Пол Харпър
Убийство без следи (34)

34

Когато Рома се обади с новината, че Силия Негри е свалила фалшивите файлове, Фейн и Вира седяха на кухненската маса и ядяха храната, която си бяха взели от тайландския ресторант близо до пристанището. И двамата се изненадаха, защото бяха напуснали офиса на Вира само преди два часа.

Фейн смяташе, че тя го кани у дома си, за да му разкаже подробности или просто да му зададе някои въпроси относно случилото се в офиса й по-рано. Но когато седнаха на масата, Вира остана вглъбена в себе си и след първите няколко хапки загуби апетит. Сега остави вилицата и отпи глътка зелен чай.

— Май допуснахме грешка — промълви тя и за пръв път от доста време го погледна в очите.

— Каква грешка?

— С цялата тази работа.

— Защо?

— Само като си помисля какво може да се случи… Има безброй варианти с пагубни последици… — Отмести поглед от лицето му и извърна глава към слабо осветената дневна. — Не мисля, че розовите надежди, с които се обърнах към теб преди четири дни, ще оцелеят при всички тези мрачни възможности.

— Не виждаш нищо оптимистично, така ли?

— Недостатъчно.

— Недостатъчно за какво?

— За да се оправдаят рисковете, които се увеличават с всяка минута.

— Не съм убеден, че Елиз и Лори ще се съгласят с това мнение.

Но Фейн не се чувстваше способен, пък и не беше негова работа да я успокоява. Ситуацията беше лоша за всички.

— Какво включихте в изфабрикуваните бележки? — попита той.

Тя стана и се зае с чиниите просто за да върши нещо с ръцете си, докато мисли. Той взе картонените кутии, а тя му посочи кошчето за боклук, изплакна чиниите и ги сложи в миялната. После избърса ръцете си и седна на мястото си.

— Исках да поговорим за това… Помниш ли Брита Уестън — моята пациентка, която безпричинно сложи край на живота си?

Фейн кимна.

— Нямаше да се изненадам, ако на нейно място бяха Елиз или Лори — продължи тя. — И двете са правили подобни опити, и то напълно съзнателно. Спасили са се по една случайност, като Лори е била открита почти мъртва.

Това им се е случило малко преди да се обърнат към мен. Наложи се дълго да работя върху емоционалните травми, допринесли за отчаянието, което ги бе довело до опитите за самоубийство.

Нова глътка чай, нова пауза.

— Не би трябвало да ти казвам това и нямаше да ти го кажа… — Очите й най-сетне срещнаха неговите. — Но днес следобед, докато обсъждахме какво да му подхвърлим, и двете предложиха сценарии, които имаха пряко отношение към опитите им за самоубийство. От Елиз не бях чак толкова изненадана, защото инцидентът с Крол предишната вечер имаше връзка с нейния опит. И беше все още пресен в съзнанието й.

Но бях направо шокирана, когато и Лори предложи същото. Съвпадението беше твърде голямо. Разбира се, отчитам и подготовката на Крол, опитът му с разпитите. Психоаналитиците са изследвали тези техники, а също така и теориите зад тях. Чела съм много статии на тази тема… — Погледът й стана напрегнат. — Много от онези затворници са посегнали на живота си…

— Мислиш, че е тласкал Лори и Елиз към самоубийство? — вдигна вежди Фейн.

— Да. И именно затова те му подхвърлят подобни уловки. Никоя от тях не знаеше за какво сме разговаряли с другата, но въпреки това предложиха почти идентични сценарии.

— И поискаха точно тях да включиш в бележките си? — попита Фейн, смаян не по-малко от нея. — Че действително мислят за самоубийство?

— Лори дори подметна, че си представя сценарий, в който той й казва, че би желал да присъства, докато тя го прави. Разбира се, контекстите са различни, но примамката неизменно беше самоубийството.

— Но… Има нещо, което ми е трудно да приема — възрази Фейн. — Защо, по дяволите, ще ги манипулира в тази посока?

— Наистина изглежда безумно — каза Вира. — Но може би не и на него!

Фейн напусна жилището на Вира десет минути преди полунощ. Докато крачеше към колата си сред влажната тишина, той отново се замисли за вариантите, които можеха да използват спрямо Крол, след като му отнемеха файловете на Вира.

Едно от неговите основни правила и тези на Рома гласеше, че независимо от причините, поради които ги наемаха, те винаги трябваше да се стремят към заличаване на всички следи, водещи към евентуални проблеми. Невидимост. Анонимност. Мълчание. Никакви улики.

Но най-големите трудности, свързани с Крол, бяха други. Фейн усещаше, че този човек не признава безизходицата. Нито патовата ситуация, нито заплахите. Беше сигурен, че и Вира разбира това. Самото му съществуване означаваше, че рано или късно ще трябва да се изправят срещу него и да го отстранят завинаги.

Седна в колата и набра номера на Рома.

— Още пет минути и щях да те потърся — обяви тя.

— Къде си?

— У дома, тъкмо се събличам.

— Какво е станало?

— След като се чухме, позвъних на моя позната, която работи на международното летище на Сан Франциско. Помолих я да прегледа списъка на пътниците за всички полети до Вегас, но в него не фигурирало името Силия Негри.

— Може би използва друго име?

— Нищо подобно. След като се разделих с Бюкър, отскочих до дома й на „Помройт“.

— Що за глупост! — възкликна той, после бързо се овладя: — По дяволите, Рома!

— Тя ми беше дала ключ. Жилището й е празно, Мартин. Излизано. Няма дрехи, няма нищо. Липсват дори лекарствата в банята й. Изчезнала е.

— Може би се страхува повече, отколкото предполагахме.

— Крушката на входната площадка беше развинтена. Преди две вечери си беше наред. А вътре буквално ме побиха тръпки.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че не е избягала. Това е работа на Крол.

Изрече го с равен, но мрачен глас.

— Ако си права, значи самият той се е отказал от файловете на Вира — замислено промълви Фейн. — Или е решил, че не му трябват повече, или нещо го е подплашило и прекратява операцията.

Рома остави това без коментар. Той й разказа подробностите около изфабрикуването на фалшивите бележки, а после добави и странно съвпадащите идеи на двете жени по отношение на самоубийството.

— Не мога да повярвам! — изуми се Рома. — Господи, този човек наистина е болен!

— Колкото повече мисля върху това, толкова повече се засилва убеждението ми, че в случая има нещо много по-важно от личната психопатология на Крол — въздъхна Фейн.

Почти чуваше колко напрегнато работи мозъкът на Рома.

— Според Морети този човек е напуснал ЦРУ при неизяснени обстоятелства, но аз мисля, че става въпрос именно за техниките на разпит, които е използвал в рамките на „Програмата“ — добави той. — Ако прибавим към това поведението му към двете жени и току-що чутото от Вира, лесно ще разберем, че сме изправени пред доста опасни възможности.

— Например?

— Ами ако се окаже, че експериментите на Крол са били свързани с манипулации, тласкащи затворниците към самоубийство? Ако е използвал слабите страни в психиката им, за да ги доведе до пълно отчаяние и оттам до самоубийство? Това би означавало, че този човек притежава смъртоносни умения, които могат лесно да се пласират на пазара!

Само се замисли. Крол напуска ЦРУ и започва да работи за „Вектор“. Възлагат му наблюдение на Кърин и оттам научава, че съпругата му ходи на психоаналитик. Това за него е била отлична възможност да изпробва резултатите от предишните си експерименти. До този момент го е правил само в килиите за изтезание и „черните обекти“, но сега получава шанс да ги пробва и в „нормалния“ живот.

— Самоубийството като средство за ликвидиране? — замислено промълви Рома. — Но колко са потенциалните му мишени с нестабилна психика за подобен подход? Как би могъл да се добере до медицинските им картони? Не, струва ми се, че не може да има никаква практическа полза от всичко това.

— През последните десетина години се наблюдава бум в делегираното шпиониране — въздъхна Фейн. — Може би трябва да преосмислим старата шпионска идея за „мишените“. Ако притежаваш компания за шпиони под наем и разполагаш с изобилие от бивши разузнавачи, автоматично получаваш достъп до интересите на глобални корпорации, а и на цели държави. Лесно е да видиш как се размиват границите между тези два типа клиенти. А когато залогът е стотици милиарди долари, разликата между „конкурент“ и „враг“ просто изчезва.

Рома помълча известно време.

— Трудно ми е да мисля в подобни мащаби — призна тя. — Нима искаш да кажеш, че Крол предлага на пазара абсолютно невидим и перфектен начин за убийство, който автоматично би се превърнал в привлекателна опция за големите играчи от глобалните корпорации?

— Искам да кажа, че ако той може да докаже способностите си в тази посока, много хора ще му предложат работа — мрачно отвърна Фейн.

Рома отново замълча. Той разбираше, че прокарва хипотезата му през собствените си филтри.

— Нищо чудно, че Елиз и Лори са толкова потресени — обади се най-сетне тя. — Имали са мрачни предчувствия далеч преди Крол да стане лош с тях.

— Мисля, че ни чакат големи неприятности — въздъхна Фейн.