Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (24)

Двайсет и четвърта глава

Правехме обедна почивка от ремонта на къщата в Конкорд. Пърл беше забелязала една врана на върха на някакъв бор и цялата тръпнеше от вълнение. Беше вдигнала лапа, издала носа си напред, изпънала опашка, сякаш всяка фибра на тялото й крещеше: „Вижте, там има птица!“

— Искате ли да застрелям враната? — попита Вини. На масата за пикник беше опряна пушка помпа дванайсети калибър.

— Не — отвърна Сюзан. — Пърл не си пада по пушките.

— С какво си заредил? — попита Хок.

— С четворки.

— Няма да остане много от птицата.

— Не съм се приготвил за стрелба по птици — обясни Вини.

Хок се ухили и го посочи с пръст.

— Моля ви, да не оставате с грешно впечатление — каза Сюзан. — Вие сте приятна компания, обаче не разбирам какво търсите тук, при това с пистолети.

Хок и Вини ме погледнаха.

— Това е пушка — обясни Хок и кимна към облегнатия на масата „Марлин“. — Трябва ни добър обхват тук, насред горите.

— Едни китайци в Порт Сити малко ми се поразсърдиха — признах си аз.

— Китайци ли?

— Най-вече съпругът на Рики Ву.

— Лони?

— Аха.

— А Хок и Вини са тук, за да те пазят от Лони Ву, така ли?

— Лони Ву е мафиот — обясних й аз. — Свързан е с Куан Чан тун, който движи всички дела на китайците в Ню Хейвън.

Сюзан ме погледна втренчено.

— Съпругът на Рики?

— Аха.

— Ти никога не търсиш помощ.

— Почти никога.

— Значи нещата са сериозни.

— Да.

— Случвали ли са се някакви инциденти?

— Два — отвърнах аз и й разказах.

Сюзан ме изслуша мълчаливо и продължи да мълчи, след като свърших. Отвъд двора ни, моравата, подножието на склона и от другата страна на потока листата на широколистните дървета бяха опадали сякаш едновременно. А отвъд тях, в далечината, останалите дървета още не бяха започнали да събличат листата си и се кипреха в пъстрите си премени над оголените сиви клони на отсамната гора, в която тук-там се извисяваха върховете на вечнозелените дървета. Враната отлетя, Пърл се впусна след нея, но съвсем скоро се върна и насочи вниманието си към нашия обяд.

— Такава е работата ти — отбеляза Сюзан. — Винаги съм го знаела и вече съм го приела.

Пърл положи глава в скута на Вини и впери поглед в сандвича с пушена пуйка, който ядеше той.

— Но съм уплашена.

— Сигурно е така — казах аз.

— Искам много да внимаваш… и да не им позволиш да те убият.

— Никой от нас няма да го допусне — уверих я аз.

Хок си даваше вид, че не слуша, но не беше така. Хок винаги много добре знаеше какво става около него. Погледна към пътя, след това към ливадата, сетне към горите и отново насочи вниманието си към пътя.

Вини гледаше към Пърл, дъвчейки сандвича си. Тя също бе вперила поглед в него. Той й направи гримаса. Тя продължи да фиксира сандвича. Най-сетне той отчупи едно парченце и й го даде. Тя вдигна глава, лапна го, отново сложи глава в скута му и продължи да наблюдава сандвича.

— Супер! — възкликна Вини.

— Смяташ ли, че Лони е свързан с убийството на Крейг Сампсън? — попита Сюзан.

— Възможно е да е свързан или пък да става дума за нещо съвсем друго.

— За какво например?

— Може да прави рекети в градчето и да не иска някакъв непознат да си навира носа в работите му и да му създава неприятности.

— Но в този случай не е ли погрешна стратегия да се опитва да те убие? — попита Сюзан. — Ако желае да прикрие нещо, така само ще привлече още по-голямо внимание към себе си.

— Мислил съм за това и стигнах до няколко извода — отвърнах аз.

Вини се разсея за миг, Пърл грабна целия сандвич от ръката му и хукна да си го изяде на скришно. Побутнах друг сандвич към него.

— Да ти е хрумвало, че може и да не обичам кучета? — попита той.

— Да.

— Много е бърза, нали? — гордо каза Сюзан.

— Бърза е — съгласи се Вини и разтвори новия си сандвич.

Пърл се върна, погледна Сюзан и размаха опашка. Сюзан се наведе и я целуна по мокрото носле.

— Браво на теб — похвали я тя. След това ме погледна и ме подкани да продължа: — Какви изводи?

— За пръв път ме нападнаха в Порт Сити, посред бял ден, на публично място — започнах аз.

— Като че ли изобщо не им пука от полицаите в градчето — отбеляза Хок, докато уверено обхождаше с поглед околния пейзаж.

— А вторият път беше в Бостън. Ако бяха успели, кой щеше да го свърже със случая в Порт Сити?

— А дори и да го свърже, ония май изобщо не се страхуват от полицаите в Порт Сити — добави Хок.

— Хок явно е стигнал до същите изводи — подчертах пред Сюзан.

— И все пак на твое място щях да се покрия и да видя как ще се развият нещата.

— Така е, обаче хора като Лони са свикнали да правят каквото им скимне. Той обича да действа, а и вероятно има хора, пред които се отчита. Възможно е да му се е обадил шефът му в Куан Чан тун и да му е казал: „Разкарай онзи бял човек от града ни!“ Да предположим, че Хок е прав и той е свързан с ченгетата. Рискът не е голям. А и още не знае какъв инат съм аз. Затова идва да ме предупреди, обаче нещата не се получават. Как ще изглежда това в очите на околните? Ако не е в състояние да управлява Порт Сити, както изискват от него, ще му намерят заместник. А ако иска да остане начело на Драконите на смъртта, не може да си позволи просто да ме пренебрегне.

Сюзан кимна и каза.

— Нещата се навързват от гледна точка на Лони Ву. Но все още не знаем дали е свързан със смъртта на Крейг.

— Така е, не знаем.

— И нямаме никаква представа кой следи Джими?

— Нямаме.

— И Джослин.

— По отношение на нея имам едно предположение.

Сюзан ми се усмихна:

— А, добре!

— Да. Все отнякъде трябва да се започне.

Пърл се сгуши на пейката между мен и Сюзан и впери изпълнен с очакване поглед в масата. Сюзан я прегърна.

— Ти си учила в Харвард. Смяташ ли, че ще успееш да ми намериш преводач, ако се наложи? — попитах я аз.

— Мисля, че да.

— Не ми трябва специалист по ритуалната народна поезия от времето на династията Тан, а човек, който говори уличния жаргон.

— Май вече се бях досетила.

— Майчице, ама ти наистина си учила в Харвард!

Хок извади две парченца туршия от отворения буркан, изяде едното и даде другото на Пърл. Тя изяде своето на една хапка и зачака. Нищо не се случи, затова скочи върху масата и навря муцуната си в буркана. Гърлото му беше твърде тясно и тя не успя да докопа нищо, но си близна малко от сока. Вини наблюдаваше мълчаливо.

— Скапаното куче се качи на масата и пие от туршията — отбеляза той.

Сюзан търпеливо му се усмихна.

— Обича туршия — обясни му тя.