още днес. Какво друго бих могъл да празнувам?

Баща му сложи и двете си ръце на бюрото и се наведе към него с блестящи очи.

— Какви ги говориш?

Куин завъртя чашата между дланите си.

— Откъде да започна? Може би с дълбокото ми съмнение, че Луси Шеридън отказва да продаде акциите на теб или на когото и да било друг, защото смята, че Сара и Мери са били убити?

— Това е нелепо. Те загинаха в автомобилна катастрофа. Всички го знаят.

— Не съм сигурен, че Луси се е хванала.

Веждите на Уорнър се сляха в една линия.

— Значи затова се е заинатила така.

— Да, струва ми се. Имам предчувствието, че не е единствената, която надушва нещо подозрително около злополуката. Останах с такова впечатление след вчерашното посещение на Флечър.

— По дяволите, какво искаше от теб? — попита бащата.

— Отговори. Изглежда, доста се интересува от миналото. Затова му казах онова, за което вече се досещаше — преди тринайсет години Бринкър беше побеснял, задето Мейсън не искаше да се присъедини към малката весела банда, която се кланяше на Великия Бринкър. И още, че направо изпадна в ярост, когато Флечър спаси Луси Шеридън на последния купон в ранчото.

— От какво я е спасил?

— Мисля, че Сара Шеридън беше права — каза Куин. — Според мен Бринкър беше серийният изнасилвач. Изобщо не се съмнявам, че имаше намерение да направи от Луси поредната си жертва. Същия следобед Флечър чул някои слухове из града. Затова се появи онази нощ.

— Знаел си, че Тристън е изнасилвач? Или само предполагаш?

— По онова време още не знаех. Но сега съм дяволски уверен. Използва ме, както използваше всички останали, но не бяхме приятели. Никога не ми се довери. Както и да е, тогава беше толкова ядосан на Флечър, че изгуби контрол. Започна да сипе заплахи. Когато го оставих край реката, на устата му беше избила пяна. Реших да направя едно добро дело в живота си и да предупредя Сара, че племенницата й е в опасност. Но на сутринта него вече го нямаше. Помислих си, че въпреки всичките му закани наистина се страхуваше от Мейсън.

Уорнър изглеждаше втрещен.

— Никога не си ми казвал за това.

— Защо да ти казвам? — Синът му се изсмя. — Ти мислеше, че той трябва да ми бъде модел за подражание, помниш ли? Постоянно ми повтаряше колко е силен и как един ден ще накара светът на бизнеса да се съобразява с него. И може би щеше да стане точно така, ако беше живял достатъчно дълго. — Той се намръщи. — Между нас казано, винаги съм мислил, че именно Флечър му е купил билета. Кой би се досетил какво крие в себе си Сара Шеридън?

— Не вярвам на нито една дума. Пиян си и си измисляш цялата история.

— В такъв случай сигурно не искаш да чуеш и че твоят безценен изпълнителен директор чука твоята кобила за разплод.

Уорнър се вторачи в него.

— Затвори си шибаната пиянска уста!

— Я стига, всички знаят. Наследникът, който очакваш от нея, ще носи ДНК-то на Сесил Дилън. Но това е чисто хипотетично, естествено, защото се съмнявам, че Ашли има намерение да забременява от когото и да било от вас двамата. Тя чисто и просто е тук заради парите ти. Голяма грешка от нейна страна. Но пък е достатъчно умна, за да знае как да намали загубите си. Веднага щом разбере, че сливането е на път да се провали, ще натовари всичките си бижута на поршето и ще изчезне в неизвестна посока.

— Не е вярно. — Лицето на Уорнър беше изкривено от ярост. — Нищо от това не е вярно. Кълна се, ако не престанеш да говориш така…

— Какво ще направиш? — Куин остави с трясък чашата върху бюрото си и се изправи на крака. — Ще ме заличиш от завещанието си? Давай, татко. Изобщо не ми пука.

— Няма да напуснеш „Колфакс Инкорпорейшън“ — отново каза баща му. Но този път гласът му трепереше. — Ядосан си, че не ти позволих да поемеш контрола над компанията ми. Но ти не заслужаваше да застанеш на кормилото на корпорацията. Беше прекалено слаб, за да ръководиш такъв голям бизнес.

Синът му се усмихна.

— Знаеш ли какво? Прав си. Нямах куража да оглавя „Колфакс Инкорпорейшън“. Добре направих, като заделих малко пари в брой преди шест месеца, когато у мен се зародиха съмнения относно лустрото за финансовото състояние на фирмата.

— Лустрото за финансовото състояние? Какви ги приказваш?

— О, хайде, татко. Знаеш какво казват в света на инвестициите. Ако нещо изглежда прекалено хубаво, то вероятно е прекалено хубаво, за да е истина.

— Да не се опитваш да ми кажеш нещо, което аз не знам за бизнеса си?

— Казвам само, че дяволски се съмнявам в Сесил Дилън и онези невероятно впечатляващи цифри, които ти представя през последните няколко месеца. И още — че ми дойде до гуша от проклетата работа във винарската изба. Което е и причината да връча оставката си този следобед.

Уорнър примигна. Устата му беше отворена, но в продължение на няколко минути от нея не излезе нито звук. Очевидно никога не му беше хрумвало, че синът му може да си тръгне просто така.

— Ами Джилиън? — успя най-накрая да попита хрипливо. — Тя сигурно има какво да каже за решението ти да напуснеш.

— Жена ми ще постъпи както реши, но ми се струва, че едва ли ще тръгне с мен. Независимо как изглеждам в очите на другите, аз не съм глупак. Давам си сметка, че остана толкова дълго с мен поради същите причини, заради които стои и твоята кобила за разплод. Тя обича парите и социалното положение, което има тук в долината.

Мисълта, че Джилиън може да го напусне караше всичко в него да се свива. Единствено тя го бе задържала до сега. Знаеше колко важно беше за нея да е свързана с клана Колфакс. Дълбоко в себе си беше сигурен, че това е единствената причина изобщо да се омъжи за него. А неговото проклятие беше, че наистина я обичаше.

— Не вярвам на нито една дума — повтори Уорнър с изтънял, шептящ глас. Гневът му пречеше да говори. — Всичко това са лъжи.

Куин поклати глава.

— Ако искаш вярвай. Вече не е мой проблем. И като се замисля, никога не е бил. Само дето ми отне няколко години, за да го осъзная.

Баща му се обърна и напусна кабинета с широки крачки.

Синът изчака, докато вратата хлопне зад гърба му. И едва тогава го връхлетя болката.

Вдигна наполовина пълната чаша и я запрати в стената. Върху пода се посипаха парчета стъкло. Примесената с портокалов сок водка се плисна върху една от снимките на лозята на Колфакс.

Малката проява на ярост се оказа неочаквано отрезвяваща. За първи път от лятото на Бринкър насам Куин знаеше какво трябва да направи. Беше време да порасне и да стане мъж.

На прага на офиса му застана Джилиън. Загледа се в разбитата чаша и стичащите се по стената оранжеви струйки. После вдигна поглед към него и забеляза ужаса и страха в очите му.

— Какво стана тук току-що? — попита тя. — Уорнър тъкмо излизаше, когато дойдох. Беше побеснял.

— Стана това, че днес подадох оставката си. В бъдеще няма да работя за винарната. Всъщност занапред няма да работя за баща ми въобще.

Стори му се, че тя се взира в него цяла вечност.

— Какво смяташ да правиш? — попита накрая.

— Нямам представа. — Той си пое дълбоко въздух и изрече всичко докрай: — Ще избягам колкото може по-далече от всичко, Джилиън. От компанията, от винарната, от парите. И ще те разбера, ако откажеш да тръгнеш с мен.

Жената влезе в стаята и затвори вратата.

— Мислиш ли, че се омъжих за теб заради името Колфакс и парите на семейството ти?

Куин повдигна рамене.

— Не знам.

— В такъв случай ще ти кажа истината — каза Джилиън. — Но първо трябва да ти разкажа за миналото.