Пол Харпър
Убийство без следи (7)

7

Шест месеца по-рано

Сребристият ескалейд изплува от влажната мъгла и спря пред къща в испански стил на уличка близо до върха на Форест Хил. Един мъж излезе от портала под дърветата и седна до жената на задната седалка. Колата пое по виещия се надолу път към правите и широки улици на Оушън Бийч, които опираха чак в развълнуваните води на океана.

— Благодаря — промълви жената.

Мъжът не каза нищо, очаквайки познатото продължение.

Стъклена преграда ги разделяше от шофьора и пътника на предната седалка, приведен над лаптоп. Автомобилът бе оборудван със скенер, който всеки момент щеше да установи дали новият пътник представлява риск по отношение на електронната безопасност. Той, разбира се, беше чист, но процедурата бе задължителна за всички — от принца до просяка.

Двамата отзад не обичаха празните приказки. Срещите между тях винаги означаваха неприятности, които изключваха размяната на безсмислени фрази. Мъжът просто искаше да знае какъв е проблемът, за да може да се справи с него.

Жената гледаше право пред себе си. Фаровете на ескалейда се плъзгаха по пътните знаци и паркираните коли, които бързо се стопяваха в мъглата. На бледозелената светлина от арматурното табло и компютърните екрани лицето й беше лишено от цвят, с размити черти.

Но мъжът познаваше много добре тези черти. Жената до него беше на петдесет и две, висока, слаба, с гарвановочерна коса, която нямаше как да е естествена предвид възрастта й. Но тя явно предпочиташе да е боядисана, вместо да се примири с неизбежните сиви нишки. По принцип предпочиташе костюми в тъмен цвят с поли, които задължително покриваха коленете. Не бяха секси, но и не излъчваха прекомерна строгост. Бижута носеше рядко.

Под стъклената преграда замига зелена лампичка.

— Това е ФПИ — поясни жената, използвайки абревиатурата за „фрагментирана поверителна информация“.

Терминът беше въведен и наложен от американските разузнавателни служби и се отнасяше до обработката на свръхсекретни сведения.

— Един от специалните ни агенти е изчезнал.

Мъжът беше един от петимата членове на нейния директорски борд, но когато нещо се объркаше на това ниво, единствено той имаше достъп до него, с всички пълномощия да отстрани или погребе проблема.

— Кога е станало? — попита той.

— Преди пет дни. Пропусна да докладва, а ние не успяхме да се свържем с него. Изпратихме хора в дома му в Даймънд Хайтс, който се оказа празен и напълно почистен.

— До каква степен е в течение?

— При нас е само от четири месеца, но през цялото време работеше по направлението „Кърин“.

Тя не гледаше мъжа до себе си, но веднага усети промяната: здраво стиснати устни, изпънати рамене. Липсата на коментар бе достатъчно красноречива.

— Веднага го поставихме в червения списък — продължи тя. — В момента контраразузнаването проверява цялата му дейност, свързана с Кърин. Компютрите му са обект на пълно изследване от специалисти. Отделили сме му максимално количество хора — разбира се, без да излизаме от рамките на програмата.

— Но все още нямаш конкретни резултати, така ли?

— Да. Засега обаче липсват данни, че това се дължи на враждебно проникване. Нямаме доказателства, че е бил къртица. Разбира се, все още е много рано за каквито и да било заключения. Може би ще изровим нещо през следващите дни. Този тип има репутацията на самотен играч. Нищо чудно да се окаже, че сам е организирал изчезването си.

Кадилакът бавно се плъзгаше в мъглата, превърнал се в мобилна черупка за сигурността на един разговор, който никога не се бе състоял.

Жената чакаше спътникът й да си събере мислите. Беше се разтоварила от личната отговорност и нямаше да каже нищо повече, освен ако не я попитат. След двайсет и две години в разузнаването беше разбрала, че е много лесно да кажеш нещо повече от онова, което предварително си решил.

Мъжът имаше още по-голям стаж в разузнаването от нея, но също така и по-голям опит в корпоративното лидерство. В момента тревогите му бяха свързани по-скоро с крайния резултат, отколкото със същността на бизнеса.

— Кърин — промърмори той. — Мили Боже.

Понякога опитът и властта нямаха никакво значение. Никой не е защитен срещу внезапния удар, който го оставя без дъх.

— Няма да мога да задържа това нещо под похлупак дълго време — добави мъжът. — Бих могъл да го направя, в случай че проблемът засяга само една страна, дори тя да е Съединените щати. Но не и Кърин, по дяволите. Значи твоят човек е имал пълен достъп, така ли?

— Дойде при нас с блестящи препоръки и ние…

— Имал ли е пълен достъп?

— Да.

Мъжът замълча. Кадилакът продължаваше да се движи на ръба между светлината и мрака.

— Налага се да ме държиш в течение — заяви той. — Искам да се чуваме през няколко часа.

— Добре, ясно — кимна тя.

— Дори да нямаш нищо ново за мен. Искам да знам какво е направено и какво предстои… А също така и какво ти мислиш, че трябва да бъде направено.

— Добре.

Мъжът беше разстроен, но успя да се овладее. Извърна глава към тъмната нощ зад страничното стъкло. Видя само собственото си отражение, но дори и то беше размито.

— Някога имала ли си друг подобен случай? — подхвърли, без да се обръща, той. Гласът му отскочи в ламинираното стъкло и се върна обратно.

— Точно такъв не. — После, за да разсее евентуалното му чувство за превъзходство, побърза да добави: — А ти?

— Е, за правителството нещата стояха другояче. Имаше точно очертани… хммм, параметри.

Тя остана с впечатлението, че ще има продължение, но мъжът млъкна. Явно подходът щеше да бъде друг.

— Е, добре — най-сетне въздъхна той и се облегна назад. — Дай ми досието му.

Жената заговори. Беше подготвена, освен това я биваше. Не допусна никакви грешки, не пропусна нито една подробност. Поне технически…

Но всеки разказ е упражнение по интерпретация, особено в новия свят на сенките. Жената говореше безстрастно и директно, просто излагаше фактите. Но тук-там успяваше да наблегне на отделни думи с очевидната мисъл да насочи разсъжденията на мъжа в желаната от нея посока. Имаше и места, които бързаше да прескочи с къси и неясни изрази, деликатно завоалирайки техния смисъл и значение.

Разказът продължаваше. Кадилакът се плъзгаше в мъглата с тихо хрущене на широките гуми.