Джон Лескроарт
Щети (20)

19.

Докато обикаляше офисите на третия етаж на Съдебната палата и проверяваше работата на персонала си, Уес Фаръл все повече се замисляше за предложението на Дизмъс да изправи Роу пред съда с обвинение за тройно убийство. Дори и да не се стигнеше до присъда, съдът най-вероятно щеше да отмени гаранцията на Роу.

Когато дойде сутринта, все още не беше убеден в логиката на Дизмъс. Все пак още след убийството на Нунйес бе обмислил подобна стратегия и я бе отхвърлил по ред добри и логични причини. Първо, тази съдебна пътека беше „експресна“. Щеше да му се наложи да се изправи пред съда до два месеца, без да е сигурен дали дотогава ще има доказателства по случая. Изходът от делото съвсем не беше сигурен. А евентуално оправдателно решение на съда по тези обвинения в нови престъпления щеше да постави под съмнение изхода от преразглеждането на старото дело на Роу за убийство и изнасилване… Фаръл знаеше, че по този начин вероятно щеше да задържи Роу във временния арест за шейсет дни, но за съжаление твърде много се увеличаваше рискът след тези шейсет дни Роу да бъде изцяло оневинен и да си тръгне свободен гражданин.

Имаше и друг вариант — Фаръл можеше да опита да убеди Върховния съд да обедини двете дела — новото и старото, но не можеше да разчита на успех, особено след изхода на последните две заседания около Роу. А в случай че съдът решеше да разглежда двете обвинения поотделно, това би означавало не само провал по отношение на случая „Къртли“, но и окончателен крах на авторитета на Фаръл като главен прокурор.

Всички тези възможни капани, обаче, отстъпиха на заден план след убийството на Джанис Дърбин. Още щом чу за станалото, Уес вече бе убеден, че Роу трябваше да бъде заключен на всяка цена, независимо за колко време. Ако можеше да убеди Голямото жури на предварителното заседание, шейсет дни щяха да бъдат доста добро начало.

„А и не е задължително да са само толкова — мислено се усмихна главният прокурор. — Все ще се намери начин. Вече знаем що за човек е Роу. Може да поискам отлагане на делото. Ще говоря и с Барето и Донахоу да видя какво ще шикалкавят те. Мисля, вече няма да могат да си защитят решението за освобождение под гаранция. Ще ги пречупя, каквото и да ми струва.“

Срещата на Фаръл с подчинените му мина доста добре. Повечето от тях, дори чиновниците и правните консултанти, бяха започнали кариерата си именно в тази сграда и бяха почти толкова фанатични и праволинейни, колкото и действащите прокурори. Събитията от последните седмици, особено двете съдебни заседания, които бяха оставили Роу на свобода, силно бяха подронили духа на хората. Предложението на Фаръл за контраатака срещу решенията на Барето и Донахоу се прие с нескрит ентусиазъм от всички. Най-накрая! Фаръл сякаш все пак имаше гръбнак; беше главен прокурор и вече започваше да се държи като такъв.

Вземаше нещата под контрол.

Нито един от старши прокурорите в отдела нямаше съмнение, че Роу е виновен, както по първоначалния случай за изнасилването и убийството на Долорес Сандовал, така и за смъртта на двете последни жертви — Фелисия Нунйес и Джанис Дърбин. Всички те бяха съгласни, че едно евентуално изправяне пред Голямото жури по обвинение в тройно убийство, предвид наличните доказателства, беше законен и целесъобразен ход и, с малко повече късмет, щеше да остави Роу зад решетките, където му беше мястото, и може би дори щеше да го прати по пътя към инжекцията^[1].

Денят мина незабележително, но след брифинга хората от третия етаж на Съдебната палата бяха видимо по-бодри.

„Няма смисъл да имаш армия и да не я готвиш за сражение“ — помисли си Фаръл с усмивка, след което се отпусна в стола си. Стенният часовник над вратата показваше точно пет. — „Време е да събера тежката артилерия“ — реши той и вдигна телефона.

Трябваше да научи всички нови факти около убийствата, иначе нямаше да има с какво да удари Роу пред журито. Беше му необходимо всяко късче информация, което Аманда, Глицки и останалите имаха по случая. С тази мисъл той започна да набира необходимите номера. След по-малко от половин час в офиса му, който за съжаление все още оставаше в доста импровизиран вид, непроменен от първите дни на Фаръл като главен прокурор, бяха събрани всички ключови играчи. Нямаше много място за аранжировки, затова хората насядаха както им дойде. Старият доайен на „съдебна медицина“ Джон Страут седна до Вай Лапиър на единия диван, Арни Бекър се разположи на другия, а Глицки и Аманда Дженкинс седнаха на сгъваеми столове, донесени в последния момент от отрудената Трея.

Фаръл, може би по липса на стол, а може би за да е „една глава над другите“, седна на плота на бюрото си и помоли всички да изключат мобилните си телефони. След като им благодари за бързата реакция, той пристъпи направо към същността на нещата:

— Вече на всички ни е ясно, че Роу Къртли приема пускането си на свобода като възможност да си го върне на хората, които заедно направиха възможно въдворяването му в „Сан Куентин“ преди десет години. Ейб, Аманда, вие бяхте убедени в това от самото начало. Искам да се извиня и на двама ви, че не се опълчих по-твърдо на районните съдии тогава. И двамата бяхте прави. Аз грешах. Всъщност, Ейб, за да сме честни, твоят инстинкт да го арестуваш директно след заплахата срещу Трея също беше съвършено правилен. Дори и да беше поискал разрешително, вярвам, че Нейна чест Ерин Донахоу щеше да ти откаже. И сега ситуацията не може да бъде по-ясна. Необходимо е не само да докажем вината на Роу, но и да намерим обиколен път около решенията на съда от последните две седмици. Има само един начин — трябва още сега да задвижим обвинение в тройно убийство.

Главният прокурор спря за миг, пое си дъх, след което разпери длани в жест на доверие и приятелска молба, който изглеждаше по-искрен, отколкото само преди месец-два, когато Фаръл го употребяваше в съда от другата страна на барикадата като защитник на криминално проявените. Той продължи:

— Имам нужда от помощта на всеки един от вас. Знам, че този лайтмотив с обувките присъства и при двете нови убийства. Имаме установена връзка на заподозрения с жертвите и вероятен мотив — отмъщение. И в двата случая имаме палеж. Не се иска много ум, за да знаем кой е извършителят. За съжаление, имаме само косвени улики. Просто няма да можем да изправим Роу пред съда с тях. Бих могъл да склоня Голямото жури към присъда, ако разигравам отново и отново картата с ясните мотиви за престъплението, но, отново, шансът не е голям; със сигурност ще постигнем временно задържане в ареста, но присъда — не. Трябва да имаме предвид, също тъй, че делото ще привлече вниманието на медиите. Наречете ме, ако искате, лош пророк, но мисля, че без преки доказателства ще ни разпънат на кръст. Няма да ги спре и за миг това, че ние сме добрите в случая…

Фаръл замълча. За няколко секунди в кабинета му се възцари гробовна тишина. Глицки погледна първо Бекър, след което Аманда и накрая Фаръл.

— Това е всичко, което имаме, Уес. С малки подробности — Нунйес и Джанис Дърбин са били удушени; имат счупени подезични кости. Били са голи, с изключение на обувките. Но друго не сме открили още.

Дженкинс и Фаръл се спогледаха. И двамата знаеха, че положението не е чак толкова лошо. Голямото жури почти винаги беше като тесто в ръцете на прокурорите; това като правило бяха хора без голям опит в сферата на закона. Съдията не присъстваше на техните закрити заседания и най-често никой адвокат на защитата не съумяваше да разсее впечатлението, че обвиняемият е виновен до доказване на противното, колкото и това да противоречеше на основите на правото в свободния свят. Въпреки че стандартите на самото жури бяха доста ниски, на теория обвиняващата страна трябваше да разполага с преки доказателства. Такива, засега, липсваха.

— А свидетели? — попита Фаръл. — Арни, как е при теб?

— При Нунйес имаме. Възрастно семейство на „Бейкър стрийт“. Двамата са видели кола, подобна на лилавото БМВ кабрио на Роу, паркирана на две преки от апартамента на Нунйес. Вероятно е била неговата. Но не си правете илюзии — не са й записали номера и никой не е видял човек с описанието на Роу да влиза или излиза от нея.

— А дали са забелязали същата кола пред Дърбинови? — попита Фаръл с лек интерес в гласа.

Бекър поклати глава.

— Минахме целия квартал със ситен гребен, но нищо не излезе. Разпитваме и още хора, но нямам големи надежди…

Фаръл въздъхна.

— Джон? — обърна се той към Страут.

Възрастният патоанатом почеса побелялата си глава.

— Знам, че подозирате изнасилване… Един успешен ДНК анализ би ви свършил работа. За съжаление, онази Нунйес беше твърде обгорена. Нямаше смисъл дори да вземаме проби. При Дърбин, доколкото видях, няма индикации за изнасилване. Тя също беше доста обгорена, но направихме всичко възможно. Както споменах по рано на Арни, открихме хламидия… Но никакви преки доказателства за изнасилване, нито при Джанис Дърбин, нито при Нунйес. Затова, на ваше място, не бих говорил за изнасилване пред журито…

— А хламидията? — попита Фаръл. — Джанис Дърбин е била заразена, нали така? Ако някой е посягал на честта й, вероятно… — Той се усмихна леко.

— Да, била е заразноболна — отговори Страут с известно раздразнение в гласа. — Но дори и да е предала инфекцията на въпросния Роу, нямаме начин да докажем, че той се е заразил от нея, а не от някоя друга.

Аманда Дженкинс прочисти гърло.

— Може ли? — попита тя, след което, без да дочака позволение, продължи: — Спомнете си съдебното заседание, което прати Роу в затвора преди десет години. Тогава даже не ни питаха за доказателства. Имахме две свидетелки и, разбира се, неговото ДНК в тялото на жертвата…

— Да — каза Фаръл. — Но, Аманда, той оспори това решение съвсем успешно пред Върховния съд и наскоро го пуснаха, не си ли спомняш? Не може да връщаш старото дело за преразглеждане преди минималния срок, дори и обвиняемият да е свършил нови бели. Просто не е законно.

— Разбира се. Но, Уес, точно тук идва място за скритата ми карта. Просто ще подходим от различен ъгъл. Кажи пред съда, че искаш да обединиш стария случай, делото „Сандовал“, с делата за тези две нови убийства. По този начин няма да ти се налага да ускоряваш самото дело „Сандовал“, което, както ти казваш, би било незаконна стъпка. Просто придвижваш напред обвинение в тройно убийство, което изисква срочно разглеждане в съда, също както и отменяне на всякакъв вид освобождение под гаранция. А какво е основанието ти да обединиш трите дела в едно? Просто казваш пред съда, че първото убийство повлича след себе си мотивите за другите две. И така вече имаш не „изнасилване и убийство“ а „тройно убийство“, което, както сигурно знаеш, си е случай с „особени обстоятелства“, тоест Роу не може да остане на свобода под гаранция, ами ще трябва да се настани в следствения арест. И, Уес, нещо, което наистина ми харесва — делото може да се разглежда в срок от два месеца, или да бъде отложено. Печелим и в двата случая. Ако адвокатите му поискат делото да се разгледа веднага, губят, защото имаме доказателствата по стария случай. Ако поискат отлагане, позицията им няма да се засили, защото архивните улики и свидетелски показания няма да изчезнат, а ние може междувременно да открием преки доказателства за Нунйес и Джанис Дърбин.

Фаръл се усмихна леко, но не даде мнение веднага. Вместо това той повъртя една химикалка в ръцете си, след което каза:

— Много добре, Аманда, но все пак ми се струва, че законовите ни основания за такава стъпка никак не са солидни.

— Напротив, са — сопна се Дженкинс. — Ако го гонехме отново по делото „Сандовал“ преди официалния срок, нямаше да бъдат. Но ние не правим това. И най-хубавото е, че сме му приготвили обвинение в тройно убийство, а не в изнасилване и убийство, както онези кретени преди нас са направили. Уес, ако имаме доказателства дори само за едно от трите убийства, ще можем да спечелим делото.

Фаръл мислено одобри идеята. Все пак му трябваха повече специфични детайли.

— И как точно искаш да убедя Голямото жури да обедини трите случая?

— Чудиш се как да докажеш, че убийствата са свързани, нали така? — попита Аманда. — Първо, това е очевидно за всеки, който има и капчица мозък. И, все пак, Уес, помни, че говориш пред съдебни заседатели, а не пред юристи. — Тя направи кратка пауза и смигна. — Кажи им: „Дами и господа, Джанис Дърбин е била жена от средната класа, добра майка и съпруга, живяла е в предградията. Кой би я убил? И кой би имал тази възможност? Как би могла тя да влезе в контакт с криминогенни елементи? Има само един човек, който би могъл да го направи — Роу Къртли. Той единствен е имал мотив. И какъв е бил той? Дами и господа, чисто и просто отмъщение“. — Дженкинс махна с ръка, имитирайки Фаръл в разгара на някоя от нелишените му от патос пледоарии, които го бяха издигнали като адвокат, след което продължи: — „Искал е да си го върне на Майкъл Дърбин, на човека, който го прати в затвора за десет години.“

Дженкинс замълча за миг, след което, долавяйки мълчаливо съгласие от останалите, продължи още по-убедено:

— Припомни на журито, че, за да решат да обединят трите дела в едно, нямат нужда от неоспоримо доказана връзка, а само от вероятна такава. Попитай ги: „Можете ли да повярвате, че начинът, по който са били убити Фелисия Нунйес и госпожа Дърбин е просто съвпадение? Кой според вас е бил най-вероятният заподозрян, при положение че и двете престъпления са били извършени броени дни след пускането на Роу Къртли под гаранция? Можете ли да игнорирате очевидното? Колко още хора, според вас, ще бъдат убити, ако не вкараме Роу зад решетките още сега?“.

Фаръл, кимайки мъдро, най-накрая каза:

— Съгласен съм, Аманда. И аз мислех общо взето по този начин. — Той замълча за миг и огледа останалите. — Някой да има да добави нещо?

Вай Лапиър се обади за първи път от началото на вечерта:

— Мисля, че ще е най-добре да не споделяме с никого това, което си казахме днес.

— И аз се надявам — каза Фаръл. — Мисля, че необходимостта да пазим тайна се подразбира от само себе си.

— Съжалявам — каза Лапиър и се усмихна безрадостно. — С вас се познавам отскоро, а във Филаделфия невинаги се подразбираше и сме имали много проблеми. — Тя въздъхна, след което се обърна към Глицки. — Ейб, ако случаят не беше толкова политизиран, бих направила всичко възможно да регистрирам твоите следствени дела като приоритетни — обеща му тя. „Приоритетни“ означаваше, че разследването щеше да разполага с практически неограничен бюджет, осигурен директно от градския съвет на Сан Франциско. — Но знаеш как е. За такива неща ни трябва подписът на многоуважаемия Лийлънд Кроуфърд, а вече сме нежелани в офиса му и не можем да се появяваме там, особено с молби за финансиране. Така че, след като няма начин да осигурим външни средства, трябва да те питам, Ейб, имаш ли достатъчно персонал?

— Бих могъл да поразместя малко хората. Сигурно ще се наложи да плащам извънработно време и може да прескоча годишния бюджет на отдела.

— Ейб, имаш моите уверения, че дори да надхвърлиш годишния си бюджет, ще покрием парите, които не достигат — обеща Лапиър.

— Благодаря ти — каза Глицки. — Ще видя кои от момчетата ми са по-малко заети и ще ги пусна да гонят Роу. — Той се обърна към Фаръл. — Колко време остава до началото на процеса?

Фаръл сви рамене, след което погледна към Дженкинс.

— Аманда?

— Ако изоставя всичко останало, бих могла да се подготвя с новия обвинителен акт за седмица. Сигурно и ти би успял за толкова време, Уес, ако решиш, че ти се занимава. Бих могла да ти дам материалите, които съм събрала по случая.

— Няма нужда — отвърна Фаръл. — Този случай е твой.

— Окей — отвърна Дженкинс, явно доволна от отговора му, може би предвкусвайки предстоящата победа. — Ще ми трябват колкото е възможно повече свидетели. Опитайте се да намерите Глория Гонсалвес и останалите момичета отпреди десет години; дайте призовки на всички, които са видели нещо свързано с последните две убийства. Ако всичко е по план ще минем безпроблемно предварителното разглеждане и след най-много две седмици ще имаме билети за Голямото жури.

— Исусе Христе! — възкликна Арни Бекър. — Не може ли по-бързо? Дотогава този Роу ще е избил половината град!

Дженкинс го изгледа накриво.

— Може би, инспектор Бекър — каза тя студено. — Ако наистина бърза.

— Междувременно бих могла да пратя полицаи от другите отдели да го следят — каза Лапиър.

— Вече съм се погрижила за това — каза Дженкинс с усмивка.

— Моля? — стресна се Фаръл. Тази новина го изненада доста. Как беше успяла Аманда, неговата заместничка, която нямаше никакви правомощия в полицията, да тури „опашка“ на Роу?

— Неофициални канали! — вирна нос Дженкинс. — Мат Люис. Всъщност не съм го пращала аз, той доброволно реши да се заеме. Беше го страх, че може би аз съм следващата мишена на Роу и реши да държи този калпазанин под око. Е, не го следи през цялото време. Нещо като хоби е. Втората половина от работния му ден и може би по час-два привечер…

— Може би трябва да пратим някого с него — каза Лапиър.

— Да, няма да е излишно… — съгласи се Дженкинс.

Фаръл се вгледа в лицата на всички присъстващи.

— Окей — каза той. — Изглежда, вече имаме добър план и разумни срокове. Наистина, делото няма да се задвижи тутакси, но просто в случая е най-доброто, което можем да направим. Аманда, ти ще бъдеш нашият фронт пред Голямото жури, така че мисля, че е най-удачно ти да координираш общите ни усилия; нашите действия ще се съобразяват с това, което ти е необходимо за делото. След две седмици, ако Фортуна е с нас, това животно ще бъде зад решетките, преди да е успяло да натвори още поразии. Отново ви благодаря искрено, че…

Заключителните думи на главния прокурор бяха прекъснати от почукване отвън.

— Влез — каза Фаръл.

Трея се вмъкна със свитък хартия в ръце и, без да затваря вратата, се обърна към всички:

— Съжалявам, че ви прекъсвам — каза тя. — Ейб, търсят те навсякъде и са разбрали, че си тук. Иди на телефона, спешно е.