Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (37) (Всемирът, боговете, хората)

Гол и невидим

Той плава на сала. Всичко върви добре. След многодневно плаване Одисей забелязва нещо подобно на поставен върху морето щит: острова на феаките. Тъкмо тогава Посейдон, който е приключил пируването с етиопите, се прибира към Олимп. От небесните висини той забелязва сал, а на него един юначага, хванал се за мачтата, и разпознава Одисей. Обзема го бяс. От десет години не е чувал за тоя хубостник, но в този момент разбира, че боговете са взели друго решение, че Зевс си е казал думата. Той не може да устои на случая. Отново удря сала, който се пръсва на парчета, и ето че Одисей плува сред развилнелите се талази, нагълтва се с вода и се кани да потъне. В този миг, за негов късмет, го забелязва друго божество, Ино Левкотея, бялата богиня, която се явява понякога на корабокрушенците през време на голяма буря и ги спасява. Тя се доближава до Одисей и му подава було, пояс, като казва: „Сложи си го и няма да загинеш. Но преди да стъпиш на земята, го хвърли.“ Одисей взема булото, плува с усилие, доближава се до брега, но при всеки опит да излезе прибоят го отблъсква обратно. В крайна сметка той вижда малко по встрани на брега нещо като малко пристанище, устие на някаква река или поток. Следователно там вълните не се разбиват о скалите. Той изплува дотам, вечер е, той не може повече, няма сили. Захвърля талисмана, напредва опипом и рухва малко по-нататък на склона, където се скрива под купчина листа и се пита кой ли живее тук, каква ли нова опасност го грози. Решил е да не мигне въпреки изтощението си. Той не е спал няколко нощи, покрит е с мръсотия от кисненето в морето дни наред, без да може да се измие. Покрит е със сол, косите му също са мръсни и чорлави. Той ляга и тутакси Атина, която отдавна не се бе намесвала, се връща и го приспива.

И така, този остров е островът на феаките, на границата между света на хората, света на Итака и Гърция, и един чуден, приказен свят, в който си съседстват човекоядци и богини. Призванието на феаките е тъкмо да бъдат превозвачи. Те са морски народ, който има вълшебни кораби: корабите плават сами, на пълна скорост, във всяка пожелана посока, без да е нужно да ги управляват и да ги подкарват с весла. Те по нещо приличат на Хермес, бога на пътуването и преходите, сила на прехода от един свят в друг. Феаките са „преходници“, но при тях не отива никой, никакви хора чужденци никога не идват там. Напротив, случва се понякога да наминат при тях някои богове, лично, в истинския си облик, без да имат нужда да се преобразяват.

Одисей е скрит в гъсталака и спи, когато се зазорява. В царския дворец царят има дъщеря на петнадесет-шестнадесет години. Тя е мома за женене, но със сигурност не е лесно да се намери в страната на феаките мъж, способен да отговаря на всички условия, които баща й би поставил на зет си. През нощта тя е сънувала сън, навярно Атина е направлявала съновидението й. Присънил й се е възможният съпруг, и на заранта тя свиква прислужничките си, които дотичват, събират прането в цялата къща и отиват да го перат в бистрите води на един поток, край който след това просват да се сушат красивите платове, постелки и дрехи по скалите. Още от зори те са докарали впрегната кола, за да закарат всичките дрехи до потока. След като са свършили прането, момичетата започват да играят на топка. Една от слугините несръчно изпуска топката, която й хвърля Навзикая, и я изтърва в потока. Тогава всички момичета се разпищяват.

Одисей се събужда внезапно, излиза от листака и гледа сцената. Той е гол като червей, ужасен на вид. Тъй като е разтревожен, той хвърля горящи заплашителни погледи. Щом го виждат, момичетата се разпръсват като подплашено ято птички. Всички, освен едно, Навзикая, най-голямата, най-красивата, която сред тези момичета е като Артемида със свитата си, винаги с едно ниво над тях. Навзикая не трепва. Остава неподвижна. Одисей я съглежда. Тя го гледа и сигурно се чуди какъв е тоя ужасен човек, това чудовище, но не помръдва. Тя е царска дъщеря. Тогава Одисей, ужасен за гледане, но приятен за слушане, защото той е човекът на умелото говорене, я пита: „Коя си ти? Дали си богиня със своята свита? Аз съм корабокрушенец, за беда изхвърлен на този бряг. Слушай, като те гледам, се сещам за онази млада палма, която някога видях в Делос при едно от пътешествията ми, стройната палма, издигаща се право към небето. Бях очарован от нея, гледах я възхитен, а и към теб, девойко, изпитвам същото, като те гледам, възхитен съм.“ Тогава тя му отвръща: „Думите ти не приличат на облика ти, ти изглежда не си лош, kakos.“ Извиква прислужничките си и им нарежда да се погрижат за този човек. „Дайте му с какво да се измие и облече.“ Одисей влиза в потока, сваля всичката мръсотия от кожата си, измива се, слага си дрехи. Разбира се, след това Атина простира върху му очарование и красота. Тя го прави по-хубав, по-млад, по-силен, облива го с charis, чар, блясък, прелест. Така Одисей излъчва красота и съблазън. Навзикая го гледа и пошепва поверително на прислужничките си: „Слушайте, преди малко този човек ми се виждаше неподходящ, неподобен, aelikelios, ужасен, а сега е подобен, eikelos, на небесните богове.“

От този миг нататък в главата на Навзикая пониква мисълта, че този изпратен от боговете чужденец в някакъв смисъл е на нейно разположение, че пред нея е застанала възможността за този съпруг, за мъжа на мечтите й. Когато Одисей я запитва какво да прави, тя му нарежда да отиде при двореца на баща й Алкиной и майка й Арета. „Ще идеш там, но ще вземеш някои предпазни мерки; аз ще се върна в двореца, ще натоваря мулетата с прането, ще тръгна с прислужничките, само че, знаеш ли, не бива да ни виждат заедно. Преди всичко тук не се мяркат никакви чужденци, всички се познават, ако срещнат някой непознат, почват да му се чудят, а ако при това те видят в компанията ми, представи си само какво ще си помислят. Затова ще тръгнеш след мен, ще вървиш по пътя до еди-кое си място, после ще идеш в хубавия дворец, обкръжен с прекрасни градини, които през цялата година цъфтят и дават плодове. Там има и пристанище с красиви кораби. Ще влезеш в залата и ще паднеш в краката на майка ми Арета, ще прегърнеш коленете й и ще поискаш гостоприемство. Но докато не стигнеш в двореца, не спирай никъде по пътя и не разговаряй с никого.“

Навзикая си тръгва и Одисей забелязва едно младо девойче. Това е преоблечената богиня Атина, която е приела този облик. Тя му казва: „Ще следваш указанията на царкинята, но същевременно ще те направя невидим, за да не срещнеш спънки по пътя. Докато си невидим, ти също не поглеждай към никого. Не срещай ничий поглед, защото, за да бъде човек невидим, трябва и самият той да не гледа другиго.“

Одисей спазва всички препоръки, пристига в двореца и се хвърля в краката на царицата. Докато прекосява залата, в която се е събрала цялата феакска знат, той остава невидим. Приближава до трона, на който седят един до друг цар Алкиной и царица Арета. Едва в този момент Атина разпръсва мъглата и феаките с изненада откриват този чужденец, прегърнал коленете на царицата. Арета и Алкиной решават да го приемат като гост. Те уреждат голямо празненство, на което Одисей проявява изключителни атлетически способности. Един от синовете на царя малко го провокира, но Одисей запазва самообладание. Той хвърля диска по-далеч от него и по този начин доказва, че е стойностен човек, герой. Извикват един аед да пее. Одисей седи до царя и аедът запява за Троянската война. Той разказва за подвизите и гибелта на някои Одисееви другари. В този момент Одисей не може повече да се владее, навежда глава и си закрива лицето с дрехата, за да не личи, че плаче, но Алкиной забелязва движението му; той се досеща, че седналият до него човек сигурно е някой от ахейските герои, щом е толкова развълнуван от песента. Той накарва аеда да спре да пее и в някакъв смисъл Одисей поема щафетата; сега той сам разкрива самоличността си: „Аз съм Одисей“, и разказва подобно на аед една голяма част от приключенията си.

Царят решава да върне Одисей в Итака. Той го прави, защото трябва да го стори, но не без известно съжаление, защото и той помисля за дъщеря си. Той дава на Одисей да разбере, че ако иска да остане тук с феаките и да спи с Навзикая, ще бъде приет като идеален зет и ще наследи феакската царска власт. Одисей обяснява, че неговият свят, неговият живот е в Итака и че следователно трябва да му помогнат да се завърне там. Привечер му приготвят различни подаръци, напълват с тях един феакски кораб и Одисей се качва на него. Сбогува се с всички, царя, царицата и Навзикая, така, както се е сбогувал с Калипсо и Кирка. Корабът отплава и се завръща в човешките води. Този кораб пренася Одисей от онзи никъдешен свят, в който той е живял край границите на човешкото, по пределите на светлината и живота, към родината му, към дома му, към Итака.