Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (51) (Всемирът, боговете, хората)

Куцо потомство

Тук се разполага един епизод, който ще има съществени последици. Лай се влюбва в Хризип, много красив юноша, син на Пелопс. Той го ухажва упорито, вози го на колесницата си, държи се с него като по-възрастен с по-млад, учи го да бъде мъж, но същевременно се стреми да има с него любовна връзка, която царският син му отказва. Изглежда дори, че Лай се е опитал да постигне с насилие това, което не е успял да получи чрез изкусяване и заслуги. Разказват също, че Хризип, възмутен и шокиран, се е самоубил. Така или иначе, Пелопс произнася срещу Лай тържествено проклятие и пожелава родът на Лабдакидите да не може да продължи и да бъде обречен на изчезване.

Името Лабдак означава „куц“, а името на Лай не е ясно, може да означава, че е вожд на народ, или пък че е „ляв, крив“ човек. И наистина, можем да забележим, че Лай изкривява всичките си взаимоотношения във всички аспекти. От една страна наследството би трябвало да му се полага пряко по линия на баща му Лабдак, дядо му Полидор и прадядо му Кадъм и да го постави на трона в Тива. Обаче той е бил отстранен, отклонен, отдалечен: редът на наследяването се окачва изкривен. Лай също представлява отклонение, тъй като във възрастта, когато би могъл да мисли да си вземе съпруга, той се насочва към това младо момче. Но най-вече той изкривява любовната игра с желанието си да наложи с насилие това, което Хризип не е готов да му поднесе по своя воля, между тях няма взаимност, няма charis, няма обмен на чувства. Критичният порив, понеже е едностранен, е спрян. Нещо повече, Лай е гост на Пелопс и това гостоприемство предполага приятелска взаимност, дарове и ответни дарове. Лай не само че не се отплаща на човека, който го е приютил, но се опитва да вземе сина му насила и предизвиква самоубийството му.

Лик, който е бил на власт, е заместен от Амфион и Зет: те умират на свой ред. Лай се завръща в Тива и тиванците много се радват да го посрещнат и отново да поверят по този начин трона на лице, което им се струва достойно за него.

Лай се оженва за Йокаста. В един по-широк план и тя е свързана с рода на Ехион. Тя е правнучка на онзи, който подобно на Хтоний представлява нощната и мрачна наследственост. Бракът на Лай и Йокаста е бездетен. Лай отива в Делфи да пита оракула какво трябва да стори, за да си има потомство, за да може най-сетне пътят на господството да тръгне по права линия. Оракулът му отговаря: „Ако имаш син, той ще те убие и ще спи с майка си.“ Лай се завръща в Тива ужасен. Има с жена си такива отношения, които му гарантират, че тя няма да има деца, че няма да забременее. Историята разказва, че един ден, когато Лай е пиян. той се отпуска да засее в полето на съпругата си — за да се изразим като гърците — семе, което ще поникне. Йокаста ражда момченце. Двамата съпрузи решават да го отстранят, да прекъснат това потомство, и обричат детето на смърт, За целта извикват един от овчарите си. който през лятото пасе царските стада на Китерон. Дават му задача да убие детето, да го захвърли в планината, за да го разкъсат диви зверове и птици.

Овчарят взема новороденото, пробива му петата и вдява през дупката ремък, после си тръгва, метнал на гръб детето така, както по онези времена са носели дребен дивеч. Отива в планината със стадата, а детето му се усмихва. Той се заколебава — дали да го изостави? Вижда му се невъзможно да го стори. Среща се с един овчар, пристигнал от Коринт, който пасе стадата си по другия склон на планината. Моли го да вземе това дете, което той не иска да остави да умре. Овчарят се сеща за цар Полиб и царица Перибея, които нямат деца, а искат да си имат. И тъй, той им донася детенцето с ранената пета. Зарадвани от неочакваната придобивка, царят и царицата го отглеждат като свой син. Това дете, внук на Лабдак куция, син на Лай, който също е бил отстранен от властта и който сам се е отклонил от правите пътища на законите на гостоприемство и на любовните връзки, та това дете се оказва на свой ред отделено от страната си, от родната си земя, от качеството си на царствено дете, продължаващо династията на Лабдакидите. Той е отгледан, пораства и когато става юноша, всички се възхищават на осанката му, храбростта му, ума му. Младежите от коринтския елит не минават без известна завист и недоброжелателство по негов адрес.