Бо Онест
Отблизо и лично (25)

На острова:

— Какъв багаж ще носиш?

— Никакъв, само пари. Всичко ще накупя оттам, не бива да се различавам по нищо от населението. Не забравяй, че самоличността ми още не е извадена на тезгяха. Въобще не мисля да се товаря и да се превръщам в като ония в Непал. Шерпите, де!

— Всъщност шерп означава „Човек от Изтока“ и не означава непременно, че работата му е да носи провизиите на алпинистите.

— Благодаря за информацията! Исках да кажа, че за да се разправя с Ковчега няма да ми трябва багаж.

— Дявол да го вземе, защо секретаря най-после не реши да се кротне?

— Такива като него са неспасяеми, в главите им са само мисли за пари. За доброта и човечност едва ли има място.

— То и ние не сме кой знае какви праведници.

— Така е, не го отричам. Но когато няма истински праведници, за герои са набеждавани по-дребните грешници. Ние сме от тях.

— Затова и ще му се противопоставим. Но откъде ще се снабдиш с необходимите инструменти? Оръжие? Експлозиви?

— Пак оттам, нали помниш, че в пещерата съм скътал нещичко!

— Ти на ония запаси нещичко ли им казваш, беше като в склад на военен завод.

— И нищо да нямах, не бих се притеснявал. Владея „Крав Мага“ до съвършенство плюс още десетина бойни техники.

— За каква крава говориш?

— Казах „Крав Мага“ и е естествено, че не си чувал тези думи. Това е израелско бойно изкуство, което е подчинено на максимата „използвай това, което имаш под ръка“! Нали помниш когато преди време в кръчмата във Варна вкарах на оня отворко вилицата в гърлото. Този похват е заимстван от израелците.

— А ако не успееш да го приближиш?

— Е, все ще успея да забъркам някаква смес. Малко спирачна течност, литър амоняк, това-онова и ще го разчленя от разстояние.

— Казано от теб изглежда лесно, но не вярвам да е чак така. Чувал съм, че в някои взривни вещества смесват десетки съставки.

— Само за да им вдигнат цената, приятелю, за нищо друго. Например прословутия коктейл „Молотов“ се приготвя от високооктанов бензин и парченца стиропор, затворени с бутилка, дори напалмът е с подобен състав, само че там добавят и течен сапун. Както виждаш, без пари. Чакай докато сме на тази тема да те питам знаеш ли от какво правят фитилите на коктейла „Молотов“!

— По филмите е някакъв парцал, напоен със сместа, на който единият край влиза в шишето.

— И така става, но професионалистите използват дамски тампони. Напъхват ги в гърлото на бутилката и те от парите се раздуват, получава се нещо като тапа. А и горят по-бавно, никой не иска това нещо да му избухне в ръцете.

— А за гърмящите смеси какви съставки са необходими?

— В един експлозив истински важните неща са азотните съединения и стабилизаторът, всичко друго са изгъзици. А азотът всъщност е обикновена амониева селитра, онова с което торят градините. Посмачкваш малко гранулите, за да им промениш структурната решетка и действаш!

— Щом ти го казваш, ще ти повярвам. Но доколкото си спомням ония неща в пещерата бяха фабрично приготвени.

— Е, човек трябва да е подготвен за всичко, предполагам, че вече и сам си се убедил в това! За тях ми се отдаде възможност и още преди уволнението ми ги задигнах от поделението във Враня.

— А какво ще се случи ако някой заблуден турист случайно се е натъкнал на пещерата ти? Тогава тя става неизползваема.

— Още преди много години съм помислил и за този вариант. Че все някога ще я открият! Или пък че ще свърша нещо незаконно и ще се наложи да се крия на друго място.

— Как си се подсигурил?

— Обзавел съм си две скривалища, в двата края на България. Едното е до магистралата малко преди София, другото е в нашия край. Тогава близо до Х., край пътя открих една неизползваема барака с градинка пред нея. Явно хората са я обработвали, а в постройката са държали инструментите, но после нещо се е случило и я бяха изоставили. Когато попаднах на мястото, то вече бе обрасло и запуснато, веднага разбрах, че ще ми свърши работа. По-късно пренесох и скрих там спален чувал, една малка газова бутилка, заредена с пропан-бутан, нагревател към нея и няколко консерви. Предполагам, че към момента консервите са се развалили, но на мен по-нужна ще ми бъде бутилката с газа.

— Защо точно тя?

— Помисли от какво най-често умират хората в планината, тия, които се губят!

— От лавини?

— Не! Обикновено причината за смъртта е измръзване. Има ли човек откъде да се грее, може да изкара и години в лишения, защото храна и вода винаги ще откриеш.

— Признал съм те, че винаги мислиш напред. Там наистина няма да те намерят.

— Та аз искам да ме намерят, но когато приключа със секретаря. Обичам предизвикателствата и ще ми е интересно, ако ме погнат как ще се справя.

— Аз мога да ти кажа как, то е ясно. Доколкото те познавам, някой от преследвачите ще пострада. Все пак някаква стратегия имаш ли? По улиците ли ще търсиш Новков?

— Защо по улиците, нали му имам адресите. Засега съм без план, но така ми е по-интересно. Щом не знаеш накъде отиваш, няма как да се изгубиш — това е мотото ми, но засега. Ще реша всичко на място. Ако трябва и с бай Петко ще се срещна, въпреки че не е желателно. А като разполагам и с номера на детектива, значи съм подсигурен отвсякъде. Може и да не го взривявам, запознат съм и с по-изтънчени начини за отнемане на човешки живот.

— Колко по-изтънчени?

— Номерът с телефона или автомобилната дръжка, например. Знаеш ли, че ако намажеш някаква повърхност с кадмий и мишената ти я докосне, до една седмица си отива. Кадмият не се намира под път и над път, но бас хващам, че ако някоя нощ проникна в БАН все ще задигна една епруветка от лабораториите. Каква ли охрана има там, нали все не им достигат парите? После влизам у тях, мажа слушалката на стационарния телефон и се надявам, че все някога ще се обади по него.

— Интересен похват!

— И смъртоносен! Руснаците имат нещо по-добро и от кадмия, работното му име беше „Вещество 234“, а после го преименуваха на „Новичок“. Но този вариант с третирането на предмети в случая отпада, тъй като разбрахме, че не живее сам. Анорексичката мисля да я пощадя.

— Естествено, меркантилността все още не се наказва със смърт.

— Не си прав! Ако не ме лъже паметта първата ви обща задача с Командо бе точно такава.

— Май се досещам, ти говориш за даскалицата.

— Същата! Оная дето го обра, че и за капак го вкара в затвора. Тогава не беше кадмий, а прост живак, но и той свърши работа.

Иво се замисли. Тогава тъкмо бяха сформирали тройката и всяка несправедливост беше като трън в очите им. Затова, когато чу какво е причинила тази жена на Командо, горянинът ги бе изпратил да изкупят всички живачни термометри в околността и след това ги бе събрал да им разясни задачата.