Пол Харпър
Убийство без следи (39)

39

През изминалите два часа и половина Крол се чувстваше напомпан с адреналин. Озовал се под студения дъжд на стръмната Сакраменто стрийт, която щеше да го отведе нагоре до хотел „Феърмонт“, той усети как краката му треперят. Беше успял да се справи с подозренията си, да овладее напрежението и да пусне в ход уменията си.

Беше изключено да не се появи в хотел „Феърмонт“, въпреки че опитът му подсказваше, че трябва да зареже всичко и да изчезне, и то веднага. Но желанието да разбере какво е попречило на старателно изготвените му планове надделя. Телефонният разговор с Елиз преди повече от два часа просто не се връзваше с бележките на Вира. Искаше лично да установи какво се крие зад несъответствието между двете впечатления. Любопитството подкопаваше дисциплината, а оттам и здравия разум…

Фейн я беше предупредил, че във фоайето ще присъства жена на име Либи, която ще следи отблизо разговора й с Крол. Останалите членове на екипа за наблюдение щяха да са около хотела.

Мерцедесът й напусна Калифорния стрийт, пое по „Мейсън“ и след стотина метра спря под навеса на главния вход. Елиз изпита чувството, че не й достига въздух. Плашеше се от мисълта, че след броени секунди ще се изправи лице в лице с Крол. Имаше чувството, че от последната им среща със стъклената птица бяха изтекли години, въпреки че бяха изминали едва три денонощия. Нямаше представа как ще се държи.

Това бе най-натовареното време за пиколата, които изпращаха клиентите, решили да вечерят навън, и посрещаха други, дошли да пийнат с приятели след края на работния ден.

Елиз даде бакшиш на младото момче, което я посрещна на входа, и го помоли да остави мерцедеса отпред. После влезе в огромното фоайе и с мъка устоя на изкушението да се взира в очите на всяка жена с надеждата да получи кимване или някакъв друг знак от страна на непознатата Либи. Огледа се наоколо и почти веднага откри свободно канапе и две кожени кресла с масичка между тях близо до главното стълбище.

Насочи се натам, пробивайки си път сред множеството. С крайчеца на окото си улови и друга фигура, поела в същата посока. Крол я беше засякъл, безпогрешно отгатвайки накъде се е запътила.

Стигнаха до масичката едновременно. Той се наведе да я поздрави с целувка, но Елиз рязко се дръпна и седна в средата на малкото канапе, принуждавайки го да седне в едно от креслата.

— Какво искаш? — попита без предисловия тя.

Той учудено я погледна.

— Какво ти става, Елиз?

Тя го гледаше и мълчеше. В гърдите й бушуваха противоречиви чувства, които буквално я задушаваха.

— След края на този разговор всеки поема по пътя си! — отсече тя. — Не искам да те виждам повече!

Остана смаяна от собствените си думи. Боже! Но не можа да се въздържи.

Лицето на Крол се изопна.

— Какво се е случило? — попита със странно спокоен глас той.

— Не беше достатъчно умен.

— Какво?!

— Прехвърли границата. И никога няма да разбереш какво те провали. — Очите й го гледаха втренчено. — Това е жалко, нали? Да се изгубиш в собствените си машинации!

— Машинации ли? — хвана се за думата той. — В какво съм се провалил? Какво, по дяволите, си въобразяваш?

— Объркан си, а?

— Говориш безсмислици!

— Напротив — поклати глава тя. — Но ти не можеш да ме разбереш.

У нея се бе пробудил заслепяващ гняв, за чието съществуване не бе и подозирала. Крол не беше в състояние да контролира изумлението си. Отчаяно се опитваше да разбере какво е пропуснал и как да реагира. Преструвката, че не разбира за какво става въпрос, го превръщаше в глупак — нещо, което той не можеше да понесе.

Крол нямаше представа какво става, но се опитваше отчаяно да намери изход. Изведнъж се оказа, че ситуацията е извън контрола му, което бе крайно унизително за него, тъй като доскоро се беше представял пред Лори и Елиз като човек, за когото няма тайни.

— Проклетата стъклена птица, нали? — процеди той, заковал поглед в лицето на Елиз.

В очите й проблесна омраза.

— Ти се провали, Рей! — презрително го изгледа тя, изненадана от желанието си да го вбеси.

Това й се случваше за пръв път. Години наред по различни причини околните й бяха причинявали болка. А сега, внезапно озовала се от другата страна, тя изпита злорадство, което я накара да се засрами.

— И всичко приключва само заради онова нещо, каквото и да е било то, а? — попита той и добави едва чуто: — Трябва да е било огромен шок…

Прииска й се да изкрещи всичко, което знаеше. Стомахът й се сви от желанието да го направи, за да види шокираната му физиономия, за да усети как самообладанието го напуска. Но залогът беше твърде голям. Не биваше да проваля плановете на Фейн… Освен ако, Бог да й е на помощ, вече не го беше направила!

— Откакто те познавам, Рей, ти винаги си успявал да предвидиш реакциите ми — каза тя с равен и почти лишен от емоции глас. — „Виждаш“ какво мисля, знаеш защо го мисля… Изумителната ти проницателност беше… непробиваема.

Замълча и го погледна с вдигнати вежди, сякаш искаше да подхвърли: „Така е, нали?“ Той прекрасно разбра какво искаше да каже.

— Защо сега не използваш изумителната си проницателност, за да разгадаеш нещата? Да уловиш онова, което в момента ти убягва?

Изражението му показваше, че разбира иронията й. Тя го познаваше достатъчно добре, за да е сигурна, че това го разкъсва отвътре. Представи си как той впряга цялата сила на волята си, за да запази самообладание.

Гледаха се и мълчаха, забравили за суматохата наоколо. Сякаш някой беше изключил звука и натиснал копчето „стоп кадър“. Усещаха само станалото между тях, онова, което ги беше събрало и което сега ги разделяше.

— Направи голяма грешка — отбеляза той с празен поглед, изправи се и се отдалечи.

Либи проследи Крол до изхода, където за късмет група приятели се товареха в огромен рейндж роувър — пръв в редицата коли, които чакаха под извития навес. Крол каза нещо на пиколото, което вдигна ръка и му повика такси.

Колата спря редом с рейндж роувъра, където шумната група спореше къде да отидат за късна вечеря и сякаш нямаха никакво намерение да побързат. Крол се насочи към таксито, следван по петите от двама бизнесмени, които бързаха към следващото такси. Либи се залепи за тях и зае позиция между двете коли.

Крол отвори задната врата, а тя използва момента и изпусна връзката си с ключове на асфалта. Наведе се да ги вдигне и ловко залепи джипиес предавател под задната броня на таксито, а после се изправи и спокойно се отдалечи към Калифорния стрийт.

— Той е в таксито, което вече е маркирано — докладва тя в микрофона си.

Рома и Лори чакаха зад хотела. В мига, в който иконата на таксито изскочи на монитора и започна да се отдалечава надолу по Калифорния стрийт, Рома включи на скорост и зави зад ъгъла. Изчака Лори да слезе и се присъедини към другите коли, които потеглиха по следите на Крол.

— Господи! — възкликна тя, след като се изключи от общата радиовръзка и набра номера на Фейн. — Какво стана там, по дяволите? Изобщо не очаквах подобно нещо! Тази жена май демонстрира страхотно самообладание!

— Според мен и тя едва ли е очаквала подобно нещо — отвърна Фейн. — Било й е непоносимо да се изправи лице в лице с него. Особено сега, след като знае всичко. Не можем да я виним за това…

— Прав си, разбира се. В момента обаче никак не ми се ще да изпуснем оня негодник.

Фейн следеше движещите се точки на екрана пред себе си.

— Засега сме добре. Покрили сме го отвсякъде. Всички са по местата си.

Екипът за наблюдение използваше успоредните улици, придържайки се на цяла пряка разстояние от таксито. Правеха го, с цел да завият в първата пресечка, ако таксито обърнеше, за да не ги види Крол, който несъмнено беше нащрек.

Все още нямаха представа накъде се е насочило таксито. Може би към полуострова и Силиконовата долина, може би към Марин Каунти или само на няколко преки от хотела. Но всички се надяваха, че в крайна сметка то ще ги отведе при файловете на Вира Лист.