Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (24) (Всемирът, боговете, хората)

Противно на твърдението на Жироду Троянската война наистина се е състояла. И струва ли си да я разказваме, след като я е представил на света поетът, Омир! Може да се получи само лош преразказ. За сметка на това може би си струва да опитаме да изложим като разказ причините и смисъла на този конфликт. Сблъсъкът се корени в много далечно минало. За да се опитаме да го разберем, трябва да се пренесем към няколко планини, явяващи се в началото на тази преживяна от смъртните драма. В Гърция се намира Пелион, в Троада — Ида, а в Спарта — Тайгет. Това са много високи планини, сиреч места, където разстоянието между богове и хора е по-малко от другаде, където, макар и да не са напълно заличени, границите между смъртни и безсмъртни стават по някакъв начин рехави. Случват се приплъзвания между божественото и човешкото. Понякога — и така става при Троянската война — боговете се възползват от тази близост, от тези срещи на върха, за да прехвърлят на хората злините, катастрофите, от които те самите искат да се отърват, като ги изтикат от сияйното си обиталище и ги пратят на повърхността на земята.

Така всичко започва на Пелион със сватбата на Пелей, цар на Фтия, и нереидата Тетида. Както петдесетте си сестри, населяващи с благоприятното си и изящно присъствие повърхността и дълбините на морето, Тетида е дъщеря на Нерей, когото наричат „морски старец“. От своя страна Нерей е син на Понт, Морския талаз, когото Гея е създала едновременно с Уран в началото на света. По линия на майка си Дорида нереидите произлизат от Океан, първичната космична река, която опасва всемира и го държи стегнат в кръговия поток на водите си. Тетида, може би заедно с Амфитрита, е една от най-представителните нереиди. Както и други морски богини тя притежава невероятен дар за метаморфози. Тя може да приеме всички форми, може да се превърне в лъв, пламък, палма, птица, риба. Тя има обширен списък на превръщания. Понеже е морска богиня, подобно на водата тя цялата е флуидност, никаква форма не я затваря в себе си. Тя винаги може да премине от един облик в друг, да избяга от собствената си външност така, както водата изтича между пръстите, без човек да може да я задържи. Тази богиня, може би именно поради тази пределна гъвкавост, тази неуловима флуидност, представлява в очите на гърците форма на могъщество, която само няколко божества са получили при подялбата. Такава е например тази, която Зевс взема за първа съпруга — богинята Метида. Както видяхме, Зевс не само се оженва за Метида, избирайки я сред другите богини, но я прави своя първа спътница, защото разбира, че тъкмо заради необикновената й гъвкавост, финес, флуидност детето, което Метида ще роди от него, някой ден ще стане по-хитроумно и по-могъщо от самия него. Затова още щом направя дете на богинята, той бърза с помощта на хитрини да я глътне, за да стане Метида вътрешна част от него. Детето, което ще се роди, ще бъде Атина и друго няма да има.

Вълнистата и неуловима сила, която представлява Метида, оттогава нататък е изцяло включена в личността на Зевс. Следователно няма да има момче, което ще надвие баща си, когато му дойде времето. Така се обръща това, което е съдба на човешкия род: колкото и силен и могъщ да е един човек, колкото и умен, царствен и господстващ да е, идва денят, в който времето го смазва, старостта го обременява и поради това детето, което е създал, младочето, което някога е друсал на коленете си, което е хранил и пазил, става мъж, по-силен от баща си и предопределен да заеме мястото му. Докато в света на боговете, след като веднъж Зевс се е установил и закрепил, никой и нищо не ще има силата да го отстрани, за да заеме престола му.

Тази Тетида, със своята дарба, магията на превъплъщенията, е очарователно, пленително създание. Двама от първостепенните богове са влюбени в нея: Зевс и Посейдон. Те се карат за нея и всеки един от тях разчита да се ожени за нея. В конфликта, който противопоставя в рамките на божествения свят Зевс и Прометей, оръжието, което титанът си оставя в запас, козът в тестето карти е, че той и само той притежава ужасна тайна по този въпрос: ако Зевс осъществи желанието си, ако успее да се свърже с Тетида, тяхното дете някой ден ще му стори това, което той самият е сторил на баща си Кронос, а той пък на своя баща Уран. Борбата на поколенията, съперничеството, сблъскващо млади и стари, бащи и синове, тогава ще се установи завинаги в света на боговете и безконечно ще поставя под съмнение реда, който Зевс е искал да бъде непоклатим, такъв, какъвто го е установил в качеството си на господар на всемира.

Как Зевс успява да научи тази тайна? Една от версиите разказва, че Прометей се помирява със Зевс и че Херакъл, със съгласието на царя на боговете, освобождава титана при условие, че се съгласи да разкрие тайната. Така че Зевс е предупреден за опасността, а също и Посейдон. Тогава боговете се отказват от мисълта да се свързват с Тетида. Ще остане ли тя вечна девственица, без да познае любовта? Не, боговете са великодушни, те ще се отърват на гърба на хората от тази предопределеност, според която в даден момент трябва да се стори път на младите. Тетида ще създаде смъртно дете, изключително във всяко отношение, което във всичко ще надмине създателя си: образцов герой, представляващ в света на хората върха на воинските добродетели. Той ще бъде най-добрият, който няма равни. Кой ще бъде този син? Синът на Тетида и Пелей, Ахил. Това е един от главните герои на Троянската война, самото начало на която е свързано с цялата тази работа.