Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

11

Фейн чакаше на една пейка в Хънтингтън Парк. Група възрастни китайки изпълняваха упражнения от тай чи от другата страна на фонтана.

Зърна Морети, преди той да го види. Стоеше пред стъпалата на катедралата, по които се спускаха група туристи. Миг по-късно прекоси терасата пред църквата и се смеси с тълпата.

Групата тръгна да пресича Тейлър стрийт. Морети се отдели от нея и се насочи към Хънтингтън Парк.

Крачеше с обичайната си нехайна походка, широко усмихнат. Както винаги Фейн гледаше с интерес променливите черти на лицето му, които в един момент наподобяваха тези на майка му, китайка, а в друг — на баща му, който беше сицилианец.

— Много си елегантен — отбеляза той и седна на пейката.

— От няколко месеца съм такъв — отвърна Фейн.

Морети се усмихна и се настани по-удобно, после се обърна да го погледне.

— Искаш сведения за Вира Лист.

— Тя е позната на сестра ти?

— Да — кимна Морети и спря поглед на групата, практикуваща тай чи. — Нея познавам добре. Знам само онова, което съм чул от сестра си. Един-два пъти съм я посещавал заедно с нея. Много приятна дама. Предполагам, че вече си се срещнал с нея.

— Да.

— Интересна е, нали?

— Много.

— Знаеш ли, че съпругът й е бил убит?

— Не.

Фейн се ядоса на себе си, че е пропуснал толкова важна подробност.

— Преди девет месеца. Нападнат в гръб, обран и застрелян. Извършителите не са разкрити и до днес.

— Какво се е случило?

— Той също е бил психоаналитик. По онова време живеели в Сейнт Франсис Уд. Една вечер му звъннал някакъв клиент, изпаднал в криза. Той се отбил в малка бакалия в Мишън. Застреляли го, докато се връщал към колата си. Взели му всичко — часовник, пръстени, портфейл. Включително и обувките.

— Имат ли деца?

— Не. Били отдадени един на друг и на работата си. След смъртта му Вира продала къщата и се преместила в апартамент в Лоръл Хайтс. Там се запознала с Джина — състрадателна и отличен слушател. Отначало Вира говорела много. Знаеш как става — подходящ човек в подходящо време, благоприятни обстоятелства. Сближили се бързо. После Вира се преместила в новото си жилище в Ръшън Хил.

— По-близо до офиса си.

— Да. С течение на времето Вира се върнала към работата си, срещите й с Джина се разредили. Имам впечатлението, че работата е всичко за нея. Особено сега. Няма време за приятелки. — След кратка пауза добави: — Предполагам, че когато по цял ден слушаш историите на различни хора…

Морети сви рамене. И двамата наблюдаваха как възрастните жени заемат нова поза от тай чи.

— Как протече твоята среща с нея? — попита Морети.

Фейн му разказа всичко, без да засяга въпросите, свързани с конфиденциалността. Подобно на Рома, приятелят му също прояви силен интерес към чутото, моментално отчитайки потенциалната опасност на положението, в което се беше оказала Вира.

— Това е картината в най-общи линии — приключи Фейн, намести се на пейката и кръстоса крака.

Морети мълчеше и наблюдаваше тънките водни струи, които се стичаха в плиткия басейн на фонтана, изработен от розов мрамор.

— Смела е — отбеляза той. — Питам се дали не действа така заради съпруга си.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би прави паралел между неизвестния, който й краде информацията, и онези, които са убили съпруга й. И е твърдо решена да му попречи.

— Не знам — въздъхна Фейн.

Шен се извърна към него.

— Трябва да разбереш нежеланието й да споделя с пациентките си. Освен това тя не иска те да разговарят помежду си. Стигаш докъдето можеш, попадаш на нещо такова и спираш. Знаеш го, нали?

— Да.

— Може би тя никога няма да разбере.

Фейн усещаше, че нещо гложди приятеля му. Нещо, което искаше да изкаже на глас.

— Виж какво, Мартин — започна Шен. — Знам, че това ти харесва. Вълнуващо, загадъчно, пълно с неизвестни. Знам още, че аз я изпратих при теб, но откъде можех да предположа, че нещата ще опрат до Джефри Сафра Кърин? Това е лудост. Има милион шансове всичко това да се обърне срещу теб.

— Проблемът е на съпругата му.

— Не се заблуждавай.

Един трамвай дрънчеше нагоре по Калифорния стрийт. Китайките, практикуващи тай чи, заеха нова поза.

— Не ми харесва идеята да бездействам само защото е замесена съпругата на Джефри Кърин.

— Стига, Мартин.

— Не, наистина не ми харесва!

Шен кимна с досада. Фейн беше вътре в играта, нямаше смисъл от повече предупреждения.

А Фейн нямаше нужда да обяснява защо му разказва всичко това. Такава им беше работата. Отдавна знаеше, че Шен Морета харесва главоблъсканиците не по-малко от него.

— Добре, а сега ми кажи какво най-много те тревожи — въздъхна Морета.

— Онова, което тази жена ми спестява.

— Умишлено? Или просто не си дава сметка за важността му?

— И двете. В същия ред.

— Да започнем от първото.

— Имам впечатлението, че Вира и Елиз са по-скоро сестри, отколкото психоаналитик и пациент. Докато ми разказваше историята на Елиз, Вира правеше всичко възможно да звучи професионално, но в гласа й долавях нещо далеч не толкова безпристрастно.

— Може би нежеланието на Вира да ти позволи контакти с Елиз произтича по-скоро от лични, отколкото от професионални мотиви — отбеляза Морети.

— Може би — кимна Фейн, оставяйки го да разсъждава върху тази възможност.

Гълъбите, които се разхождаха на стъпалата откъм Калифорния Стрийт, изплющяха с криле и се вдигнаха във въздуха, връщайки Морети в настоящето.

— Не знам какво е намислил тоя тип, но ми е интересен начинът, по който го прави — заяви той.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би е открил Лори, докато е ровил в компютъра на Вира, търсейки информация за Елиз. Но как изобщо е разбрал, че Елиз посещава психоаналитик? Тя ли му е казала? Или и нея е открил в компютъра? И какво изобщо го е накарало да се рови във файловете на Вира? Започвам да се питам кое е било на първо място за него — файловете или жените?

Фейн остави Морети в Хънтингтън Парк и тръгна към колата си, която беше оставил на „Сакраменто“. На половината път блекбърито му издаде мелодичен звън. Беше Вира.

— Мартин, току-що приключих поредния си сеанс с Лори Ча — съобщи му тя.

Гласът й звучеше напрегнато.

— Прекарала е една ужасна нощ с онзи тип. Мисля, че ще мога да ти уредя разговор с нея.

Разказът й приключи в мига, в който Фейн стигна до мерцедеса си.

— Това е положението. Тя твърдо е решила да прекъсне всякакви контакти с него. Не знам как ще се справиш с това положение.

— Постъпила си умно, като си я убедила да се срещне с мен — успокои я Фейн. — Още тази сутрин ще се свържа с нея. Ще обясня, че съм получил името й от посредници. Така ти оставаш извън играта.

— Добре, благодаря.

— И така, какво според теб става с нашия човек Филип Крей?

— О, господи, не знам. Но със сигурност вече е зарязал дискретността. Съсредоточил се е върху конкретните неща. Използвал е и последните ми записки, за да ги включи в ролите.

— Не рискува ли твърде много?

— Зависи какви са плановете му.

— Би трябвало да си дава сметка, че я плаши.

— Разбира се. Но по неизвестни причини е решил да заздрави тази връзка.

— Ясно, разбрах — небрежно рече Фейн, опитвайки се да й внуши, че нещата са под контрол. Беше усетил нарастващото напрежение в гласа й и се стараеше да я успокои. — А сега да преминем към следващата ти стъпка: трябва да изфабрикуваш нови бележки за сеансите ти с Лори. Не му позволявай да усети паниката й, не споменавай за решението й да скъса с него.

— Добре, ще имам грижата.

— А какво става с Елиз? — попита Фейн.

— Утре следобед ще бъде при мен.

— Ясно. Опитай да измъкнеш някакво име и от нея.

— Ще опитам.

— Вършиш страхотна работа, Вира. Междувременно аз ще се свържа с Лори.

Фейн натисна бутона за прекъсване, вкара номера на Лори в телефона и веднага го набра. Искаше час по-скоро да говори с нея. Изненадата вероятно щеше да потисне чувството за опасност, което със сигурност я беше обзело.

— Обажда се Таунсенд — рече в мембраната той.

— Кой?

— С Лори Ча ли разговарям?

Колебание, издаващо подозрение.

— Да.

— Разбрах, че имате нужда от решаването на един проблем.

— Вира ли ви се обади?

— Не, обади ми се един мъж.

Ново колебание.

— Таунсенд не е истинското ви име, нали?

— Не е.

— Кога можем да се видим?

— Още сега.

Колебание.

— Ами… добре. Къде?

— Следят ли ви?

Въпросът я хвана неподготвена.

— Аз… Не, не ме следят.

— Откъде знаете?

Мълчание.

— Добре, ясно — въздъхна Фейн. — Ще изпратя да ви вземе такси, което ще ви откара на подходящо за разговор място.

— Необходимо ли е?

— Очевидно, освен ако не мислите обратното.

Тя му обясни къде ще остави колата си и затвори. Фейн се свърза с един познат шофьор на такси, който знаеше какво и как да направи.

После набра телефона на Боби Ноубъл и го помоли да провери името Филип Крей.