Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (30) (Всемирът, боговете, хората)

В страната на забравата

И тъй, те отново са на път, в силно намален състав. Малко по-нататък Одисей стига до нос Малея, после го заобикаля. Оттам вече може да съзре бреговете на своята родина Итака. Той се чувства почти като у дома си. И тъкмо в момента, когато си мисли, че пътят му е завършил, се отварят вратите към друга част от плаването на Одисей: до този момент той просто е изминал пътя на мореплавател, завръщащ се от военна експедиция отвъд морето. Но когато задминават нос Малея, върху гърците внезапно се стоварва буря. Тя ще духа седем дни и ще отнесе флотилията в пространство, напълно различно от онова, в което е плавала досега. От този момент нататък Одисей няма да знае къде се намира, няма да среща хора, подобни на киконите, които са вражески воини, но все пак прилични на него хора. Някак си той излиза извън границите на познатия свят, на човешкия oikumenos, за да проникне в територията на не-човешкото, един свят на другото.

От сега нататък Одисей ще среща само същества, които са или от почти божествено естество, хранещи се с нектар и амброзия както Кирка или Калипсо, или същества, по-нисши от човека, като циклопа или лестригоните, тези канибали, хранещи се с човешка плът. За гърците собствено човешкото, това, което определя човека като такъв, е яденето на хляб и пиенето на вино, да яде определен тип храна и да познава законите на гостоприемството, да посреща чужденеца в дома си, вместо да го разкъса и изяде. Светът, в който страшната буря хвърля Одисей и моряците му, е напълно противоположен на този нормален човешки свят. Едва щом бурята утихва, гърците съглеждат бряг и акостират до тази земя, за която не знаят нищо. За да узнае кой живее там, а също и за да потърси провизии, Одисей избира неколцина моряци и ги праща като челен отряд да влязат в контакт с местните жители. Последните ги приемат изключително любезно. Туземците са целите в усмивки. Те веднага предлагат на чуждоземските мореплаватели да споделят с тях обичайната им храна. И тъй, жителите на тази страна са лотофагите, ядящите лотос. Така, както хората се хранят с хляб и вино, те употребяват едно изискано растение, лотос. Ако човек погълне тази прекрасна на вкус храна, той забравя всичко. Не си спомня вече миналото си, губи всякаква представа кой е, откъде е дошъл и къде отива. Който приеме лотос, престава да живее така, както живеят хората, носещи в себе си спомена за миналото и съзнанието за това, което са.

Пратениците на Одисей, когато се завръщат при другарите си, отказват да отплават и не са в състояние да разкажат какво им се е случило. Те са като анестезирани в нещо като блаженство, парализиращо всякакво спомняне. Те искат само да останат там, където са си, както са си, без привързаности, без минало, без планове: без желание за завръщане. Одисей ги хваща за ушите, качва ги на корабите и си заминава. И така, първа спирка: земя, която е страната на забравата.

През дългото плаване, което ще последва, във всеки един миг именно забравата, заличаването на спомена за родината и на желанието за завръщане, тъкмо това, прозиращо през всички приключения на Одисей и спътниците му, винаги представлява опасността и злото. Да бъдеш в човешкия свят, това значи да си жив под лъчите на слънцето, да виждаш другите и те да те виждат, да живееш във взаимност, да си спомняш за себе си и за другите. Напротив, тук те попадат в свят, където нощните сили, децата на Нощта, както ги нарича Хезиод, малко по малко разпростират зловещата си сянка над екипажа на Одисей и над самия Одисей. Над мореплавателите постоянно надвисва облак тъмнина, който заплашва да ги унищожи, ако се оставят на забравата за завръщане.