Бо Онест
Отблизо и лично (40)

Тогава:

Капитанът лично ги изпрати до пристана и ги предаде в ръцете на служителите, а после със съжаление загледа как се отдалечават. Странни хора, на вид съвсем обикновени, но излъчващи огромна стаена мощ, колкото и да се стараеха да я прикрият. И все пак по време на пътуването двамата го изненадаха, той не очакваше да са чак толкова бързи и смъртоносни. Третият също не бе за подценяване, държеше се открито и дружелюбно, но кой знае той на какво беше способен? Абе, за каквито и да се представяха, личеше им, че не са кротки пенсионери.

Най-накрая, точно преди групата да завие зад ъгъла те се обърнаха и му помахаха, все едно знаеха, че още е там и ги наблюдава. След миг вече ги нямаше.

Четиримата влязоха в сградата и се наредиха на гишето, където набързо им прегледаха паспортите, поставиха визите и им пожелаха приятно прекарване.

На стоянката отпред наеха едно такси, което видимо клекна под багажа им и поръчаха на шофьора да ги откара в някое малко и романтично хотелче. Той се замисли и после подкара навътре към хълмовете, след десетина километра непрестанно изкачване влязоха в паркинга на една сграда, приличаща на скален манастир.

Буйна зеленина заобикаляше двора, а от балконите на неголямата постройка, вградена в скалите имаше прекрасен изглед към океана, останал далеч и ниско долу.

— Вижте какво архитектурно бижу, тук мога да остана и вечно!

— Ако беше в България щеше да има накачулени поне още десет пристройки, само и само собствениците да изкарат някой лев в повече. При нас лакомията съсипва и най-добре проектираните сгради.

— Е, вече не сме там и слава Богу! Какво чакаме, хайде да се настаняваме!

— Искате ли да задържим шофьора и докато сме тук само нас да вози?

— Може, попитай го!

Човекът нямаше нищо против, за сумата, която му предложиха трябваше да работи поне седмица.

Той паркира настрана и отвори едно списание, а те отидоха да се регистрират.

След половин час всички се събраха във фоайето и Робинзон като най-възрастен взе думата:

— Дами и господа, скоро ще мръкне и няма как нито да си търсим превоз към Сейшелите, нито да посещаваме нашия банкер. Предлагам ви да слезем с таксито към центъра и да разгледаме някои забележителности, а после ще вечеряме някъде! Какво ще кажете?

— Ето това се казва смислено предложение, вечеря и разходка на лунна светлина.

— Значи приемате. Нека тогава да се качваме при любезния шофьор и да се оставим в ръцете му.

Така и направиха, човекът радостен от щедрото заплащане бавно подкара по крайбрежния път и започна да им показва някои интересни крепости и други паметници на културата. Всъщност тук всичко бе забележително, стари каменни постройки контрастираха с новото строителство, но и съвременните къщи бяха със старинна архитектура и не противоречаха на добрия вкус, а многобройните дървета и друга растителност растяха навсякъде и явно климатът им понасяше, защото навред беше зелено и цветно.

— Взимайте идеи, деца мои, и нас ни чака строителство! Иво, попитай човека как ще е най-удобния начин да стигнем до Сейшелите!

Шофьорът помисли малко и на скорострелен испански започна да обяснява нещо.

— Казва, че има приятел, притежаващ няколко яхти. Ако желаем, този човек може да ни закара до там по вода.

— Това е идеален вариант, а и с този свръхбагаж едва ли някой пилот щеше да се съгласи да ни качи. Уговорете се за утре, когато сутринта дойде до хотела да ни вземе, първо там да отидем!

— Ще му кажа!

Когато мръкна съвсем водачът им ги закара до един пристан, на края на който се виждаше кокетно ресторантче във формата на пиратски кораб, но вдигнат на сушата. Поканиха и него и влязоха вътре, а собственикът се завтече към тях и ги заведе до една маса, досами водата. После взе поръчките им и хлътна в кухнята, а те възхитено заоглеждаха наоколо.

— Не е ли страхотно? Вижте какво малко място, а обзаведено с толкова моряшки пособия! Дори нашата маса е завинтена за пода, точно като на корабите.

— А може да е заради скандалджиите, когато се напият и се сбият няма да е добре някой да я вдигне и да потроши с нея цялото заведение.

— На теб все насилие ти е в главата.

— Може вече да е професионална деформация.

Сервираха им и до полунощ се наслаждаваха на вкусното морско меню, а след това таксито ги откара до хотела.

Поръчаха на водача си в девет сутринта да ги събуди, сбогуваха се с него и се насочиха към леглата, след толкова денонощия в океана май бяха забравили как се спи на твърда земя.

След няколко часа навън съмна и по някое време телефонът в стаята на Иво и Робинзон иззвъня, от рецепцията им съобщаваха, че техния местен екскурзовод е долу. Часът бе точно девет и те чак се учудиха колко непробудно бяха спали. Почукаха на съседната врата да събудят и Командо, взеха по един душ, облякоха се и слязоха на двора. Времето беше идеално, в небето не се виждаше нито едно облаче, а мусоните, така прочути по тези места, никакви ги нямаше.

Шофьорът, зачетен във вечното си списание ги поздрави и отвори вратите на колата, след малко цялата група се качи и отново потеглиха по познатия маршрут към центъра.

— Закъде сме, сеньори?

— Карай към твоя човек с плавателната фирма, нека първо си уредим транспорта към Сейшелите!

Таксито профуча през тесните улички и се насочи към океана, а после след двайсетина минути път все покрай брега навлезе в някакъв частен пристан. Десетина яхти с различна големина и тонаж лениво се поклащаха в тихите води, а навътре, зад шамандурата бяха закотвени три по-големи съда.

От постройката в дъното се показа собственикът и навъсен заради ранния час тръгна към тях, но когато разпозна шофьора усмивката грейна на лицето му.

— Добро утро господа, наричайте ме Маркос! Какво ви води насам?

— Имаме нужда от транспорт! Ще можете ли днес или утре с някоя от вашите лодки да ни откарате до едно островче на Сейшелите?

— Разбира се, това ми е работата. Моторна яхта ли предпочитате или такава с платна?

— Каква е разликата?

— С моторната е по-бързо, но и по-скъпо заради горивото.

— Ние не бързаме заникъде, нека да използваме вятъра!

Робинзон, който слушаше, но нищо не разбираше, дръпна Иво настрана.

— Я го попитай не продава ли някоя яхта, нали и без това по-късно ще имаме нужда от нещо подобно! При такъв голям избор някоя все ще му е излишна.

Иво си помисли, че приятелят му е прав, с каквото и да решаха да се занимават на острова, щеше да им е нужна лодка.

— А имаме и друго предложение! Съгласен ли си направо да ни продадеш някоя, за цената няма да спорим?

Собственикът, който не очакваше подобен обрат, се замисли и ги поведе по кея. По средата се спря и посочи една красива лодка в синьо и бяло.

— Ето тази ми е за продан, дълга е 20 ярда, с един дизелов двигател плюс платната. При попътен вятър развива 25 възела, а това е добра скорост за платноход. Моделът е „Феърлайн Скуадрон“, един от най-сполучливите.

— Колко са 25 възела в километри, ние сме европейци и нашата метрична система е друга?

— Около 50 километра в час. С една мачта е, корпус от фибростъкло и най-модерни навигационни уреди.

— А цената?

— 600 000 долара.

Иво събра приятелите си настрана и подробно обясни какво му е казал човекът.

— Ако някой не знае, 20 ярда са около 18 метра.

— На мен ми харесва, — обади се Петя — много е красива.

— Хубава е, спор няма. Все пак нека да видим само тя ли е за продан!

Той се върна при моряка и му преведе, че ако има възможност искат да огледат и някоя друга.

— Ако ни хареса можем още днес да оправим документите, но трябва да си струва!

Човекът кимна, а после ги поведе към самия край на кея, там бе привързана една още по-голяма бяла лодка, вече с две мачти и ниски кабини, под които със сини букви бе изписано името й — „Тина“. Изглеждаше строена по британски дизайн, фокмачтата бе с квадратни рейки, кърмата повдигната, а брутално издълженият й заострен нос загатваше за невероятни скорости. За нея бе привързан петметров надуваем „Зодиак“ с един извънбордов двигател, който навярно служеше да прекарва пасажери до брега и обратно.

— Не знам точно какво търсите, но тази е истинско бижу. Дълга е 30 ярда, с един дизелов и един електрически двигател, който може да се зарежда и от соларни панели. Вътре има четири луксозни каюти и столова, а мостикът е последна дума на техниката, има дори автопилот. Качваш се, задаваш курса и това е, тя си знае пътя. Разполага със сателитна навигация, тройно подсигурени защитни системи и така нататък, няма да ми стигне времето да ви изброя всичките екстри. Това, което я отличава от другите, обаче е дъното й, то е прозрачно и пасажерите могат да гледат през него.

— Няма ли опасност при някоя плитчина да се пробие?

— То е от поликарбонатно стъкло, подсилено с кевлар, а външната му част е екранирана със стоманена мрежа, устойчива на почти всичко. Донякъде това е предвидено заради огромните риби, които имат навика да захапват с големите си челюсти всичко непознато. Точно в средата на корпуса пък има кил, пълен с олово, който гази на три метра дълбочина и не допуска поликарбоната да заоре в дъното. Но електрониката и без това сигнализира, когато дълбочината падне под 10 метра.

— А килът защо е толкова тежък?

— Ако го нямаше, и най-малкия повей на вятъра щеше да преобръща лодката, сами виждате колко са високи мачтите. А така, дори при буря той стабилизира корпуса, защото центърът на тежестта е много ниско. Чувал съм, че при урагани, лодки от този тип се преобръщат, правят едно пълно завъртане под водата и килът отново ги изправя, защото такива са законите на физиката.

— В това време каютите не се ли пълнят с вода?

— Няма как, херметизацията е пълна и вътре вода не влиза. Все едно да потопиш в течност празна запечатана пластмасова бутилка от „Кока-Кола“.

— Инженерите май са помислили за всичко?

— Така е, но затова и цената е по-висока.

— Казвай направо колко й искаш!

— Като нова струва поне 2 000 000 долара, аз ще ви я дам за 900 000.

— Чакай да се посъветвам с приятелите си!

Иво отново ги дръпна настрана и подробно обясни какво е научил.

— Тази е точно за нас, нали може да решим да се занимаваме с туризъм! Кой турист би отказал да разгледа дъното на океана и същевременно да остане сух?

— А аз ще мога ли да спя на нея, това си е цяла къща?

— Май на първо време всички ще се настаним на борда, поне докато решим какво ще строим на брега.

— Място има предостатъчно, а и слънце за акумулаторите дал Господ, май започвам да се навивам.

— Няма какво да му мислим, удряйте си ръцете и да вървим в банката да теглим пари!

— Чакайте, не бързайте толкова, нека се опитам поне малко да сваля цената!

Иво прегърна собственика през рамо и започна да му говори.

По някое време оня се развика, после пак внимателно се заслуша и след един час пазарлък се съгласи да я даде за 800 000 долара, заедно с оборудването и гумената лодка, като си поделят разходите по смяната на собствеността.

— Готово, момичета и момчета, вече си имаме и яхта! Робинзон, дай куфарчето да оставим малко капаро на човека докато не се е отказал, а после шофьорът нека ни кара към някой нотариус!

Така и стана! Бившият вече собственик се отби до канцеларията си да вземе необходимата документация, всички се натовариха в таксито и потеглиха към адмиралтейството.

Тук работата се вършеше бързо, служителите не се помайваха като в родината им и след два часа от офиса им връчиха документите за собственост. Дори и пари не им се наложи да теглят, спечелените от пътническия кораб и тия, които носеха от България стигнаха да се разплатят с Маркос напълно.

— Момчета, аз ще се върна на пристана с продавача, та да усвоя някои умения по корабоплаване, а вие идете до хотела, съберете багажа и освободете стаите! Вече си имаме подвижен дом и то с всички удобства, така, че няма нужда да нощуваме другаде.

Шофьорът първо остави тях двамата до новата им придобивка и даде газ към хотела, като обеща до един час да ги върне останалите обратно.

— Няма какво да се бавите — нареждаше им Иво на тръгване — действайте бързо и идвайте тук да приемаме кораба!

Морякът издърпа с въжето гумената лодка, качиха се на нея и той запали двигателя, та да се придвижат до дълбокото, където бе закотвена яхтата.

Стигнаха бързо, разстоянието бе най-много 50 метра и мощния мотор го преодоля за секунди. От борда висеше дебела въжена стълба и достигаше водата и след като привързаха зодиака към една халка двамата се изкачиха по нея.

Когато стигнаха горе Иво не се сдържа и ахна, толкова просторно, чисто и красиво бе на палубата. Здрав алуминиев парапет опасваше цялото пространство, а отпред под издължения няколко метра нос бе опъната найлонова мрежа, подсигуряваща безопасността на пасажерите. Подът бе от специална сплав, наподобяваща дърво, но неподатлива на атмосферните условия. Аеродинамична просторна кабина с радарна антена и две дълги мачти с реи бяха единственото, което се виждаше над палубата, всичко друго бе събрано вътре в корпуса.

Най-отгоре се вееше флагът на Мавриций, който щеше да си остане там и при новите собственици, защото лодката бе регистрирана тук.

Зад кабината бяха монтирани соларните панели, които освен че произвеждаха електричество, също така осигуряваха и сянка под себе си и навярно затова там бяха подредени два реда шезлонги и малка маса.

Водачът му го изчака да разгледа всички тези неща и го поведе към вътрешността, от голям херметизиран люк широка вътрешна стълба водеше към средното ниво, където бяха каютите и трапезарията.

Без да е претрупано обстановката бе луксозна навсякъде, види се в миналото тази яхта е била проектирана за някоя филмова или рок звезда. Двете каюти бяха обзаведени с широки спални, а останалите, с по две единични койки. И четирите разполагаха със собствени санитарни възли и химически тоалетни, а освен леглата имаха дивани, маси и плазмени телевизори. В трапезарията се виждаше монтирана огромна маса и десет тапицирани стола, а в далечния край блестяха хромираните кухненски уреди и мивки, вградени под големи шкафове. Огромен плосък екран заемаше цялата стена, лявата му половина показваше новините на CNN, а по дясната част непрестанно вървяха някакви цифри.

— Това са данни от корабния компютър, той следи дали всичко е наред. Ето нивото на горивото в резервоарите, дълбочина, сила на вятъра и така нататък. Има отделен канал и за борсовите котировки в реално време, стига да ви интересуват.

— Маркос, но това е прекрасно. С нетърпение чакам да дойдат и останалите от групата, та да ги разведа наоколо.

— Още нищо не си видял, приятелю, време е да слезем в трюма!

Поведе го по вита вътрешна стълба и слязоха до дъното на лодката, сега бяха под нивото на водата.

Иво погледна надолу и не можа да повярва на очите си, под него се виждаше дъното, все едно бяха в огромен аквариум, пълен с екзотични океански видове. Красиви корали, на които поради малката дълбочина дори можеше да различи цветовете, примамливо поклащаха израстъците си, а около тях се стрелкаха стотици малки и големи риби, примамени от движенията. Забързани рачета пълзяха по дъното и усетеха ли някаква опасност се криеха в празните раковини и рапани. Въобще всичко бе като в приказките, такива каквито ги помнеше от детските книжки и сякаш всеки момент от дълбините можеше да изскочи някоя русалка или дори Нептун сърдито да размаха харпуна си.

— А ето тук — посочи му Маркос — зад тия подсилени стоманени панели се намират резервоарите за гориво, те допълнително стабилизират корпуса. В оня ъгъл, в сандъците има харпуни, неопрен и кислородни бутилки, освен тях ще намерите и различни видове въдици. До двигателя е вграден компресор, с който може да зареждате бутилките. Някой от вас умее ли да се гмурка?

Във фермата, където преди време ги обучаваха, получиха някаква подготовка, затова Иво потвърди.

— Защо продаде това бижу, приятелю, на твое място аз никога не бих се разделил с него?

— Всички лодки, които виждаш вън са мои, а имам две по-големи и от тази. И данъците, и конкуренцията са големи, а желаещите да се възползват от услугите ми не са чак толкова много. И мен ме заболя сърцето, но когато говорят счетоводителите, чувствата трябва да ги оставяме настрана.

— За счетоводителите си прав, наскоро една съседна на България държава също разбра, че не може само да се харчи. Нужни са и приходи.

— За гърците ли говориш?

— За тях! Доскоро те вярваха, че животът е само ядене и пиене, но балонът се спука. Вече ще им се налага и да работят.

— Както всички нас. Струва ми се, че чух клаксон, твоите приятели може и да са се върнали.

Иво хвърли един последен, изпълнен с възхищение поглед и двамата се заизкачваха обратно към палубата. Когато стигнаха горе видяха, че шофьора вече разтоварва многобройните чанти на Петя и ги реди близо до кея.

— С лодката за един курс ще прекарате всичко, настанявайте се и се наслаждавайте на удобствата! Хладилниците и шкафовете са пълни с провизии, може да изкарате и месец без да слизате. Резервоарите също са заредени с дизел, с него при крейсерска скорост можете да изминете 600 морски мили, а вдигнете ли платната все едно сте с вечен двигател. Тук постоянно духа лек ветрец и един добър моряк може добре да се възползва от него.