Бо Онест
Отблизо и лично (31)

Сега:

Всички тези случки, набързо преминали през главата на Иво донякъде го успокояваха, че Робинзон ще се справи. Всъщност той дори бе убеден в това, но знае ли човек, понякога и най-перфектните планове се объркваха.

Спомените му обаче съвсем не бяха свързани само с насилие. Често се бе убеждавал, че душата на приятеля му освен с мрачни сценарии е пълна и с романтика. Веднъж, още в началото на многобройните им приключения седяха на някаква пейка в парка и наблюдаваха ято гълъби. Робинзон го дръпна за ръкава и му посочи една птица с увиснали криле, малко встрани от другите.

— Виж това гълъбче, само е! За мен няма по-тъжна гледка от самотен гълъб, защото в природата те винаги са по два, такава им е орисията. Моногамни птици са и са семейство още от гнездото. Яйцата винаги са две, с мъжки и женски зародиш. Това семейство е било сполетяно от някаква трагедия и се е разпаднало, затова и тоя там е толкова унил. Според мен скоро ще загине от мъка!

Такъв бе приятелят му, съвкупност от добродетели, по много от всичко. И мечтател, и реалист!

Но нямаше смисъл да се притеснява напразно, все още нищо не се бе случило. Оставаха още десетина денонощия, докато яхтата стигнеше до България, а там каквото сабя покаже. За Новков е ясно, дните на това нищожество бяха преброени, оставаше само приятелят му да се завърне жив и здрав.