Пол Харпър
Убийство без следи (41)

41

Таксито бавно се плъзна покрай хотел „Феърмонт“ и Крол успя да види, че мерцедеса на Елиз вече го няма на паркинга.

Той даде на шофьора адреса в Пасифик Хайтс и се облегна назад, за да обмисли следващите си действия.

Знаеше, че отношенията между Елиз и Кърин са толкова охладнели, че се изчерпваха с един-два рутинни разговора седмично. А понякога и по-рядко.

Отчуждението между нея и Кърин се задълбочаваше, а заедно с него и самотата й. Когато започна връзката си с Крол, тя беше разрешила тридневни уикенди на цялата прислуга — готвач, икономка и градинар. Което означаваше, че от петък до понеделник бе абсолютно сама в голямата къща.

С две думи никой не следеше действията й през това време. Именно затова тя разчиташе толкова много на сеансите при психоаналитичката Вира Лист, а и самият той успя да влезе в живота й сравнително лесно. През последните четири месеца Елиз се срещаше главно с тях двамата.

Стигнаха „Филмор“ и той помоли шофьора да спре пред магазина на ъгъла. Изскочи от колата, влезе вътре и се върна с чадър. Двайсет минути по-късно освободи таксито на две преки от къщата на Елиз.

Изчака светлините му да изчезнат зад ъгъла, прекоси платното и пое нагоре по хълма. Лекият дъждец барабанеше по новия му чадър. От дърветата се стичаха едри капки, докато вървеше покрай викторианските къщи към върха на хълма.

Спря и огледа старата къща в неокласически стил, която се издигаше на ъгъла с „Бродуей“. Светеше само прозорецът на третия етаж с изглед към залива. Елиз си беше у дома.

Прекоси платното и се насочи към дървената врата в обраслия с бръшлян зид. Клекна и мушна ръка под мокрите листа. Пръстите му напипаха малка пластмасова кутийка. Извади ключа от нея и отвори градинската врата.

Беше си осигурил достъп до дома на Елиз почти веднага след като започна да тегли информация от кабинета на Вира Лист. Въоръжен с търпение, той се залови за работа. Проучи навиците й, уточни кога отсъства прислугата и откри кода на алармената инсталация, за да може да влиза и излиза, когато пожелае. Често го правеше нощем, докато Елиз спеше.

Изправи се под дърветата в градината. Дъждът продължаваше да вали, все така тих и монотонен. За пореден път прехвърли в главата си всичко, което предстоеше да свърши.

Той нямаше представа какво се беше случило с Елиз между сеанса с Вира и неговата среща с нея преди няколко часа. Но явно нещо я беше разтърсило, прекъсвайки месеци внимателна подготовка, през които той търпеливо я беше тласкал към състоянието на духа, предхождащо безнадеждното отчаяние.

Не знаеше какво се бе случило, но беше убеден, че ще има сили да обърне нещата. Разполагаше с цяла нощ и познаваше душевното й състояние много по-добре, отколкото тя можеше да си представи. Ако успееше да я хване неподготвена и да разбие на пух и прах демонстрираното в хотела самочувствие, без никакво съмнение щеше да върне мисленето й обратно до точката на тоталното отчаяние, педантично описана в бележките на Вира. Един шок щеше да свърши работа. В противен случай той щеше да се справи с нея така, както бе постъпил с Брита Уестън: директно отстраняване, за да насочи цялото си внимание към Лори Ча. С нея нямаше как да не се справи.

Точно след трийсет и две минути блекбърито на Фейн отново иззвъня.

— Преодоляхме системата за сигурност и се намираме на най-долното ниво — обяви Рома. — На практика то е празно — само гараж и няколко голи стаи. Същото състояние заварихме и на второто ниво: още голи стаи плюс спалнята му. Бюкър и Као тръгват нагоре…

Гъстата мъгла се превърна в ситен дъждец и Фейн запали мотора на мерцедеса, за да включи отоплението.

Гласът на Либи прозвуча в слушалките, свързани с компютъра.

— Проверих адреса — съобщи тя. — Къщата е собственост на Морган Сиърси от Насо, Бахамите.

Фейн поклати глава. Беше сигурен, че когато влязат в компютрите на Крол, ще попаднат на много фалшиви имена, свързани с недвижими имоти, офшорни сметки, мобилни телефони, паспорти, уебсайтове, имейли и кредитни карти, съставляващи тайния му живот.

Отново се чу гласът на Рома:

— Тоя тип живее като монах. Няма почти никакви мебели, а обитаваните стаи са само две. Гардеробът е пълен със скъпи костюми и обувки, но техника липсва. Плазмен телевизор, но без никакви айподи или дивидита. От това, което виждам, не мога да направя никакви заключения, освен че живее изключително скромно.

Влизам в банята… И тук няма нищо. А, ето го и Джон… Открили са три лаптопа и това е всичко, което намерихме. Бихме могли да потърсим евентуални скривалища, но…

— Не — прекъсна я Фейн. — Мисля, че сте открили каквото трябва.

— Добре — съгласи се Рома. — Сега ще изпратя Као в микробуса, за да провери лаптопите, а Джон ще се заеме с камерите. Мисля, че три ще бъдат достатъчни, за да покрият цялата площ.

Фейн я изчака да даде разпорежданията си.

— Какво става с екипа на Либи? — попита тя.

— Оставих ги отвън. Трябва да докладват за всеки, който се появи в района. Не бива да го изпуснем, ако се върне. Дръж наблизо и микробуса на Бюкър. Као разполага с всичко, което му е необходимо. Стой с него и не пропускай нищо от съдържанието на компютрите. Може би нещо в тях ще ни подскаже следващите стъпки на Крол.

Фейн остана в мерцедеса, докато не видя как микробусът на Бюкър пресича платното пред него и се отдалечава от „Сий Клиф“. После включи на скорост и пое към Пасифик Хайтс, към дома на Елиз Кърин.