Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

18

Седеше сам на дългата стъклена маса за хранене в дома си, кацнал на скалите над Чайна Бийч. Лакомо ядеше раци, сякаш не се беше хранил дни наред. Докато дъвчеше, наблюдаваше оранжевата грамада на Голдън Гейт Бридж. Водата под моста се пенеше от товарен кораб, поел към открито море.

Къщата се намираше на Сий Клиф Авеню, а официалният й собственик живееше в Насо. Обзавеждането беше оскъдно. Беше се преместил тук преди осем месеца, но нямаше нито време, нито желание да промени нещо.

Все още дъвчейки, той се изправи и отиде към другия край на стъклената маса, бършейки пръстите си с ленена салфетка. Седна и вкара флашката в лаптопа и отвори служебните файлове на Вира Лист, като ги раздели в два отделни прозореца.

Разполагаше с пълните досиета на двете жени. Близо две години бележки за Елиз и около шест месеца за Лори. Плюс клиничната информация и записките на Вира, наречени „работни бележки“, които на практика представляваха лични мисли и наблюдения върху пациентките и самият процес на анализ.

Не всички психоаналитици си водеха работни бележки. Някои прибягваха до един вид стенография, или по-скоро до отметки, които по-късно използваха за официалните си заключения.

Вира обаче беше от малцината, които си водеха бележки, за да осмисли по-цялостно нещата. Записките й приличаха на къси разкази, отразяващи мислите й по време на сеанс, и бяха в пълен синхрон с общата насока на анализа. Нещо като хроника на мрачните мисли.

През цялата си кариера той беше опитвал да проникне във вътрешния свят на хората, за да манипулира мисленето им и да ги постави под контрол. Разпитът представляваше отегчителен цикъл от наблюдения, оценки и предварително подбрани стимули. Измамата във всичките й форми беше най-деликатният му работен инструмент. Дори и най-малките пукнатини в защитната система на обекта трябваше да бъдат използвани.

Но файловете на Вира бяха толкова завършени и подробни, че той имаше възможност да прескочи продължителните експерименти и да достигне директно до най-уязвимите страни в психиката на нейните пациентки. През последните девет месеца беше успял да събере цял куп невероятни прозрения в областта на психологическата манипулация. А междувременно беше правил изключителен секс.

Вече беше близо до постигането на онази цел, която по принуда си беше поставил в отношенията си с Брита Уестън. Тя беше първото му опитно свинче от файловете на Вира Лист, първоначалният му експеримент, с който да установи дали можеше да повтори и подобри предишните си успехи.

Но Брита за малко не му се изплъзна, тъй като той не прояви достатъчно предпазливост. Действаше прекалено бързо, вадеше разни неща от записките от сеансите й и ги използваше, за да я манипулира. Тя никога не разбра, че той чете досието й, но вместо да отстъпи пред настояванията му, загуби контрол. Бързо. За една вечер.

Наложи се да организира самоубийството й. В досието й имаше малко предпоставки за подобен акт, а и той беше толкова припрян, че полицията може би нямаше да се хване на въдицата и тогава ставаше лошо. Но случаят беше възложен на двама детективи, които със сигурност не бяха сред най-умните служители в отдел „Убийства“. Ползвала услугите на психоаналитик? По дяволите, сигурно е била откачена! Това беше достатъчно, за да квалифицират случая като самоубийство. А той беше извадил късмет.

И сега ситуацията беше изключително деликатна, макар че беше на крачка от целта. Вече беше достатъчно помъдрял, за да си дава сметка, че всяко прибързване може да доведе до изненадите, които му поднесе Уестън. Но ако не ги притиснеше достатъчно, със сигурност щеше да изгуби предимството на нарастващия стрес. И въпреки това беше близо. Нещата се получаваха. Дори смяташе, че ако разиграе картите си без грешка, Лори Ча ще е готова след един или най-много два сеанса.

Мобилният му телефон завибрира върху стъкления плот на масата. Известно време той само наблюдаваше движенията му по гладката повърхност, после го вдигна.

— Казвам се Джени Кокс — прозвуча колеблив женски глас. — Дали съм набрала правилния номер?

— Продължавайте — рече той.

— Имах една посетителка тук, в къщата в Мил Вали. Нова пауза в очакване на някакво потвърждение.

— Разбирам — каза той. — И?

— Търсеше човек на име Филип Крей.

Той трепна от изненада. Още от самото начало беше взел изключителни мерки за сигурност. Даваше си ясна сметка, че рискува много, като набелязва тези жени, предвид самоличността им. Това телефонно обаждане беше част от въпросните мерки и доказваше, че системата му работи безупречно.

Но обаждането означаваше и нещо друго. Някъде се беше подхлъзнал. Беше паднало парченце от мозайката на личната му сигурност.

Знаеше отговора още преди да зададе въпроса.

— Коя беше тази жена?

— Не се представи, но беше азиатка. Изключително привлекателна, някъде около трийсет.

Крол прекъсна връзката и впери поглед в текста на монитора. Но на практика не го виждаше. Дори да бе изписан с йероглифи, това нямаше да му направи впечатление. Умът му беше зает да анализира и проверява множество важни детайли. Нима отново беше преиграл по време на последните си контакти с Елиз и Лори? Дали не беше повторил грешките, които беше допуснал с Брита Уестън? Как се беше стигнало до тях?

Не вярваше, че това се е случило, но трябваше да стои здраво на земята и да обръща внимание единствено на фактите.

Първият от тях беше случилото се преди три нощи в „Кастро“, когато се събуди и хвана Лори да рови в портфейла му. Престори се, че не забелязва нищо. Тя изненадващо обяви, че трябва да си тръгне, споменавайки за съпруга си и някакви задължения.

Пълни глупости, разбира се. Той дори се изненада, че тя ги бе изрекла на глас. Но нямаше съмнения относно случилото се. Смущението й беше очевидно. Беше се издънила, но дали се чувстваше неудобно? Не, никога. Не и по този начин. Може би невротична, но не и нервна.

На второ място той постави снощната ситуация с Елиз. Беше я планирал с нужната емоционална прецизност, със съответните дози изненада, прозорливост и заплаха. Но реакцията й беше различна от онова, което беше очаквал, и това го ядоса. Нещата се развиха по напълно погрешен начин, дявол да го вземе.

И накрая, появата на Лори в Мил Вали. Подсказваща опасно любопитство. По дяволите! В този бизнес дори една-единствена демонстрация на странно поведение би струвала твърде скъпо, а той беше игнорирал цели три, и то в рамките на няколко дни. Това можеше да се окаже фатално.

Две неща бяха абсолютно ясни: имаше сериозен проблем, а времето течеше. Разполагаше само с един опит, за да докаже, че е в състояние да се справи. Втори шанс нямаше да има.

Зае се да планира следващите си стъпки. Вчера Лори беше имала сеанс при Вира Лист, а Елиз трябваше да е при нея днес следобед. Той беше убеден, че и двете ще споделят тревогите си от последните срещи с него. Със сигурност нямаше намерение да чака цяла седмица, за да научи какво точно са казали.

Продължаваше да зяпа в екрана, но умът му напрегнато обработваше серията от лоши предзнаменования. Нещата наистина бяха сериозни. Реши да се свърже със Силия Негри и отново да я изпрати в офиса на Лист. Утре вечер след сеанса на Елиз. По график това трябваше да стане чак след седмица, но тя щеше да приеме. Заради парите.