Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (9) (Всемирът, боговете, хората)

Храната на безсмъртието

И тъй, ето една група богове и богини, които се нареждат до Зевс. Тогава започва онова, което можем да наречем война на боговете, т.е. сблъсъкът им в един конфликт, който дълго време остава без превес на някоя от страните и продължава около десет „големи години“, т.е. много хилядолетия, защото голямата година е равна на сто години, а може би и на хиляда.

На едната страна, около Кронос, се групират останалите божества титани, а на другата, около Зевс, застават Кронидите или олимпийците. Всяка страна си установява позиция, лагер на върха на планина, и се бият в течение на дълго време, без победата явно да се очертае на едната от двете страни. Така че театърът на света сега не е само разгърнат, но и завзет, разкъсван от безкрайната война между първото поколение богове и децата им. Тук отново се намесва хитрината. В тази странна битка между божествени сили има много отклонения. Сигурното е, че победата ще бъде в ръцете на този лагер, който ще има на своя страна не само грубата сила, но и гъвкавия ум. Определяща роля в тази неопределена битка играят не насилието и силовото превъзходство, а хитроумието и коварството. Затова един герой, който също е наричан титан, въпреки че принадлежи на второто поколение — син е на титана Япет, — Прометей, минава на страната на Зевс и донася на младия бог тъкмо това, което още не му достига: хитрината. Тази metis, изобретателният и подъл ум, позволява преди всичко да се нагласят събитията предварително, тъй че да се случат според желанието на бога.

Гея, тази велика майка, едновременно мрачна и сияйна, няма и изключително словоохотлива, обяснява на Зевс, че за да победи, трябва да се съюзи със същества, близки до титаните, но които не са в лагера на титаните; тя има предвид тримата циклопи и тримата хекатонхейри. Тъй като боговете титани са първични божества, които притежават още грубостта на природните сили, за да победи и подчини силите на безпорядъка, той трябва сам да усвои мощта на безпорядъка. Напълно рационални, напълно подредени същества не биха се справили. Зевс има нужда в лагера си от създания, въплъщаващи мощта на грубото насилие и страстното безредие, което представляват титаните.

Затова Зевс развързва и освобождава циклопите и хекатонхейрите, които оттогава насетне са готови да му помагат. Но конфликтът не се изчерпва с това. За да намери в тях верни съюзници, Зевс трябва не само да им върне свободата на движение, измъквайки ги от затвора на мрака, където са били тикнати от Кронос, но трябва също и да им даде увереност, че ако се бият на негова страна, ще получат право на нектар и амброзия, т.е. на храната на безсмъртието.

Тук отново възниква темата за храната, която вече е изиграла важна роля: Кронос е изгълтал децата си с бесен апетит и е направил от тях своя храна; той толкова се стреми да си натъпче корема, че когато вместо бебе му поднасят камък, поглъща и него. Хекатонхейрите и циклопите, които са от поколението на титаните, са превърнати от Зевс в истински олимпийци, понеже той им е дал привилегията на храната на безсмъртието. Защото характерното за олимпийските богове е това, че противно на животните, хранещи се с каквото им падне, противно на хората, ядящи хляб, вино и месо на ритуално заклани животни, боговете не се хранят, или поточно консумират храна на безсмъртието, свързана с вътрешната им жизненост, която за разлика от човешката не се изчерпва никога и не познава умората. Хората, след като направят някакво усилие, огладняват и ожадняват. Те трябва наново да си заредят батериите. Боговете нямат тази постоянна грижа. Напротив, тяхното съществуване е непрекъснато. Нектарът и амброзията, поднесени на хекатонхейрите и циклопите, е потвърждение, че те наистина принадлежат на света на боговете, в пълния смисъл на думата. От една страна тънката хитрина, от друга — грубата сила, насилие и развихряне на безредието, обърнати чрез циклопите и хекатонхейрите срещу титаните, които го въплъщават. В крайна сметка след десет големи години битка с променлив успех везната се накланя в полза на тези, които се наричат олимпийци, защото водят битката от върха на Олимп.

Кои са циклопите? Как донасят те победата на Зевс? Като му предоставят непобедимо оръжие, мълнията. Отново Гея, която следи всичко, им дава средствата да го изработят, така, както е извлякла от недрата си белия метал на сърпа, с който е въоръжила Кронос. Сега отново тя предоставя материала. Еднооките циклопи, ковачи, едни предварителни Хефестовци, са господари на гръмотевицата и я дават на разположение на Зевс, за да си служи с нея. В ръката на Зевс тя е невероятно мощна и действена наситена светлина и огън. Сега става ясно защо циклопите са еднооки: защото самото око сякаш е огън. Вътре в недрата на съществата погледът е за древните — онези, които са измислили тези истории — лъч светлина, излизащ от окото. А светлината, избликваща от окото на Зевс, е именно светкавицата. Всеки път, когато той е наистина в опасност, окото му изпепелява противниците. Окото — от една страна за циклопите, а от друга за хекатонхейрите, тези огромни чудовища с умножена по сто сила на ръцете, cheires на гръцки. Хекатонхейри значи сторъки: те са силата на сграбчването. С тези два коза, изпепеляващото око на циклопите и мощта на побеждаващата ръка, Зевс става наистина непобедим.

В тази битка има връхна точка. В разгара на сражението между божествата, когато Зевс мята гръмотевицата си и хекатонхейрите се втурват срещу титаните, светът се връща в хаотично състояние. Планините рухват, земята се нацепва и от дъното на Тартара, където царува Нощта, изведнъж се издига мъгла от дълбините. Небето се срутва върху земята, светът се завръща в Хаоса, най-старото състояние на изначално безредие, когато още нищо не е имало форма. Победата на Зевс не е само начин да се наложи над своя противник и баща Кронос, а е и начин да се пресътвори светът, да се възсъздаде подреден свят въз основа на Хаос, на Зев, в който нищо не се вижда, в който всичко е безредие.

Става ясно, че една от силите на Зевс, независимо дали ползва ръката на хекатонхейрите или окото на циклопите, се дължи на способността му да покори противника си, да му наложи подчинение. Господството на Зевс е господство на царя, който владее вълшебството на завързването. Щом някой се изправи срещу него, Зевс мята бляскавия камшик на погледа си и го обвива с него. Сила на окото, сила на ръката — и врагът пада покорен. В момента на този зловещ апотеоз на зевсовото могъщество, който включва като необходим етап временно завръщане в Хаоса, титаните са сринати на земята. Зевс ги събаря с камшичните удари на мълнията си и със здравата хватка на хекатонхейрите. Те падат, а сторъките стоварват отгоре им планина от огромни камъни, под която титаните повече не могат да помръднат. Тези богове, чиято мощ се проявява чрез подвижността им, чрез постоянното им присъствие, са омаломощени, сковани и обездвижени под камара, от която не могат да се измъкнат. Силата им вече не може да действа. Сторъките Кот, Бриарей и Гий ги грабват и ги отнасят в подземния свят. Титаните не могат да бъдат убити, защото са безсмъртни, но са изпратени в подземния Хаос, в обвития в мъгла Тартар, където нищо не може да се разграничи, няма посоки — тази зейнала бездна в дъното на земята. За да не могат да се измъкнат на повърхността, Посейдон получава задачата да построи крепост край това гърло, което образува тесния проход надолу под земята към сенчестия свят на Тартар. През това гърло, като през гърло на делва, се спускат всички корени, които земята засажда в мрака, за да осигури стабилността си. На това място Посейдон издига тройни бронзови укрепления и поставя сторъките за верни стражи на Зевс. Със запушването на този отвор са взети всички предпазни мерки, за да не може никога поколението на титаните да излезе на светлина.