Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (22) (Всемирът, боговете, хората)

Пандора или изобретяването на жената

Сега бихме могли да помислим, че историята е приключила. Но това съвсем не е така. Започва трето действие. Разбира се, хората имат цивилизацията, Прометей им е дал всичките техники. Преди неговата намеса те живеели като мравки в пещерите, гледали, без да виждат, слушали, без да чуват, не представлявали нищо, а после, благодарение на него, те стават цивилизовани същества, различни от животните и различни от боговете. Но надхитряването между Зевс и Прометей не е свършило. Зевс е скрил огъня, Прометей го е откраднал; Зевс е скрил житото, хората работят, за да си изкарат хляба. Но Зевс все още не е удовлетворен, той смята, че поражението на противника му не е пълно. С гръмовен смях, какъвто обича да издава, Зевс му подготвя нов провал. Трето действие.

Зевс свиква Хефест, Атина, Афродита и някои второстепенни божества като Хорите. Нарежда на Хефест да намокри с вода глина и да извае нещо като манекен, изображение на parthenos — жена, или по-точно младо момиче, готово за женене, но още неомъжено и със сигурност още нямащо деца. Тогава Хефест изработва нещо като статуя с изящни черти на девойка. Идва ред на Хермес да й вдъхне живот, да й даде сила и глас на човешко същество, а също и други особености, за които ще стане дума по-нататък в разказа. После Зевс иска от Атина и Афродита да я облекат, да умножат красотата й чрез накити, бижута, сутиени, диадеми. Атина й дава бляскава, сияйна дреха — подобно на бялата тлъстинка, която обвиваше костите от първата част на разказа. Младата девойка засиява с целия си блясък. Хефест поставя на главата й диадема с було на младоженка. Тази диадема е украсена с животински мотив — на нея са изобразени всички живи същества, населяващи земята, птици, риби, тигри, лъвове. Тя е приказна на вид, thauma idesthai, и може да накара човек да се влюби безпаметно.

Първата жена стои пред все още обединените богове и хора. Тя е изкуствено изработен манекен, но не по образа на жена, защото такива още няма. Тя е първата жена, архетипът на жена. Женското начало вече съществува, защото има богини. Това женско същество е оформено като parthenos по образа на безсмъртните богини. Боговете създават творение, направено от кал и вода, в което те са вложили човешка сила, sthenos, и човешки глас, phone. Но Хермес поставя в устата й и лъжовните думи, придава й ум на кучка и темперамент на крадец. Този манекен, който представлява първата жена, от който произтича цялото „женско племе“, се представя, подобно на частите на жертвеното животно и на резенето, с измамна външност. Човек не може да я съзерцава, без да бъде очарован, пленен. Тя притежава красотата на безсмъртните богини, видът й е божествен. Хезиод го твърди — от гледката човек е потресен. Красотата й, подчертана от накитите, диадемата, дрехата и булото, е самото очарование. Тя излъчва charis, безкраен чар, блясък, овладяващ и покоряващ всеки, който я зърне. Нейната скат е безпределна, многостранна, polle charis. Богове и хора се поддават на този чар. Но отвътре се крие друго нещо. Гласът й ще й позволи да стане другарка на мъжа, негова двойничка. Те ще разговарят помежду си. Но словото е дадено на тази жена не за да говори истината и да изразява чувствата си, а за да лъже и да крие емоциите си.

В потомството на Нощта са родени всички злини, смъртта, убийствата, Ериниите, разбира се, но и същности, които могат да се нарекат „лъжливи или съблазнителски думи“, „любовна връзка или нежност“. Така че Афродита още от рождението си е съпроводена от измамни думи и любовна привлекателност. Най-нощното и най-сияйното, това, което прелива от щастие и най-мрачната битка се обединяват под формата на тези лъжи, на тази любовна привлекателност. И ето я Пандора, блестяща като Афродита, но и подобна на дете на Нощта, изтъкана от лъжи и кокетство. Зевс сътворява тази parthenos не за боговете, а само за смъртните. По същия начин, по който той се е отървал от раздора и насилието, като ги е пратил при смъртните, Зевс предназначава за тях този женски образ.

Прометей разбира, че отново е победен. Той веднага осъзнава какво се пише на нещастния човешки род, който се е опитал да облагодетелства. Както посочва името му, Прометей, той е този, който разбира предварително, който предвижда, а пък брат му, който се нарича Епиметей, е онзи, който разбира със закъснение, epi, прекалено късно, който винаги е измамен и разочарован, който нищо не е усетил навреме. Ние, нещастните смъртни, винаги сме едновременно и прометееви, и епиметееви, предвиждаме, правим си планове, но често ходът на нещата е противоположен на очакванията ни, хваща ни неподготвени и беззащитни. Прочее, Прометей разбира какво ще се случи и предупреждава брат си: „Слушай ме, Епиметее, ако някога боговете ти изпратят подарък, в никакъв случай не го приемай и го отпрати откъдето е дошъл.“ Епиметей, разбира се, се заклева, че няма да се остави да го измамят. Но ето че боговете му изпращат най-чаровното същество на света. Пред него се явява Пандора, дарът на боговете за хората. Тя чука на вратата му; Епиметей, възхитен, заслепен, й отваря вратата и я поканва в дома си. На следващия ден се жени за нея и Пандора се установява при хората в качеството на съпруга. Така започват всички беди.

Сега вече човечеството е двойно, а не е съставено единствено от мъжки род. То се състои от два различни пола, еднакво необходими, за да имат хората потомство. От момента, в който жената е създадена от боговете, хората не се появяват просто така, а се раждат от жени. За да се възпроизвеждат, хората трябва да се съвкупляват. Това дава началото на съвсем различно течение на времето.

Защо според гръцките разкази първата жена Пандора има сърце на кучка и нрав на крадла? Явно е, че това има връзка с първите две части на разказа. Хората вече не разполагат с житото и с огъня както преди, естествено, без усилие и непрестанно. Оттук нататък трудът е част от съществуването; хората живеят труден, стеснен, несигурен живот. Те трябва постоянно да се ограничават. Селянинът превива гръб над нивата си, но не изкарва кой знае колко. Хората вече нямат никое благо в изобилие, затова трябва да са пестеливи, да внимават да не похарчат повече от необходимото. Обаче тази Пандора, както и целият genos, целият „род“ на женски жени, който произхожда от нея, се характеризира именно с това, че е вечно неудовлетворена, искаща, невъздържана. Тя не се задоволява с малкото, което има. Тя иска да бъде заситена, удовлетворена. Тъкмо това изразява разказът с уточнението, че Хермес й е вложил ум на кучка. Кучешкото в нея има две страни. Преди всичко това е кучешки апетит. Пандора има зверски апетит, не спира да яде, трябва постоянно да е на трапезата. Може би тя има някакъв смътен спомен или мечта за онази благословена епоха на златния век в Мекона, където хората наистина непрестанно се намирали на трапеза, без да е необходимо да работят. Във всеки дом, в който се намира жена, се настанява ненаситен глад, всепоглъщащ глад. В това отношение положението наподобява кошерите. От една страна са пчелите работнички, които от зори излитат в полята, кацат по всички цветя, събират мед и го донасят в кошера. От друга страна са търтеите, които никога не напускат жилището и които също така никога не се засищат. Те поглъщат всичкия мед, който работничките търпеливо са събирали навън. Същото става и в хорските къщи — от една страна са мъжете, които леят пот по нивите, превиват гръб да разорават браздите, да пазят и събират зърното, а от друга, вътре в къщата, се намират жените, които изяждат цялата реколта подобно на търтеи.

Не само че поглъщат и изразходват всички запаси, но там е и главната причина една жена да се мъчи да съблазни мъжа. Това, което иска жената, е хамбарът. С умелите си изкусителни приказки, с усмивките си и „натруфения си задник“, по думите на Хезиод, тя разиграва пред младия ерген играта на съблазняването, тъй като в действителност е хвърлила око на житните му запаси. И всеки мъж, както преди това Епиметей, смаян и очарован от външния вид, се оставя да бъде завладян.

Не само че жените имат този апетит за ядене, който съсипва здравето на мъжете им, защото никога не успяват да донесат достатъчно храна в къщи, но освен това те притежават и изключително хищен сексуален апетит. Клитемнестра, както и други съпруги, прочути с това, че са изневерили на мъжа си, не пропускат да кажат, че са били кучките, бдящи над дома. Разбира се, темпераментът на кучка трябва да се разбира в сексуалния му смисъл.

Според гърците жените, дори най-добрите от тях, които имат умерен характер, имат тази особеност, че понеже са били направени от глина и вода, темпераментът им принадлежи на влажността. А мъжете имат темперамент, свързан по-скоро със сухото, горещото, огъня.

През някои сезони, а особено през най-горещия, сезона на кучето, т.е. когато Сириус, Кучето, се вижда на небето съвсем близо до земята, когато слънцето и земята са във връзка, когато е ужасен зной, мъжете се изтощават и отслабват, защото са сухи. Напротив, жените благодарение на своята влажност са в пълна форма. Те искат от съпрузите си брачно усърдие, което ги докарва до пълно изнемощение.

Ако Прометей е скроил номер, състоящ се в открадването на Зевсовия огън, то той е предизвикал отговор, въплътен в жената, синоним на крадлив огън, създадена от Зевс да тормози мъжете. И наистина жената, съпругата, е огън, който непрестанно изгаря мъжа си, изсушава го ден след ден и го кара да старее преждевременно. Пандора е огън, който Зевс е въвел в къщите и който изгаря хората, без да има нужда да запалва пламък. Крадлив огън в отговор на откраднатия огън. При това положение какво да се прави? Ако действително жената не беше нищо друго, освен тези кучешки мисли, тази лъжкиня, мислеща само за хамбара, с нейния „натруфен задник“, жена, която съсипва мъжа си и го превръща в старец, тогава мъжете щяха да предпочитат да минат без съпруги. Но и тук има противопоставяне на външно и вътрешно. Жената със своя апетит, хранителен и сексуален, е gaster, стомах, корем. Тя представлява в някакъв смисъл животинската природа на човешкия вид, зверската й страна. В качеството си на gaster тя поглъща всички богатства на съпруга си. Когато Прометей обвива дела от жертвата, предназначен за хората, в gaster. бика, той дори не подозира колко е прав. Тук отново го изиграват със собствените му хитрини. От този момент нататък дилемата е следната: ако човек се ожени, животът му почти сигурно ще се превърне в ад, освен ако не попадне на много добра съпруга, което е голяма рядкост. Следователно семейният живот е ад, едни злини се прибавят към други. Напротив, ако човек не се ожени, той би могъл да живее щастливо, да има всичко в изобилие, нищо да не му липсва, но когато дойде време да умре, на кого ще се падне събраното от него имущество? То ще се разпръсне по далечни роднини, към които той не е особено привързан. Ако се ожени, следва катастрофа, а ако не се ожени — друга форма на катастрофа.

Жената е двойствена. Тя е този търбух, този корем, който поглъща всичко създадено от съпруга с цената на мъки, труд и умора, но този корем е и единственият, който може да създаде продължението на живота на мъжа — детето. Женският корем противоречиво представлява нощната страна на човешкия живот, изтощението, но също и страната на Афродита, която носи раждането на нови хора. Съпругата въплъщава разрушителната хищност и създаващото плодородие. Тя обобщава всички противоречия в нашия живот. Подобно на огъня, тя е едновременно белег на чисто човешкото, защото само хората се женят. Бракът разграничава хората от животните, които се съвкупляват така, както се хранят, при случайни срещи, както дойде. Следователно жената е белег на цивилизован живот; същевременно тя е създадена по образ и подобие на безсмъртните богини. Когато гледаме жена, виждаме Афродита, Хера, Атина. В определен смисъл тя е присъствието на божественото тук на земята чрез красотата си, чрез способността си да прелъстява, чрез своята скат. Жената обединява кучешкото и божественото в човешкия живот. Тя се колебае между боговете и животните, което именно е характерно за човешкия род.