Пол Харпър
Убийство без следи (3)

3

Наблюдавайки начина, по който жената държеше чашата в скута си, Фейн бавно осъзна, че езикът на тялото й, който в началото бе изтълкувал като стремеж към пестеливост, всъщност е трудно овладяна паника.

— Казахте, че нито една от пациентките ви не е споменала името на мъжа. Не ги ли попитахте?

— Не. В началото то не беше важно. Те го избягваха напълно съзнателно, а аз уважавах желанието им. По принцип това е правило при подобен род разговори.

— А имате ли представа как той е използвал въпросната информация? Или е възнамерявал да я използва?

— Явно с желанието да ги манипулира — отвърна Вира. — Разбира се, много по-вероятно е да става въпрос само за секс и за нищо друго, но… Не знам… Нещо ми подсказва, че нещата не опират единствено до секса.

— Взехте ли някакви предпазни мерки?

— Страхувах се да го направя. Имах чувството, че и бездруго съм рискувала прекалено много с фалшивата информация. Той със сигурност се бе озадачил от объркването на Елиз и Лори, но нищо повече. Нещата обаче щяха да поемат в друга посока, ако се сблъскаше с нови мерки за сигурност. Това би било доказателство, че съм предприела конкретни стъпки срещу него.

— Решението ви е било правилно — рече той. — Откога имате тези подозрения?

— Отскоро. От три-четири дни.

Фейн се извърна към прозорците. Осветени от уличните лампи, дъждовните капки приличаха на гаснещи искри. После усети втренчения й поглед и се обърна към нея.

— Не желаете да се обърнете към полицията, защото се страхувате да не се разчуе, нали?

— Точно така. В моите файлове има неща, които могат да разбият живота на тези жени. Не мога да допусна ситуация, при която тайните им да станат обществено достояние при евентуален съдебен процес.

Тя промени позата си и тръсна глава.

— Вижте, мистър Фейн. Изобщо не съм сигурна какво точно искам да постигна с нашия разговор, но бих желала да спра този човек, без пациентките ми изобщо да разберат, че информацията ми за тях е била компрометирана. Може би има начин да го направя, без никой да разбере.

Напрежението, което се излъчваше от нея, беше почти осезаемо.

— И аз живея сред тайни, също като вас — добави тя. — Това е ежедневие за мен. Десетки хора ми се изповядват ден след ден, година след година. Ако споделя тайните им с някого, животът им ще тръгне в съвсем различна посока. Може би трагична.

Тъмните й очи не се отделяха от лицето му.

— Поведението на този мъж е още една тайна, която възнамерявам да запазя за себе си. Но ще ми трябва помощ.

Всъщност Вира Лист търсеше съвет. Искаше да разбере дали постъпва правилно. По всичко личеше, че вече беше решила как да постъпи, въпреки че очевидно се страхуваше.

— Вие несъмнено си давате сметка, че нещата са сериозни, но едновременно с това искате пълна яснота, преди да предприемете каквото и да било — започна Фейн.

Тя мълчеше и чакаше.

— Преди всичко подобни ситуации никога не се развиват в посоката, в която очаквате. Неприятната изненада винаги ще ви дебне зад ъгъла, независимо колко предпазливи са подходът и планът ви. И ако тази изненада поеме в погрешна посока, тя ще ви унищожи. Освен това трябва да знаете, че поемайки по този път, вие ще се сблъскате с някои доста сложни и опасни юридически проблеми.

Вира леко повдигна брадичката си.

— Аз не съм юрист, но въпреки това съм убеден, че ако този човек продължава да има достъп до вашите файлове, вие съзнателно ще нарушавате конфиденциалността на информацията, която ви предоставят вашите пациентки — добави Фейн. — И ако той върши престъпление с тази си дейност, на даден етап вие ще бъдете обвинена като негова съучастница. Но това не е единствената заплаха. След като подозирате, че възнамерява да използва въпросната информация за престъпни цели, а вие не информирате за това властите, автоматично можете да бъдете обвинена по друг член на закона — за укриване на информация, свързана с подготовката на престъпление.

— Но ако това са само голи подозрения…

— Ако сте убедена, че тези жени са в опасност, но не ги предупредите и не се обърнете към съответните власти, може да бъдете обвинена в престъпна небрежност или още по-лошо — в съзаклятничество.

Тя замълча и затвори очи. Изобщо не беше очаквала да чуе подобни неща от него.

Фейн отбеляза леката промяна в ритъма на дишането й и вдигнатите й вежди. Колко ли други жени в дългогодишната история на хотела бяха седели край тези прозорци в дъждовни нощи, опитвайки се да намерят решение на проблемите си?

Тя отвори очи.

— На два пъти използвахте израза „да бъдете обвинена“. Надявам се, че това не е резултат от прибързани заключения.

— Не е.

В очите й се появи любопитство.

— Нещо ми подсказва, че вие сте изключително потаен човек.

Той не отговори.

— И като такъв отлично разбирате какво означава публично да изложат на показ мислите и тайните ви.

Вира Лист стана, пристъпи към прозореца и се облегна на рамката. После скръсти ръце и се загледа в дъждовния мрак. Плетената рокля подчертаваше елегантната извивка на бедрата й.

— Ако се обърна към полицията, този мъж ще бъде арестуван и изправен пред съда — погледна го отново тя. — Това означава, че досиетата на пациентките ми ще бъдат използвани като улики. Но моите пациентки са твърде богати, красиви и високопоставени, за да бъдат смъкнати от своите пиедестали. В хода на делото неизбежно ще изтече информация, която ще разкрие самоличността им. Част от живота им ще стане обществено достояние. Най-лошата част. Изтичането ще продължи, докато се превърне в потоп. В крайна сметка ще станем свидетели на поредното безумно медийно шоу и два човешки живота ще се превърнат в ежедневно и нечистоплътно забавление за широката публика.

— Изглеждате абсолютно сигурна в онова, което казвате — отбеляза Фейн.

— Такъв е духът на времето — въздъхна тя. — Днес повече от всякога обичаме да се забавляваме със самоунищожението, с разбития живот на себеподобните си. Превърнали сме се в запалени любители на мръсните тайни.

Абсолютно неемоционално наблюдение, което най-вероятно отразява личен опит, помисли си Фейн. Но нямаше как да не се съгласи с нея. Анонимността и уединението бяха последното убежище на здравия разум в един все по-обвързан, безсрамен, дигитално наблюдаван и жаден за клюки свят. Те се срещаха почти толкова рядко, колкото скромността, и веднъж изгубени, бяха невъзвратими като невинността.

— Може би Елиз и Лори не са единствените му жертви. Разбрах, че той чете техните досиета, само от начина, по който използва информацията в тях. Беше нещо като бумеранг, който се връщаше при мен. Но как ще разбера, ако е проникнал в досиетата и на други мои пациенти? И ако използва информацията за тях по друг начин?

— Наистина ли мислите, че го прави?

— Човек като него едва ли ще се откаже от подобно нещо.

Вира Лист предчувстваше катастрофално развитие на събитията.

— Споменахте, че неговият най-вероятен мотив да проникне във вашите файлове е възможността да манипулира пациентките ви. Може би заради секса, може би заради нещо друго. Какво имахте предвид?

— Начинът, по който Елиз и Лори говорят за него. По всичко личи, че той е нещо повече от обикновен воайор или сексуален маниак. Имам чувството, че случващото се с двете жени не е толкова просто. Зад него се крие нещо друго.

— Какво?

Въпросът очевидно я постави в неудобно положение.

— Съжалявам, но не мога да навлизам в подробности. Това би означавало да засегна личните им отношения.

— Но аз трябва да знам за какво говорим — възрази Фейн.

Вира примирено кимна, очевидно давайки си сметка, че рано или късно ще стигнат дотук.

— Фамилията на Елиз е Кърин — промълви тя.

— Мисис Джефри Сафра Кърин?

— Да.

Фейн веднага разбра притесненията й. За тях със сигурност имаше десетки основателни причини.

— А другата жена?

— Лори Ча. Съпругът й е Ричард Ча, известен бизнесмен от Силиконовата долина. Свързан е с иновативния софтуер. Притежава много патенти и печели много пари. И е изключително амбициозен.

— Никой от двамата не подозира за вашите разкрития, нали?

— Абсолютно. И аз искам нещата да останат така. Вие сте първият, с когото разговарям на тази тема.

Кърин беше член на елитния клуб от няколко хиляди души в света, чието богатство, талант и безскрупулност влияеха върху съдбата на милиони, а може би и милиарди човешки същества по света. Той беше член на бордовете на половин дузина международни корпорации и собственик на още толкова. Приятелите му бяха хора, които се смятаха за богоизбрани. Те си купуваха лобисти във Вашингтон, а частните им самолети непрекъснато сновяха по света, приземявайки се на специалните писти в Лондон, Дубай, Хонконг, Париж и Мумбай.

Изнудването беше първата мисъл, която хрумна на Фейн. Но и той, подобно на Вира, изпита натрапчивото чувство, че това би било твърде очевидно.

— Три неща работят във ваша полза — каза той. — Без тях едва ли може да решим проблема, както бихте желали. Първо, проявили сте достатъчно разум да не събудите подозренията на този човек. Засега той е доволен от себе си и вероятно не се чувства застрашен. Това е добре.

— Второ, не сте обяснили на Елиз и Лори какво се случва в действителност. Това ни осигурява известна гъвкавост и повече възможности. И, трето, можете да пазите тайна.

— Имам желание да ви помогна, — добави Фейн, — но трябва да знаете, че онова, което искате да направите, ще задвижи процеси извън системата. А всяко излизане от системата е свързано с определена цена. Която съвсем няма да е малка.

— Не се страхувам нито от трудния избор, нито от последиците — тръсна глава Вира.

— Нещата отиват по-далеч — предупреди я той. — Ще ни се наложи да действате, без да знаете с каква валута ще плащате цената. Чиста съвест? Самоуважение? Изгубена вяра — в себе си или в околните?

— Твърде скъпа валута — промърмори тя. — Има ли правило, което ме задължава да я използвам?

— Не ми се ще да храните каквито и да било илюзии.

Вира изпитателно го погледна, после се върна на мястото си.

— Джефри Кърин или Ричард Ча изобщо не ме интересуват — отсече тя. — Но имам ангажименти към съпругите им. Бих ги нарушила, ако позволя тайните им да станат обществено достояние. Това ще ги унищожи.

Направи малка пауза, после тихо добави:

— Няма да скрия, че ще унищожи и мен. Вие несъмнено вече го знаете, но аз искам да бъда докрай откровена с вас. Няма да го допусна. Ще намеря друг начин и ще платя цената.