Метаданни
Данни
- Серия
- Мартин Фейн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pacific Heights, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пол Харпър
Заглавие: Убийство без следи
Преводач: Веселин Лаптев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Излязла от печат: 22.07.2011
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Shuterstok.com/David Clegg
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-269-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592
История
- — Добавяне
32
В десет без четвърт Крол спря в уличката срещу апартамента на Силия и изключи двигателя. Цяла вечер беше мислил за странното поведение на тази жена. Заключението му беше, че тя планира някаква измама.
Това не го изненада. Силия беше много по-схватлива и изобретателна от Трейси Ли. Очевидно беше оценила потенциала на файловете още при първото си проникване в офиса на Вира Лист. Това беше основният недостатък в системата му: ако някой бе достатъчно умен да преодолее компютърните защити, той със сигурност щеше да може да оцени и стойността на откраднатото.
Най-вероятно беше потърсила помощта на някого, на когото може да вярва, безскрупулен като нея. Нищо не й струваше да копира информацията на повече флашки. Един час в интернет бе достатъчен, за да идентифицира всички жени. Силия беше умна, но повърхностна. Едва ли й бе хрумнало нещо друго, освен изнудване.
Беше бесен, защото не можеше да й вярва повече, а нямаше друг, който да я замести. На всичкото отгоре все още не беше довършил обработката на Лори и Елиз.
Имаше доста работа, въпреки че беше прочел бележките на психоаналитичката за последната им среща. Но Силил се беше превърнала в заплаха. По дяволите!
Анализирайки ситуацията със Силия на фона на трудните последни контакти с Лори и Елиз, той нямаше как да не забележи отрезвяващата тенденция към нестабилност. Първо трябваше да отстрани най-слабата брънка, за да се успокоят нещата. А после щеше да мисли как да възстанови достъпа си до файловете на Вира Лист.
Крол слезе от колата и се насочи към кръстовището с „Помройт“. Силия живееше на последния етаж на стара двуетажна къща, разположена в началото на стръмната улица. Пое по тясното външно стълбище и почука на вратата.
Броячът в главата му се включи.
— Кой е? — прозвуча отвътре напрегнатият глас на Силия.
— Аз съм, Робърт.
— Клайн?
— Да. Имам инструкции за теб.
Тишина. Дали звънеше на някого? Вратата се открехна и Силия надникна през процепа.
— Хей, нося ти информация — подхвърли с небрежна усмивка той.
— Господи! Защо идваш тук?
— Да ти направя едно много изгодно предложение.
— Но защо просто не ми се обади? — продължаваше да се колебае тя.
— Какво ти става? Нима искаш да сляза обратно по стълбите и да ти звънна от улицата?
Тя извъртя очи и отвори.
Озоваха се в малка дневна с врати, които водеха към кухнята и спалнята. Обзавеждането беше ретро, втора употреба. Силия беше облечена със стари дънки и прилепнало черно поло. Стоеше на разстояние от него със скръстени пред гърдите ръце и тревожно изражение.
— Предложение, значи — повтори тя.
— Съпругата ми е наела частен детектив, който проверява финансите ми — започна Клайн. — В момента е във Вегас, където е част от бизнеса ми. Аз също наех частен детектив, който да провери какво става. Приготвил ми е флашка, но някой трябва да я донесе. Не искам да ми я праща по пощата. Предлагам да вземеш нощния полет до там и да се върнеш утре сутринта.
— Тази вечер? — попита Силия и сбърчи вежди. — Ами онази работа с Лист?
— Първо ще свършим нея, а после ще те закарам на летището.
Тя го загледа изпитателно и подхвърли:
— Спомена за много изгодно предложение.
Тази жена никога не забравяше за парите.
— Поемам всичко — билети, хотел, храна. Плюс три бона чисто.
Силия мълчеше и го гледаше. Той я остави да пресмята плюсовете и минусите на офертата на фона на онова, което бе намислила. Но минуси едва ли щеше да открие.
— Трите хилядарки ги получаваш веднага. Плюс уговорения хонорар за сваляне на файловете от компютъра на Лист.
Той бръкна в джоба на палтото си, извади плик и й го подаде.
Тя го отвори и преброи парите.
— Трябва ли да стане точно тази нощ?
— Човекът ми във Вегас чака.
— Но утре трябва да съм на работа.
— Виж какво, за толкова пари спокойно можеш да се престориш на болна. Утре е петък. Пусни един имейл на шефа си. Кажи му, че имаш температура и повръщаш. Ще отидеш на работа в понеделник.
Беше готов да се обзаложи, че жената срещу него няма да му върне плика.
Той не й изглеждаше особено притеснен или напрегнат. Просто искаше някой да му свърши работата. Тя задържа плика по-дълго, отколкото трябва, продължавайки да пресмята резултатите от онова, което предстоеше да извърши.
Линда вече беше организирала наблюдението в офиса на Лист и щеше да я заснеме как прониква с взлом. Можеше да я информира за офертата направо от там.
Но как щяха да реагират Линда и Таунсенд на внезапното й заминаване за Вегас? Независимо от намеренията им спрямо Клайн тя беше готова да заложи половината от съдържанието на плика в ръцете си, че няма да имат нищо против малката й екскурзия до Града на греха. Просто щяха да й дадат зелена светлина — разбира се, при условие че ги държи в течение за всичко.
Не виждаше никакви рискове. Нали в крайна сметка искаха да им бъде информатор? Нали казаха, че може да задържи парите, които й плаща Клайн, по дяволите?
— Добре, ще го направя — изрече на глас тя.
Първата й работа беше да се свърже с гласовата поща на шефа си в Медицинския център на университета и да го предупреди, че е болна. После нахвърля малко дрехи в един сак, а Крол й продиктува джиесема на своя човек във Вегас, след което и името на хотела, в който щеше да отседне. Електронният билет за полета бил в колата му.
Докато наблюдаваше как подрежда бельото си в сака, му мина през ума да я замъкне в леглото. Тя би го направила — ако не за друго, то поне за да не рискува трите хилядарки, които току-що беше получила. Въздържа се, разбира се. Броячът вече беше включен.
— Хей, я виж това! — внезапно се обади Бюкър.
Рома вдигна поглед от някакъв миналогодишен брой на списание „Уайърд“, който беше открила под близкия монитор в микробуса на Бюкър. На екрана се появи фигурата на Силия Негри.
— Какво става? — попита тя и погледна часовника си. — Защо не се обади, по дяволите?
Бюкър протегна ръка и нервно завъртя копчето за усилване на звука.
Силия прекоси с бърза крачка чакалнята и влезе в кабинета на Вира. После, без да губи нито секунда, включи компютъра и вкара флашката, която висеше на кожена каишка на врата й. Пръстите й пробягаха по клавиатурата. Изчака прехвърлянето на данните да започне, вдигна глава и се озърна.
— Не знам къде са камерите, но се надявам да ме чувате — бързо започна тя. — Не успях да ви се обадя, защото той през цялото време беше с мен. След като приключа тук, ще ме закара на летището. Иска да му свърша една работа във Вегас.
Разказа с няколко думи за изненадващото посещение на Крол в дома й преди около час, за предложението му, заплащането и бързото връщане обратно.
— Ако имате нещо против, веднага ми се обадете. Но аз вече взех парите, те са у мен… Мисля, че ще се усъмни, ако изведнъж се откажа.
Рома не можеше да повярва на ушите си.
— Нима иска да каже, че той лично я е закарал? — смаяно прошепна тя.
— Така изглежда — отвърна Бюкър и докосна копчето за звука.
В главата на Рома се появиха безброй догадки.
Силия седеше на стола и сякаш се вслушваше в нощните шумове на празната сграда. Все още не знаеше къде да гледа, за да бъде с лице към камерите.
— Ще й се обадиш ли? — попита Бюкър.
— Ами…
Силия почука два пъти по клавиатурата.
— Ще се обадиш ли на Либи? — попита Бюкър.
Рома откъсна поглед от Силия. Умът й бясно препускаше.
— Почти свърших тук — подхвърли Силия. — Набирането на телефонен номер едва ли отнема толкова дълго време. Предполагам, че нямате нищо против онова, което ви казах, след като не ми звъните.
Компютърът издаде тихо писукане и тя измъкна флашката.
Рома не можеше да отдели поглед от нея.
— Не, няма да й се обадя — отвърна тя на въпроса на Бюкър. — Силия ще бъде навън само след пет минути, а това е крайно недостатъчно, за да променим плановете си и да я последваме в мъглата. Освен това проследяването му до летището е много рисковано. При друг обект може би щях да опитам, също и ако бяхме поставили проследяващо устройство в колата му. Но сега е изключено. Не можем да тръгнем по следите на човек като него. Имаме по-добър план и ще се придържаме към него.
Силия вече изключваше компютъра.
— Тя взе каквото трябваше — добави Рома. — Дотук добре…
Останаха да наблюдават как Силия изключи осветлението, прекоси чакалнята и излезе през входната врата.
— Той може да е само на една пряка от нас, по дяволите! — не се сдържа Рома, измъкна блекбърито си и набра Фейн.