Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Фейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pacific Heights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
noldor (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Elinor (2021)

Издание:

Автор: Пол Харпър

Заглавие: Убийство без следи

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.07.2011

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shuterstok.com/David Clegg

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-269-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11592

История

  1. — Добавяне

16

— Заповядай, това е за теб — каза той и сложи малкия пакет на леглото до голото бедро на Елиз.

Беше отишъл до стола с дрехите си и се върна с пакета. На светлината на лампата проблесна лъскаво изумрудено фолио, стегнато с черна панделка.

— Нищо особено, но когато го зърнах в магазинчето за подаръци, веднага си помислих за теб.

— Защо?

— Нямам представа. Просто изведнъж ми хрумна да ти го купя.

Седяха на леглото в една викторианска къща, разположена в горния край на Буена Виста Авеню. Небето зад високите прозорци беше покрито с тежки облаци, които бавно пълзяха в мрака. На моменти изтъняваха и през тях проникваха далечните, някак призрачни светлини на града, останал далеч долу.

Елиз не докосна пакетчето. Седеше с изправен гръб и чаша джин в ръка. Бяха идвали тук и преди, още в началото на връзката си. При хубаво време гледката към града и залива беше наистина прекрасна.

Тя отпи глътка джин и погледна пакетчето. Черна панделка. Защо й го поднася, докато е гола? Не можеше ли да почака минута-две да се облекат?

— Хайде, отвори го.

На лицето му имаше усмивка, която обаче не беше усмивката на човек, който прави подарък и очаква радостна реакция.

— Може би по-късно — отвърна тя. — Благодаря ти.

— Какво означава по-късно? Отвори го сега.

— Защо си ми купил подарък?

Той сбърчи вежди, озадачен от реакцията й.

— Виж какво, това не е нищо особено. Дреболия.

Тази вечер бяха преминали към секса още от вратата. По нейно желание. Чувстваше го като неотложна нужда и едновременно с това като бягство. Връзката им се беше развила, подобно на всички връзки. Но не в предвидимата посока, предполагаща по-голяма близост. Беше останала напрегната и някак скована. Дори по-напрегната, отколкото в началото.

— Не искам да го отварям сега.

— Защо?

— Защо си сложил черна панделка?

Той погледна пакетчето така, сякаш го виждаше за пръв път.

— Продавачката го опакова така.

— Значи не си поискал специално черна панделка?

— Не — поклати глава той.

Въпросът й го смути. Наблюдаваше я внимателно, сякаш поведението й беше събудило у него тревога. Елиз не желаеше да бъде наблюдавана по такъв начин.

— Тя каза… Мисля, че използва думата „елегантно“…

Пакетчето наистина изглеждаше елегантно, но вече беше късно да го оцени. Беше го свързала с нещо друго, появило се внезапно в главата й. Което нямаше нищо общо с елегантността.

— Първо ще се облека — каза тя и отдалечи чашата от устните си.

— Елиз?

Изражението му беше нещо средно между усмивка и гримаса. Очевидно беше озадачен от поведението й. Сложи ръка върху бедрото й.

Тя трепна. Преди броени минути той беше в нея, а тя беше нетърпелива и смела. Но сега допирът на ръката му й се стори напълно чужд.

— Какво става? — попита той.

Тя наистина нямаше отговор на този въпрос, но усмивката му изведнъж й се стори неискрена. Изражението му я накара да си помисли, че в нея има фалш. Шестото чувство й нашепваше, че нещо не е наред.

Той внимателно издърпа чашата от ръцете й и я остави на масичката. После взе изумруденото пакетче с черната панделка и го пусна в голия й скут.

Голотата им бързо се превръщаше в непреодолимо препятствие за сцената, която тя машинално анализираше в съзнанието си. В контекста на връзката им голотата винаги беше изглеждала естествена, дори задължителна. Само преди минути тя нямаше никакво значение.

Но сега от тялото му се излъчваше някаква агресивност, дори заплаха и тя изпита неудобство от собствената си голота. Смисълът й бързо се променяше, превръщайки се във физически аналог на мрачното психическо състояние.

— Отвори го — рече той.

Заповядваше ли й? Или просто я насърчаваше?

Тя пъхна длан под пакетчето и усети тежестта му. В него несъмнено имаше нещо солидно. Пръстите й развързаха черната панделка и я оставиха да падне на пода. Зеленото фолио я последва. Вдигна капака на бялата кутийка и взе в ръце малкия гълъб, изработен от зелен кристал. Лъскав, съвършен, прекрасен.

Задържа го само за миг между треперещите си длани, после припадна.

Бавно дойде на себе си. Лежеше по очи, с притисната под тялото ръка и неестествено извит крак. Съзнанието й се проясни. Даде си сметка, че припадъкът е продължил само няколко мига. Лежеше сгърчена на леглото, но имаше смътен спомен, че е паднала на пода. Все още беше чисто гола. Той не си беше направил труда да измие лицето й с мокра кърпа, нито пък да я завие. Дори не я беше обърнал по гръб, поставяйки крайниците й в нормално положение.

Измъкна ръката си и изпъна краката си. Кърн се обличаше в другия край на стаята с гръб към нея. Тя го погледа известно време, после тихо се прокашля. Чувстваше се замаяна и слаба.

Кърн се обърна да я погледне. Изражението му беше спокойно, пръстите му небрежно закопчаваха ризата.

— Припадна — съобщи й той, докато натикваше ризата си в панталоните.

Тя събра сили и се надигна до седнало положение. Краката й се спуснаха на пода и докоснаха нещо. Кристалният гълъб. Край него лежаха кутийката и опаковката. Дори в мъглата, съпътстваща проясняването на съзнанието й, тя си даде сметка за грубата безчувственост на дребните, но жестоки детайли на неговото пренебрежение.

Изправи се, изчака да се стабилизира и тръгна към банята. Затвори вратата след себе си, наплиска се на мивката, а после използва тоалетната. Пусна топлата вода и се изтри с хавлия.

Когато се върна в спалнята, Кърн си завързваше обувките. Тя се приближи към стола, на който лежаха дрехите й, и започна да се облича. Кърн безмълвно я наблюдаваше от мястото си. Проговори едва когато и тя седна, за да обуе чорапогащника си.

— Защо стана това?

Въпросът прозвуча странно тривиално. Нямаше нищо общо нито с обикновеното любопитство, нито със загрижеността. Безразличието му беше нещо ново и това я объркваше.

— Заради теб — отвърна тя, поглеждайки го над изпънатия си крак.

Той не каза нищо. Явно нямаше намерение да се задълбава в темата. Но защо? Това не беше характерно за него. Никога досега не беше демонстрирал равнодушие. Никога. Какво означаваше това безразличие?

Тя довърши тоалета си, оставяйки мълчанието да се задълбочи. После пристъпи към огледалото и започна да реши гъстата си коса. Той остана на стола. Очите им се срещнаха.

До този момент беше все още замаяна от припадъка, усещайки сетивата си притъпени. Но очите му в огледалото изведнъж я накараха да потръпне. Като далечно ехо на истинската му същност. Прииска й се да се обърне. Изпита чувството, че прави нещо зад гърба й. Нещо, което не се вижда в огледалото. Овладя се с огромно усилие на волята и продължи да разресва косата си.

Приключи криво-ляво, обърна се и без да го гледа, тръгна към леглото. Седна и се зае с обувките на високи токове.

— Не проявяваш любопитство, а? — подхвърли тя, докато кръстосваше крака.

— Последния път ми каза да не бъркам в главата ти.

Едва сега тя го погледна. Отговорът му прозвуча садистично. Всичко, което се беше случило току-що, беше свързано с ровенето в съзнанието й. Стъклената птичка беше част от най-мрачните спомени, разяждали сърцето й със силата на киселина. Психическа киселина.

След месеци задълбочени изследвания и наблюдения той беше успял да проникне толкова дълбоко в съзнанието й, че тя започна да изпитва ужасното и ирационално подозрение, че умовете им са едно цяло. Той прекрасно знаеше какъв ще бъде ефектът на подаръка, скрит в малката бяла кутия. За него реакцията й не беше изненада, а потвърждение.

Спогледаха се. Смразяващата истина нахлу в душата й със силата на порой. Той беше проникнал в съзнанието й толкова дълбоко, че вече не се нуждаеше от предварително проучване. Беше в състояние да повлияе на психиката й, когато пожелае, да промени самата й същност. Демонстрираното в момента небрежно отношение съвсем не беше безразличие. Беше задоволство, примесено със смразяваща арогантност.