Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (16)

Шестнайсета глава

Един мой познат полицай на име Лий Фаръл ми помагаше за реконструкцията на къщата в Конкорд, но когато съборихме задното стълбище и почистихме отпадъците, видяхме, че гредите, поддържащи открития периметър на вече празната стълбищна клетка, нямат никаква опора. Доколкото можехме да преценим, държеше ги само подът на горния етаж, чиято опора би трябвало да са. Това ми се стори доста неразумно техническо решение, затова двамата с Лий отидохме до дърводелския магазин в Конкорд, купихме две триметрови дебели греди, които бяха достатъчно дълги, за да стигнат до подпорите, и ги съединихме с оголените греди с грамадни пирони. След това аз слязох от стълбата и двамата седнахме заедно със Сюзан да обядваме на масичката за пикник, която тя бе донесла и инсталирала под едно собственоръчно подрязано от нея дърво. Беше октомври, небето беше яркосиньо, листата на дърветата бяха обагрени във всякакви цветове и нямаше никакъв вятър. Имаше достатъчно нападали листа, за да ни напомнят, че е есен, но беше топло и по небето не се виждаше нито едно облаче.

— Преди да седнеш, иди да ми донесеш синята покривка от колата — нареди Сюзан.

Донесох покривката и се заех да я разстилам върху масата, но Сюзан реши, че не се справям достатъчно добре и отне функциите ми. Намести покривката и постави морава стъклена ваза с горски цветя в единия край на масата.

— Красива е, нали? — попита тя. — Лий я намери в един от бюфетите, които ти изтръгна от кухнята.

— А кой набра цветята? — попитах аз.

— Лий. Имаше цяло море там долу — обясни тя и кимна към потока в подножието на имота ни, откъдето започваше гората.

Погледнах към Фаръл, а той само сви рамене.

— Аз съм гей. Какво искаш!

— Какво да очаквам после? Лилав пистолет?

Сюзан сложи върху масата голяма хладилна чанта и започна да вади храната.

— Пуйка, маруля, домати и сладка горчица, намазана на пресен бял хляб — изреди тя. — В града се намира хубав малък магазин за сандвичи. Малко пресни кифлички с масло и минерална вода. Кой желае бира? Или вино?

— Изтръгвачите на бюфети не пият вино — подметнах аз.

— Опа! — ухили се Фаръл.

Реших да пия само минерална вода, с надеждата, че няма да си отрежа някой крайник с триона, и Лий стори същото. Сюзан изпи една топла диетична кока-кола. Фаръл впери поглед в кутийката.

— Диетична кола? При това топла?

— Мразя студените неща — обясни Сюзан.

— Хората чистят клемите на акумулаторите си с това нещо — осведоми я Фаръл.

— Тяхно право — отвърна Сюзан и отпи от кутийката.

— По онзи случай в Порт Сити ли работиш? — попита ме той.

— Да.

Пърл, кучето чудо, дотърча през осеяната с горски цветя поляна, скочи върху масата без всякакво усилие, навря нос в чантата и явно надуши плячката, защото опашката й затрептя като камертон.

— Май си заплю сандвичите — отбеляза Фаръл.

— Слез долу — нареди й Сюзан, а Пърл се обърна и яростно заблиза лицето й. Пресегнах се, вдигнах я от масата, свалих я на земята и й дадох половината от сандвича си.

— Това не е ли награда за непослушание? — учуди се Фаръл.

— Да — отвърнах аз, дадох й другата половина от сандвича си и бръкнах в чантата за нов.

Фаръл се обърна и се загледа в къщата.

— Страхотно начинание — констатира той.

— И дългосрочно — добавих аз.

— Когато свършите, ще се пренесете ли тук заедно?

Двамата със Сюзан едновременно казахме „не“.

Той се ухили.

— Добре, разбрах. И какъв е планът?

Сюзан ме погледна, а аз свих рамене.

— Що се отнася до двора, възнамерявам да орежа всичко и да започна да садя наново — обясни Сюзан.

— Аз пък възнамерявам да изтръгна всичко вътре и да започна наново.

— Но нямате представа как ще изглежда, когато приключите, така ли?

— Всяко нещо с времето си — заявих аз. — Оголването на къщата е начин да се запознаем с нея. Първо я опознаваш, а когато остане само най-важното, то само ще подскаже какво да правим по-нататък.

— Нещо като разследване — изясни си Фаръл.

— Съвсем, само че къщата никога не би те излъгала.

— А в Порт Сити лъжат ли? — попита Сюзан.

— О, да. Ти ли ми каза, че Сампсън е учил благодарение на образователните програми за ветерани?

— Да.

— Значи е служил в армията.

— Да.

— Той ли ти го каза?

— Да, освен това ми показа снимки, на които е с униформа пред нещо като бункер. Защо питаш?

— Де Спейн твърди, че ФБР не разполага с негови отпечатъци.

— Но ако е служил в армията… — подхвана Сюзан.

— Да, би трябвало да ги имат.

— Може би ще успея да проверя това — предложи Фаръл, — но ще отнеме малко време.

— Ще ти бъда признателен.

Фаръл кимна. Пърл се беше преместила под масата и беше положила глава върху крака му. Той я погледна, отчупи парченце от сандвича си и й го подаде.

— Как се отнасяте към хората, на които не им допада кучето ви да държи главата си в скута им? — попита той.

— Решаваме, че им има нещо и се опитваме да им помогнем — поясни Сюзан.