Бо Онест
Отблизо и лично (19)

В настоящето:

— Славни времена бяха тогава. Ако секретарят не ни бе предал, още много работа щяхме да му свършим.

— Не мога да повярвам, че състоянието ми е било толкова критично.

— Командо едва сварваше да сменя тампоните. От станцията на лодката се свързах с Петя и като пристигнахме, докторът вече бе приготвил операционната. Дори упойка не използва, бе въпрос на минути да те изтървем.

— На Рафаилова вдигнах заплатата, ще предвидя един тлъст бонус и за Станков. А теб как да възнаградя, ти за пореден път ми спасяваш живота.

— Този път мисля, че трябва да благодариш на Командо. Така страстно ти правеше изкуствено дишане, че си помислих да не е влюбен.

— И изкуствено дишане ли е имало? Това не го знаех.

— И дишане, и сърдечни масажи и какво ли не. Нали е бил войник, не се паникьоса. Но и ти не гъкна, интуитивно усещаше, че си в сигурни ръце. А знаеш максимата ми: Повярваш ли в изцелението…

— … половината битка е спечелена! Както винаги се оказваш прав.

— Не аз, природата се оказва права, всичко съм научил от нея!

— Виж ти, значи съм бил на косъм! Ще помня тази дата, та да давам курбан. Както и да е, размина ми се. Разкажи сега ти каква я свърши!

— Нека да мръкне, ще се съберем тримата при теб и ще ви разкажа!

— Ще чакам този момент с нетърпение. Но виждам, че си жив и здрав, а това е най-важното.

— Така е, здравето е всичко.

Когато луната и звездите осветиха небето, Командо и Робинзон, понесли бутилки и мезета се качиха в жилището на Иво. То представляваше естествена куха скала, почти въздушна варовикова пещера точно на брега на океана, при висок прилив вълните стигаха току до прага му. Още като се нанесоха на острова той реши да я оборудва като къща, защото открай време мечтаеше да притежава нещо подобно. На естествените отвори в камъка строителите монтираха врати и прозорци, а през една широка арка се излизаше на външна площадка, която обезопасиха с метален парапет и превърнаха в огромна тераса.

Робинзон тогава си хареса стария военен бункер останал от древни времена, но с дебелите си каменни стени идеален за съвременен дом. Нарече го „Сграда К“ по аналогия с бункера на Хитлер, откъдето сатрапът бе ръководил цялата война. Обзаведе го пестеливо, само с най-необходимото и той се превърна в неговия дом. Мазето под земята оборудваха с охранителна техника, централа за сателитна свръзка и мощни компютри, като защитиха този команден пункт с тежки метални врати, а един як пазач стоеше винаги на пост отпред. Само за Командо и Петя строителите построиха нова къща, дамите обичаха удобствата и тримата приятели й разрешиха да даде воля на въображението си.

С Петя Командо най-сетне случи на жена, бе щастлив и влюбен, а и тя го боготвореше. Последва го през камънаците на границата когато бягаха от Новков, заедно с него прегази реката при Резово без дори да се оплаче и дори само това стигаше за да задоволяват сега всичките й прищевки.