Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (54) (Всемирът, боговете, хората)

„Родителите ти не са ти родители“

Йокаста чува разказа на вестителя за това, че Едип е бил новородено дете, донесено в двореца и осиновено още от първите му дни от царя и царицата на Коринт. Той не е бил син на утробата им, а те са пожелали Коринт да бъде неговият град. Йокаста е зашеметена. Ако досега тя се е досещала отчасти, то сега за нея всичко е ясно. Тя напуска мястото на разговора и влиза в двореца. „Откъде знаеш това?“ — пита Едип вестителя. „Знам, отговаря той, защото аз самият връчих това дете на господарите си. Аз те донесох, теб, детето с пробития глезен. — Кой ти даде детето?“ — пита Едип. Вестителят разпознава сред присъстващите стария овчар, който някога е пасъл стадата на Лай и Йокаста, който именно му е поверил новороденото. Едип е в ужас. Овчарят отрича. Двамата с вестителя спорят: „Ама не си ли спомняш, ние пасяхме стадата на планината Китерон и тъкмо ти ми предаде детето.“ Едип усеща, че работата взема ужасяващ обрат. За момент си помисля, че е просто намерено дете, син на някоя нимфа или богиня, подхвърлен на онова място, което би обяснило изключителната му съдба. Той има една последна безумна надежда, но за събралите се старци истината излиза наяве. Едип се обръща към пастира на Лай и го подтиква да каже истината.

— Откъде беше взел това дете?

— От двореца.

— Кой ти го даде?

— Йокаста.

Сега вече не остава и сянка от съмнение. Едип разбира. Като луд се спуска той в двореца при Йокаста. Тя се е обесила на тавана с пояса си. Той я намира мъртва. С фибулите на дрехата й Едип си раздира очите, окървавява си двете очни ябълки.

Законен потомък на прокълнат царски род, отдалечен, а после завърнал се в родното си място, завърнал се не по права линия, а след като е бил отклонен от нея, той повече не може да гледа светлината, да вижда нечие лице. Той би искал и ушите му да оглушеят. Той би искал да го зазидат в пълна самота, защото е станал петно върху града. Когато се яви подобно бедствие, когато редът на годишните времена е нарушен, когато плодородието е отклонено от правия си закономерен път, значи има някакво петно, оскверняване, и това петно е той. Обещанието му го задължава — той е казал, че убиецът ще бъде позорно изгонен от Тива. Трябва да замине.