Пол Харпър
Убийство без следи (31)

31

Докато Вира съчиняваше бележките за фалшивите сеанси с Елиз и Лори, Фейн излезе да се поразходи в сгъстяващия се мрак на Хайд стрийт. Не след дълго стигна до Хейстингс Терас и свърна в задънената уличка. Микробусът на Джон Бюкър беше паркиран близо до едно антикварно магазинче.

Фейн почука на прозореца и Рома плъзна вратата настрани. Той се качи при тях.

— Мисля, че сме в добра форма — бодро докладва Рома, докато слагаше капачката на пластмасовата си чаша с кафе. — Екипът на Либи вече е в района и заема позиция. Основната им грижа е да останат незабелязани.

— Описа ли им общата картина?

— Да.

— Нещо ново от Силия?

— Не се е обаждала. Според плана и аз не бива да я търся. Разбрахме се да не контактуваме често в името на сигурността. Но тя знае, че може да ми се обади винаги когато нещо я притесни. Така ще бъде по-концентрирана върху основната си задача.

— Има ли готовност Ерик?

Въпросът му беше отправен към Бюкър, който кимна.

— Ще му звънна в мига, в който сме сигурни, че шоуто започва. Ще пристигне за десет минути.

Ерик Као беше асистент по обработка на компютърни данни в Бъркли. Бюкър редовно го използваше при подобни задачи. Когато откриеха компютрите на Крол, той щеше да реши на място дали да копират файловете, или просто да отнесат всичко със себе си. Ако второто се окажеше невъзможно, щеше да се наложи да копира цялата информация, а после да я изтрие от компютрите на Крол. Не биваше да остане нищо, свързано с Вира и нейните пациентки.

— Обработихте ли колите?

— В момента го правим — отвърна Бюкър и кимна към мониторите.

Всичките шест автомобила на участниците в операцията (Фейн, Рома, Марк, Либи, Рийд и Бюкър) трябваше да бъдат оборудвани с проследяващи устройства, появяващи се на екрана под формата на различно оцветени точки. В тях щяха да бъдат монтирани и монитори с оглед всеки да знае къде се намират колегите му.

Фейн реши да лепне датчици и на колите на Елиз и Лори, но без да ги информира за това. В момента Рийд ги издирваше. Либи и нейният екип бяха специалисти по дистанционно наблюдение, което им позволяваше да „покриват“ обекта от разстояние една пряка или повече.

В мига, в който Крол се появеше на среща с една от любовниците си, те щяха да поставят маркер и на неговата кола — разбира се, ако успееха да я локализират.

Фейн и Рома слязоха от микробуса и застанаха под навеса на антикварното магазинче, от който се стичаха дъждовни капки.

— Как мина срещата при Вира?

— Напрегнато беше. И двете ще ни сътрудничат, но нямаха достатъчно време да осъзнаят какво всъщност им се случва.

— Имаш ли представа какво ще кажат?

— Не. Самите те няма да знаят, докато не се изправят лице в лице с Крол. Това ми е съвсем ясно. Подробно им обясних от какво се нуждаем и как трябва да се държат, за да не го подплашат. Повторих им го няколко пъти, обсъдихме нещата стъпка по стъпка.

— А дали ще се справят? — попита тя.

Фейн сви рамене. Както винаги, Рома стигаше до най-същественото.

— Налага се да рискуваме — каза той.

И двамата разбираха, че емоционалната обвързаност на двете жени с Крол е най-слабата точка в плана на операцията. Може би щяха да запазят хладнокръвие, може би не.

— А как се държи Вира?

— Не знае на кой свят се намира. Както и другите. Най-много ги плаши неизвестността, това, че не разбират защо Крол върши всичко това. Предполагам, че в момента Елиз и Лори си припомнят всяка дума, изречена пред него — нещо, което със сигурност засилва объркването им.

— А той не е потърсил никоя от тях след последните им срещи, така ли?

— Не е. Предполагам, че това е нормално. Обикновено им се обажда около седмица след последната среща. — Погледна часовника си и добави: — Май е време да се връщам там.

В девет без четвърт Вира най-сетне приключи с вкарването на фалшивите бележки за сеансите с Елиз и Лори. Процесът се оказа доста странен. Жените се редуваха пред компютъра в дъното на кабинета, за да обсъдят подробностите заедно с нея. По този начин нито Фейн, нито онази, която чакаше реда си, имаха възможност да чуят какво си говорят. Ако последиците от ситуацията не бяха толкова плашещи, приглушените разговори със сигурност щяха да им се сторят абсурдни и смешни. Но предвид високия залог на никой от присъстващите не му беше до смях.

Онази от двете жени, която чакаше реда си, предпочиташе да мълчи. Или крачеше напред-назад, или просто стоеше пред прозореца и гледаше към сгъстяващия се мрак.

Приключила поредния сеанс, Лори отстъпи мястото си на Елиз, погледна Фейн и отиде до прозореца. Той застана до нея. Известно време мълчаха и се взираха навън.

— Какво ще стане, когато… когато получиш от него онова, което ти трябва? — прошепна след дългата пауза тя.

Той не беше склонен да обсъжда тази тема.

— Няма как да знам предварително.

— Не съм толкова глупава! — каза тя. — Знам, че си мислил по този въпрос. В твоя бизнес — какъвто и по дяволите да е той — това е задължително. Какво ще правиш с него?

— Вариантите са толкова много, че точната прогноза е невъзможна.

— Тогава нека не бъде точна. Дай ми няколко от възможните сценарии. — Гласът й прозвуча уверено. Очевидно нямаше да му позволи да я залъгва. — Не можеш да го предадеш на полицията, нали? Той знае… Всъщност един Господ е наясно какво знае… Но със сигурност ще изпее куп интересни неща пред всеки, който прояви желание да го слуша. А това противоречи на намеренията ти да държиш нещата под похлупак. Всичко ще излезе наяве.

— Не мога да обсъждам това с теб — заяви Фейн.

— О, така ли? — повиши тон тя и неволно се озърна към Вира и Елиз в другия край на стаята. — Може би искаш да кажеш, че не съм в положение да изисквам каквото и да било? Права ли съм?

Втренчи се в него. Въпросът й беше риторичен, но това не й попречи да го зададе настойчиво.

— Едва ли имаш представа как се чувства човек, попаднал в такава ситуация — добави тя. — Знаеш ли какво най-много ми се иска в момента? Разбира се, освен желанието да се отърва от този кошмар. Искам да знам със сигурност какво ще стане с него! — Пристъпи по-близо, сниши глас и кимна към Вира. — След два часа унижения това е най-важният въпрос, който ме вълнува… Най-важният, разбираш ли?

Беше толкова близо, че той усети дъха й върху лицето си.

— Приключихме — обади се от другия край на стаята Вира.

Лори дори не мигна. Очите й останаха заковани в лицето на Фейн, но той не разбираше сигналите, които тя му изпращаше.

— Това беше всичко — добави Вира и стана от мястото си.

Елиз се отдалечи от компютъра, без да гледа никого. Вира беше изтощена, с изопнато лице, сякаш беше преживяла нещо невероятно жестоко. Тя погледна към Фейн, понечи да каже нещо, после се въздържа.

Той отново погледна часовника си.

— Да изчезваме от тук. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

— Каква е следващата стъпка? — обади се Елиз. — Имам предвид в момента?

— Отиваме си по домовете — отвърна той, оглеждайки лицата на двете жени. — Ако той направи опит да се свърже с вас, преди да сте се чули с мен, не говорете с него, а веднага ми се обадете. Иначе щом разберем, че е взел файловете, един от нас ще ви предупреди къде ще бъде следващата ни среща, на която ще решим какво да правим.

— Не може ли да го решим още сега? — попита Лори.

— Не, защото не знаем на коя от вас ще се обади. Има вариант да звънне на едната просто ей така, да си побъбри, а да си уреди среща с другата. Наистина няма начин да отгатнем как ще реагира на новите записки. — Погледна към Вира и добави: — Може би там има нещо, което ще го накара да се свърже с тях?

— Именно — кимна Вира.

Гласът й прозвуча тревожно.

— Добре — въздъхна Фейн. — В такъв случай ще чакаме.