Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

32

В десет без четвърт Крол спря в уличката срещу апартамента на Силия и изключи двигателя. Цяла вечер беше мислил за странното поведение на тази жена. Заключението му беше, че тя планира някаква измама.

Това не го изненада. Силия беше много по-схватлива и изобретателна от Трейси Ли. Очевидно беше оценила потенциала на файловете още при първото си проникване в офиса на Вира Лист. Това беше основният недостатък в системата му: ако някой бе достатъчно умен да преодолее компютърните защити, той със сигурност щеше да може да оцени и стойността на откраднатото.

Най-вероятно беше потърсила помощта на някого, на когото може да вярва, безскрупулен като нея. Нищо не й струваше да копира информацията на повече флашки. Един час в интернет бе достатъчен, за да идентифицира всички жени. Силия беше умна, но повърхностна. Едва ли й бе хрумнало нещо друго, освен изнудване.

Беше бесен, защото не можеше да й вярва повече, а нямаше друг, който да я замести. На всичкото отгоре все още не беше довършил обработката на Лори и Елиз.

Имаше доста работа, въпреки че беше прочел бележките на психоаналитичката за последната им среща. Но Силил се беше превърнала в заплаха. По дяволите!

Анализирайки ситуацията със Силия на фона на трудните последни контакти с Лори и Елиз, той нямаше как да не забележи отрезвяващата тенденция към нестабилност. Първо трябваше да отстрани най-слабата брънка, за да се успокоят нещата. А после щеше да мисли как да възстанови достъпа си до файловете на Вира Лист.

Крол слезе от колата и се насочи към кръстовището с „Помройт“. Силия живееше на последния етаж на стара двуетажна къща, разположена в началото на стръмната улица. Пое по тясното външно стълбище и почука на вратата.

Броячът в главата му се включи.

— Кой е? — прозвуча отвътре напрегнатият глас на Силия.

— Аз съм, Робърт.

— Клайн?

— Да. Имам инструкции за теб.

Тишина. Дали звънеше на някого? Вратата се открехна и Силия надникна през процепа.

— Хей, нося ти информация — подхвърли с небрежна усмивка той.

— Господи! Защо идваш тук?

— Да ти направя едно много изгодно предложение.

— Но защо просто не ми се обади? — продължаваше да се колебае тя.

— Какво ти става? Нима искаш да сляза обратно по стълбите и да ти звънна от улицата?

Тя извъртя очи и отвори.

Озоваха се в малка дневна с врати, които водеха към кухнята и спалнята. Обзавеждането беше ретро, втора употреба. Силия беше облечена със стари дънки и прилепнало черно поло. Стоеше на разстояние от него със скръстени пред гърдите ръце и тревожно изражение.

— Предложение, значи — повтори тя.

— Съпругата ми е наела частен детектив, който проверява финансите ми — започна Клайн. — В момента е във Вегас, където е част от бизнеса ми. Аз също наех частен детектив, който да провери какво става. Приготвил ми е флашка, но някой трябва да я донесе. Не искам да ми я праща по пощата. Предлагам да вземеш нощния полет до там и да се върнеш утре сутринта.

— Тази вечер? — попита Силия и сбърчи вежди. — Ами онази работа с Лист?

— Първо ще свършим нея, а после ще те закарам на летището.

Тя го загледа изпитателно и подхвърли:

— Спомена за много изгодно предложение.

Тази жена никога не забравяше за парите.

— Поемам всичко — билети, хотел, храна. Плюс три бона чисто.

Силия мълчеше и го гледаше. Той я остави да пресмята плюсовете и минусите на офертата на фона на онова, което бе намислила. Но минуси едва ли щеше да открие.

— Трите хилядарки ги получаваш веднага. Плюс уговорения хонорар за сваляне на файловете от компютъра на Лист.

Той бръкна в джоба на палтото си, извади плик и й го подаде.

Тя го отвори и преброи парите.

— Трябва ли да стане точно тази нощ?

— Човекът ми във Вегас чака.

— Но утре трябва да съм на работа.

— Виж какво, за толкова пари спокойно можеш да се престориш на болна. Утре е петък. Пусни един имейл на шефа си. Кажи му, че имаш температура и повръщаш. Ще отидеш на работа в понеделник.

Беше готов да се обзаложи, че жената срещу него няма да му върне плика.

Той не й изглеждаше особено притеснен или напрегнат. Просто искаше някой да му свърши работата. Тя задържа плика по-дълго, отколкото трябва, продължавайки да пресмята резултатите от онова, което предстоеше да извърши.

Линда вече беше организирала наблюдението в офиса на Лист и щеше да я заснеме как прониква с взлом. Можеше да я информира за офертата направо от там.

Но как щяха да реагират Линда и Таунсенд на внезапното й заминаване за Вегас? Независимо от намеренията им спрямо Клайн тя беше готова да заложи половината от съдържанието на плика в ръцете си, че няма да имат нищо против малката й екскурзия до Града на греха. Просто щяха да й дадат зелена светлина — разбира се, при условие че ги държи в течение за всичко.

Не виждаше никакви рискове. Нали в крайна сметка искаха да им бъде информатор? Нали казаха, че може да задържи парите, които й плаща Клайн, по дяволите?

— Добре, ще го направя — изрече на глас тя.

Първата й работа беше да се свърже с гласовата поща на шефа си в Медицинския център на университета и да го предупреди, че е болна. После нахвърля малко дрехи в един сак, а Крол й продиктува джиесема на своя човек във Вегас, след което и името на хотела, в който щеше да отседне. Електронният билет за полета бил в колата му.

Докато наблюдаваше как подрежда бельото си в сака, му мина през ума да я замъкне в леглото. Тя би го направила — ако не за друго, то поне за да не рискува трите хилядарки, които току-що беше получила. Въздържа се, разбира се. Броячът вече беше включен.

 

 

— Хей, я виж това! — внезапно се обади Бюкър.

Рома вдигна поглед от някакъв миналогодишен брой на списание „Уайърд“, който беше открила под близкия монитор в микробуса на Бюкър. На екрана се появи фигурата на Силия Негри.

— Какво става? — попита тя и погледна часовника си. — Защо не се обади, по дяволите?

Бюкър протегна ръка и нервно завъртя копчето за усилване на звука.

Силия прекоси с бърза крачка чакалнята и влезе в кабинета на Вира. После, без да губи нито секунда, включи компютъра и вкара флашката, която висеше на кожена каишка на врата й. Пръстите й пробягаха по клавиатурата. Изчака прехвърлянето на данните да започне, вдигна глава и се озърна.

— Не знам къде са камерите, но се надявам да ме чувате — бързо започна тя. — Не успях да ви се обадя, защото той през цялото време беше с мен. След като приключа тук, ще ме закара на летището. Иска да му свърша една работа във Вегас.

Разказа с няколко думи за изненадващото посещение на Крол в дома й преди около час, за предложението му, заплащането и бързото връщане обратно.

— Ако имате нещо против, веднага ми се обадете. Но аз вече взех парите, те са у мен… Мисля, че ще се усъмни, ако изведнъж се откажа.

Рома не можеше да повярва на ушите си.

— Нима иска да каже, че той лично я е закарал? — смаяно прошепна тя.

— Така изглежда — отвърна Бюкър и докосна копчето за звука.

В главата на Рома се появиха безброй догадки.

Силия седеше на стола и сякаш се вслушваше в нощните шумове на празната сграда. Все още не знаеше къде да гледа, за да бъде с лице към камерите.

— Ще й се обадиш ли? — попита Бюкър.

— Ами…

Силия почука два пъти по клавиатурата.

— Ще се обадиш ли на Либи? — попита Бюкър.

Рома откъсна поглед от Силия. Умът й бясно препускаше.

— Почти свърших тук — подхвърли Силия. — Набирането на телефонен номер едва ли отнема толкова дълго време. Предполагам, че нямате нищо против онова, което ви казах, след като не ми звъните.

Компютърът издаде тихо писукане и тя измъкна флашката.

Рома не можеше да отдели поглед от нея.

— Не, няма да й се обадя — отвърна тя на въпроса на Бюкър. — Силия ще бъде навън само след пет минути, а това е крайно недостатъчно, за да променим плановете си и да я последваме в мъглата. Освен това проследяването му до летището е много рисковано. При друг обект може би щях да опитам, също и ако бяхме поставили проследяващо устройство в колата му. Но сега е изключено. Не можем да тръгнем по следите на човек като него. Имаме по-добър план и ще се придържаме към него.

Силия вече изключваше компютъра.

— Тя взе каквото трябваше — добави Рома. — Дотук добре…

Останаха да наблюдават как Силия изключи осветлението, прекоси чакалнята и излезе през входната врата.

— Той може да е само на една пряка от нас, по дяволите! — не се сдържа Рома, измъкна блекбърито си и набра Фейн.