Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (32) (Всемирът, боговете, хората)

Идилия с Кирка

Корабът се отдалечава от острова на Полифем и оттам стига до острова на Еол. Това е едно от посетените от Одисей места, които някои хора са се опитвали да локализират, но които имат тъкмо тази особеност, че не се поддават на локализация. Островът на Еол е напълно изолиран и обкръжен с високи скали, подобни на бронзово укрепление. Там живее Еол със семейството си без никакви връзки с никого. Следователно родът на Еол се размножава кръвосмесителски по една затворена матримониална система. Те са в пълна самота, в съвършена изолация. Островът е диспечерски пост на морските пътища, възелът, в който са съсредоточени всичките посоки на водното пространство. Еол е господар на ветровете, които според посоката на духане отварят или затварят, а понякога и объркват и смесват пътищата на морето. Той посреща Одисей особено гостоприемно и любезно, защото последният е герой от Троянската война, един от онези, които ще бъдат възпети в „Илиада“. Това, което Одисей му донася, е разказът за събитията по земята, световната мълва, от която той е напълно откъснат. Той е господар на ветровете, но няма друга власт. Одисей говори, разказва, Еол слуша и е много щастлив. След няколко дни Еол казва: „Ще ти дам това, което ти е нужно, за да заминеш от моя остров и да стигнеш право в Итака без проблеми по пътя.“ Дава му мях, но не с вино като Марон — в него са затворени изворите на всички ветрове, семената на всички бури. Този мях е грижливо затворен, Еол е прибрал в него началата, основите на всеки морски полъх, освен онзи, който води от неговия остров право към Итака. Той заръчва на Одисей в никакъв случай да не пипа този мях. Ако ветровете излязат оттам, вече никой не може да овладее това, което ще се случи. „Виж, единственият вятър, който сега духа на света, е вятърът, който те води от моя дом към Итака.“ Оцелелите от екипажа се настаняват на кораба и отплават право към Итака.

Привечер Одисей съглежда от кораба си бреговете на Итака в далечината. Той вижда с очите си родните земи и заспива щастлив. Клепачите му натежават, очите му се затварят така, както той е затворил окото на циклопа. Ето, че се намира в нощния свят, в света на Hypnos, Съня; той спи на кораба си, плаващ към Итака, той забравя да бди. Моряците, останали без началник, се питат какво ли пък е сложил Еол за Одисей в тоя мях, сигурно разни скъпоценности. Те искат просто да надзърнат и после да го затворят обратно. В крайна сметка, на две крачки от бреговете на Итака, те отварят меха, ветровете се втурват навън, морето се разбунва, талазите се развихрят, корабът обръща посоката и минава обратно пътя, който току-що е изминал. Одисей, много огорчен, се оказва отново там, откъдето е заминал — при Еол. Последният го пита какво прави там. „Не бях аз, заспал съм, сбъркал съм, допуснал съм нощта на съня да ме надвие, не бях бдителен, и в резултат другарите ми отворили меха.“ Този път Еол не е никак любезен с него. Одисей удря на молба: „Пусни ме да отплавам пак, дай ми още един шанс.“ Еол се разгневява, нарича го най-долен от долните, вика му, че вече не е никой, не е нищо, че боговете го мразят. „За да ти се случи такава беда, сигурно си прокълнат, не желая да те зная.“ И ето че Одисей и моряците му си заминават, без да получат от Еол подкрепата, на която са разчитали.

Тогава по пътя си флотилията на Одисей достига до ново място — острова на лестригоните. Те акостират там, на острова има оформени пристанища, град. Одисей, както винаги по-хитър от останалите, вместо да закотви кораба си там, където се очертава нещо като естествено пристанище, решава да го сложи по встрани, в едно отдалечено заливче. И тъй като приключенията му са го направили предпазлив, вместо да отиде да провери сам, той изпраща група моряци да разберат какви са местните жители. Моряците се качват към града и срещат по пътя една огромна девойка, някаква селянка, матрона, много по-висока и яка от тях, която много ги впечатлява. Тя ги поканва да дойдат с нея. „Баща ми, който е царят, е готов да ви приеме и ще ви даде всичко, каквото поискате.“ Моряците са твърде доволни, още повече, че размерите на тази очарователна особа не престават да ги впечатляват. Тя им се вижда доста якичка и голяма. Пристигат при царя на лестригоните, който, щом ги вижда, сграбчва единия от тях и го изяжда. Хората на Одисей удрят на бяг, слизат към корабите и крещят: „Бягайте, да се махаме оттук!“ Междувременно всички лестригони, вдигнати на крак от царя, се втурват навън. Те забелязват долу гърците, които се суетят край корабите, за да отплават възможно по-бързо. Хващат ги като риби и ги ядат. Всички другари на Одисей, освен тези, които са на скрития от него кораб, всички загиват. Одисей заминава с един единствен кораб и неговия екипаж.

Този самотен кораб пристига до остров Еея, който е средиземноморски остров. Одисей и спътниците му намират местенце да оставят кораба, след това навлизат полека на сушата. Има скали, гора, растителност. Но моряците, както и Одисей, са станали мнителни. Един от тях дори отказва да помръдне. Одисей насърчава другите да огледат острова. Двадесетина моряци тръгват на разузнаване и намират красива къща, дворец, обкръжен от цветя, в който всичко изглежда спокойно. Единственото нещо, което малко ги тревожи, което им се вижда странно, е, че наоколо в градините се намират множество диви зверове, лъвове, вълци, които много мило се приближават към тях и почти се отъркват в краката им. Моряците се учудват, но си казват, че може би се намират в един обратен свят, свят отникъде, в който дивите зверове са питомни, а пък хората са изключително опасни. Те похлопват на вратата и им отваря една много красива млада жена. Тя тъкмо тъче и преде и си пее с хубав глас. Жената ги поканва, настанява ги да седнат и ги почерпва с питие. В това питие тя добавя биле, от което те, щом пийват глътка, се превръщат в свине. Целите, от главата до петите, придобиват облик на прасета, със съответната четина, глас, походка, храна. Кирка — така се казва магьосницата — се радва на тези прасета, новодошли в зверилника й. Тя бързо ги затваря в свинарник и им дава обичайната за тези животни храна.

Одисей и останалите му другари, които чакат завръщането на тръгналите на разузнаване моряци, започват да се безпокоят. Тогава Одисей на свой ред навлиза във вътрешността на острова да види дали няма да открие някого от тях. Изведнъж му се явява Хермес, този хитър и измамен бог, и му обяснява какво е станало. „Тя е магьосница и превърна хората ти в свине, сигурно ще поиска да поднесе и на теб същото питие, но на теб ще дам противоотрова, която ще направи да избегнеш превръщането и да останеш самия себе си. Ти ще останеш постоянният Одисей, самият Одисей.“ След това Хермес му подава парче от някакво растение. Одисей се връща да съобщи на другарите си решението си да отиде там, но всички се опитват да го разубедят: „Не ходи там, щом другите не са се върнали, значи са загинали. — Не, казва Одисей, аз ще ги освободя.“ И тъй, той гълта противоотровата, която му е дал Хермес, и отива при магьосницата. Тя го поканва веднага да влезе, както е въоръжен. Настанява го на красив позлатен стол. Той изобщо не отваря приказка за другарите си и влиза в играта, когато тя му поднася питието с билето. Одисей го изпива, тя чака, наблюдава го, но той не се превръща на прасе, все си е Одисей, който я гледа с любезна усмивка, след което грабва меча си и връхлита върху нея. Тя разбира и му казва: „Ти си Одисей, знаех, че на теб моето вълшебство няма да подейства, какво искаш от мен? — Първо освободи другарите ми“, нарежда той.

В този сблъсък между магьосницата, която е леля на Медея, и Одисей — а през него Хермес, бог магьосник и създател на фантасмагории — ще се установи нещо като състезание, а в крайна сметка ще се стигне до съгласие. Одисей и Кирка ще изживеят заедно една много щастлива любов. Но като начало трябва да освободи спътниците си. Защо Кирка ги е превърнала в свине? Тя подготвя подобна участ на всички пътешественици, достигнали до нейния остров. Защо? Защото е самотна и иска да се обкръжи с живи същества, които не могат да й избягат. Казано е напълно ясно, че когато превръща пътешествениците в прасета или други животни, единственото, което иска, е те да забравят мисълта за връщане, миналото си, да забравят, че са хора. И това е, което става с другарите на Одисей, но те все пак запазват известна яснота на съзнанието, съхраняват някаква форма на разум, тъй че, когато го виждат, му се радват. Те го познават. Кирка ги докосва с жезъла си. Тутакси те се превръщат отново в хора и дори след това изпитание са станали по-красиви, по-млади, по-приятни за гледане, отколкото са били преди. Това преминаване през свинско състояние е било нещо като инициация, така, сякаш е изобразило пътя към смъртта, за да се окаже човекът след този опит по-млад, по-хубав, по-жив. Именно това става с тях, когато пак стават хора. Кирка би могла да ги убие и тогава те не биха имали вече nous, разум: мъртвите са напълно потопени в нощта; те вече нямат nous, с изключение на един единствен, Тирезий, с когото скоро пак ще се срещнем. Но с другарите на Одисей това не е било съвсем смърт, а само едно превръщане в животни, което ги откъсва от човешкия свят, което ги кара да забравят миналото си, но което им дава, когато излизат от него, блясъка на възродена младост.

След това Одисей и Кирка изживяват същинска идилия. Може би дори имат деца, както твърдят някои, но това никак не е сигурно. Чисто и просто те се обичат и се любят. Кирка пее с прекрасния си глас и Одисей, естествено, повиква останалите навън моряци, които отначало се отнасят с подозрение, но той бързо ги убеждава: „Елате, елате, вече няма никаква опасност.“ Те остават там задълго. Кирка, тази магьосница, която е сторила злото да превръща всички идващи при нея хора в прасета и диви зверове, всъщност не е нито чудовище, нито вещица. Когато са там, при нея, тя прави всичко необходимо, за да са щастливи. При все това другарите на Одисей, които разбира се не получават същите удоволствия като него, защото нямат достъп до леглото на Кирка, започват да изпитват досада. Когато напомнят на Одисей, че би трябвало вече да помисли за завръщане, Кирка не протестира, не се опитва да го задържи. Тя само му казва: „Ако искате да си заминете, разбира се, тръгвайте си“, и му дава всички сведения, които са му нужни, за да завърши път-шествието му благополучно. Между другото тя казва на Одисей: „Слушай, следващата спирка в плаването ти ще бъде в страната на кимерийците, там, където никога не идва денят, в страната на нощта, на непрестанната мъгла, където е входът за подземното царство.“ Този път вече не става въпрос да се окаже до крайната граница на човешкото с риск да забрави миналото си и човешкото в себе си, но да стигне до самите предели на света на мъртвите. Кирка обяснява на Одисей по какъв път ще трябва да мине: „Ще спреш кораба си на еди-кое си място, ще тръгнеш пеша, там ще видиш яма, ще носиш със себе си брашно, ще вземеш овен, ще го заколиш, ще разлееш кръвта му и ще видиш как от земята се издига тълпа eidola, двойници, призраци, души на умрели. Тогава трябва да разпознаеш и задържиш душата на Тирезий, да й дадеш да пие кръвта на овена, за да придобие известна жизненост и да ти каже какво трябва да сториш.“