Бо Онест
Отблизо и лично (24)

Тогава:

На сутринта, в уречения час фоайето на хотела се изпълни с народ, гъмжеше от семейства, прощаващи се с близките си, виждаха се и самотни пътници, влачещи количките с багажа си. Малко след седем се появиха и нашите хора с малко недоспал вид, личеше им, че са изпитали верността на поговорката „От сън спомени няма“, но вече готови за нови приключения. Отнякъде се появи и екскурзоводът и поведе шумната тълпа към паркинга, където два автобуса подгряваха двигателите си.

Хората натовариха багажа си в отворените багажници и започнаха да заемат местата си в машините, накрая май всичките бяха по седалките. Шофьорите ги преброиха и когато се оказа, че никой не липсва, автобусите бавно подкараха към пристанището, което бе в края на града, малко след „Улицата на любовта“. След двайсетина минути пристигнаха и спирачките им изскърцаха пред величествен лайнер, изпълващ две корабни стоянки на кея. Морският съд бе дълъг над 100 метра, на няколко етажа, а някъде високо в небето се въртеше радарната антена, монтирана точно над капитанската рубка. Едва сега Иво проумя защо това пътуване им бе излязло толкова скъпо като цена, явно на този красив кораб нищо нямаше да им липсва. Останалите му приятели стояха до него и също се възхищаваха на невероятната гледка, открила се пред очите им.

Още два автобуса паркираха до техните и хората започнаха да слизат, по най-прости сметки вече се бяха събрали стотина пътника, а може да бяха и повече.

По трапа към кораба се изви дълга колона от хора, някои бяха придружени и от носачи, затова нашите хора решиха да изчакат основния поток и чак тогава да се качат на борда. Пък и защо да бързат, вече бяха на пристанището, май никой не ги следеше и превозното им средство дрейфуваше точно пред тях, а документите, подписани и подпечатани се намираха в ръцете им.

Мина почти цял час, докато най-нетърпеливите заемат местата си, накрая дойде и техния ред. Те не бяха единствените чужденци и след бегла проверка на паспортите ги допуснаха на палубата, където капитанът учтиво ги поздрави на английски и ги предаде в ръцете на някакво голобрадо моряче, а то от своя страна грабна куфарите на Петя и ги поведе към луксозните каюти. Техните се оказаха на второто ниво над палубата, просторни и модерно обзаведени, а тази на Петя и Командо дори беше с широка спалня, по всяка вероятност от туристическата агенция бяха отчели, че са семейство. Всяка каюта си имаше баня и тоалетна, богато зареден с напитки хладилник, плазмен телевизор и всякакви други електронни глезотии, но най-хубавото беше, че си имаха и малки балкончета, издадени навън и надвесени на трийсетина метра над водата. Разкош, откъдето и да го погледнеш!

Робинзон, верен на себе си, веднага започна да оглежда за евентуални пътища за бягство, ако, не дай Боже се наложи, а после излезе на балкончето и се надвеси надолу.

— Приятелю, забрави за тази твоя прочута предпазливост, на кораба сме си в капан откъдето и да го погледнеш! В открито море няма как да избягаме оттук, ако решат да ни арестуват, най-добре да се предадем!

— Не мисля, че ще се стигне дотам, но е по-добре да съм подготвен. Според морските закони излезем ли в международни води ставаме недосегаеми, а това обикновено е на няколко мили от брега. След малко тръгваме, което значи, че по обед ще сме в безопасност, на път за рая.

— Надявам се, че не говориш за рая в истинския смисъл на думата!

— Разбира се, че не, имах предвид нашия райски остров. Колко каза, че ще пътуваме до там?

— Петнайсетина дни, с два захода в попътни пристанища. Но и два месеца да пътувахме пак не ми се бърка, нали бягаме точно за да търсим спокойствието. Както виждаш и останалите пътници са платили луди пари за това дълго пътуване, така, че не виждам защо все трябва да бързаме.

— Прав си, това са стари навици, от които скоро ще се отървем. Ето, усещаш ли, че май тръгваме?

Двигателите в трюма се бяха раздвижили и постоянно увеличаваха оборотите, явен признак, че скоро щяха да потеглят.

Хората започнаха да се тълпят на палубата и да махат на изпращачите, а наземния персонал откачи тежките въжета и ги хвърли във водата. Един малък влекач се приближи отпред, съедини се с кораба и започна бавно да го отлепя от кея, а когато го насочи навътре се включиха и корабните витла.

Ето, тръгваха и скоро май нямаше да има връщане назад, освен ако нещо в родината им не се променеше към по-добро. Засега ги преследваха мощни врагове и никой в групата не виждаше защо трябва да остават в България и да рискуват живота си, след като имаха няколко по-добри възможности. За носталгията много бе писано и много бе прочетено, но в целия свят живееха почти милион българи и май никой от тях не примираше да се прибира обратно в калта.

Разопаковаха багажа и се изтегнаха по койките, ако не бяха постоянно прелитащите морски птици покрай илюминаторите, нямаше и да усетят, че плават.

По обед се събраха в луксозния ресторант и опитаха вкусните ястия на корабния готвач, които сякаш нямаха свършване, сервитьорите пристигаха с все нови и нови блюда.

— Робинзон, какво ще кажеш за…?

— Юли, ако обичаш! Вече ме наричайте Юли!

— Тъй де, Юли, какво ще кажеш за живота на богатите?

— И той е като всяко друго нещо — свикваш с него и след време не ти прави впечатление. Но не е зле, много по-добре е от съществуването ми в гората.

— Следобед какво ще правим?

— Аз мисля да обиколя палубите и видя с какво още ще ме изненадат собствениците на този кораб. И вие го давайте като туристи, нека приемем, че за момента бойната ни група не съществува!

— Или поне, че сме в отпуск.

— Честно да ви кажа, надявам се този отпуск да е безсрочен, стига вече рискове! Пак ще си тренираме, естествено, знаем, че сме добри по нашата част и искам да си останем такива! Освен това се налага да се отървем от телефоните си, събери всички и незабелязано ги изхвърли във водата! Не забравяй обаче преди това да препишеш на хартия всички номера, които са запаметени в СИМ картите, не се знае кой от тях може да потрябва!

— Ще го направя, но с нашия късмет като нищо ще ни нападнат я пирати, я мародери и пак ще трябва да се задействаме.

— Шегуваш се ти, но знаеш ли, че всички заловени пирати от Аденския залив ги държат по затвори на Сейшелите, значи няма да сме много далеч от онова гнездо на оси. И Йемен и Сомалия не са много далеч оттам и почти цялото им население, ако не броим жените, са свирепи главорези. В тези държави няма да видиш мъж на улицата без автомат или гранатомет, дори и децата са запасали пищови. Освен това по силата на местните обичаи всеки крие под дрехите си извит нож, казват им замбия и само да го погледнеш накриво ти прерязва гърлото.

— И ето ти нови приключения.

— А, стига вече, в момента единственото ми желание е да пристигнем на островчето, да вземем решение какво ще правим с парите си и да заживея спокойно.

— Да, с толкова пари наистина до края на живота си можем да се излежаваме или да обикаляме света, другият вариант е да започнем някакъв бизнес.

— Май така ще е по-добре, в противен случай бездействието ще ни скапе.

— Да, кофти перспектива.

— Момчета — зачурулика Петя — вие си въртете бизнеса, а аз ще обикалям магазините по островите. От целия свят се стичат там на почивка, навярно ще е пълно с луксозни стоки.

Командо започна да я подкача:

— Островите са десетки и са отдалечени един от друг, представяш ли си какво ще стане ако те отвлекат пиратите? С тези форми веднага ще те направят сексробиня, а може и да те продадат на някой арабски шейх да го забавляваш.

— Тогава някой от вас ще ме придружава навсякъде и ще ме пази!

— Така по става, защото ако те похитят и после поискат откуп ще останем без стотинка.

— А, кой е казал, че ще плащаме откупа?

Всички се разсмяха и минаха на други теми.

На подиума до тях възрастен пианист свиреше популярни мелодии, но бе наистина добър и те останаха да го послушат. Пръстите му галеха клавишите, акустиката усилваше звука и ги караше да забравят откъде идват и какво са преживели.

В късния следобед решиха да обиколят кораба и за пореден път се изненадаха от размерите му и лукса, който цареше навсякъде. Отпред на носа бе вграден огромен плувен басейн с десетки шезлонги около него, на горната палуба откриха тенис корт и кътчета за фитнес, оборудвани с всичко необходимо.

— А, ето нещо за нас, знаех си, че няма да скучаем!

— Я вижте там, това да не са някакви инструкторки по бодибилдинг!

На един от уредите красива руса дама с изрязано трико се мъчеше с тежестите, а партньорката й обикаляше около нея и предизвикателно се разгряваше. Имаха хубави загорели тела, но един по-внимателен поглед разкриваше, че навярно бяха около четиридесет и пет-шест годишни — най-палавата възраст за свободните и разкрепостени жени.

— Е, приятели, май ще ви излезе късметът и през оставащите дни ще си имате компания.

— Като гледам какви погледи хвърлят може и да се окажеш прав. Юли, ти коя си избираш?

— По-дъртата, естествено, но като ги гледам те май са на една възраст.

— Моля те, не се изказвай толкова грубо, вместо дърта можеше да кажеш зряла!

— Все същото, а и те не ме разбират. Какви ли са по народност?

— Приличат ми на скандинавки, което е добре, защото северните народи са освободени от всякакви скрупули и предразсъдъци относно секса.

— Ти откъде си толкова информиран?

— Знам го от опит, не забравяй, че бях спортист и доста съм попътувал!

— На моята възраст сексът вече не ме влече толкова, много по-интересен ми е самият флирт, свалката. Едно време мислех само за чукането, но то е било от тестостерона, сега вече съм на друга вълна.

— Прав си, сексът си е само секс, и хиляда пози да опитате в леглото накрая всичко опира до оргазма. Нека оставим това на младежите, а ние да я караме по романтичния начин, с цветята, с вечерите на свещи и с изпращане до прага на каютата, няма какво да бързаме.

— Тия може и да са лесбийки, иначе какво ще правят двете сами на екскурзия?

— Много бързаш със заключенията, нищо чудно след малко да се появят и съпрузите им.

— Е, имаме десетина денонощия на разположение и ще проучим нещата. Но корабът е пълен с жени все жадни за приключения, ако не са тия, ще са други. Туркините май са най-малобройни, а и са под постоянен контрол, ще се насочим към останалите нации.

— Добре ви е на вас, свободни сте и необвързани, а мен Петя постоянно ще ме дебне.

— Спокойно, някоя вечер можем да я приспим с нещо, нали знаеш, че Роб…, пардон, Юли умее да приготвя различни отвари!

— Чувам, чувам, не мислете, че съм глуха. Не съм чак такъв деспот, та да следя моя човек навсякъде. Карайте си я по мъжката, виждам, че сега ви се е паднало малко да се отпуснете! Аз ще се забавлявам край басейна и на бара, а вие си играйте на свалячи колкото искате!

— Чу ли, Командо, това се казва съпруга, току-що ти поотпусна юздите!

— Тя си е такава, отдавна е научила, че ревността разваля и най-здравите семейства. Аз пък ще я финансирам, та да има пари за казиното и предполагам, че ще сме квит!

— Точно така, докато сме на кораба всичко ви е позволено, е, за Командо почти всичко. Иво, на теб не ти ли е мъчно за твоите момичета, които заряза в Х.?

— По принцип ми липсват, но с тях нямах полезен ход. Нито можех да ги взема всичките, нито да ги деля, защото те не го заслужават. Така, че не съм ги зарязал, а така се стекоха обстоятелствата, не че съм го искал. Иначе ги подпомогнах финансово, поне пари да не им липсват и се надявам след време и те да оправят живота си с подходящите партньори.

— Едната дори гледа кучето ми — намеси се и Робинзон — понеже ги познавам и трите, знам, че животинчето ми е в добри ръце.

— Така си е, и Роси и Нели и Даниела нямаха грешка, който мъж ги спечели няма да съжалява.

Четиримата продължиха разходката си по палубата, по широка извита стълба се качиха на горното ниво, също пълно с хора. Разположението беше почти същото, но вместо басейн мястото бе пригодено за хеликоптерна площадка, с огромна буква „Н“ по средата. И тук се виждаше открит бар, ресторант и място за оркестър, а отпред на носа бяха подредени неизменните шезлонги.

— Сега разбирам защо някои хора предприемат околосветски пътешествия по вода, ако морският съд е стабилен и сигурен си е райско място със свой собствен живот и пълно спокойствие. Не мислиш за нищо, всичко ти е уредено, а ти само се забавляваш, скрит от очите на старите си познати. Релакс, откъдето и да го погледнеш! Аз ви предлагам и ние да се отпуснем и всеки да върши каквото му душата желае, няма нужда все да ходим в група. Ако имаме нужда един от друг си знаем каютите, а и корабът не е чак толкова голям, та да се загубим, освен това на закуска, обяд и вечеря ще сме заедно!

— Това не е много сигурно, забием ли онези или някои други, може и да не се виждаме толкова често.

— Нали това казвам, не сме в детската градина, та постоянно да се контролираме. Почивайте си, любете се, играйте хазарт и въобще вършете каквото душата ви иска.

— Ясно, шефе, пускаш ни в градска отпуска. Е, аз мисля да се възползвам, а вие както решите.

Иво пръв ги остави и слезе долу да си сложи банския, а после се отпусна на един удобен шезлонг до басейна и се унесе в спомени.

Когато след час или два отвори очи с изненада установи, че и приятелите му са се настанили наоколо, но всеки сам, кой с книга, кой със слушалки на ушите.

Петя, пременена с впит по тялото й бански бе заела едно високо столче на бара и повечето мъжки погледи бяха насочени към нея, но гледката си струваше. Фигурата й бе перфектна, лицето й нежно и красиво, а кожата гладка и леко загоряла от климата във Варна.

На челото си бе вдигнала маркови тъмни очила и се правеше, че разглежда менюто, но той я познаваше достатъчно добре и се досещаше, че се оглежда за евентуални спонсори и търси приключения.

Погледът му се стрелна към далечния край на басейна и веднага долови, че оттам някой го наблюдава. Почти беше сигурен кой може да е това и не се излъга, там се бяха настанили двете скандинавски приятелки, които го одумваха и се кикотеха. Човек не трябва да е телепат, за да се сети какво им се върти в главата, затова той не губи повече време, стана от мястото си и бавно се запровира към тях. Във фермата бе усвоил испанския език, но освен това говореше немски и английски и се надяваше, че няма да срещне трудности при общуването.

Когато ги наближи кимна на един сервитьор и заедно с него се изправи пред тях. Като за начало реши да опита с английския.

— Добър ден, дами, бихте ли приели моята скромна компания?

Те скорострелно си казаха нещо и едната посочи шезлонга до техните.

— Моля, седнете, за нас е удоволствие да се запознаем!

Той пожела да ги почерпи, но навреме се усети, че на кораба всичко е безплатно и просто ги попита какво ще желаят. Сервитьорът ги изслуша и хукна да изпълнява поръчката, а Иво се настани на предложеното му място и се представи.

След десетина минути вече ги забавляваше с весели историйки, а те се заливаха от смях, добро начало, ако се вярваше на твърденията на Робинзон, че ако накараш една жена да се смее на шегите ти, работата е наполовина опечена.

Те също се представиха, едната се казваше Берит, другата Ингрид, туристки от Хелзинки, столицата на Финландия.

Беше ясно, че с тия красавици тези дни няма да скучае и тъкмо обмисляше как да представи Робинзон като свой приятел, те го превариха и кимнаха към мястото на горянина.

Иво изви глава и що да види, докато бе разговарял с новите си познати, техният водач не бе стоял мирен, навярно бе предизвикал някого на канадска борба, защото двама души от екипажа тъкмо стоварваха една тежка маса край басейна, а останалите пътници, надушили веселбата, започваха да се тълпят край нея.

Робинзон бавно зае мястото си на единия стол и зачака да доведат опонента му, а Командо седна срещу него и започна да разтрива китките на ръцете му.

Петя, за да внесе допълнително напрежение сред публиката грабна една кърпа, застана зад него и започна да му прави вятър както на боксовите мачове. Гледката бе невероятна, едър мъж разтриваше ръцете на участника в състезанието, невероятна красавица го разхлаждаше с изкусителни движения, а самият състезател, почти чичко, се бе отпуснал на стола и кимаше на зяпачите. Фигурата му бе стегната и хармонична, но не бе нищо особено, а и годините му не бяха малко.

За да бъдем честни трябва да отбележим, че повечето присъстващи не биха заложили на него в предстоящия двубой.

В този момент откъм вратата зад бара двама матроси, следвани от капитана изведоха своя претендент и публиката онемя, огромен чернокож, висок почти два метра пъргаво се придвижваше към импровизираната арена и доволен кимаше на зрителите с обръснатата си глава. Врат нямаше, черепът му се съединяваше направо с раменете, а те бяха като надстройки на гардероб.

Дланите на ръцете му наподобяваха автомобилни гуми.

Цялото му мускулесто тяло бе в белези, личеше, че не е израснал в тих квартал и навярно бе участвал в безброй битки, докато успее да се измъкне оттам и се запише във флота.

Моряшката фуражка подсказваше, че работи нещо на борда, но какво, не ставаше ясно, единствените други дрехи по него бяха едни къси гащета, които всеки момент щяха да се пръснат по шевовете.

Иво, който досега вярваше в победата на приятеля си, той често бе ставал свидетел на какво е способен Робинзон, направо се отчая, силите бяха адски неравностойни.

Финландките застанаха от двете му страни и започнаха да дюдюкат наравно с другите, а когато и той се включи и зарева името му, те го последваха.

— Юли, Юли, Юли… — скандираше малката им групичка и скоро хората около тях започнаха да ръкопляскат и се присъединиха към техните крясъци.

Афроамериканецът, но можеше и да е африканец, стигна до масата, пригодена за двубоя и протегна ръка към опонента си, а Робинзон стана и му се поклони, при което направо се загуби в размерите на гръдния му кош.

Зяпачите направо пощуряха, защото дребния човечец не показваше никакви признаци на страх, напротив, той се обърна, хвана ръката на Петя и я целуна, а после й посочи шезлонга до себе си.

Командо също се отдръпна настрана и двамата претенденти останаха сами един срещу друг, а после седнаха и протегнаха ръцете си през масата.

Капитанът се изправи отстрани и постави длан върху техните, когато вдигнеше ръката си, борбата можеше да започне. Той изчака десетина секунди, при които настъпи пълна тишина, а после драматично даде началото на състезанието.

Гигантът не губи време, той се наведе с цялата си тежест и според законите на физиката китката на опонента му на секундата трябваше или да е опряла в плота или да е строшена.

Нищо подобно, Робинзон, удържал първия напън, вдигна поглед към Петя и палаво й намигна, в този момент Иво разбра, че той си играе с великана, с присъщото си чувство за хумор разиграваше сценки пред публиката.

Чернокожият също усети, че нещо не е наред, досега той винаги побеждаваше още в първите секунди от двубоя и то далеч по-яки противници. Как можеше да знае, че човекът пред него е израснал в гората, в една непрестанна дългогодишна битка с природата и накрая бе излязъл победител? Той не бе тренирал в зали и не бе вдигал тежести, затова и не притежаваше кой знае каква мускулна маса, но костите и сухожилията му бяха като от стомана, закалена до безкрайност.

Последва втора атака, при която дори плотът на масата изпращя застрашително, но резултатът отново бе същият, засега човечето устояваше.

Иво напълно се успокои, той вече бе уверен в изхода на двубоя и като прегърна през талиите двете си нови приятелки ги поведе напред и всички се наредиха зад Петя.

Робинзон ги видя, кимна им и почти на шега със страшна сила прасна ръката на опонента си в масата, с което сякаш взриви бомба.

Хората го наобиколиха, вдигнаха го и го понесоха в кръг, скандирайки името му. Когато го оставиха на земята той се върна при масата и протегна ръка да поздрави чернокожия, а после и капитана. След капитана бе ред на Петя, после на Командо и чак след това той се насочи към Иво и скандинавките, но те не го изчакаха на местата си, Ингрид скочи, хвърли му се на врата и го разцелува, а хората около тях заръкопляскаха и се развикаха на различни езици, навярно еквивалента на нашето „горчиво“. Берит стисна заговорнически ръката на Иво и му намигна, май двойките се бяха оформили.

Капитанът дойде при тях и покани всички да му бъдат гости тази вечер, и той искаше по-отблизо да опознае този невероятен феномен, победил с такава лекота най-силния му матрос.

Времето бе напреднало, до вечерята оставаше около час и всички се разотидоха по каютите за да се облекат по-официално, все пак не всеки път можеш да вечеряш на капитанската маса.

В уречения час, когато влязоха в ресторанта всички присъстващи станаха на крака и отново аплодираха победителя от приключилия преди малко двубой. Капитанът ги посрещна и ги поведе към масата си, отрупана с отбрани ордьоври, вина, хайвер и какво ли още не.

— Казвам се Анатолий Проценко. Добре сте ми дошли, радвам се, че уважихте поканата ми!

Оказа се украинец, поел командването на този кораб още преди години.

Компанията му бе ненатрапчива и скоро разговорът потръгна, а след втората бутилка вино сътрапезниците съвсем се отпуснаха. Той им разказа някои морски истории, а те споделиха от къде са и къде отиват, при което Берит и Ингрид като чуха, че новите им познати притежават част от остров на Сейшелите, съвсем се ококориха.

Вечерта мина прекрасно, когато се нахраниха се отпуснаха в удобните столове и до полунощ слушаха изпълненията на пианиста, на които можеше да завиди дори Клайдерман.

По някое време Командо се наведе към техния домакин и го попита:

— Капитане, каква длъжност изпълнява при вас днешния претендент за титлата?

— Работи в машинното, поддържа двигателите. Но доколкото подочух не се е примирил със загубата, ще иска реванш тези дни.

— Вие имате ли нещо против?

— Естествено, че не, част от задълженията ми е да развличам пътниците в този дълъг круиз. Ние тук сме помислили за разнообразни забавления, но нищо не може да се сравни с подобни състезания, а и аз поощрявам финансово матросите, които се включват. Днес например Джабрил си изкара 500 долара въпреки загубата, а ако уредим още една среща може да ги докара и до 1000. Всъщност той предпочита свободните боеве, на тях заради габаритите си няма равен и досега винаги е побеждавал противниците си.

— Значи ли това, че можем да уредим един такъв бой?

— Винаги, но кой ще посмее да се изправи насреща му? Сега той, за да си възвърне самочувствието ще е готов да излезе и срещу трима ви, но не ви съветвам да се съгласявате, срещу него нямате шансове.

— Предполагам, че и днес на масата за канадска борба сте мислели така, но видяхте какво се случи. Ето какво ще ви предложа, вие уредете мача, а аз сам ще се изправя срещу него! Но нека да организираме и залагания, така ще бъде много по-интересно!

— Вие луд ли сте, той ще ви размаже!

— Ами тогава заложете на него!

— Ако не се шегувате, приемам предизвикателството. Кога предпочитате да се състои двубоят?

— Вдругиден, нека да имам време да се подготвя.

— Господа, вие да не сте от някои тайни служби?

— Нищо подобно, просто добре тренирани туристи.

— Всъщност откъде идвате, на билетите ви пишеше Измир.

— Оттам се качихме, иначе сме българи.

— Славяни значи, а руски говорите ли?

— Естествено, и тримата.

— Доколкото чувам и при вас положението в държавата не е много розово, май сте най-бедните в цяла Европа.

— То да бяха само доходите! Почти във всичко сме последни, но пък имаме и някои призови места. Например сме първи по детска смъртност, по инсулти и инфаркти, по брой пушачи на глава от населението и по размер на държавната субсидия за партиите в Парламента, но това не е всичко, в корупцията по високите етажи на властта също сме в челните позиции. Освен това нямаме осъден депутат, министър или дори едър бизнесмен, всички те са чисти като сълзите на дете.

— Ясно, не ви завиждам. То и при нас когато сменихме властта хората мислеха, че ще заживеят по-добре, но нищо подобно не се случи, май напразно дадохме толкова жертви на Майдана. Аз лично не мога да се оплача, професията ми е търсена по целия свят и получавам добри пари, но в Украйна положението е трагично.

— Така е, приятелю, може би трябва още един път да се разбунтувате! За моите сънародници вече нямам илюзии, те са се кротнали и си живуркат на ръба на оцеляването. Психолозите определят това състояние като психосоматична защитна реакция — когато отвсякъде те налегнат проблеми, мозъкът ти изключва и ти се затваряш в себе си, за да не полудееш.

— А, ние украинците не сме толкова заспали. До година-две не се ли променят нещата към по-добро, предполагам, че гражданите ще атакуват и Радата, а че ще избият всички вътре не се и съмнявам.

— Между тях може да има и кадърни държавници, нали са от различни партии.

— Ако не подобряват живота на хората, значи не ги бива и не им е там мястото. Доколкото познавам сънародниците си, те ще ги изправят до стената и ще оставят на Свети Петър да решава кой е бил добър и кой лош. Но по принцип няма да ги съжалявам, щом не работят в полза на населението, значи са вътре само да богатеят.

— Позната картинка, и при нас здраво са се окопали! Отдавна изядоха сладкиша, а сега искат и трохите! Ти знаеш ли, че в България има пенсии по 85 долара при пълен трудов стаж, а това прави под три долара на ден? Как ти се струва, човек може ли да оцелее с подобно подаяние?

— Не думай, не знаех, че управляващите чак толкова са ви се качили на главите! И как се оправят тези нещастници, кой им купува лекарствата и кой им плаща сметките?

— Никой, повечето просто си умират от глад, студ или от болести и за бюджета това е идеалният вариант. Като измрат хората, чиновниците вместо да мислят за пенсии ще си поделят излишъка като бонус в края на годината, ще сменят автомобилите си и любовниците, че може и за някоя екскурзия в чужбина да остане. Останалата част от населението живее от заеми, всъщност и държавата постоянно тегли кредити и единствените, които имат реални пари са управляващите. Те пък вече толкова са се отдалечили от проблемите на обикновените хора, че надали в момента знаят колко струва един хляб например или кило сирене, ще кажеш, че не са в България, а в някаква паралелна вселена. Ние имаме една поговорка — „Ситият на гладния не вярва!“ и тя е много показателна. Но нека не си разваляме настроението и повече да не говорим за политика, видно е, че с приказки нищо не се постига.

— Да, нашите траяха, траяха и накрая се вдигнаха, никой не обича да го правят на глупак. Обаче за размера на пенсиите у вас направо не мога да повярвам, как е възможно такова нещо? Наскоро пътувах до Нова Зеландия, знаеш ли как е решен въпросът там?

— Не съм информиран.

— След пенсиониране абсолютно всички в тази държава вземат еднакво, няма значение миньор ли си бил, полицай или министър.

— Но как така, в такъв случай никой няма да се захваща с трудни и рискови професии.

— Не е така, тези хора докато работят взимат големи заплати, наистина големи. Затова и има желаещи за този вид труд, но пенсионират ли се, пенсиите са еднакви за всички. Ако се замислиш, това е адски справедливо. Но ти си прав си, нека се насладим на вечерта! Впрочем опитахте ли хайвера от белуга, той е от личните ми запаси?

— Разбира се, как ще пропуснем такъв деликатес, но искам да те уверя, че и водката си я бива.

— Наздраве тогава!

Ето така протече първия ден от тяхното пътуване, а те не се и съмняваха, че и през останалите няма да скучаят нито за миг, откак преди две-три години се събраха заедно такова нещо като скука или безинтересно съществуване досега не им се беше случвало.

По някое време решиха, че е време и да поспят, сбогуваха се с гостоприемния капитан и се запътиха към леглата. Иво и Робинзон изпратиха своите дами до каютите им и като им се извиниха, че ще ги оставят сами за известно време им пожелаха лека нощ. Берит и Ингрид малко се изненадаха от тази развръзка, те навярно се надяваха, че тези диви балканци ще пожелаят да ги опознаят по-добре, но не вървеше да се самопредлагат, а и бяха малко пияни, затова приеха тази развръзка без възражения.

На сутринта още преди закуската Робинзон ги заведе до най-добре обзаведения кът за фитнес и докато се разгряваха дръпна Командо настрана.

— Чух те снощи какво обеща на капитана и го отдадох на алкохолното ти опиянение. Ти сериозно ли мислиш да се изправиш с голи ръце срещу онази горила?

— Да, защо не? Вие с Иво вече си имате занимавка, аз да скучая ли? Петя ми отпусна юздите, но не върви да я мамя с други жени и поради тази причина избрах по-екзотични развлечения.

— Какви развлечения, бе човек, не виждаш ли, че тоя е като извънземен? В България трябва да си развил някакъв краен фатализъм, за да искаш да рискуваш живота си по този начин.

— Ти това риск ли го наричаш, най-много да ме понабие? Нима у нас, в Аржентина или в Сърбия, когато ни преследваха всички, беше по-безопасно?

— Ти си знаеш, но двубоят с черния няма да е шега работа. Добре поне, че не го насрочихте за днес, а си остави един ден за подготовка.

— Нещо ще ме посъветваш ли?

— Докопа ли те, ще те смачка, затова трябва да издействаме по-голям ринг, та да има къде да лавираш. Освен това той носи на бой, нали видя белезите му! Спомняш ли си, когато с Иво ти дойдохме на гости във Варна за пръв път, какво ви учих за ръкопашния бой?

— Разбира се, да следваме азиатската школа. Къси и бързи удари, но насочени в точно определени точки.

— Радвам се, че не си го забравил! С яки тупаници няма да го уплашиш, така само ще му дадеш възможност да те доближи, а сгащи ли те в някой ъгъл, дупе да ти е яко! Той е мускулест, но тежък и това значи, че бързо ще се измори. Твоят шанс е там, трябва да го издебнеш и да му нанесеш няколко удара по невралгични места, само така можеш да разчиташ на победа. Вие спортистите познавате анатомията на човешкото тяло по-добре от всеки ортопед. Ще целиш ето тук и тук, а ако, дай Боже, се озовеш над него опитай със саблени удари да прекъснеш връзките към ключиците му, това е най-лесния начин да го обездвижиш. Обърни се сега, искам да ти покажа и някои критични точки по гърба, но ще внимаваш, не се престаравай, защото можеш да го оставиш инвалид за цял живот!

— Знаех си аз, че мога да разчитам на теб!

Иво се приближи и с интерес се заслуша в разговора им.

— Ето тук, в ляво и в дясно от гръбнака, на около три пръста от него минават лумбалният и ишиасният нерв, които от петите стигат чак до шията. Цели там, тилът му и върхът на главата също са много уязвими, стига да успееш да ги достигнеш! Но не удряй напразно и начесто като ония от Спецназ, пести си силите и чакай подходящия момент! Юмруци ще използваш само ако трябва да отбиеш някой негов удар, повече използвай пръстите си, те са по-прецизно оръжие! Хайде, започвай да ме удряш, а аз ще те насочвам!

Двамата се отдръпнаха до тренажорите и Командо започна да усвоява наученото като забиваше пръстите си в показаните зони, а от време на време Робинзон го коригираше.

Закуската мина и замина, но те не спираха, отказаха се чак когато около тях се събра огромна тълпа от зрители. Слухът, че на другия ден срещу гиганта ще се изправи в ръкопашен бой друг член от странната група вече бе обиколил кораба и пасажерите оживено обсъждаха евентуалния изход от двубоя. В една свободна каюта бе организиран букмейкърски пункт и едва ли имаше някой на борда, включително и дамите, който да не мина оттам и да не заложи на фаворита си.

На обед четиримата седнаха в ресторанта, обядваха и когато дойде време да стават, капитанът измарширува до тях и ги помоли да поговорят насаме.

Всички, заедно с Петя се качиха в рубката и насядаха кой където намери.

— Дами и господа — започна украинецът — длъжен съм да ви предупредя, че моят човек е много нахъсан и разправя наляво и надясно как щял да си върне заради подигравката с канадската борба. Аз, понеже съм го виждал как се бие ви съветвам да се откажете докато е време, ще кажете, че просто сте се пошегували! Настроенията сред пасажерите също са против вас, те въпреки че ви симпатизират, залагат парите си в полза на матроса.

— Впрочем каква е народността на този юнак — включи се в разговора и Иво?

— Нигериец е, а там никой не знае що е милост.

— На борда имате ли квалифицирано медицинско лице?

— Двама лекари са, пълни професионалисти.

— Командо, чу какво каза човекът, време е да вземеш решение!

— Как казахте, че вървят залаганията, господин капитан?

— Навярно 6 към 1 в негова полза.

— Това значи, че ако аз сложа 1000 долара и победя, ще спечеля 6000.

— Приблизително, но в общи линии, да! Освен това и аз съм обявил награда от 10 000 долара за победителя.

— Моят треньор искаше да ви попита ще можем ли да увеличим площта на ринга, например да е 10 на 10 метра!

— Защо, да не мислите да се надбягвате?

— Може и до там да стигнем!

— Шегувам се, разбира се, ако нигериецът няма нищо против, можем да заградим с въжета хеликоптерната площадка.

— Това е великолепна идея! Други въпроси нямам, освен в колко часа трябва да сме на линия.

— В Лас Вегас уреждат тези двубои нощем, заради публиката, но тук ще трябва да се съобразим и с температурата на въздуха. Какво ще кажете за 18 часа, малко преди вечерята?

— Става, значи утре вечер в 18.

— И аз искам да попитам нещо — намеси се Иво — тук на този кораб парите имат ли покритие, какво ще стане например, ако ние заложим на нашия човек 100 000 долара и той победи? Ще има ли кой да изплати печалбата, която ще е около 600 000, все пак това е над половин милион?

Капитанът подсвирна и озадачен ги изгледа един по един.

— Вие не спирате да ме удивлявате, кой ходи с толкова пари в джоба? Но да, не забравяйте, че на кораба имаме и казино, а според закона за хазарта сме длъжни да поддържаме достатъчно пари в наличност, та да покриваме загубите. Аз ви гарантирам, че докато съм капитан на този плавателен съд, измамени хора няма да има!

— Добре казано, господин капитан! Е, щом нашият самоубиец не се отказва двубоят ще се състои. Утре по обед ще донесем в каютата ви малко пари за залог, за крайната сума ще се договоря с приятелите си. Нека този разговор си остане между нас, няма нужда да подклаждаме в нечий престъпен ум напразни надежди за лесни печалби!

Всички станаха.

— Окей, не се притеснявайте! Парите ви ще бъдат заключени в касата, а срещу тях ще ви издам разписка, с която може да залагате. Навярно вече сте се ориентирали къде е букмейкърът, до утре вечер той ще работи денонощно.

— Договорихме се! Тогава нека ви оставим да си вършите работата!

Нашите приятели излязоха навън и Робинзон помъкна боеца към спортните уреди, а Иво остана насаме с Петя, която го дръпна до парапета.

— Това, което е замислил моя човек хич не ми харесва. Предполагам, че го прави, за да ви докаже, че още го бива.

— А дали не е заради теб, кой не иска да впечатли жената, на която държи?

— Едва ли, той знае, че и сега го обожавам.

— По-скоро от скука, Петя, ние и тримата си знаем възможностите и няма защо постоянно да си ги припомняме. Той е уверен в себе си, което в случая ми харесва, в ръкопашния бой е много добър, затова и ще заложа на него. Оня наистина е як и обигран, но Робинзон е пълен с изненади и предполагам, че сега наставлява мъжа ти как да подходи. Не се притеснявай толкова, ако утре видим, че нещата се влошават, винаги можем да прекратим състезанието! Той ще изгуби няколко зъба и малко пари, но като цяло това е нищо, уверявам те, че можем да си го позволим.

— Говориш така, защото няма да маризят тебе!

— Е, никой не го е карал насила, той сам се предложи на капитана. Но моите прогнози са, че ще победи, нищо, че е по-лек и по-стар от оня поне с двайсет години.

— Дано си прав, но аз въпреки всичко ще чакам с кърпата до въжетата, видя ли, че нещо се обърква непоправимо, ще я хвърля на ринга, та да прекратя двубоя.

— Естествено, че ще го прекратим, защо ни е после партньор инвалид или пък млада вдовица? Или пък оня така да го прасне, че да го превърне в евнух. Ще трябва ние с Робинзон да поемем смените му при теб.

— Ох, моля те, как можеш да се шегуваш в подобен момент?

— Мога, мила, защото го знам на какво е способен. Ти нали не мислиш, че през всичките месеци, когато той отсъства от Варна сме садили домати на полето. През това време, докато ти беше във вилата, сме преживели толкова трудни и рисковани моменти, че ако ти разкажа дори част от тях, свят ще ти се завие. Сега се отпусни, а утре го подкрепяй, ето това ти препоръчвам!

— Аз отдавна искам да те попитам вие с какво всъщност се занимавате?

— Не си ли спомняш, че още когато се запознахме ти казах, че чистя боклука? Оттогава, та досега нищо не се е променило, все с това се занимаваме. Ако продължаваш да тънеш в неведение, говори със съпруга си, нека той реши доколко може да ти сподели!

— Ще се вслушам в съвета ти, то какво ли друго ми остава?

— Така те искам, довери ми се и ще видиш, че не съм те подвел! Хайде, слагай банския и да се настаняваме край басейна!

— Твоята нова приятелка няма ли да ревнува?

— И тях ще поканим, та да е спокойна. Видно е, че Робинзон днес и утре ще е зает с Командо, налага се аз да ви развличам и трите.

— Добре, ти иди и ги покани, а аз ще ви чакам до водата!

Така преминаха часовете до вечерта, четиримата се плискаха в басейна, поръчваха на учтивите бармани кой каквото желае и се наслаждаваха на топлия морски бриз, а после отидоха да се преоблекат за вечерята.

В ресторанта седнаха на голяма маса, финландките вече бяха неразделна част от тяхната компания и нямаше смисъл да се делят повече.

Командо, изкъпан и освежен, но леко унил също се бе присъединил и по настояване на треньора си вечеря само плодове и шоколад.

— Приятелю — започна да го подкача Иво — като те гледам направо си грохнал, ще имаш ли сили за утрешния двубой?

— Ще има, ще има — намеси се и Петя — нощес ще го масажирам както аз си знам и на сутринта няма да го познаете.

— Ти, Пете, много не прекалявай с масажите, че оня нигериец само това чака. Дори се чудя дали не е по-удачно през нощта да отидеш и да масажираш него.

— Че лошо ли ще ми бъде? Знаеш ли докато асистирах на Робинзон на масата за канадска борба, какви погледи ми хвърляше? Скъпи, сега виждам, че по цялото лице имаш синини?

— Ти какво очакваш, нали цял ден шефът се упражнява върху мен? Юли, и утре ли така ще я караме?

— Не, каквото имах да ти показвам, ти го показах, за мен си готов. Ако Петето ти направи един масаж, но повтарям, само масаж, също ще е от полза, защото мускулите ти са доста натоварени. Утре предстои само една малка разгрявка преди двубоя и това е.

— А тези сладурани, които така са ви зяпнали, какво ще ги правите?

— Не е твоя работа, за това се отдай на въображението си! За всеки случай, от нас не се изисква да спазваме режим.

— Ех, блазе ви, аз защо ли се захванах с тази не толкова приятна задача?

— Ти ще заработиш малко пари за групата, нека да съчетаем полезното с приятното!

— Колко мислите да заложим?

— Щом Юли казва, че си готов, нека да рискуваме 100 000 долара, и да ги загубим все едно бълха ни е ухапала! Капитанът казва, че праг на залаганията няма и гарантира изплащането на всички печалби.

— Окей, така и мен ще стимулирате допълнително, та да не се отпускам. Разбрахме се за всичко и с Петя мислим да се оттеглим, та да не ви се пречкаме повече.

— Ах, колко си тактичен? Хайде, лека нощ и умната!

Командо поведе жена си към каютата, а Робинзон и Иво се обърнаха към своите дами и вдигнаха чашите си за тост.

* * *

На сутринта, без да се наговарят, всичките пропуснаха закуската, едва към 11 часа се събраха около басейна и се настаниха по шезлонгите. Нямаше нужда да се питат как е минала нощта им, за всички бе ясно, че сънят не е бил приоритет.

Ингрид и Берит, пълни с енергия, сервираха на всички чай, кафе и кроасани и се заговориха на техния си език, който ведно с унгарския бе един от най-трудните на земята.

— Момчета, питам се дали ако във фермата бях избрал да уча финландски щях да се справя? Като слушам новите ни гаджета ми се струва, че и с най-напредналата технология това щеше да е невъзможно.

— Да, сложничък е! Но аз тази нощ научих една дума, знаете ли, че Суоми означавало Финландия?

— Че откъде ще знаем, на английски е Finland и веднага разбираш за какво става дума. Командо, след масажите на Петя твоите мускули във форма ли са вече?

— Като нов съм, с нетърпение чакам да си премеря силите с оня неандерталец.

Пътниците на кораба също се бяха разбудили и сега започнаха да се тълпят край тях и да ги поздравяват. Вчера капитанът бе казал, че повечето залагат парите си на нигериеца, но хората желаеха да се запознаят и с другия претендент, който бе главният виновник за шоуто, определено за вечерта.

Малко преди обед компанията се вдигна и се качиха на горната палуба да разгледат оградената с въжета хеликоптерна площадка, определена за ринг, там всичко вече бе подготвено, маслото бе почистено и подът светеше от чистота. Украинецът бе удържал на думата си, пространството, определено за бойците бе огромно, навярно 12 на 12 метра, а това бе добре дошло за Командо. В двата срещуположни ъгъла бяха поставени столове за почивките между рундовете, а зад тях, но вече навън се виждаха масичките на секундантите и треньорите. Нигериецът едва ли разполагаше с треньор, но Иво знаеше, че още преди двубоя Робинзон щеше да заеме мястото на масичката, та да е по-близо до ученика си. До него естествено щеше да се настани Петя с кърпа в ръце, та да може, ако положението за нейния човек се влошеше, веднага да я хвърли на ринга, а това според международните правила означаваше мигновено прекратяване на мача и служебна победа за съперника. Иво се надяваше да не се стига дотам, той за разлика от повечето пасажери очакваше приятелят му да не срещне особена съпротива и точно затова бе решил да заложи толкова голяма сума в негова полза. Това му напомни, че трябва да занесе парите в касата на капитана и срещу получената разписка да отиде при букмейкъра.

Изчака да мине обядът, за да свърши и тази работа, а накрая като се добра до каютата за залаганията се учуди от големия брой на хората вътре. Всички те, и мъже и жени протягаха пачки с пари в различна валута през малкото прозорче, а човекът вътре ги вписваше в специален регистър, изчисляваше курса за дена в доларов еквивалент и им подаваше обратно попълнен от него талон.

Иво си изчака реда и тихомълком подаде разписката, не искаше останалите да разбират нито колко пари залага, нито на кого.

Като видя сумата букмейкърът не се сдържа и подсвирна, той веднага реши, че този не е с всичкия си, но не каза нищо, само въведе цифрите.

До началото на срещата оставаха само няколко часа, но Иво не го свърташе, а и май всички на кораба бяха в състояние на еуфория. Той отиде до близкия бар и изпи една кока-кола, после в навалицата мярна Берит и тръгне към нея.

Двамата се заговориха, след малко към тя се присъедини и Ингрид и така, в компанията им времето тръгна по-бързо. Другите от групата не се виждаха никакви, навярно Робинзон се бе усамотил някъде с Командо, а Петя си пиеше Пиня коладата в някое от многобройните открити барчета.

Най-после стана шест без десет и те се отправиха към импровизираната бойна площадка, знаеха, че за тях се пазят места на първия ред и нямаше защо да бързат.

Качиха се на горната палуба и се изумиха от броя на зяпачите, май пътниците от целия кораб се бяха стекли там и очакваха съдийския сигнал.

Бавно, внимателно разбутвайки множеството те се добраха до обозначените за тях столове и се настаниха, в това време двама секунданти от екипажа изведоха бойците, но един след друг, та да има време конферансието да ги представи на публиката.

Първи беше Командо, който поздрави всички, направи един кръг на ринга и прегърна Петя, а после седна на столчето си.

Бе ред на нигериеца и въпреки трудното му за произнасяне име, като го видя, публиката направо пощуря и имаше защо. Як бе слабо казано, всичко по него беше огромно, вратът бе по-голям от главата.

Робинзон се наведе към Командо:

— Нали си спомняш, че оня ден беше същото, хората аплодираха предимно него. Тази заблуда скъпо ще им струва, на тях финансово, а на него за пореден път ще пострада голямото самочувствие.

— Млад е още, има време да научи, че в живота съществуват и неочаквани изненади.

— Тази наистина ще бъде голяма, разликата в теглото ви е поне двайсет-трийсет килограма.

— На мен ми се струват петдесет! Ще се придържам към твоя план, надявам се добре да си го обмислил!

— Би трябвало да се получи, от опит знам, че стратегията ми е правилна.

В това време камбанката до съдията звънна и мигновено настана пълна тишина, почти можеше да се чуе как юнгата мие чиниите в кухнята.

Съдията направи знак на двамата бойци да се приближат до него в центъра на площадката и започна тихо да обяснява правилата, но бързо приключи, защото правила май нямаше. Всъщност цялата философия на двубоя бе, че единият трябваше да издържи по-дълго в съзнание.

Матросът бе участвал в стотици битки и в повечето бе побеждавал, но му се бе случвало и да го спукат от бой, веднъж на едно пристанище в Пирея няколко моряци от Шести американски флот едва не го убиха. Но в общи линии той държеше на бой и сега се надяваше да разкаже играта на този невзрачен господин срещу него още в първия рунд. Освен това бе заложил всичките си спестени заплати, общо 65 000 долара на себе си и не мислеше в никакъв случай да се лишава от тези пари. А го очакваше и капитанската премия, която заедно с коефициента правеше немалка сума. Май след тази битка можеше да се прибере в Нигерия и въпреки нестабилното положение там, най-сетне да отвори бара, за който толкова отдавна мечтаеше.

От своя страна другият претендент също се надяваше да успее, дори бе почти сигурен в това. Вчера цял ден Робинзон му бе показвал места по тялото, които при определен натиск въздействаха на всички нервни възли и окончания, като блокираха временно дори и мозъчната дейност, а той бе добър ученик. И двамата знаеха, че със сила няма как да победи гиганта, телосложението на оня бе като на Конан Варварина, а ударът му, като от ковашки чук. Но повечето войни се печелеха с хитрост и те залагаха на нея, като бяха разработили няколко стратегии. Освен това Командо физически също бе много здрав, той с непрестанни тренировки поддържаше тялото си и не минаваше ден без да го натовари с някои нови упражнения. Дори в двора на вилата си край Варна бе наредил различни уреди за фитнес, гири, щанги и дъмпери и докато охраняваше Буров всяка сутрин преди работа отделяше най-малко час да се поти и чак след това взимаше душ и се обличаше. Той, естествено не можеше да се мери с Робинзон, за който нямаше невъзможни неща и достоен противник, но пък бе усвоил много трикове от него и сега мислеше да се възползва от наученото. А и само като погледнеше физиономиите на приятелите си и на Петя, вперени в него и напълно вярващи му, просто нямаше как да ги подведе като загуби от този обикновен уличен побойник.

Съдията удари гонга и битката започна.

Командо си подаде юмруците за поздрав, но нигериецът нямаше време за подобни простотии, той светкавично стовари десен прав в брадата му и добре, че опонентът му бе бърз и успя да се дръпне вляво, иначе мачът можеше да приключи още в първата секунда. Въпреки всичко главата му избухна и добре, че имаше място за отстъпление, та да спечели малко време и да възвърне равновесието си.

„Спокойно, спокойно — мислеше си той — още нищо не е загубено. Нека този да си мисли, че има превъзходство, аз ще чакам подходящия момент!“

Петя, горката, бе зяпнала и аха да хвърли кърпата, но Иво така я изгледа, че тя бързо се осъзна и седна на мястото си, но продължаваше да я стиска в ръце и да е в готовност да спаси мъжа си от сигурна смърт.

Черният боец допусна грешката да повярва, че вече е спечелил и погна опонента си по ринга.

Всъщност почти цялата публика мислеше като него, те не виждаха как българинът, изправен срещу тази хала ще дочака края на рунда.

Но Командо бързо се освести и влезе в режим на изчакване. Козовете в тази игра се държаха от него, но трябваше да внимава как ще ги изиграе, не биваше заради някоя тъпа грешка да предаде доверието на приятелите си. И сега отнасяше по някой случаен удар, но тъй като бе много подвижен те не попадаха в целта си и само изтощаваха тежкия му съперник. Той също отвръщаше, по-точно ръгаше с пръстите си човека срещу него, но във всеобщата патаклама, а и заради бързината, с която го правеше никой не забелязваше това. Хората чуваха само тежките „туп, туп, туп“ на чернокожия и все още не успяваха да схванат, че той отпада все повече и повече. Ръцете му започнаха странно да увисват и тъй като ударите му вече нямаха оня предишен интензитет вече можеше да се види какво прави съперникът му.

Командо също се биеше, но той бодеше, като рядко използваше юмруците си. Движенията му бяха мълниеносни, публиката едва ли можеше да ги проследи с невъоръжено око, а острите върхове на пръстите му нанасяха страхотни поражения и то в точно определени области.

Ето и сега, нигериецът, усетил, че нещо не е наред, насочи страшен шут между краката на опонента си и едва тогава Командо посрещна коляното му със свит юмрук, но толкова закален от ежедневните тренировки, че усети как пищялът на оня се пропука.

Повечето от публиката не харесаха мръсното изпълнение на гиганта и въпреки че бяха заложили на него, започнаха да дюдюкат, но той вече подскачаше на един крак и все по-странно се клатеше.

„Каквото повикало, такова се обадило!“ — помисли си Командо и с периферното си зрение мярна Робинзон, който с пръстите на ръцете си му показваше, че остават десет секунди до края на първия рунд. — „Няма какво да го бавя и да му давам възможност да почине, по-добре да опитам да го довърша още сега, в оставащото време.“

Ръцете му превключиха на автоматичен режим и той направи две бързи обиколки около торса на противника си като целеше невралгичните места, запаметени набързо. Накрая, когато оня рухна на колене, стовари закалените си длани от двете страни на якия врат и временно прекъсна нервите към ключиците.

Това беше! Този удар реши мача окончателно. Две секунди преди края на рунда гигантът пред него приличаше на тресяща се от конвулсии купчина месо, с висящите покрай тялото си ръце наподобяваше на плашилата, гонещи птиците от градините на хората по родните земи.

Точно когато съдията дотича при тях чернокожият рухна на земята, в съзнание, но напълно обездвижен и въпреки всички опити не можа да се вдигне на краката си.

Реферът започна да отброява и колкото и бавно да го правеше — той също бе заложил на матроса — все пак по някое време трябваше да приключи, защото публиката също се включи в броенето.

— Десет — изрева той и вдигна високо ръката на Командо, а зяпачите наоколо сякаш пощуряха.

Петя се мушна под въжетата и се хвърли на врата на съпруга си, след малко десетки хора я последваха и вдигнаха победителя на ръце.

За да не го стъпчат нигериецът се опитваше да се довлече до своя ъгъл, но все не успяваше, ръцете и краката му не го слушаха, драскаха по палубата и сякаш бяха отделени от тялото. Накрая съдията и още един моряк го хванаха за ръцете и грубо го извлякоха навън, а там го поеха двамата лекари, като единият го пръскаше с вода, а другият му мереше кръвното налягане и пулса.

Командо също се освободи от почитателите си и седна на столчето да отдъхне, а Берит му предложи бутилка с минерална вода.

— Е, приятелю, успя да се справиш!

— Добре, че шефът ми показа това-онова, иначе оня направо щеше да ме размаже. Аз нали съм си спортсмен, в началото тръгнах да го поздравявам, но не срещнах особено разбиране от негова страна и добре, че се дръпнах навреме, иначе язък за доларите.

— Остави ги доларите, ако му бе дал шанс той можеше да те контузи много тежко!

— Така си е, извадих късмет!

— Но пък после му разказа играта, ако не бях наясно какво вършиш щях да се чудя как така изведнъж го обездвижи.

— Тия китайци са голяма работа, за да лекуват с акупунктура, представи си колко са напреднали в тази материя! Робинзон тези дни ми сподели, че само на ходилото на крака си човек има над 72 000 нервни окончания, всяко свързано с работата на даден орган. Чак сега осъзнавам защо тези, които ходят често боси са по-здрави от останалите.

— Прав си, например децата на ромите все боси тупуркат по улиците и рядко можеш да ги видиш в болница.

— Виждаш ли, по алтернативна медицина циганите са задминали и китайците! Хайде да ме съпроводите до каютата да се изкъпя и преоблека, че тази вечер мисля да празнувам!

Той тежко се надигна и приятелите му го подхванаха от всички страни, а Петя поведе групата.

С впития и оскъден бански тя бе неотразима, природата бе толкова щедра към нея, че щеше да изглежда убийствено дори в дрипи. Хората им правеха път и ръкопляскаха, въпреки инкасираните загуби те не можеха да не отдадат заслуженото на този свръхчовек, успял по незнаен начин да надвие многократно превъзхождащия го противник.

По стълбите стигнаха до тяхното ниво и докато Петя отключваше вратата към тях се приближи задъхан камериер с табла в ръце, а върху нея, поставена в специален съд с лед се изстудяваше бутилка шампанско.

— Капитанът ме изпрати — рапортува служителят — той нареди да ви помоля тази вечер отново да бъдете гости на масата му. Ако приемете поканата ще ви чака около 22 часа в главния салон.

— Предайте му, че с удоволствие ще се възползваме от предложението, нека да слага водката във фризера!

Човекът кимна, остави отворената бутилка на масичката и тихо се изнесе, а те насядаха по дивана и напълниха чашите си.

Всички бяха доволни, приятелят им бе останал невредим, Робинзон се гордееше от учениците и от уроците, на които ги бе научил, а и спечелиха немалка сума пари, които им бяха добре дошли в бъдещите начинания. Петето и тя цялата сияеше, вече си представяше колко чифта рокли и обувки ще може да си купи на островите, само веднъж благополучно да се доберат дотам.

— Дами и господа, — започна някакво подобие на реч Робинзон — засега нещата категорично се подреждат в наша полза. Поздравявам Командо с победата и най-учтиво ви моля вече да спрете да се самодоказвате, нали единодушно решихме вече да се отдадем на заслужена почивка! Иво, това се отнася най-вече за теб, само ти още не си сътворил някаква магария. Може би аз съм виновен, защото с канадската борба пръв хвърлих ръкавицата, но ви предлагам вече да се кротнем, и без това из целия кораб само за нас говорят! От утре ставаме примерни граждани и се сливаме с останалите, достатъчно сме привличали вниманието към себе си! Ясен ли съм?

— Окей, шефе, щом така искаш, така да бъде. Очаква ни още около седмица път и тъй като щем или не щем вече сме звезди, нека се насладим на пътуването!

— Точно така, не искам слуховете за подвизите ни да ни изпреварят и на Мавриций да ни чака цял отбор от представители на властите. Знаете, че и паспортите ни не са много наред, по-добре да не привличаме толкова вниманието. Иво, тези финландки какво ще ги правим, нали си наясно, че там ние ще слезем, а те ще продължат пътуването си?

— Ние за момента дори нямаме дом, естествено, че ще се разделим с тях. Жените имат досадния навик да се влюбват и след това очакват да си само техен, а това лично на мен хич не ми изнася. След година-две ще сме се устроили и тогава можем да им се обадим с предложение, на което да не могат да откажат.

— И аз ще съжалявам за раздялата, но няма какво да направим. Иначе са ми много приятни, с такава културна и чиста жена отдавна не съм бил.

— Че откъде да бъдеш, нали живееше в гората? Добре, че те заведох на Златни пясъци, та да видиш свят!

— Е, сега мисля да променя това, на Сейшелите напълно ще разполагам с парите и времето си.

Командо тъкмо бе излязъл от банята и се обличаше, обаче явно се сети за нещо и попита:

— Момчета, мислили ли сте и ние да си отворим едно казино там, ще привличаме богаташи от целия свят?

— Парите не са най-важни, моето момче. Отворим ли казино ще дойдат и бандитите, а после няма отърване от тях. Ще ни отиде и спокойствието, че и здравето, защото пак ще се наложи да се връщаме към старата си професия, за да ги изметем оттам. Знам, че парите не са в достойнствата на хората, а в пороците им и винаги ще бъдем на печалба, но на каква цена? Нека да забравим за такива неща като проституция, хазарт и други подобни дейности, които само ще ни пречат! Отиваме в рая, притежаваме късче от него и не виждам защо трябва заради едната лакомия да разваляме всичко!

— Спокойно, шефе, ако се наложи да гласуваме ще те подкрепя, но май няма да се стигне до там, относно спокойствието всички сме на едно мнение.

— Така ви искам, иначе защо ще ходим на края на света? Командо, напудри ли се вече? Сега, ако сме готови нека да тръгваме, не бива да караме капитана да ни чака!

Групичката, весела и освежена от качественото шампанско се отправи към ресторанта, където Проценко беше организирал вечеря в тяхна чест.

На дълга маса бяха насядали десетина мъже и жени, явно отбрани измежду пътниците, Ингрит и Берит също бяха настанени на почетните места вляво от капитана, а стола вдясно от него бе запазен лично за Командо.

Когато нашите хора влязоха в ресторанта всички присъстващи станаха на крака и ги приветстваха, а едно момченце изтича при Робинзон и му поиска автограф, като му подаде една негова снимка, направена с „Полароид“ предишния ден. Той обаче я взе и я прибра в джоба си, а в ръцете на детето тикна банкнота от 50 долара.

— Виждате ли, пичове, станал съм известен! За съжаление обаче ще лиша почитателите си от удоволствието да притежават портрета ми, че като нищо ще вземат и в някой вестник да ни изтипосат. Къде ли е майка му на това хлапе? Може пък и да е хубавелка!

— Тя навярно дебне мен за автограф — подразни го Командо, здрависа се с капитана и зае мястото си до него.

Всички насядаха и естествено започнаха с наздравиците, а между глътките и хапките разговорът премина към отминалата битка. Присъстващите гости с удивление кимаха към Командо и му задаваха въпроси на различни езици, те не можеха да се начудят как все пак бе победил гиганта. Накрая и капитанът не се сдържа и направо ги попита:

— Няма ли най-сетне да ни кажете кои сте и с какво се занимавате, след днешния случай съм напълно убеден, че криете някаква тайна?

После се обърна към Иво и закачливо му размаха пръст.

— А вие, господине, с какво ще ни изненадате тези дни? В уменията на вашите приятели се уверихме, само вас още не сме виждали в действие.

— И аз съм обикновен човек като тях, решихме малко да попътуваме и случайно се превърнахме в център на вашето внимание. Друго нищо не мога да ви кажа, това е едно случайно стечение на обстоятелствата.

— Много сте потаен, но явно имате причина. Както и да е, важното е, че сега сте тук с нас.

После се обърна към Командо:

— А ти как си, стари приятелю?

— Добре съм, имайки предвид обстоятелствата. А възстанови ли се вече моят опонент, лекарите успяха ли да възвърнат заводските му настройки?

— А, оригинално го каза, — засмя се домакинът — само след два часа нищо му нямаше и ако не бях видял с очите си на какво приличаше преди това, щях да си помисля, че симулира или че мачът е бил уговорен. Какво точно му стори, та така го обездвижи?

— Това са стари китайски техники, забравени във времето. В младостта си се интересувах от такива неща и сега реших да приложа наученото на практика.

— Ще се направя, че ти вярвам, но ако попитам по-възрастния ви приятел той пък как успя да победи вчера, ми е много интересно какво ще ми отговори.

— Е, ти нали присъства на двубоя! Да си видял нещо нередно или нагласено?

— Видях нещо, което противоречеше на законите на физиката, а професията ми е такава, че обича логиката. Както и да е, щом не ви се говори, повече няма да ви разпитвам.

— Най-добре, така няма да се налага да те лъжем!

На масата всички, които знаеха поне малко руски дружно се разсмяха. После един от тях покани Петя на танц, Иво и Робинзон също станаха с партньорките си и приятната вечеря се проточи чак до зори.

По план, през този ден корабът спираше за провизии в едно попътно пристанище и ако някой от пасажерите желаеше, също можеше да се възползва от твърдата земя, но нашите хора проспаха тази възможност. Снощи само Иво не беше пил и сега четеше книга на един шезлонг до басейна, но останалите яко се наквасиха и махмурлукът ги държеше по койките. Дори Ингрид и Берит отсъстваха, верни на скандинавската традиция и те се наливаха до сутринта, та се наложи след това няколко стюарди дружно да замъкнат кикотещите се дами до каютите.

Така измина целия ден, чак малко преди вечеря веселата компания се събра отново в пълен състав, готови за нови приключения. Този път беше шведска маса и всеки избираше каквото и колкото желае, а после дружно слязоха в казиното. Петя отдавна искаше да си изпробва късмета и се втурна да купува жетони, финландките я последваха, а мъжете се облегнаха на бара.

— Пичове, след 3–4 денонощия ще акостираме на Мавриций и там ще слезем от кораба. Мислили ли сте после как ще се доберем до Сейшелите?

— Мавриций е известна туристическа дестинация, предполагам, че ще имаме безброй възможности какъв транспорт да изберем. Ако искаме можем да наемем някое малко самолетче като онова в Аржентина, но според мен трябва да е хидроплан, та да може да каца на вода.

— Освен това ще посетим банката, в която са парите ни, няма да е лошо да се представим и на управителя.

— Като заговорихме за пари не бива да забравяме, че и в касата на капитана ни чака добра сума в долари, но мисля да си ги поискаме чак накрая. Няма нужда да възбуждаме апетитите на крадците!

— Най-добре, че като гледам Петя с каква скорост залага по масите, могат и да свършат ако ги докопа.

— Нека си поиграе, сега й се е паднало! Вижте още колко много жени има в залата!

— Тя разбира само от ротативки и рулетка, другите игри като покер или блекджек е нямало откъде да ги научи.

— Хайде тогава и ние да си изпробваме късмета!

Наредиха се около една маса за рулетка и всеки заложи на любимото си число, а след час-два се преместиха на ротативките. Около полунощ вече бяха загубили 3–4 000 долара и решиха да се откажат.

— Ненапразно ги наричат едноръки бандити, видяхте ли с каква скорост ни ошушкаха?

— Така са програмирани, вземат ти 70%, а отпускат 30, та да не губиш интерес.

— В реномираните казина, например в Лас Вегас съотношението е 60 към 40, там наистина си струва да се играе.

— Ако играеш постоянно, в дългосрочен план винаги ще си на загуба, номерът е да дръпнеш джакпота и да се откажеш навреме.

— Не знаех, че си такъв експерт!

— Това е математически факт — банката винаги печели!

— Хайде да почерпим нашите момичета и после да ходим да почиваме!

— Каква ти почивка, като гледам как са им блеснали очите, не се надявай на сън!

— Нали знаеш поговорката — „От сън спомени няма?“. От разходката ни с този прекрасен кораб остават само още няколко дни и нощи, нека максимално се възползваме от тях!

— Прав си, шоуто трябва да продължи!

* * *

Това време бързо изтече, в мероприятия като излежаване около басейна, дегустация на вина и екзотични храни и нощни упражнения с ненаситните финландки, които не знаеха що е умора и изглежда знаеха цялата Кама Сутра наизуст.

Спряха на едно атолче само още веднъж, някъде насред океана, но дори и тогава Иво, Командо и Робинзон не слязоха от плавателния съд. За нашите приятели това пътуване се оказа единствената истинска почивка откак преди две-три години се бяха събрали и наивно бяха решили, че ако премахнат 10–20 бандита, ще могат да променят към по-добро живота на останалите в клетата България.

Днес след закуската капитанът съобщи на всички, че по обед ще видят на хоризонта Мавриций, а в късния следобед ще достигнат екзотичния остров, последна спирка за част от пътниците. Докато другите събираха багажа Иво се отби в капитанската рубка, където му връчиха пълно с пари кожено куфарче с логото на обслужващата ги компания, а после капитанът го почерпи с едно хубаво кафе.

— Няма ли да ги преброиш?

— Надушвам мошениците от цял километър, ти не си от тях.

— Днес вие слизате от кораба, за където и да сте се запътили ви пожелавам много късмет.

— Благодаря, ще имаме нужда!

— Ето ви една визитна картичка, човек не знае кога може да му потрябва приятел!

— Светът е малък, може и да се възползваме! Къде мога да намеря нигериеца, искам да се уверя, че този човек е добре!

— А, Джабрил ли? Долу в машинното, но там за външни лица е забранено. Искате ли да наредя да го доведат до басейна?

— Става, ще го чакам там.

Иво се сбогува, слезе на главната палуба, взе си една кока-кола и зачака на барчето появата на гиганта, когото на два пъти бяха направили за смях. След двайсетина минути човекът се показа от една врата и се огледа.

— Ела тук, приятелю, искам да те видя!

Оня се приближи и кимна на бармана, още бе в неведение защо го търсят и подхождаше предпазливо.

— Защо ме викаш, хората ще си помислят, че се познаваме и предварително сме уговорили изхода на срещата.

— Нека да седнем за малко! Как си, оправи ли се?

— Още до вечерта бях на крака, но боят не беше честен, вашият човек използва някакви забранени похвати.

— Всъщност не са забранени, просто малко хора са наясно с тях. Ти колко заработи от двубоя?

— Нищо, излязох на пълна загуба, защото бях заложил на себе си. За пет минути се простих с няколко хиляди долара.

Иво отвори куфарчето, извади три пачки и му ги подаде.

— Това са 50 000, те донякъде ще те обезщетят.

— Но вие наистина ли, в наше време кой подарява такива суми?

— Честните хора и тия, които могат да си го позволят. По едно стечение на обстоятелствата притежаваме част от едно островче в Индийския океан и сега сме се запътили натам. Когато се устроим, след година или две може и да те потърсим, от хора като теб винаги има нужда.

— Ще ви бъда благодарен, и без това мислех ако спечеля срещу вашия човек вече да слизам на сушата.

— Остави ми някакъв номер за връзка, нека да ти имаме координатите!

— Ето го — Джабрил го надраска на една салфетка — ще съм ви признателен ако ми се обадите.

— Всичко зависи от обстоятелствата, но има голяма вероятност да се чуем. Сега отивам да си приготвям багажа, че на Мавриций слизаме, но след време очаквай обаждане!

И по-късно наистина му се обадиха!