Метаданни
Данни
- Серия
- Мартин Фейн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pacific Heights, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пол Харпър
Заглавие: Убийство без следи
Преводач: Веселин Лаптев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Излязла от печат: 22.07.2011
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Shuterstok.com/David Clegg
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-269-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592
История
- — Добавяне
44
Рома вдигна веднага.
— Хей, Мартин! Няма да повярваш на какво попаднахме тук…
— Ще ми кажеш по-късно. Сега имам нужда от помощ.
Две стотни от секундата й бяха достатъчни, за да превключи на неговата вълна.
— Добре.
— Намирам се в дома на Елиз. Градинската врата е в зида откъм „Бродуей“. Обади ми се в мига, в който дойдеш.
— Какво става?
— Залових Крол — кратко отвърна Фейн и прекъсна връзката. Партньорката му щеше да бъде тук най-рано след двайсетина минути.
Крол продължаваше да лежи в безсъзнание и силно кървеше. Дулото на валтера беше отворило предишните рани по лицето му, а беше направило и нови — по главата и над здравото му око, което също започваше да се затваря. Когато се свестеше, със сигурност щеше да се почувства като някой от нещастниците, които беше разпитвал в „черните обекти“.
Приклекнал до него, Фейн притискаше влажна кърпа към най-сериозните му рани, а вцепенената от ужас Лори стърчеше в средата на банята.
— Това е… Това е лудост… — избъбри тя. — Не мога да повярвам!
— Имаш ли валиум или нещо подобно? — попита Фейн, извръщайки се към Елиз, която стоеше на прага.
Тя кимна, отвори шкафчето за лекарства и му подаде едно шишенце.
— Лори, донеси чаша вода — разпореди се той, след което отново се обърна към Елиз. — Иди да потърсиш тиксо или нещо подобно. Може би в гаража или в работилницата, ако имате такава…
Елиз кимна и излезе.
— Лори, донеси ми най-здравия колан от хавлия, който ти попадне пред очите. Колан за панталони също ще ми свърши работа.
— Да, добре — каза тя. Най-после започваше да идва на себе си.
Двайсетте минути изтекоха бързо. Когато Рома се обади от мокрото помещение в приземието и изкачи тичешком двата етажа нагоре, Крол вече седеше на стол в средата на спалнята със стегнати към страничните облегалки китки и хлабаво завързани с колан глезени — за да може да ходи, когато му дойде времето. Фейн му даде само една от 5-милиграмовите капсули в шишенцето и тя вече започваше да действа. Главата му беше клюмнала на гърдите, по обезобразеното му и подуто лице белееха лепенки.
Рома стреснато огледа окървавените и измачкани дрехи на Фейн, но после се овладя и спря потъмнелите си от гняв очи върху Крол.
— Господи Боже, Мартин! — на пресекулки прошепна тя.
— Ела да поговорим — отвърна Фейн и кимна към кабинета. — Елиз, наблюдавай го, но без да се приближаваш до него.
— Не мога — поклати глава Елиз и се оттегли към банята.
— Аз ще го наблюдавам — предложи услугите си Лори.
— Застани така, че да те виждам — каза Фейн и поведе Рома към кабинета.
Лори се оттегли на прага на банята, откъдето можеше да вижда както Крол и Елиз, така и двамата детективи в съседния кабинет.
— Какво откри във файловете? — понижи той глас в мига, в който влязоха.
Умът му работеше трескаво. Отдавна беше решил как ще постъпи с Крол, но се надяваше Рома да е открила и нещо друго, което би могло да предложи алтернатива.
— Добре ли си? — попита Рома, продължавайки да оглежда дрехите му.
— Да, добре съм.
— Файловете му са пълни с невероятни неща — започна Рома. — В един от лаптопите открихме нещо като зашифрован дневник, в който си е водил записки по конкретните операции в продължение на цяла година… — Говореше бързо, но спокойно. — Ти се оказа абсолютно прав. Имал е неограничен достъп до досието на Кърин във „Вектор“. Оттам е разбрал, че от година съпругата му посещава психоаналитик.
Няколко седмици след първото проникване в кабинета на Вира започнал да подбира имената на бъдещите си жертви. Някъде по това време бил убит и Стивън Лист, но Крол не го споменава в дневника си.
— Стивън и Вира са използвали един и същ офис — отбеляза Фейн. — Вероятно Стивън е открил нещо, което е застрашавало плановете на Крол. Ще се наложи да…
— Чакай! — спря го Рома. — Трябва да чуеш още много неща. Као откри данни в един от другите компютри, които отговарят на много въпроси. „Експериментите“ на Крол по време на програмата за разпити са имали за цел създаването на по-сложна система за манипулиране на затворниците. Той е имал достъп до психологическите профили на много от тях…
Рома млъкна за миг и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на онова, което предстоеше да каже.
— По всичко личи, че са му „подарили“ тези затворници, след като са изцедили всичко възможно от тях. Крол е трябвало да използва информацията в досиетата им, за да… За да ги докара до пълно отчаяние. Разработил е собствена програма за манипулиране на тези нещастници докрай, чак до момента на самоубийството им.
Фейн попиваше всяка дума.
— Колкото и невероятно да звучи, той успял при цели осем от тези случаи, преди да го върнат обратно в Щатите. После пътищата му с ЦРУ се разделили. Най-гадното е, че във „Вектор“ са знаели всичко това, преди да го наемат. Нищо чудно, че „официалното му досие“ е сведено до една страница.
Фейн не можеше да повярва на ушите си.
— И така, след като изчезнал от „Вектор“, той започнал да изгражда един много особен файл. В него трупал цялата информация за някого с инициали Б. У. — което на практика е психологически профил, съдържащ какво ли не — беззащитност, несигурност, обсесии. В отделен списък са вкарани „използваемите“ характеристики. Несъмнено става въпрос за някаква жена, която е била пациентка на Вира…
— Брита Уестън — кимна Фейн.
— Трябва да е тя. Накрая Крол споменава за оказването на „прекалено бърз натиск“, за сложността на адаптиране на неговата система към психологическите различия между закоравели престъпници и обикновени цивилни, най-вече жени. Направо да се побъркаш! Накрая добавя, че Б. У. е безнадежден случай, от който трябва да се освободи, за да започне отначало.
— Значи не е било самоубийство — заключи Фейн. — Той я е убил.
— Според дневника веднага след това започнал да изгражда профила на Елиз. Две седмици по-късно се появила и Лори…
Фейн беше изненадан от ефективността, с която Крол бе успял да се възползва от пациентките на Вира.
— Нещо друго? — попита той.
При създалите се обстоятелства въпросът му прозвуча мрачно.
— Дотук бях стигнала, когато ти ми се обади. Един Господ знае какви безумства още ще открият Бюкър и Као в компютрите на Крол…
Фейн отново поклати глава. Това вече беше прекалено.
— Тук също той беше на крачка… — каза той. — Никой не знае колко още щяха да издържат двете жени.
Извърна глава и погледна към Лори, която стоеше на прага на банята и тихо разговаряше с Елиз, която не се виждаше от кабинета.
Рома проследи погледа му.
— Какво ще правим сега?
— Ще го изведем оттук, и то веднага — отвърна Фейн.
— Как точно възнамеряваш да се „погрижиш“ за него? — нервно повиши глас Лори, заела позиция пред вратата на кабинета.
Замаяният Крол седеше на стол с права облегалка на крачка от нея. Лори отказа да си тръгне, тъй като искаше да научи нещо повече.
— Не се безпокой, Лори — отвърна Фейн. — Това е моя работа.
Лори буквално побесня.
— Хей, „Таунсенд“! — саркастично натърти тя, наблягайки на измисленото му име. — Тук става въпрос за моя живот! А той е много по-важен от твоята работа! Искам да знам какво възнамеряваш да правиш с него! И знаеш ли защо? Защото не желая да виждам никога повече този побъркан гадняр! Никога! Особено след ада, който преживях… тоест преживяхме, с това животно! — Тя кимна към Елиз, която мълчаливо ги наблюдаваше от прага на гардеробната стая. — А ти, „Таунсенд“, нямаш никакво право да не ми кажеш какво мислиш да правиш с него!
Фейн погледна към Рома, която беше вдигнала вежди с очевидното намерение да потвърди правилността на тези думи. Самият той също го знаеше, но продължаваше да си мисли, че сега не е време да запознава Лори и Елиз с подробностите. И беше твърдо решен да не го прави.
— Вече знаеш защо не можем да го предадем на полицията — подхвърли той. — Значи трябва да прибегнем до нещо друго.
Лори се намръщи.
— Затова аз ще се погрижа него — добави Фейн.
— И това е всичко, така ли? — обидено го изгледа Лори.
— Можеш да четеш между редовете, нали? — хладно я изгледа той.
— Но как, по дяволите, да разберем какво ще…
— Лори! — не се стърпя Елиз, прекоси стаята и я прегърна през кръста. — Ела! Нека ги оставим да си свършат работата. Те ще направят каквото трябва.
— Но…
— Не могат да ни кажат, Лори! — сопнато я прекъсна Елиз.
Лори впери в нея пламналия си поглед. След няколко напрегнати секунди се обърна и излезе от стаята.
— Благодаря — промълви Рома, обръщайки се към Елиз.
Фейн вече беше отворил вратата и помагаше на Крол да се изправи.