Метаданни
Данни
- Серия
- Мартин Фейн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pacific Heights, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пол Харпър
Заглавие: Убийство без следи
Преводач: Веселин Лаптев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Излязла от печат: 22.07.2011
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Shuterstok.com/David Clegg
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-269-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592
История
- — Добавяне
16
— Заповядай, това е за теб — каза той и сложи малкия пакет на леглото до голото бедро на Елиз.
Беше отишъл до стола с дрехите си и се върна с пакета. На светлината на лампата проблесна лъскаво изумрудено фолио, стегнато с черна панделка.
— Нищо особено, но когато го зърнах в магазинчето за подаръци, веднага си помислих за теб.
— Защо?
— Нямам представа. Просто изведнъж ми хрумна да ти го купя.
Седяха на леглото в една викторианска къща, разположена в горния край на Буена Виста Авеню. Небето зад високите прозорци беше покрито с тежки облаци, които бавно пълзяха в мрака. На моменти изтъняваха и през тях проникваха далечните, някак призрачни светлини на града, останал далеч долу.
Елиз не докосна пакетчето. Седеше с изправен гръб и чаша джин в ръка. Бяха идвали тук и преди, още в началото на връзката си. При хубаво време гледката към града и залива беше наистина прекрасна.
Тя отпи глътка джин и погледна пакетчето. Черна панделка. Защо й го поднася, докато е гола? Не можеше ли да почака минута-две да се облекат?
— Хайде, отвори го.
На лицето му имаше усмивка, която обаче не беше усмивката на човек, който прави подарък и очаква радостна реакция.
— Може би по-късно — отвърна тя. — Благодаря ти.
— Какво означава по-късно? Отвори го сега.
— Защо си ми купил подарък?
Той сбърчи вежди, озадачен от реакцията й.
— Виж какво, това не е нищо особено. Дреболия.
Тази вечер бяха преминали към секса още от вратата. По нейно желание. Чувстваше го като неотложна нужда и едновременно с това като бягство. Връзката им се беше развила, подобно на всички връзки. Но не в предвидимата посока, предполагаща по-голяма близост. Беше останала напрегната и някак скована. Дори по-напрегната, отколкото в началото.
— Не искам да го отварям сега.
— Защо?
— Защо си сложил черна панделка?
Той погледна пакетчето така, сякаш го виждаше за пръв път.
— Продавачката го опакова така.
— Значи не си поискал специално черна панделка?
— Не — поклати глава той.
Въпросът й го смути. Наблюдаваше я внимателно, сякаш поведението й беше събудило у него тревога. Елиз не желаеше да бъде наблюдавана по такъв начин.
— Тя каза… Мисля, че използва думата „елегантно“…
Пакетчето наистина изглеждаше елегантно, но вече беше късно да го оцени. Беше го свързала с нещо друго, появило се внезапно в главата й. Което нямаше нищо общо с елегантността.
— Първо ще се облека — каза тя и отдалечи чашата от устните си.
— Елиз?
Изражението му беше нещо средно между усмивка и гримаса. Очевидно беше озадачен от поведението й. Сложи ръка върху бедрото й.
Тя трепна. Преди броени минути той беше в нея, а тя беше нетърпелива и смела. Но сега допирът на ръката му й се стори напълно чужд.
— Какво става? — попита той.
Тя наистина нямаше отговор на този въпрос, но усмивката му изведнъж й се стори неискрена. Изражението му я накара да си помисли, че в нея има фалш. Шестото чувство й нашепваше, че нещо не е наред.
Той внимателно издърпа чашата от ръцете й и я остави на масичката. После взе изумруденото пакетче с черната панделка и го пусна в голия й скут.
Голотата им бързо се превръщаше в непреодолимо препятствие за сцената, която тя машинално анализираше в съзнанието си. В контекста на връзката им голотата винаги беше изглеждала естествена, дори задължителна. Само преди минути тя нямаше никакво значение.
Но сега от тялото му се излъчваше някаква агресивност, дори заплаха и тя изпита неудобство от собствената си голота. Смисълът й бързо се променяше, превръщайки се във физически аналог на мрачното психическо състояние.
— Отвори го — рече той.
Заповядваше ли й? Или просто я насърчаваше?
Тя пъхна длан под пакетчето и усети тежестта му. В него несъмнено имаше нещо солидно. Пръстите й развързаха черната панделка и я оставиха да падне на пода. Зеленото фолио я последва. Вдигна капака на бялата кутийка и взе в ръце малкия гълъб, изработен от зелен кристал. Лъскав, съвършен, прекрасен.
Задържа го само за миг между треперещите си длани, после припадна.
Бавно дойде на себе си. Лежеше по очи, с притисната под тялото ръка и неестествено извит крак. Съзнанието й се проясни. Даде си сметка, че припадъкът е продължил само няколко мига. Лежеше сгърчена на леглото, но имаше смътен спомен, че е паднала на пода. Все още беше чисто гола. Той не си беше направил труда да измие лицето й с мокра кърпа, нито пък да я завие. Дори не я беше обърнал по гръб, поставяйки крайниците й в нормално положение.
Измъкна ръката си и изпъна краката си. Кърн се обличаше в другия край на стаята с гръб към нея. Тя го погледа известно време, после тихо се прокашля. Чувстваше се замаяна и слаба.
Кърн се обърна да я погледне. Изражението му беше спокойно, пръстите му небрежно закопчаваха ризата.
— Припадна — съобщи й той, докато натикваше ризата си в панталоните.
Тя събра сили и се надигна до седнало положение. Краката й се спуснаха на пода и докоснаха нещо. Кристалният гълъб. Край него лежаха кутийката и опаковката. Дори в мъглата, съпътстваща проясняването на съзнанието й, тя си даде сметка за грубата безчувственост на дребните, но жестоки детайли на неговото пренебрежение.
Изправи се, изчака да се стабилизира и тръгна към банята. Затвори вратата след себе си, наплиска се на мивката, а после използва тоалетната. Пусна топлата вода и се изтри с хавлия.
Когато се върна в спалнята, Кърн си завързваше обувките. Тя се приближи към стола, на който лежаха дрехите й, и започна да се облича. Кърн безмълвно я наблюдаваше от мястото си. Проговори едва когато и тя седна, за да обуе чорапогащника си.
— Защо стана това?
Въпросът прозвуча странно тривиално. Нямаше нищо общо нито с обикновеното любопитство, нито със загрижеността. Безразличието му беше нещо ново и това я объркваше.
— Заради теб — отвърна тя, поглеждайки го над изпънатия си крак.
Той не каза нищо. Явно нямаше намерение да се задълбава в темата. Но защо? Това не беше характерно за него. Никога досега не беше демонстрирал равнодушие. Никога. Какво означаваше това безразличие?
Тя довърши тоалета си, оставяйки мълчанието да се задълбочи. После пристъпи към огледалото и започна да реши гъстата си коса. Той остана на стола. Очите им се срещнаха.
До този момент беше все още замаяна от припадъка, усещайки сетивата си притъпени. Но очите му в огледалото изведнъж я накараха да потръпне. Като далечно ехо на истинската му същност. Прииска й се да се обърне. Изпита чувството, че прави нещо зад гърба й. Нещо, което не се вижда в огледалото. Овладя се с огромно усилие на волята и продължи да разресва косата си.
Приключи криво-ляво, обърна се и без да го гледа, тръгна към леглото. Седна и се зае с обувките на високи токове.
— Не проявяваш любопитство, а? — подхвърли тя, докато кръстосваше крака.
— Последния път ми каза да не бъркам в главата ти.
Едва сега тя го погледна. Отговорът му прозвуча садистично. Всичко, което се беше случило току-що, беше свързано с ровенето в съзнанието й. Стъклената птичка беше част от най-мрачните спомени, разяждали сърцето й със силата на киселина. Психическа киселина.
След месеци задълбочени изследвания и наблюдения той беше успял да проникне толкова дълбоко в съзнанието й, че тя започна да изпитва ужасното и ирационално подозрение, че умовете им са едно цяло. Той прекрасно знаеше какъв ще бъде ефектът на подаръка, скрит в малката бяла кутия. За него реакцията й не беше изненада, а потвърждение.
Спогледаха се. Смразяващата истина нахлу в душата й със силата на порой. Той беше проникнал в съзнанието й толкова дълбоко, че вече не се нуждаеше от предварително проучване. Беше в състояние да повлияе на психиката й, когато пожелае, да промени самата й същност. Демонстрираното в момента небрежно отношение съвсем не беше безразличие. Беше задоволство, примесено със смразяваща арогантност.